Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 204 647
  • 1 542
# 60
Да ти кажа, когато си дете и се молиш на бог, майка ти да оздравее, а вместо това той ти я отнеме, не е никак трудно да станеш атеист. Трудно е да повярваш, че може да има толкова жесток бог...
Виж целия пост
# 61
Мисля че е много трудно и почти нереално да загубиш родител и да останеш все още атеист след всичко това. Да си атеист значи да вярваш че майка ти я изяждат червеите в пръстта и това е.

Не, не значи това. Да не вярваш в божество не означава, че не вярваш в наличието на душа в човека. Това накратко.
Виж целия пост
# 62
Да ти кажа, когато си дете и се молиш на бог, майка ти да оздравее, а вместо това той ти я отнеме, не е никак трудно да станеш атеист. Трудно е да повярваш, че може да има толкова жесток бог...

Не отнема Бог. Всеки САМ избира живота си преди да се роди и сам избира кога и как ще си отиде.

Аз опитах да спася майка си и бях бясна че тя не поиска да се лекува. После вече като се замислих, ами човек си върви по начертаната от него самия линия на живот и коя съм аз че да му я променям.
Виж целия пост
# 63
Мисля че е много трудно и почти нереално да загубиш родител и да останеш все още атеист след всичко това. Да си атеист значи да вярваш че майка ти я изяждат червеите в пръстта и това е.

Не, не значи това. Да не вярваш в божество не означава, че не вярваш в наличието на душа в човека. Това накратко.

Аз не разбирам такива теории...Вярваш, че човекът има нематериална същност, но тази душа няма създател- тя си е възникнала някак от самосебе си и нематериалния (задгробния) свят си съществува пак така възникнал и управляван от самосебе си?
Виж целия пост
# 64
Не съм сигурна, че тук е мястото за този спор.
Споменаването на червеи и подобни, е неуместно.
Тя иска утеха.   bouquet
Виж целия пост
# 65
Определено не е тук мястото. Има си друга тема за целта, в Клюкарника.

Lizet33, това, че ти не разбираш дадена теория, не я прави по-малко валидна.
Виж целия пост
# 66
Загубата на родител не се преодолява. Но човек е приспособимо и издръжливо същество. С времето намираш някак място на тази болка и се научаваш да живееш с нея. Понякога почти не чувстваш загубата, но понякога ти се струва по-мъчителна от всякога. Когато имаш нужда от съвет, от подкрепа или да споделиш радостен момент. Боли си, но няма начин. Живота не ни пита и си продължава.
Аз след 7 години още си „говоря" с мама. Вече казвам само някои неща. Но в началото на всяко влизане и излизане от входната врата казвах къде отивам, какво ще правя, с кого съм била. Ей така все едно си е в къщи и аз ѝ разказвам. На татко пък още съм му сърдита, че не пожела да живее без нея и се предаде. Но е минала само малко повече от година, след време може и да успея.
Ти щом спиш и я сънуваш, пази си спомените от тези сънища. Това за мен е дар, който аз не получих. Може би защото съм Тома Неверни.
Прави, както са ти казали и други момичета, това което на теб ще ти помогне. Това което поне малко ще облекчи болката ти. И не се притеснявай дали ѝ пречиш. Тя е майка, а майките разбират и искат да спестят болките на децата си. И прощават.


Виж целия пост
# 67
Не съм сигурна, че тук е мястото за този спор.
Споменаването на червеи и подобни, е неуместно.
Тя иска утеха.   bouquet

Утеха дава само вярата. Атеизмът каква утеха може да носи, когато става дума точно за червеи?
Виж целия пост
# 68
Ей тая религиозна категоричност!  ooooh! Тя вярата е само в бог, нали, в друго не може да се вярва. Ужас!


Прави, както са ти казали и други момичета, това което на теб ще ти помогне. Това което поне малко ще облекчи болката ти. И не се притеснявай дали ѝ пречиш. Тя е майка, а майките разбират и искат да спестят болките на децата си. И прощават.

  bouquet
Виж целия пост
# 69
Колкото и да казват,че времето лекува всички болежки,е аз да Ви кажа,че не лекува вече 13-та година и може би никога няма да може да излекува.Най-лошото след като почине някой,и осъзнаем това,е че започваме да забравяме този някой,единственото,което остава след него са спомените,ако не сте били твърде малки да помните,гласът,който на моята майка аз вече не помня,и снимките,и всички образи скътани някъде дълбоко в сърцето ни.Аз не мога да преживея това още и в момента може би имам най-голяма нужда от нея,искам да й кажа толкова неща,да й покажа внучка й... и да се извиня,че бях лошо дете понякога,че й казах едни думи макар и детски,които не мога да върна вече,при нея се получи и лекарска грешка и недоглеждане,но въпреки това,не е честно така да ти се отнеме някой,от който така отчаяно имаш нужда.До момичето,което е пуснало темата,болката няма да мине за много време,дори и никога,просто ще свикнем малко или много,а страхът от телефонният звън,винаги ще го свързваш с това ...
Виж целия пост
# 70
Баща ми почrна преди 11години и  не минава и ден без да мисля за него.Моята теория е ,че човек е жив докато го помнят живите.
Виж целия пост
# 71
Съжалявам за майка ти , моите най- искрени съболезнования.
Моя баща почина преди година и половина и ми липсва непрекъснато , но с времето някак си свикваш да живееш с мисълта че го / я няма. Винаги ще ти е мъчно , но тябва да си наложиш да се стегнеш и да продължиш напред.Щом имаш син абитурент направи го заради него.
Аз също имам син на 18 , а имам и дъщеря на 10 и заради нея / като по- малка/ си налагах да се стегна и да запазвам спокойствие.Така малко по малко се примиряваш и се научаваш да живееш без обичания родител.
Успех и горе главата !
Виж целия пост
# 72
Случайно попаднах на темата ти, докато сълзите ми се стичаха и премрежваха погледа ми от спомените за моята майка.
Ужасно съжалявам за загубата ти и не, не е вярно че времето лекува.
Скоро се навършват 8 години откакто майка ми почина и все още не мога да го преживея. Винаги, когато ми е трудно или съм много щастлива, вдигам телефона, за да й се обадя. Преди се чувахме всеки ден и дори се дразнех защото си говорехме за разни глупави неща.
Откакто майка ми  почина, в живота ми настъпи огромна празнина, която не бе запълнена дори от децата и успехите ми.
Вече минаха осем тъжни Коледи без нея.

Не мога да ти предложа утеха, а само да скърбим заедно и да се помолим за душите им.  Praynig

"ПОМЕН
Майко скъпа, да отслужим помен
сбрали сме се днес на твоя гроб.
Не един възкръснал светъл спомен
из живота ти безмълвно-скромен
ни заставя да сведеме лоб. "
Виж целия пост
# 73
майка ми почина преди малко повече от 2 г.Още не мога да свикна с факта че нея вече я няма.Почина внезапно преди да са станали окончателните резултати от изследванията.Помня деня когато я видях за последно.Отидох да взема детето което тогава беше при нея.Беше ми купила пица на парче,а когато си тръгвахме ми даде букет цветя за в къщи.От тогава пица не ям и дълго пазих цветята.Свързвах го с това че са последното нещо което ми е дала.Липсва ми много.Външно се държа заради детето.Бях взела да се сривам по едно време,но си представих как ще се чувства то,ако нещо ми се случи.Сънувам я често.Времето не е заличило болката ми,само я е притъпило
Виж целия пост
# 74
Съболезнования и от мен  Hug
И аз загубих мама преди два-три месеца /не знам колко точно са/. Чуствам само празнота... Нищо не ми носи удоволствие - правя това или онова само защото "трябва"... В някакъв малоумен ступор съм от както я загубих. Пред хората сигурно не ми личи - старая се, смея се, правя се на нормален човек...
Не знам, не знам дали минава болката, дали се запълва някога празнитата...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия