Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 415 263
  • 5 519
# 660
Моята маика почина на 15.04.15 аз също не мога да го осъзная още,и не вярвам че това се е случило.Сънувах е на 12 ден .Говорихме по тел и тя ми каза 4е е на гости и ве4е там ще живее.След това подаде ръка на мен и на детето ми като за сбогуване.Незнам кога ще го осъзная (може би няма )но ужасно ми липсва. Cry При всеки звън на тел очаквам че ще е тя.Бяхме не само маика и дъщеря но и мн близки приятелки.
Виж целия пост
# 661
Доника, съболезнования  Hug
За осъзнаване, ще го осъзнаеш и приемеш в един момент. Просто ти трябва време. То няма да излекува болката ти а ще те научи да я приемеш и живееш с нея. Празнината която остава в живота си остава, нея винаги я има. Няма друг човек на света който може да я изпълни.
Бившата ми вече свекърва се опита да ми я запълни, но не не успя, да беше до мен и още е по един или друг начин тази жена и майка. Но мястото и е в друга част на сърцето ми, празнината си я има и 13 години след загубата на мама болката ми е спътница, празнината я има, но се научих да живея и с двете и вече не боли толкова, по-леко ми е  Peace
Виж целия пост
# 662
Едно от най-тъжните преживявания в началото беше като видя жена с майка си и детето си. Нещо се късаше в мен и си мислех - защо попадам все на такива... А то просто преди не съм обръщала внимание.
След това се започва -  първият ти рожден ден без мама, първата Коледа без мама, първият й рожден ден в който я няма, тъжно, много тъжно  Cry
Сигурна съм, че с времето болката не намалява и всяка от нас трябва да намери сили да живее с нея.
Желая ви от сърце да намерите тези сили - тъгувайте, но намирайте смисъл в малките радости които имате, ценете хората които обичате и ви обичат, защото животът понякога наистина е несправедливо кратък...
Знам как се чустваш,и аз съм така от 47 дена.Когато видя маика и дъщеря изпитвам огромна болка и празнина.Оглеждам хората и се долавям че търся моята маичица Sad Не е минал и ден без да мисля за нея искаше ми се поне още един ден да беше до мен,да си поговорим ,посмеем както преди.С всеки изминал ден ми става все по тежко,вместо да е обратното.
Виж целия пост
# 663
Много е скорошна загубата и е нормално да се чувствате така. С времето ще свикнете да го преодолявате. Плачете, когато можете да се отпуснете, но сграбчвайте всяка възможност да се чувствате добре - с приятели, с роднини, ако можете спортувайте или поне се разхождайте навън, не се оставяйте мъката постоянно да ви дърпа. Просто няма друг начин, с времето ще се научите да се справяте, а и тежките моменти ще се разредят.
Виж целия пост
# 664
Днес мама трябваше да навърши 60 години, а вместо това в събота и правихме панахида.....  Cry
Виж целия пост
# 665
Прегръщам те  Hug Рожденият ден на мама е утре. Обичах го този ден.
Виж целия пост
# 666
Мама има РД утре ...
... Боже, кога ще спре да боли толкова
Виж целия пост
# 667
Мама има РД утре
... Боже, кога ще спре да боли толкова

Вероятно никога, не е нужно да се залъгваме, че ще спре.... майчиците са незаменини
Виж целия пост
# 668
kokona20, трябва малко време, за да се научиш да живееш с болката. тя, за съжаление, не може да бъде облекчена, но се свиква, да я носиш, да е с теб, да ти напомня, че си имала един прекрасен човек до теб.
прегръщам ви, момичета. кураж!
Виж целия пост
# 669
Ето, мина първият рожден ден на мама на който я няма... Sad
Почти съвпадна с 9-те месеца и задушница.
Боли. Както за съжаление знаете, много боли.
Чудиш се какво да направиш и само се молиш - дано душата й да е спокойна и на по-добро място.
Търсиш смисъл в човека до теб, детето, приятелите...
И да, животът продължава, но никога няма да е съвсем същия както докато е жива МАМА...
 Hug Hug Hug на всички
Виж целия пост
# 670
Благодаря ви   bouquet За всички, една голяма и истинска Hug
Виж целия пост
# 671
Момичета, малко след като майка ми почина, попаднах на ето тези стихове от Стария завет и ми настръхна косата - приех ги за някакво знамение, толкова тържествено ми звучаха. Като присъда. Присъдата на живота.
Сега се сетих за тях:

Еклесиаст, стихове (3:1-15)

1. Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:
2. време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;
3. време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;
4. време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;
5. време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш, и време да избягваш прегръдките;
6. време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;
7. време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;
8. време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.
Виж целия пост
# 672
Момичета на 18 юни ще е първият рожден ден на моята майка без нея.Трябваше да навърши 60г.Липсва ми много,липсват ми телефонните обаждания,липсват ми разговорите,разходките.Липсва ми всичко свързано с нея.Нейната подкрепа в трудни моменти.Просто да има на кой да кажеш,мамо как си?
За всички едно голямо Hug
Виж целия пост
# 673
И за теб  Hug Майката е незаменима!
Виж целия пост
# 674
както съм казвала вече - незнам колко години минаха - и изобщо не ме интересува - боли ме - много ме боли - не искам да броя болката
майка ми и баба ми починаха през по малко от 40 дена - та дойде момента синът да ме попита "мамо защо баба Златка /комшийката на 86 години/ е толкова стара и е жива, а моите баби не са, тя по добра ли е от тях"
шок - шок - шок
и аз така не мога да си обясня - явно аз бях лоша че да ми се случи това
защо ми е толкова мъчно - защо
защо минаха години, а всяка радост приемам с мисълта "ей сега ще звънна на мама да й кажа" - ще звънна ама друг път
и защо не срещнах ей така една приятелка поне на половина да ги замести - защо

не че чакам отговор от някой - просто имах нужда да отпусна душицата
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия