Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
Последно мнение: 22 апр. 2024, 08:46 ч.

315 185
4 023

schreier - Ентусиаст

# 75 4 ян. 2012, 09:11 ч.

"Мама - човек който може да замени всеки, но никой не може да замени нея"

Това го прочетох скоро в интернет - всеки ден ми е в акъла - и все ми засяда буца в гърлото като се сетя за това.
В началото броях дните без нея - оказа се безсмислено - какво броях и аз незнам - можеш ли да изброиш празнотата. Крепи ме моето дете - и желанието да бъда поне толкова добра колкото тя беше и е

Виж целия пост

Красива Белла

Потребител

# 76 4 ян. 2012, 09:42 ч.

Flowers Rose

Flowers Rose

Не очаквах,че толкова ще ми липсва.
Липсва ми и дори с това "... и всичко ще мине".......
Едва сега осъзнах ,какво означава МАМА !

Виж целия пост

D

# 77 4 ян. 2012, 15:56 ч.

10 години минаха а сякаш беше вчера...чувам още гласа на скъпият ми татко когато затворя очи.... Спомена за лицето му,за силните му ръце и топлите му очи започна да избледнява и в ужаса си да не изчезне съвсем взимам стари снимки и до болка се взирам във всяка негова форма и черта.... Sad

Sad

Толкова много неизказани думи...несподелени мигове...и боли и никога няма да спре да боли...
Много сили на всички загубили близък човек...намерете щастието,борете се,защото където и да са те съм сигурна ,че искат точно това за нас!

Виж целия пост

B

Ентусиаст

# 78 5 ян. 2012, 15:57 ч.

Моете съболезнования! ПОПЛАЧИ СИ, СПОМНЯЙ СИ НО ПРОДЪЛЖИ НАПРЕД!
Нямах 16, когато почина майка ми . Беше голям шок за мен. Трябваха ми 4 години за да намалее мъката ми и то благодарение на средата и приятелите, които ми помогнаха да продължа напред. Преди 4 години ,почина и баща ми, но не го преживях така, както смъртта на майка ми . Тя все още остава най голямата трагедия за мен в живота ми. Сега съм на 36 и и смисъла на живота ми е мъжът ми и децата ми.

Виж целия пост

S

Ентусиаст

# 79 5 ян. 2012, 21:38 ч.

Дами,
благодаря ви, че споделяте.
Минаха 40 дни и още много боли, да оставим, че едва преживявам петъците. И съм откровено луднала.
Днес обаче всичко се преобърна - сестра ми, която в деня на смъртта на мама направи положителен тест за бременност, но по обясними причини не успя да зарадва майка си лично, снощи постъпи в Шейново с прокървяване. Уж 25 % от беменните имали такива епизоди и уж не било страшно...Ама как ми се е свила буца в гърлото - не може да преживяваме още загуби. Трябва да има някакъв баланс.

Виж целия пост

S

Потребител

# 80 6 ян. 2012, 01:59 ч.

Цитат на: schreier в чт, 05 яну 2012, 21:38

Дами,
благодаря ви, че споделяте.
Минаха 40 дни и още много боли, да оставим, че едва преживявам петъците. И съм откровено луднала.
Днес обаче всичко се преобърна - сестра ми, която в деня на смъртта на мама направи положителен тест за бременност, но по обясними причини не успя да зарадва майка си лично, снощи постъпи в Шейново с прокървяване. Уж 25 % от беменните имали такива епизоди и уж не било страшно...Ама как ми се е свила буца в гърлото - не може да преживяваме още загуби. Трябва да има някакъв баланс.

Ох, Schreier... Спиш ли, първо ми кажи, моля те.
Второ - значително повече от 25 % от бременните жени имат такива проблеми. Прибави това, че сестра ти минава през същия стрес като теб. Човешкото тяло има лимит и като го пренатовариш, започва да отказва. Това се отразява и на бременността. Може би това е знак, че сега трябва да се фокусирате мъничко върху живите и да си позволите да се поуспокоите, по един или друг начин.

Какво правят за сестра ти? Какво й слагат за задържане? И аз лежах с прокървяване в началото на 3ти месец, после в средата на 8-ми. Не беше малко кървене, попазих леглото. И при мен беше покрай големи трусове. В Шейново е в добри ръце. Стискам палци, дръж ни в течение, моля те!

Виж целия пост

# 81 6 ян. 2012, 12:51 ч.

Моите съболезнования Flowers Rose

Flowers Rose

След толкова силен стрес за организма в един момент наистина почва да отказва. Моите сериозни болежки почнаха след загубата ни. На есен ще станат 10 години, въпреки че го очаквахме пак за всички ни беше ужасен шок. Имах нужда да разговарям с някой близък приятел, който поне малко да се сдържа но такъв не намерих. Всички или плачеха (близките) или ме отбягваха (познатите), а на мен ми трябваха почти 2 години за да се науча да не плача когато разговарям за нея. Тя така и не видя сестра ми дипломирана, не видя и трите си внучки. С времето болката намалява лека полека, но празнината остава.

Виж целия пост

Потребител

# 82 6 ян. 2012, 15:01 ч.

Цитат на: schreier в чт, 05 яну 2012, 21:38

не може да преживяваме още загуби. Трябва да има някакъв баланс.

Точно така, баланс винаги има. Hug

Hug

Виж целия пост

# 83 6 ян. 2012, 15:22 ч.

Цитат на: usmihni_mi_se в чт, 08 дек 2011, 00:08

Съжалявам

Hug

.
Познавам тази загуба... Не можеш да го преодолееш, да се дистанцираш и забравиш, просто с времето свикваш да мислиш и говориш за нея, без да се разплачеш.
Отвикваш от физическото присъствие, но в мислите продължаваш да споделяш, да й задаваш въпроси, да я "виждаш" в различни ситуации. Мама си остава винаги до теб.

Да точно така е !

Загубата на майка е огромна празнина в сърцето!

Виж целия пост

Просто_майка

Ентусиаст

# 84 8 ян. 2012, 12:35 ч.

12 години от смъртта на мама минаха - болката е също толкова силна, спомена - много жив. За нея говоря само с много близките до мен хора. Незнам какво друго да кажа - липсва ми адски много...

Виж целия пост

T

# 85 8 ян. 2012, 18:57 ч.

Една прекрасна песен,която може да добавя към темата.....Кураж schreier !

http://vbox7.com/play:c15fc5dc

Виж целия пост

S

Ентусиаст

# 86 9 ян. 2012, 22:38 ч.

Преди няколко дни случайно, през мъглата, в която живеех, видях дъщеря ми свита и едновременно войнствена - както изглеждат врабчетата през зимата. Искаше да знае дали съм закусвала и колко вода съм изпила, откакто съм се събудила. Видях дете, което изпитва ужас (и с право), че майка му ще се самоунищожи. От тогава се храня редовно (много ми е трудно), пия вода и сокове, и си пия антидепресанта (не исках да стигам до тук, ама стигнах, така или иначе).

Ще трябва да преодолея нещо от това, защото пък не ми се ще детето да преодолява целия пакет на 18 години.

Виж целия пост

Потребител

# 87 9 ян. 2012, 22:49 ч.

schreier, добре че си видяла и осъзнала. Все пак децата са бъдещето и ние сме длъжни да сме здрави за да ги отгледаме, за да им помагаме. На твое място бих изхвърлила лекарството, бих се огледала и бих вървяла напред. Все пак и майка ти едва ли би искала да се съсипваш заради нещо необратимо. Няма начин да не ти е мъчно, да няма тъга. Но живия живот е по-важен, трябва да сме в него.
Мисли си за нещата, които трябва да се направят от тук до пролетта. После си набележи задачки за лятото и така ще продължиш напред. Няма начин да не ти е мъчно, но това не трябва да личи постоянно.

Виж целия пост

S

Ентусиаст

# 88 9 ян. 2012, 23:09 ч.

Айша,
няма как да изхвърля лекарството. Имах го предписано от преди повече от месец, но се съпротивлявах, докато започнах да се страхувам, че ще загубя контрол на обществено място, което значи да спреш да излизаш от вкъщи, което няма как да преживея. Точка. Трябва ми, на бяла рецепта е поне и мога да си го ползвам в тази минимална доза (1 на ден) до Великден, горе долу. Така и ще направя, а пък ако междувременно нещо се случи, че да спра да се нуждая от него... Още по-добре.

Виж целия пост

Кришка

# 89 10 ян. 2012, 09:46 ч.

schreier, банално е, но трябва да стиснеш зъби, заради дъщеря си! Когато майка ми почина, аз бях на 11 и най- ужасните ми спомени са, как баба ми, нейната майка се срина. А тя беше много силен човек. Въпреки това съм и благодарна, че събра сили и успя да продължи живота си, заради мен...Тя, загубилата най-милото си, съумя да бъде съпричастна с радостите и неволите на един див тийн...
Пий си лекарството, щом ти помага и не изпитвай угризения. Нали за това ти е предписано, за да се чувстваш по-добре! Hug

Hug

Виж целия пост

Препоръчани теми

С какво ви дразнят свекървите? – 156

5 282
115

Лични и семейни отношения

Моля, помогнете да спася детето си!

326 555
2 556

Актуални теми и общи дискусии

Проблем с котките на свекървата

4 940
114

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.