Майка ти почина - преодоляхте ли го?

На коледните празници, детенцето ми беше с грип А, който изключително тежко изкара, ходихме по доктори, какво ли не опитахме, все не се подобряваше. Само си повтарях "Мама щеше да знае какво да прави. Тате, ако беше тук, щеше да помогне" много трудно изкарахме този период, ужасни "празници" бяха, а те и без това са трудни

Онзи ден синът ми стана на 2 годинки.. бяхме на детски кът. Идва ред за тортата да духа свещичка.. аз едва удържам сълзи с мисълта “мамо, защо не си тук да го видиш”. Няма още 2 месеца откакто почина, явно болката е много силна още. Е, снимките с тортата са усмихнати поне.

На 04.06 ще станат 5 години откакто мама почина. Днес случайно открих запис в телефона ми, няколко месеца преди да почине я заведох на психиатър, за да й помогне да спре да пие алкохол. Понеже бях в чакалнята и не чувах какво говорят, записах с телефона, най вече тя ми беше интересно какво ще каже...после съм забравила за този запис..и днес го чух. 10 минутен разговор..сякаш  вчера съм чула гласа й за последно..ракиджийка била..така каза.

Днес се навършват две години, откакто майка ми си отиде, а свекърва ми празнува 60г юбилей. Такъв е животът и смъртта е неизменна част от него станах в 7 да се разходя сама, да проветря мислите си и да потърся цъква ( във Велинград сме). Много мъчно ми стана, само вие разбирате …

Ние днес правим помен за 3 месеца.
На най-любимия ми празник, на нейния празник. Беше учителка майка ми, толкова тържествено беше винаги всичко на този ден. Сега нямам сили да изрека на някого “честит празник”. 😞

Прегръщам ви, момичета! Отпуснете малко болката, особено днес ви е позволено! Ние жените все сме силни, силни сме, когато има кой да ни прегърне, а майчината прегръдка лекува всичко. Или лекуваше.. ще се науча да говоря в минало време. Така че, прегръщаме ви ние.

Днес стават 2 месеца без мама. Колко малко време, а се усеща като векове.. Написах нещо за нея, споделям го и с вас.

Кажи ми как си, майче?
Там има ли цветя,
които да поливаш..
И има ли силно кафе
с роднини следобед да пиеш?
Там има ли тихо море
със спокойствие да съзерцаваш..
И дълбоко синьо небе,
на което като птица да се радваш?
Кажи ми как си, майче?
Тук всичко е добре
само тъгата по тебе е с мене,
вече не съм ничие дете,
не очаквах, но тежи като бреме..
Преглъщам скръбта
свикнах вече с вкуса й,
и когато много се натъжа
прегръща ме силно внукът ти.
Кажи ми как си, майче?
Кажи, че скоро се събуждам..

Колко си права Ем. Аз от няколко дни съм заровена в мисли и си казвам “Боже, колко нещостна се чувствам”. А тъгата знам, че е грях, но… След смъртта на тати нищо не е същото, то живота се промени. Дъщеря ми преминава много трудно пубертета: затворена, притеснява се между хора,  социофобия има, все още и е трудно да се отпусне… За мама мисля и се притеснявам.
Не мога , разбирате ли. Аз съм на 39, а не се чувствам жена, някак все едно не съществувам. Грижа се за всеки, а моето обикновено женско щастие го няма… Чувствам се много изморена и празна!

Почти всяка нощ сънувам мама, която почина преди 13 г. Понякога само нея, понякога в съня ми присъстват много починали хора, включително мама, а отскоро сънувам почти от 10-15 дена всяка нощ мама и татко,в един сън,в една нощ, който пък почина преди 37 г. на 56 г. Него не го бях сънувала много години, но сега всяка вечер. Не зная вече с какво да свързвам тези мои сънища. Нищо конкретно не ми казват, но аз страдам от тревожност от много години и дали е от това не знам. Раздавам, но сънищата продължават. Вие сънувате ли в един сън по няколко починали наведнъж?

Бях гледала интервю с Шошо, който е бил малък, когато е загубил майка си. Разказа за единствения сън, в който тя му се е явила и той и разказвал живота си без нея, а тя му се усмихвала.

Здравейте момичета. Днес стават 3 седмици откакто тати почина. Ужасно тъжно и празно ми е. Сутринта телефонът ми беше подготвим селекция спомени и беше избрал само негови снимки.
Почина неочаквано. Получи много тежък инсулт дни преди Великден. Беше 4 седмици в медикаментозна кома и накрая казаха, че е спрял да диша. Най-ужасния ден в живота ми.
Много ми липсва. Брат ми и мъжът ми са ми подкрепа. Майка ми е мега зле и на моменти се държи сякаш само нейната мъка е голяма. Избра да го кремира.. урнополагането ще е на 40тия ден на помена. Няма дори къде да занеса цветя или да запаля свещичка. Онзи ден си бях в родния град и държах свещичката в ръка докато изгори. Посадих Магнолия в двора.
Питам се постоянно можело ли е да направя нещо, знаех ли достатъчно какво го тревожи, защо напоследък не ми казваше за проблемите си. Беше активен, работеше до последно, беше планирал операция на окото, изобщо имаше толкова живот в него. И за половин ден стана най-лошото. Успокоявам се, че миналата година по това време решихме да направим сватба, и едно гласче ми каза “направи я сега, оставиш ли я за догодина, няма да я направиш”. Толкова беше щастлив в онзи ден. И ми е толкова мъчно, че за Великден му бях подготвила фотокнига, която не можа да види. Повтарям си, че се порадва на внуци от брат ми. И че уж си беше поживял щастлив и истински обичан.
Прегръщам ви силно да сте силни и вие.
И искам да ви питам - ако искам да взема негов пуловер, който от време на време да нося/намятам в спомен за неговата прегръдка, кога е добре да го направя, има ли значение дали е преди или след 40тия ден?

Съболезнования, Emx!
Светлина на душата на татко ти!
За пуловера нека и другите кажат, но според мен няма проблем и сега, защото ти си му дъщеря. След 40-те важи ако искаш да дариш на друг, външен или пък изхвърлиш износените

Emx, съболезнования! Моята майка почина също от инсулт, толкова тежък, че изкара само 2 дни в интензивно и край. Шок!  Мама искаше да я кремират, после разпръснах прахта й. Някак сме свикнали да палим свещ и да плачем на гроб, но аз си паля свещ и плача и в къщи..
Относно дрешки - моите близки и приятели съветват след 40тия ден, аз все още не мога да пипна нищо, само съм си ги отделила което ще си взема. Моят съвет е - почувствай си го ти - ако ще ти е по-мило си го вземи сега пуловера.

Днес мама трябваше да има рожден ден...
Трябваше да стане на 74, а остана завинаги на 47...
Тази година и аз ставам на 47....
Какво ли не ми минава през главата....само аз си знам....

Благодаря момичета.
Em22, прегръщам те силно.