И моята мама 18 юни щеше да навърши 60г.Липсва ми ужасно много.Не е минал ден без да мисля за нея.И за нещата ,който сме преживяли заедно.Няма на кой да се обадя,няма на кой да кажа мамо.Баща ми преживява много тежко загубата и.Никога не съм го виждала да плаче,а сега почти не спира.Всеки ден е на гроба и разказва какво се случва на мен и брат ми.Аз ходя всяка събота или неделя.Така го чувствам.Имам снимка в хола,която си я целувам.Може да ви звучи странно,но ужасно ми липсва.Видя внуците си,за който душата си даваше.Не вярвам в задгробният живот,но ми се иска да вярвам,че е добре.И да знае,че много ни липсва.Всичко бих дала за да прекарам още един ден ,заедно с нея.
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 18 юли 2026, 16:52 ч.
# 646
26 май 2015, 21:31 ч.
Но пък аз вървя до моето пораснало момиче, държим се за ръце и си бърборим разни. И това ми е най-важно. Аз нямам нужда мен да ме води майка ми през живота - тя ме е довела докъдето е трябвало. Сега аз ще водя и ще го правя с вярата, че майка ми ме е научила как се прави. Така е устроен светът.
Виж целия пост
И мен ме боли като видя някое момиче/жена с майка му, все си мисля как на мен повече това никога няма да се случи
Но пък аз вървя до моето пораснало момиче, държим се за ръце и си бърборим разни. И това ми е най-важно. Аз нямам нужда мен да ме води майка ми през живота - тя ме е довела докъдето е трябвало. Сега аз ще водя и ще го правя с вярата, че майка ми ме е научила как се прави. Така е устроен светът.
# 648
26 май 2015, 22:04 ч.
Да, но след 18-20 години и ти ще имаш пораснало момиче и/или момче и ще ги водиш. Дотогава трябва да не забравяш накъде те е водила майка ти. За да е имал смисъл животът на майка ти. Иначе просто да плачеш, че я няма, е като да обезсмислиш живота й и всичко, което ти е дала.
Виж целия пост
Друго е когато имаш дете, за съжаление, аз все още нямам 
Да, но след 18-20 години и ти ще имаш пораснало момиче и/или момче и ще ги водиш. Дотогава трябва да не забравяш накъде те е водила майка ти. За да е имал смисъл животът на майка ти. Иначе просто да плачеш, че я няма, е като да обезсмислиш живота й и всичко, което ти е дала.
# 649
27 май 2015, 07:26 ч.
Но пък аз вървя до моето пораснало момиче, държим се за ръце и си бърборим разни. И това ми е най-важно. Аз нямам нужда мен да ме води майка ми през живота - тя ме е довела докъдето е трябвало. Сега аз ще водя и ще го правя с вярата, че майка ми ме е научила как се прави. Така е устроен светът.
Много хубаво си го казала! 
Но мьдроста идва с приемането на факта, че мама я няма, което идва с времето...Да, времето лекува!
Виж целия пост
И мен ме боли като видя някое момиче/жена с майка му, все си мисля как на мен повече това никога няма да се случи
Но пък аз вървя до моето пораснало момиче, държим се за ръце и си бърборим разни. И това ми е най-важно. Аз нямам нужда мен да ме води майка ми през живота - тя ме е довела докъдето е трябвало. Сега аз ще водя и ще го правя с вярата, че майка ми ме е научила как се прави. Така е устроен светът.
Но мьдроста идва с приемането на факта, че мама я няма, което идва с времето...Да, времето лекува!
# 650
27 май 2015, 15:11 ч.
Но пък аз вървя до моето пораснало момиче, държим се за ръце и си бърборим разни. И това ми е най-важно. Аз нямам нужда мен да ме води майка ми през живота - тя ме е довела докъдето е трябвало. Сега аз ще водя и ще го правя с вярата, че майка ми ме е научила как се прави. Така е устроен светът.
Колко хубаво си го казала
Ще се опитам ... да се поуча от теб и въпреки огромната празнина и мъка в сърцето си, ще водя и аз така моите малки девойки 
Ох, колко боли ... Думите ти, ме удрят право в сърцето, правя това което и ти, моят баща също тежко го прие, плаче все още всеки ден, особено, когато види децата, които така дълго чакахме заедно ...
Тъкмо щях и този въпрос да повдигна в темата, как бащите ви, преживяха тази трагедия, как ги утешихте? Аз се опитвам някак чрез децата, но не е е същото
Виж целия пост
И мен ме боли като видя някое момиче/жена с майка му, все си мисля как на мен повече това никога няма да се случи
Но пък аз вървя до моето пораснало момиче, държим се за ръце и си бърборим разни. И това ми е най-важно. Аз нямам нужда мен да ме води майка ми през живота - тя ме е довела докъдето е трябвало. Сега аз ще водя и ще го правя с вярата, че майка ми ме е научила как се прави. Така е устроен светът.
Колко хубаво си го казала
Ще се опитам ... да се поуча от теб и въпреки огромната празнина и мъка в сърцето си, ще водя и аз така моите малки девойки И моята мама 18 юни щеше да навърши 60г.Липсва ми ужасно много.Не е минал ден без да мисля за нея.И за нещата ,който сме преживяли заедно.Няма на кой да се обадя,няма на кой да кажа мамо.Баща ми преживява много тежко загубата и.Никога не съм го виждала да плаче,а сега почти не спира.Всеки ден е на гроба и разказва какво се случва на мен и брат ми.Аз ходя всяка събота или неделя.Така го чувствам.Имам снимка в хола,която си я целувам.Може да ви звучи странно,но ужасно ми липсва.Видя внуците си,за който душата си даваше.Не вярвам в задгробният живот,но ми се иска да вярвам,че е добре.И да знае,че много ни липсва.Всичко бих дала за да прекарам още един ден ,заедно с нея.
Ох, колко боли ... Думите ти, ме удрят право в сърцето, правя това което и ти, моят баща също тежко го прие, плаче все още всеки ден, особено, когато види децата, които така дълго чакахме заедно ...
Тъкмо щях и този въпрос да повдигна в темата, как бащите ви, преживяха тази трагедия, как ги утешихте? Аз се опитвам някак чрез децата, но не е е същото
# 652
27 май 2015, 15:29 ч.
Магнет ужасно съжалявам! Изобщо не съобразих с въпроса си, моля те да ме извиниш!!! ...
Въпроса ми, е по-скорое към тези, които ги имат ... Извинявай, ако те наранявам с въпроса си още веднъж...
Виж целия пост
Моят баща почина преди майка.
Магнет
ужасно съжалявам! Изобщо не съобразих с въпроса си, моля те да ме извиниш!!! ... Въпроса ми, е по-скорое към тези, които ги имат ... Извинявай, ако те наранявам с въпроса си още веднъж...
# 653
27 май 2015, 15:34 ч.
Няма проблем. В моя случай мама го понесе много тежко и почина почти 3 г след него.
Виж целия пост
# 654
27 май 2015, 15:58 ч.
колко сълзи има в тази темичка, момичета. съчувствам на всички ви.
моята майка почина когато още бях дете, не бях завършила училище.
ходех на гроба ѝ всяка събота и неделя, седях с часове. "къде отиваш?“, "при мама" отговарях аз. все едно отивах да я видя, както ходех 2 години поред в болницата. носех същите неща - за ядене, за пиене, все едно отивах на свиждане, не на гроб. и винаги с цветя, купени с паричките, които все не стигаха, но за цветя за мама все се намираха.
седях на гроба и се чувствах близо до нея, спокойна, че тя е тук, с едно илюзорно усещане, че сме пак заедно. дълго отказвах да приема, че я няма. говорех с нея, на глас, на ум "мамо, днес се провалих на контролното, притеснявам се", "мамо, харесах си едно момче, дали и то ме харесва?", "гордееш ли се с мен, мамо, утре завършвам";... "мамо, намерих си работа, ще се оправя, всичко ще е наред, ще видиш";... "мамо, ще раждам, страх ме е, нали си с мен?"...
и до сега съм така с тези наши разговори. улавям се как вървя по улицата и ѝ говоря наум, представям си онази топла усмика, с която ме даряваше, и ѝ разказвам, разказвам...
моята тиха лудост.
Виж целия пост
моята майка почина когато още бях дете, не бях завършила училище.
ходех на гроба ѝ всяка събота и неделя, седях с часове. "къде отиваш?“, "при мама" отговарях аз. все едно отивах да я видя, както ходех 2 години поред в болницата. носех същите неща - за ядене, за пиене, все едно отивах на свиждане, не на гроб. и винаги с цветя, купени с паричките, които все не стигаха, но за цветя за мама все се намираха.
седях на гроба и се чувствах близо до нея, спокойна, че тя е тук, с едно илюзорно усещане, че сме пак заедно. дълго отказвах да приема, че я няма. говорех с нея, на глас, на ум "мамо, днес се провалих на контролното, притеснявам се", "мамо, харесах си едно момче, дали и то ме харесва?", "гордееш ли се с мен, мамо, утре завършвам";... "мамо, намерих си работа, ще се оправя, всичко ще е наред, ще видиш";... "мамо, ще раждам, страх ме е, нали си с мен?"...
и до сега съм така с тези наши разговори. улавям се как вървя по улицата и ѝ говоря наум, представям си онази топла усмика, с която ме даряваше, и ѝ разказвам, разказвам...
моята тиха лудост.
# 655
27 май 2015, 16:52 ч.
sylviana
точно за тази "лудост" говорех преди време
Чета ви и с всеки един ваш пост, още по-голяма мъка ме стяга, не мога да удържам дори вече и сълзите си, но се "радвам" че ви намерих
Виж целия пост
точно за тази "лудост" говорех преди време
Чета ви и с всеки един ваш пост, още по-голяма мъка ме стяга, не мога да удържам дори вече и сълзите си, но се "радвам" че ви намерих
# 656
27 май 2015, 16:59 ч.
Мила Sylviana,
Чета те и ми се плаче! Това е кошмара на всяка майка - детето й някога да се чувства така, както ти си се чувствала. Защото едно е мама да те напусне, когато вече си пораснал, зрял индивид, поел живота в ръцете си... Пак боли, липсата пак е голяма, но децата и постоянната мисъл за тях замества мъката по майката. Или другите грижи и обязаности на възрастния човек. А малкото дете няма с какво да замести толкова нужната майка. Господи, дано никога децата ни не изпитат това!
Виж целия пост
Чета те и ми се плаче! Това е кошмара на всяка майка - детето й някога да се чувства така, както ти си се чувствала. Защото едно е мама да те напусне, когато вече си пораснал, зрял индивид, поел живота в ръцете си... Пак боли, липсата пак е голяма, но децата и постоянната мисъл за тях замества мъката по майката. Или другите грижи и обязаности на възрастния човек. А малкото дете няма с какво да замести толкова нужната майка. Господи, дано никога децата ни не изпитат това!
# 657
27 май 2015, 22:38 ч.
Ох момичета,много сълзи има в тази тема.Все си повтарям,мамо пази децата.Все си повтарям,дано и ние имаме късмета да се радваме на деца и внуци.Майка ми видя сина ми първолак.Сега е втори клас.Пращам малкият през почивните дни при баща ми.Но не може да замени липсата на майка ми.Миналата седмица,ми каза че не може да свикне с липсата на майка ми.Разплака се, и аз заедно с него.И аз като ходя на гроба и нося от любимите неща.И аз и разказвам,за всичко което се случва.
sylviana
Виж целия пост
sylviana
# 658
27 май 2015, 22:55 ч.
Писала съм и преди, това е един от най-големите ми страхове.
Как прие липсата баща ми - много плачеше в началото. Една седмица спа у нас, защото не искаше да се връща там, където тя си отиде. Започна да чете книги за живота след смъртта и мисля, че това го "извади" от дъното. Това и грижата за внуците. Но първите месеци бяха ужасно трудни.
Виж целия пост
А малкото дете няма с какво да замести толкова нужната майка. Господи, дано никога децата ни не изпитат това!
Как прие липсата баща ми - много плачеше в началото. Една седмица спа у нас, защото не искаше да се връща там, където тя си отиде. Започна да чете книги за живота след смъртта и мисля, че това го "извади" от дъното. Това и грижата за внуците. Но първите месеци бяха ужасно трудни.
# 659
28 май 2015, 11:14 ч.
момичета, благодаря ви за разбирането.
да, и моят страх е детето ми да не остане без мен. преди пътувах често из страната, шофирах безумни разстояния в рамките на един ден и като тръгвах на път все си казвах "дано се върна у дома". но най-големият ми страх (вярвам и на всяка майка) е аз да не загубя детето си.
моят татко си отиде преди мама, сигурно за мен щеше да е по-леко ако беше до мен. но баба ми (майка на татко) много страдаше и за двамата, казваше, че е изгубила и двете си деца. все ми разказваше за тях, каква хубава двойка били и двамата, колко красиви и добри хора са и как всички им се радвали, каква весела сватба имали. потъваше в спомени, вадеше снимки, много тъгува по тях. аз като че ли продължих с болката, притиснах я вътре в мен, а баба просто потъна в нея.
пожелавам много кураж на всички!
Виж целия пост
да, и моят страх е детето ми да не остане без мен. преди пътувах често из страната, шофирах безумни разстояния в рамките на един ден и като тръгвах на път все си казвах "дано се върна у дома". но най-големият ми страх (вярвам и на всяка майка) е аз да не загубя детето си.
моят татко си отиде преди мама, сигурно за мен щеше да е по-леко ако беше до мен. но баба ми (майка на татко) много страдаше и за двамата, казваше, че е изгубила и двете си деца. все ми разказваше за тях, каква хубава двойка били и двамата, колко красиви и добри хора са и как всички им се радвали, каква весела сватба имали. потъваше в спомени, вадеше снимки, много тъгува по тях. аз като че ли продължих с болката, притиснах я вътре в мен, а баба просто потъна в нея.
пожелавам много кураж на всички!
Препоръчани теми