И аз не съм хвърлила нищо, не мога вече 5 година.Още ми мирише на тях.Не знам как ще разчистя и кога, взех си блузки от майка и ги нося, успокояват ме . Няколко седмици не ми се ходи и на гробището, не знам вече през какви етапи минавам .
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 10 юни 2026, 20:12 ч.
# 5 445
11 май 2026, 09:01 ч.
# 5 446
11 май 2026, 09:28 ч.
Днес мама има рожден ден. 75-и рожден ден. Но е петият, който "празнува" сред звездите. За два месеца не успя да навърши 70. Много ми е тежко днес, а минаха пет години. Никога няма да спре тва нещо. Никога. В ежедневието се справям, когато дойде някакъв такъв ден гърлото ми е стиснато и не мога да се овладявам лесно.
Виж целия пост
# 5 447
13 май 2026, 09:14 ч.
Ем, според мен също трябва да си дадеш време. Няма нищо лошо в това да душиш вещите. Аз зимата нося шаловете на тати. Кото се загърна и усещането е като за прегръдка. Ние неговите дрехи ги дарихме с мама в старческия дом, но бяха минали 6/7 месеца.
Единственото , което мама беше хвърлила беше пътеката в коридора, защото там си отиде ( докато го интубираха милият ми, последното , което изтече от тръбата беше кръв)…. Пиши и сърцето ми се къса…
Вчера стана година и 4 месеца… в двора на църквата на таблото има закачен некролог, ами като ходих да запаля свещи и се спрях. Винаги спирам и си говоря с него… и това е нормално, тати е.
Винаги ще липсват…
Бъди силна, прегръщам те!❤
Виж целия пост
Минавам да пусна една сълза и да си споделя тъгата.. Решила съм да отида в апартамента на мама да разчистя. Нали уж след 40то може. Дрехи, албуми, посуда.. даже не знам дали ще мога да ги пипна. Ще се опитам поне да си прибера някоя блузка и яке (душа ги всяка седмица като поливам цветята, миришат на нея още). Не знам дали е здравословно това..но все някога трябва да го направя. И вратата ще сменя, че е стара дървена и изкъртена, задето я чупихме да я намерим в банята с инсулта. Та, ако имате съвети как се разчиства апартамент, в който въздухът тежи и скърби - моля дайте.
ПС Мама почина на 25.03 (Благовещение .. красота), на 26.03 приспахме кучето ни (рак, сърдечна недостатъчност.. 16 годишен другар). Едва онзи ден прибрах купичките и леглото на кучето, че двугодишния юнак все пита за него. Рухнах.. не знам какво изобщо не правя в на мама апартамента.
ПС Мама почина на 25.03 (Благовещение .. красота), на 26.03 приспахме кучето ни (рак, сърдечна недостатъчност.. 16 годишен другар). Едва онзи ден прибрах купичките и леглото на кучето, че двугодишния юнак все пита за него. Рухнах.. не знам какво изобщо не правя в на мама апартамента.
Единственото , което мама беше хвърлила беше пътеката в коридора, защото там си отиде ( докато го интубираха милият ми, последното , което изтече от тръбата беше кръв)…. Пиши и сърцето ми се къса…
Вчера стана година и 4 месеца… в двора на църквата на таблото има закачен некролог, ами като ходих да запаля свещи и се спрях. Винаги спирам и си говоря с него… и това е нормално, тати е.
Винаги ще липсват…
Бъди силна, прегръщам те!❤
# 5 448
13 май 2026, 11:36 ч.
Дрехите или ги ползвайте или ги дайте на някой, в краен случай изхвърлете, защото като стоят повече време без да се ползват развъждат молци или някакви други от тоя вид, обувките се разпадат. Посудата и години да стои нищо и няма.
Виж целия пост
# 5 449
13 май 2026, 18:39 ч.
Време трябва, време. винаги ще боли . Не казвам,че скоро ,че се окопитиш,но поне малко ще е някога. Недей се насилва . Просто докосвай дрехите ѝ ,те мисля,ще ти донесат малко вътрешен мир
Виж целия пост
# 5 450
13 май 2026, 19:09 ч.
И ние с брат ми още не сме хвърлили вещите на мама още вече 2 поредни години. Това лято ще се разчиства и хвърля. Вече започнаха да миришат дрехите й по шкафовете. Тъжно ми е, но тя няма да се върне да използва дрехите си и вещите си.
На 17.05 тати прави 4 години, откакто си отиде. Все едно беше вчера, когато си отиде. Мама не можеше без него и реши да отиде при него. Днес е 13.05 мама и тати щяха да направят 47 години семеен живот. Много ми е тъжно. Не мога да го опиша.
Виж целия пост
На 17.05 тати прави 4 години, откакто си отиде. Все едно беше вчера, когато си отиде. Мама не можеше без него и реши да отиде при него. Днес е 13.05 мама и тати щяха да направят 47 години семеен живот. Много ми е тъжно. Не мога да го опиша.
# 5 451
13 май 2026, 19:35 ч.
Други неща може да оставиш, но текстилните ги махай, миризмата е най-малкото, ще ти завъдят пасулки.
Виж целия пост
# 5 452
14 май 2026, 19:11 ч.
Много ми е любима. И мама много я обичаше. На един концерт на Мими Иванова на Античния театър в Пловдив преди двайсетина години я пеехме с пълно гърло двете с мама.
Още си поплаквам на нея, нищо че минаха 5 години без майчето.
Виж целия пост
Още си поплаквам на нея, нищо че минаха 5 години без майчето.
# 5 453
14 май 2026, 19:46 ч.
И мама я обичаше тази песен. Аз я поздравявах винаги като чуя песента някъде, или я пусна през телефона, или лаптопа, песента на Емил Димитров - Писмо до мама. Тя винаги се просълзяваше на тази песен. И с тази песен я изпратихме на погребението. И с тази песен също Мама. Като ги чуя, си изплаквам очите.
А тати го изпратихме с песента на Deep Purple - Child in time. Все повтаряше, че като си отиде от този свят, на погребението му да го изпратим с тази песен. Точно така се чувстваше той, като дете на времето. Когато му я преведох, още повече се оприлича с тази песен.
Виж целия пост
Много ми е любима. И мама много я обичаше. На един концерт на Мими Иванова на Античния театър в Пловдив преди двайсетина години я пеехме с пълно гърло двете с мама.
Още си поплаквам на нея, нищо че минаха 5 години без майчето.
Още си поплаквам на нея, нищо че минаха 5 години без майчето.
А тати го изпратихме с песента на Deep Purple - Child in time. Все повтаряше, че като си отиде от този свят, на погребението му да го изпратим с тази песен. Точно така се чувстваше той, като дете на времето. Когато му я преведох, още повече се оприлича с тази песен.
# 5 454
14 май 2026, 20:26 ч.
Анонимен 7, честита небесна годишнина! Те са там заедно и те пазят, убедена съм! Прегръдки!
Виж целия пост
И ние с брат ми още не сме хвърлили вещите на мама още вече 2 поредни години. Това лято ще се разчиства и хвърля. Вече започнаха да миришат дрехите й по шкафовете. Тъжно ми е, но тя няма да се върне да използва дрехите си и вещите си.
На 17.05 тати прави 4 години, откакто си отиде. Все едно беше вчера, когато си отиде. Мама не можеше без него и реши да отиде при него. Днес е 13.05 мама и тати щяха да направят 47 години семеен живот. Много ми е тъжно. Не мога да го опиша.
На 17.05 тати прави 4 години, откакто си отиде. Все едно беше вчера, когато си отиде. Мама не можеше без него и реши да отиде при него. Днес е 13.05 мама и тати щяха да направят 47 години семеен живот. Много ми е тъжно. Не мога да го опиша.
# 5 455
14 май 2026, 20:32 ч.
"Твойта последна скръбна въздишка, мамо, пак е за мен - с нея ме галиш, мамо".
Много въздействаща фраза.
Виж целия пост
Много въздействаща фраза.
# 5 456
15 май 2026, 18:55 ч.
Отварям си сега фейсбука и изкача спомен…. А на фона на видеото гласът на тати…. Отново шок… Ама той починал ли е… Не я издържам тази реалност, не мога…Добре, че не го видях сутринта, нямаше да мога да работя!
Много ме боли, това е онази болка, която изпитах, когато ми казаха “Съжалявам”…
Предпочитам да мисля, че е ще се върне и ще го видя, но не и отново да изживея смъртта
Виж целия пост
Много ме боли, това е онази болка, която изпитах, когато ми казаха “Съжалявам”…
Предпочитам да мисля, че е ще се върне и ще го видя, но не и отново да изживея смъртта
# 5 457
15 май 2026, 19:41 ч.
Кураж, момичета, кураж!
Днес бях в апартамента на мама, разчиствах. Намокрих дрехите със сълзи.. само едно гардеробче не посмях да пипна. Мислех да си взема няколко отделени дрешки.. сърце не ми дава. Оставих ги.. все едно да си ги облече като излезе от скапаната баня. Има време, рано ми е.. няма още 2 месеца.
Толкова нереално ми да е бъда в родния си апартамент сама. С периферията на окото я виждах.. *гати мозъка какви шеги си прави.
Скапана съм емоционално.. душевно и всякак.
Виж целия пост
Днес бях в апартамента на мама, разчиствах. Намокрих дрехите със сълзи.. само едно гардеробче не посмях да пипна. Мислех да си взема няколко отделени дрешки.. сърце не ми дава. Оставих ги.. все едно да си ги облече като излезе от скапаната баня. Има време, рано ми е.. няма още 2 месеца.
Толкова нереално ми да е бъда в родния си апартамент сама. С периферията на окото я виждах.. *гати мозъка какви шеги си прави.
Скапана съм емоционално.. душевно и всякак.
# 5 458
15 май 2026, 20:14 ч.
Ем, не е до мозъка… аз след този шок , който изживях станах да готвя и въпреки, че бях сама в хола, усетих някой зад мен. Успокои ме, усетих го… Не може да се обясни, но беше тук, знам го!
Виж целия пост
Кураж, момичета, кураж!
Днес бях в апартамента на мама, разчиствах. Намокрих дрехите със сълзи.. само едно гардеробче не посмях да пипна. Мислех да си взема няколко отделени дрешки.. сърце не ми дава. Оставих ги.. все едно да си ги облече като излезе от скапаната баня. Има време, рано ми е.. няма още 2 месеца.
Толкова нереално ми да е бъда в родния си апартамент сама. С периферията на окото я виждах.. *гати мозъка какви шеги си прави.
Скапана съм емоционално.. душевно и всякак.
Днес бях в апартамента на мама, разчиствах. Намокрих дрехите със сълзи.. само едно гардеробче не посмях да пипна. Мислех да си взема няколко отделени дрешки.. сърце не ми дава. Оставих ги.. все едно да си ги облече като излезе от скапаната баня. Има време, рано ми е.. няма още 2 месеца.
Толкова нереално ми да е бъда в родния си апартамент сама. С периферията на окото я виждах.. *гати мозъка какви шеги си прави.
Скапана съм емоционално.. душевно и всякак.
# 5 459
18 май 2026, 09:24 ч.
Понякога си въобразяваме,.че са до нас. Примерно когато съм много болна, усещам и виждам, че.мама и тати са до мен. Но знам, че те са плод на въображението на мозъка ми, за да ме накара да се преборя и оцелея от болестта.
Виж целия пост
Препоръчани теми