Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
Последно мнение: 18 юли 2026, 16:52 ч.

415 033
5 519

schreier - Ентусиаст

E

Потребител

# 630 20 май 2015, 23:00 ч.

Днес са 6 месеца на мама. Направих едно от любимите и’ ястия, на което аз я научих. Купих ягоди, обичаше и тях. Малко се разсърдих на баща ми, че не я почете както аз си представях, после си дадох сметка, че така може би пък той преодолява мъката си.
Скорпио, купи си едно цвете за теб или купи, направи нещо мило за друг близък човек. Hug

Hug

Виж целия пост

Месечинка виторога

Редовен потребител

# 631 20 май 2015, 23:06 ч.

Не се сърдете на близките си, момичета. Всеки различно приема нещата и се справя по различен начин. Веднъж при една наша кавга ММ ме обвини, че не съм ходила на гробищата. Побеснях. Какъв е той, че ще ме съди? Моята майка не е в гробищата. Не чувствам нужда да ходя там, не искам. Това не значи, че не я обичам, макар за някого да би изглеждало.. знам ли, неуважително.

Виж целия пост

# 632 20 май 2015, 23:20 ч.

Elpis, вярвам, че душите на майчиците ни вече са спокойни и не се нуждаят от нищо. Дано наистина е така...
Не се сърди на татко ти, не знаеш какво му е и на него.
И да, ще направя нещо и на рожденния й ден, но това няма да промени чувството за една голяма празнота.
И отново - желая много сили за справяне с болката на всички момичета Hug

Hug

Нека всяка я преживява така както го разбира и да не робува на общоприети вярвания и обичаи. Любовта към майката е свята и всяка майчина душа ще я усети където и да се намира.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 633 21 май 2015, 10:23 ч.

Цитат на: Месечинка виторога в ср, 20 май 2015, 23:06

Веднъж при една наша кавга ММ ме обвини, че не съм ходила на гробищата. Побеснях. Какъв е той, че ще ме съди? Моята майка не е в гробищата. Не чувствам нужда да ходя там, не искам.

Тъпо изказване. С извинение, че ти е мъж.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 634 21 май 2015, 10:49 ч.

Аз живея далече от гробището, където погребахме мама. Когато съм в града се отбивам там за малко. Само аз ходя. Имам и сестра, но тя до сега е идвала там с мен само, за да не съм сама. Много пусто и самотно място са тези гробища. Чувствам се много тъжна и напрегната, когато съм там. Не, че изпитвам страх или нещо такова, просто всичката тази пустота там, ме кара да се чувствам много сама.
Предпочитам да се отбивам в църква от време на време и да паля свещ. Църковните ритуали не са ми никак близки и дори някак ги възприемам неискрени, но свещичката и думите наум към тези, които не са до мен в живота ми действат облекчаващо. Понякога готвя нещо, което съм научила от нея и винаги се получава добре. Това е също начин да я почета, въпреки, че не го споменавам на близките си.
Трудно е дори за най-близките ни хора да разберат нещо толкова лично като мъката от загубата. Не е и нужно да го разбират, просто е хубаво да са до нас, за да ни крепят в онези моменти.
Когато майка си отиде баба ми каза следното - каквото и да правиш от тук нататък, то да е само както ти намериш за добре и само за твое успокоение. Бях я питала за ритуалите, които съпътстват това нещастно събитие.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 635 22 май 2015, 07:31 ч.

На мен също ми помагаше в началото след загубата посешение в църква и палене на свещ, въореки че не съм религиозна и вярваща
Аз съм на 3000 км от гроба и и го посещавам само веднъж годишно, но за сметка на това си мисля често за нея
Лошото е, че имам и малко лоши спомени освен добрите и понякога те надделяват, въпреки че не са кой знае какво и не са много, надявам се скоро да престанат, защото не ми е приятно, явно са част от процеса на ореживяване на мъката, но не я искам тази част

Не всеки обича да ходи на гробища
Половинът например, той също казва, че майка му не е там

Виж целия пост

# 636 22 май 2015, 08:01 ч.

и аз не мисля, че ще ходя често на гробището след утре, когато са 40 дни и урнополагането. Разбира се, че не е там...в мислите ми е...

Виж целия пост

magnet_for_happiness

Ентусиаст

# 637 22 май 2015, 09:01 ч.

След урнополагането не съм ходила на гробища. Тя и татко са всеки миг с мен. Ще отида, трябва да оправя урната и гроба на тате.Боже ужасно ми липсват.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 638 22 май 2015, 09:19 ч.

И аз не мога да ходя честно, далеч е от мен...
Моят татко...те бяха разделени от години, все му е едно, позволи си дори на няколко пъти да говори против нея, дори и привидно да съм ок, то това са неща, които не бих могла да му простя.

Много ми липсва, момичета, толкова много неща искам да и кажа и да чуя гласа и...
Малкия ми племенник имаше рожден ден преди няколко дни, обадих се на татко му (братовчед ми) да ги чуя и да чуя най-вече малкия разбира се, стана ми толкова мъчно като каза "Цункам те, лельо", защото знам, мама колко много ги обичаше и как би искала и тя да го чуе.

Всичко, всичко ми напомня за нея...

Виж целия пост

M

misunderstood

Ентусиаст

# 639 22 май 2015, 20:00 ч.

Майка ми почина преди 6 години , но сякаш е било вчера. След загубата и бях много зле и физически и психически . Стъпих си на краката , но сега във всеки важен , повратен момент в живота ми ,много страдам ,че я няма. Понякога си мисля ,че болката е отшумяла ,но има моменти ,когато майка ми ми е много нужна и болката се завръща с пълна сила.Когато бях бременна често плачех , че няма на кой да споделя страховете си , няма кого да попитам и когато раждах мислех за нея. Сега често гледам детето си и се натъжавам как тя никога не ме видя пораснала , колко много щеше да му се радва .

Виж целия пост

# 640 22 май 2015, 20:58 ч.

Цитат на: misunderstood в пт, 22 май 2015, 20:00

Майка ми почина преди 6 години , но сякаш е било вчера. След загубата и бях много зле и физически и психически . Стъпих си на краката , но сега във всеки важен , повратен момент в живота ми ,много страдам ,че я няма. Понякога си мисля ,че болката е отшумяла ,но има моменти ,когато майка ми ми е много нужна и болката се завръща с пълна сила.Когато бях бременна често плачех , че няма на кой да споделя страховете си , няма кого да попитам и когато раждах мислех за нея. Сега често гледам детето си и се натъжавам как тя никога не ме видя пораснала , колко много щеше да му се радва .

Извинявам се, че цитирам постта ти bouquet

bouquet

но това, сякаш аз съм го писала, това е и моето усещане сега Cry

Cry

Толкова ми липсва, когато отивам на разходка с децата, всеки ден си мисля, как ли щеше да бъде, ако тя беше с нас, като чуя някъде някой да говори с майка си, такава болка ме обзема Cry

Cry

На гробищата ... ходя често, всяка седмица, разказвам и всичко и така и смятам да правя и занапред! Там усещам една странна близост, аз не вярвам в онзи свят, затова там положихме мама и там смятам и аз че е тя, поне тялото и а душата и, дано има такъв свят и тя е там, дано е там, дано ни гледа оттам, дано един ден се видим отново ...

Никакви нейни вещи не съм махнала, всичко стои в дома им, така както мама го е поставила, пазя си дори неща, които ми е дала, имам впредвид някакви временни неща, които нямат ст-ст, но за мен са толкова скъпи ... Нищо не мога да изхвърля, да махна, искам всичко така да е, както мама го е наредила, пипнала ... Сигурно ви звуча някак налудничаво, предполагам такова усещане оставям с думите си ...

Скорпио
Hug

Hug

Hug

Hug

моята мама също има РД след седмица, искам отново да съм близо до нея, но се пада, не почивен ден и с децата незнам, как може да стане, да не кажа, че е невъзможно направо Rolling Eyes

Rolling Eyes

Направи това, което усещаш за правилно! Искрено ти съчувствам и силно Hug

Hug

Виж целия пост

# 641 22 май 2015, 22:40 ч.

Едно от най-тъжните преживявания в началото беше като видя жена с майка си и детето си. Нещо се късаше в мен и си мислех - защо попадам все на такива... А то просто преди не съм обръщала внимание.
След това се започва - първият ти рожден ден без мама, първата Коледа без мама, първият й рожден ден в който я няма, тъжно, много тъжно Cry

Cry

Сигурна съм, че с времето болката не намалява и всяка от нас трябва да намери сили да живее с нея.
Желая ви от сърце да намерите тези сили - тъгувайте, но намирайте смисъл в малките радости които имате, ценете хората които обичате и ви обичат, защото животът понякога наистина е несправедливо кратък...

Виж целия пост

Ентусиаст

# 642 22 май 2015, 22:49 ч.

И аз пазя всичко, сложила съм в хола нейна снимка на най-високия рафт на секцията, пред нейната снимка е дори една запалка, която някак е попаднала вкъщи, отстрани съм сложила и две картички от рожденни дни, едната за мен, другата за ММ, от мама..

И мен ме боли като видя някое момиче/жена с майка му, все си мисля как на мен повече това никога няма да се случи

Виж целия пост

magnet_for_happiness

Ентусиаст

# 643 22 май 2015, 23:13 ч.

Винаги когато почине близък или познат боли, но усещате ли колко е различно това да загубиш майка си...

Виж целия пост

Ентусиаст

# 644 22 май 2015, 23:16 ч.

Именно....до сега, когато някой си отидеше плачех на нейното рамо, а сега на чие?

Виж целия пост

Препоръчани теми

Помен 1 година

1 375
6

Лични и семейни отношения

Синдромът „празно гнездо “ и самотата

12 633
277

Лични и семейни отношения

Бисексуален съпруг - повод ли е за развод?

10 460
214

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.