Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
Последно мнение: 11 авг. 2026, 00:03 ч.

415 632
5 521

schreier - Ентусиаст

magnet_for_happiness

Ентусиаст

# 840 16 окт. 2015, 23:03 ч.

Да странни са децата. Скоро синът ми говори за баща ми - при положение, че никога не са се виждали . Както бяхме в колата изтърси- дядо Любо са го стреляли.
И това в продължение на два дни го повтаря и разказва. Даже мъжа ми разправят, че докато го возел упорито обяснявал пак за дядо Любо. Като е бил малък татко са го стреляли по случайност и е оцелял. А сега откъде го знае дребния като аз бях даже забравила това и не съм го разказвала на никого.

Виж целия пост

# 841 17 окт. 2015, 08:30 ч.

И аз имам усещането , че децата знаят и виждат неща, които ние не можем ...

Виж целия пост

Spring again

Потребител

# 842 17 окт. 2015, 09:34 ч.

О, да, със сигурност! Особено до 6-7-годишна възраст.

Виж целия пост

magnet_for_happiness

Ентусиаст

# 843 17 окт. 2015, 09:56 ч.

Плашещо е малко.

Виж целия пост

S

Sneji_Plamenova

# 844 26 окт. 2015, 20:09 ч.

Днес се навършиха 40 дни без мама - навръх именния й ден .. Cry

Cry

Cry

Cry

Cry

Не мога да кажа, че съм се съвзела напълно. От една седмица се взех малко в ръце и ходя на лекции - това до някъде ме разсейва от мъката, но не мога да я изолирам напълно все още Cry

Cry

Преди две седмици получих паническа атака, така се задушавах, че имах усещането, че умирам .. напоследък съм по-добре, слава Богу .. но ето днес пак плаках Cry

Cry

Вие как сте? Колко време ви отне да преодолеете мъката?

Виж целия пост

# 845 26 окт. 2015, 20:31 ч.

Снежи

Hug

Тук, има теми и за паник атаките ,потърси я, може пък, да ти е полезна.
То дано не се повтаря!
Аз, още, не съм се отърсиЛа. Мъката, така ме е сграбчиЛа Cry

Cry

Не можа пълноценно да се радвам и на 2-те ми дълго чакани и ужасно желани деца ...

Виж целия пост

Г. Краули

# 846 27 окт. 2015, 14:24 ч.

Сигурно първата година е най-тежко, а? Докато се извъртят всички първи празници без Нея. Днес е първият ми рожден ден, на който няма да ми чесити, да ме прегърне и целуне. И от нощес рева. А идва и Коледа. Когато съм щастлива най-ми липсва. И приживе я търсех да споделя радостите ми, от тревогите си я пазех. А не я опазих. Забравих в колко часа съм родена, няма я за да я попитам. Имам и други неща да я питам, имам много да и разказвам. А най-много искам да ми каже, че е добре.

Виж целия пост

R

Ентусиаст

# 847 27 окт. 2015, 14:38 ч.

Починалите ни близки са край нас, вярвайте че е така, защото е така. Не ги виждаме, но за сметка на това, понякога имаме усещането за тяхното присъствие, а че са край нас, за мен това е безпорно. Нишката не се губи.
Молете за душите им и си ги спомняйте с добро. Това е най-доброто, което можете да направите за тях и за себе си.

Загубила съм не малко близки, включително и дете, но мога да ви кажа например, че когато моята сестра почина преди години, в деня в който си отиде, същата нощ я сънувах как ми помаха усмихната и щастлива от другата страна на прозореца на нашата стая. Всичко беше много реално и по-късно си дадох сметка, че този сън тогава ми даде успокоение за нея, че там тя е добре.

Виж целия пост

S

Sneji_Plamenova

# 848 27 окт. 2015, 16:55 ч.

Цитат на: Г. Краули в вт, 27 окт 2015, 14:24

Сигурно първата година е най-тежко, а? Докато се извъртят всички първи празници без Нея. Днес е първият ми рожден ден, на който няма да ми чесити, да ме прегърне и целуне. И от нощес рева. А идва и Коледа. Когато съм щастлива най-ми липсва. И приживе я търсех да споделя радостите ми, от тревогите си я пазех. А не я опазих. Забравих в колко часа съм родена, няма я за да я попитам. Имам и други неща да я питам, имам много да и разказвам. А най-много искам да ми каже, че е добре.

Аз следващия месец имам рожден ден и от сега си представям какъв рев ще пада Cry

Cry

Ние с нея си имахме традиция - всяка година, когато не бях при нея разбира се, ми се обаждаше точно в полунощ, за да бъде първия човек, който ми честити. Даже миналата година беше заспала по-рано, но си направила алармата на телефона да звънне в полунощ, за да се събуди и да ми честити ... може да ви звучи малко странно, но нали ги знаете майките, че понякога изпадат в лудости, за да ни направят щастливи ... но сега - като дойде рождения ми ден и стане полунощ кой ще ми се обади с най-милите пожелания? Никой! Cry

Cry

Виж целия пост

# 849 27 окт. 2015, 18:44 ч.

О Снежи, разплака ме Cry

Cry

Дай ми телефона си, на лични, не съм мама ти, но от сърце, ще го направя точно в полунощ Hug

Hug

Майките са незаменими , бих дала всичко за един миг с мама...

Виж целия пост

S

Sneji_Plamenova

# 850 27 окт. 2015, 19:20 ч.

Цитат на: kokona20 в вт, 27 окт 2015, 18:44

О Снежи, разплака ме Cry

Cry

Дай ми телефона си, на лични, не съм мама ти, но от сърце, ще го направя точно в полунощ Hug

Hug

Майките са незаменими , бих дала всичко за един миг с мама...

Много ти благодаря за подкрепата Cry

Cry

Виж целия пост

# 851 27 окт. 2015, 20:06 ч.

Прегръщам те и знам, как се чувстваш Hug

Hug

Аз съм заобиколена с хора, но в същото време съм сама. Няма я мама. Отивам в дома и, с очакване някакво, но няма я, а всичко там е сложено от нея и толкова ми е скъпо Sad

Sad

Виж целия пост

# 852 13 ноем. 2015, 08:08 ч.

Здравейте,
майка ми почина когато бях на 22г. , сега съм на 32г.
Болката не се преодолява , с времето се научаваш да живееш с нея и липсата , с мисълта и спомена .... още не съм и изтрила номера от телефона си .... ! И при нея беше бързо и неочаквано , инфаркт ! Преминах през всички етап на преживяване , ако мога така да го нарека . Имам двама по-малки братя , който бяха на 11г. и на 17г. , когато тя почина . В началото дали за пред тях , дали заради самата мен, се опитах да заживея отново нормално . Но само два месеца по-късно започнах с паник-атаките ,сънувах я всяка нощ , виждах я навсякъде ! И да всичко първо е най-тежко - първата Коледа , първия Рожден Ден , празници , дни ..... След това се научих да живея с мисълта за нея , с болката , с липсата , а те никога не спират . Напротив ! Сега когато ми предстой да имам свое дете , ще ми липсва най-много ! Но знам ,че тя е с нас всеки ден и ни помага !

Виж целия пост

# 853 13 ноем. 2015, 08:46 ч.

d.engel, едно голямо Hug

Hug

Ще се справиш, ще отгледаш рожбата си. За мен в началото беше най-трудно първите дни с децата вкъщи, да помагаше ми свекървата но не е същото. Друго си е мама да е до теб. Аз силно вярвам, че ни помагат в най-трудните моменти те са до нас, дават ни сила и никога не ни оставят истински Simple Smile

Simple Smile

На днешния ден преди точно 1 година призовавах мама да ми даде сила за да отстоя взетото от мен решение да се разделя за БНД. Малко или много я чувствах до себе си и действах смело, за което не съжалявам. Днес година по-късно си спомням този ден с гордост и казвам "Благодаря ти, мамо! Последната година не ми беше леко, но постигнах своето, вече съм сама с децата си но силна. Чувствам се щастлива Simple Smile

Simple Smile

"

Виж целия пост

Spring again

Потребител

# 854 13 ноем. 2015, 11:34 ч.

Да, майката липсва особено когато си родиш дете. Разбрах, че никой не може да я замени в нейната безкористна грижа за внучетата, да ти влезе в положението като жена, да ти помогне!

Виж целия пост

Препоръчани теми

Помен 1 година

1 421
6

Лични и семейни отношения

Синдромът „празно гнездо “ и самотата

12 734
277

Лични и семейни отношения

Бисексуален съпруг - повод ли е за развод?

10 915
214

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.