Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 421 582
  • 5 637
# 4 980
Да, и мен са ме обичали най-много мама, тати, баба и дядо. Брат ми ме обича, но докато не се скараме и ме обръща гръб веднага. Не знам дали това е любов от негова страна. Нямам му доверие. Няколко пъти исса да ме изиграе относно наследството.
А на леля ми съм й казвала няколко пъти, че не може да замести мама. Мама се обаждаше, вдигаше телефона, когато се обаждах, а леля ми не. Ако не й се обадя, тя може и 1 месец да не ми се обади. CryCryCry Имам нужда да споделя тревогите, притесненията и проблемите с близк човек. Да бъда идслушана и посъветвана. Да знам, че на някой там му пука за мен. Но явно нямам близък човек повече. Никога няма да получа прегръдка от никого, когато имам нужда и да поплача на нечие рамо. CryCryCry
Виж целия пост
# 4 981
Майките са незаменими..
Виж целия пост
# 4 982
А на леля ми съм й казвала няколко пъти, че не може да замести мама. Мама се обаждаше, вдигаше телефона, когато се обаждах, а леля ми не. Ако не й се обадя, тя може и 1 месец да не ми се обади. CryCryCry Имам нужда да споделя тревогите, притесненията и проблемите с близк човек. Да бъда идслушана и посъветвана. Да знам, че на някой там му пука за мен. Но явно нямам близък човек повече. Никога няма да получа прегръдка от никого, когато имам нужда и да поплача на нечие рамо. CryCryCry
[/quote]

 Охх.....много вярно! Никога не може да се замени с нищо майчината обич.
Виж целия пост
# 4 983
Не знам на колко сте години, звучите ми малки. Истината е, че хората с възрастта си стават една идея самодостатъчни. Да, няма с кой да споделя както с мама, но вече не го правя на драма. Ясно ми е, че няма кой да я замени и не търся неин заместник в лицето на роднини. Голяма съм, трябва сама да си вземам решенията и без нейните съвети. Да, по-добре беше с тях, но и без тях ще оцелея.
Виж целия пост
# 4 984
Две години без тати Disappointed Relieved

И сутринта на връщане от гробища спрях да купя нещо за Бог да прости на колежките, уж набързо и излизам и ме чакат полицаи. Те не са виновни хората, вършат си работата.
Виж целия пост
# 4 985
Днес татко щеше да празнува рожден ден,трети небесен рожден ден.Почивай в мир татенце!
На моят рожден ден винаги ми се обаждаше рано сутрин чак съм се дразнила понякога,че ми звъни в 6ч и ме буди..Толкова ми липсва вече това ранно обаждане....
Виж целия пост
# 4 986
Аз да попитам, казват че на починалите не се празнува рожден ден, вие какво правите на тези дни?
Виж целия пост
# 4 987
Раздаваш за душата му.
Виж целия пост
# 4 988
Нищо, паля свещичка и ги споменавам.
Виж целия пост
# 4 989
Паля свещиичка в църквата.
Виж целия пост
# 4 990
Ние с мама купуваме парче торта от любимата му и му носим. Пием кафе с него там и така..
И за свеки правим същото със свекъра. Взимаме любимата и торта или друго сладко. Тя приживе това казваше - искам да ме почитате на рождения ми ден, не на деня на смъртта Simple Smile
Всеки както го усеща
Виж целия пост
# 4 991
Да, и мен са ме обичали най-много мама, тати, баба и дядо. Брат ми ме обича, но докато не се скараме и ме обръща гръб веднага. Не знам дали това е любов от негова страна. Нямам му доверие. Няколко пъти исса да ме изиграе относно наследството.
А на леля ми съм й казвала няколко пъти, че не може да замести мама. Мама се обаждаше, вдигаше телефона, когато се обаждах, а леля ми не. Ако не й се обадя, тя може и 1 месец да не ми се обади. CryCryCry Имам нужда да споделя тревогите, притесненията и проблемите с близк човек. Да бъда идслушана и посъветвана. Да знам, че на някой там му пука за мен. Но явно нямам близък човек повече. Никога няма да получа прегръдка от никого, когато имам нужда и да поплача на нечие рамо. CryCryCry

След като изгубиш близките, с чуждите хора няма за какво да си говорите освен обичайните фрази набързо като се засечете здрасти, добър ден. И осъзнаваш че дълбок разговор докато си жив няма с кой да проведеш,  даже и само разговор с някого. За да  се чувстваш жив и нужен, както някои щастливци с верни хора до тях.
Никой не го интересува за тебе, егоисти сме и там е големия проблем. Никой не влиза в обувките на другия, дори когато е най-трудно
Виж целия пост
# 4 992
За мен е важно поне едно дете да остави човек след себе си. Родителите са до време, за съжаление. После оставаме сами, ако не родим (и това не винаги е гаранция, често порасналите деца си хващат пътя и не обръщат внимание на възрастните си родители, но все пак по-добре с дете отколкото без). Поне аз така виждам нещата. Наистина никой не го е грижа за теб извън кръга от най-близки роднини. С колеги, съседи и познати сме на здравей, здрасти и някакви повърхностни разговори. Но когато опре ножа до кокала бягат от теб. Много скотско общество станахме.
Виж целия пост
# 4 993
Аз пък имам много близки приятели и знам, че няма да съм сама, каквото и да стане.Иначе деца и мъж също, сестра.
Нашите ги няма вече доста време и живея, липсват ми много, но не съм сама.Иначе щеше да е много страшно, наистина.
Виж целия пост
# 4 994
Аз пък имам много близки приятели и знам, че няма да съм сама, каквото и да стане.Иначе деца и мъж също, сестра.
Нашите ги няма вече доста време и живея, липсват ми много, но не съм сама.Иначе щеше да е много страшно, наистина.
Зависи. Ако имаш братя, сестри и племенници е някак поносимо, но ако си единствено дете и не създадеш семейство оставаш сам на стари години. Имам един нагледен пример.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия