Много ми е мъчно.....първият 8-ми март, без да има на кого да кажа " Честит празник майко!!!" 
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 8 ноем. 2026, 20:25 ч.
# 1 170
8 март 2017, 09:54 ч.
# 1 171
8 март 2017, 10:11 ч.
Ох, все ви избягвам, признавам си, но днес....днес отворих темичката. Няма да се чуем днес, няма да се поздравим за празника, няма на кого да купя подарък...Преди броени дни имах рожден ден, е ужасен беше, всичко беше на опаки, така исках да си изплача колко ми е кофти деня и тя щеше да го оправи само с две, три думи, ама нямаше, нямаше на кого да си изплача.
Толкова са тежки празниците, не ги обичам вече...
Същото правя и аз, когато имам хубав повод все и казвам "Виж мами, успяхме, щастливи сме", а когато е нещо тъжно все се питам къде е сега и защо не е тук...
Казват, че по-страшно от това да загубиш дете няма, но загубата на родител не виждам как е по-лека...
Виж целия пост
Толкова са тежки празниците, не ги обичам вече...
.....Винаги, когато имам хубав повод си казвам: ''мамо, виж ме как се усмихвам и се забавлявам", а когато ми е тежко все си казвам "мамо, дай ми сили, помогни ми". ....
Същото правя и аз, когато имам хубав повод все и казвам "Виж мами, успяхме, щастливи сме", а когато е нещо тъжно все се питам къде е сега и защо не е тук...
Казват, че по-страшно от това да загубиш дете няма, но загубата на родител не виждам как е по-лека...
# 1 173
8 март 2017, 11:20 ч.
Честит празник, смели момичета 
Няма ги, майчетата ни, но ние самите, вече, сме такива . По-силни сме, отколкото сме и предполагали.
Тъжен ще е, всеки празник, без обичните ни, майчета...
Виж целия пост
Няма ги, майчетата ни, но ние самите, вече, сме такива . По-силни сме, отколкото сме и предполагали.
Тъжен ще е, всеки празник, без обичните ни, майчета...
# 1 174
9 март 2017, 11:57 ч.
Мина поредният осми март- с буца в гърлото гледах цялата еуфория за цветя …и така ми се искаше да съм част от нея, да се бутам за зюмбюл, който да подаря на мама, а тя да ми се скара, че предпочита да си купя нещо за себе си…
Загубих мама, малко след като завърших университета – дано съм жива и здрава и съумея да съм щастлива през живота, който тя ми е дала, но как за Бога, ще преминавам през него без да я видя и чуя никога вече!
Минали са шест години, а все така страдам , че я няма, страх ме е от мисълта, че така ще бъде…никой не може да я замести в сърцето ми-
просто това, че я няма някак си ме беляза, не мога да съм същия човек вече.
Опитвам се да не го показвам на околните, а и не искам да товаря никого – те очакват да ме видят каквато си ме познават
Вкопчвам се в сънища, в спомените, но в реалността е липсата.
Ох, тежко е, момичета.
Понякога си мисля, че точно отказът да осмислим , че сме без майчиците си, ни дава сили да преживяваме в илюзията, че сякаш не сме…
Виж целия пост
Загубих мама, малко след като завърших университета – дано съм жива и здрава и съумея да съм щастлива през живота, който тя ми е дала, но как за Бога, ще преминавам през него без да я видя и чуя никога вече!
Минали са шест години, а все така страдам , че я няма, страх ме е от мисълта, че така ще бъде…никой не може да я замести в сърцето ми-
просто това, че я няма някак си ме беляза, не мога да съм същия човек вече.
Опитвам се да не го показвам на околните, а и не искам да товаря никого – те очакват да ме видят каквато си ме познават
Вкопчвам се в сънища, в спомените, но в реалността е липсата.
Ох, тежко е, момичета.
Понякога си мисля, че точно отказът да осмислим , че сме без майчиците си, ни дава сили да преживяваме в илюзията, че сякаш не сме…
# 1 175
9 март 2017, 22:26 ч.
Днес станаха три месеца без мама.Толкова много ми липсва,не мога да приема,че я няма и никога вече няма да я видя,няма да ми се обади.Много е тежко,много боли 
Виж целия пост
# 1 176
9 март 2017, 22:39 ч.
Още ти е много прясно, но истината е, че никога няма да спре да боли, няма да те залъгвам...вечно ще боли
Виж целия пост
# 1 177
9 март 2017, 22:51 ч.
не мога да ти кажа че времето лекува, не, не лекува....
Виж целия пост
Днес станаха три месеца без мама.Толкова много ми липсва,не мога да приема,че я няма и никога вече няма да я видя,няма да ми се обади.Много е тежко,много боли
не мога да ти кажа че времето лекува, не, не лекува.... 
# 1 178
11 март 2017, 08:00 ч.
Сега ти е прясно и си концентрирана в нещастието, което ви е сполетяло.
След време, се връщаме към старото ежедневие, което, от своя страна, намалява мислите около случилото се и ни се струва, че започваме да забравяме за майките си, че сякаш по-малко боли, но не е така. Всеки ден, когато и да се сетя за нея - боли, но признавам си, не си позволявам да задълбавам в тия ми мисли.
Тази година ще станат 10г. без моята майчица. Гледам да мисля за хубавите моменти, които са ми се случили. Мисля си, как тя би била горда и щастлива да ме види сега.
Виж целия пост
След време, се връщаме към старото ежедневие, което, от своя страна, намалява мислите около случилото се и ни се струва, че започваме да забравяме за майките си, че сякаш по-малко боли, но не е така. Всеки ден, когато и да се сетя за нея - боли, но признавам си, не си позволявам да задълбавам в тия ми мисли.
Тази година ще станат 10г. без моята майчица. Гледам да мисля за хубавите моменти, които са ми се случили. Мисля си, как тя би била горда и щастлива да ме види сега.
# 1 179
11 март 2017, 14:48 ч.
Тази година се навършиха 13 години откакто майка ми почина. Бях дете и ми беше много трудно, всеки празник в училище, на който изработване подарък или картичка за мама, всеки разговор с приятелки за майките им, всяка детска любов и емоция, до която тя не успя да се докосне. Не съм ходила на гроба й поне от 10 години, баща ми плаща да го поддържат и да носят цветя, но и той не ходи често. Някак не я усещаме там, разстройвам се повече, разстройват ме и срещи с нейни приятелки, които дори след толкова години не са я забравили и пазят топли спомени.
Често ходя на църква, там винаги паля свещичка за нея и често в мисълта си се обръщам към нея с молба за съвет или просто да ме пази. Много неприятно ми стана веднъж, когато в разговор с позната, също загубила майка си, ми каза "ти поне си я загубила като малка, а моята почина два месеца преди бала"... Сякаш това има значение за болката, която изпитва човек при такава загуба. Сега се моля Татко да е жив и здрав, че той беше моята най-голяма опора през първите най-тежки години. Прегръщам ви всички Бъдете силни, момичета!
Виж целия пост
Често ходя на църква, там винаги паля свещичка за нея и често в мисълта си се обръщам към нея с молба за съвет или просто да ме пази. Много неприятно ми стана веднъж, когато в разговор с позната, също загубила майка си, ми каза "ти поне си я загубила като малка, а моята почина два месеца преди бала"... Сякаш това има значение за болката, която изпитва човек при такава загуба. Сега се моля Татко да е жив и здрав, че той беше моята най-голяма опора през първите най-тежки години. Прегръщам ви всички
Бъдете силни, момичета!
# 1 180
11 март 2017, 20:08 ч.
Мира Моята история е сходна с твоята, но татко почина когато бях на 4. С годините липсата и на двамата става все по-осезателна, разбирам колко ни е било отнето като сме така разделени и много ми тежи.
Виж целия пост
Моята история е сходна с твоята, но татко почина когато бях на 4. С годините липсата и на двамата става все по-осезателна, разбирам колко ни е било отнето като сме така разделени и много ми тежи. 
# 1 181
11 март 2017, 20:30 ч.
Дете да загуби родител е най-ужасното нещо на света, по-страшно е само родителят да загуби детето си.
Моята майка днес имаше рожден ден. Сега цъкнах ФБ, приятелките и (имаше цяла компания ФБ приятелки, които се събираха честичко) са и писали на стената. Не са я забравили. Разревай се. докато четях. Има и такива, които и честитят и и пожелават здраве и т.н..
Виж целия пост
Моята майка днес имаше рожден ден. Сега цъкнах ФБ, приятелките и (имаше цяла компания ФБ приятелки, които се събираха честичко) са и писали на стената. Не са я забравили. Разревай се. докато четях. Има и такива, които и честитят и и пожелават здраве и т.н..
# 1 182
11 март 2017, 20:43 ч.
И моята има фб профил, слагам й понякога любими нейни песни - Рамщайн, Абба... Понеже й имам паролата, миналата година сложих стотина снимки, преди да изхвърля един стар лаптоп - за да мога да си ги гледам отвсякъде, когато съм готова за това. Няколко човека се разплакаха. А и сигурно е било шок, като пише че е постнала нови снимки...
На мен ми става по-леко като знам, че липсва и на други. А на тези, които не знаят какво пишат не им се сърди - те нищо не влагат. Празни думи на чужди хора.
Виж целия пост
На мен ми става по-леко като знам, че липсва и на други. А на тези, които не знаят какво пишат не им се сърди - те нищо не влагат. Празни думи на чужди хора.
# 1 183
12 март 2017, 19:41 ч.
Аз снощи я сънувах ... моята мама. Бяхме някъде навън. Аз мама и баща ми . Аз с мама вървяхме, както и преди, хванати ръка. По едно време тя извади кутия с бонбони и ми каза да се почерпим за нейният РД . Аз взех най-голямата естествено, пожелах и, да е здрава и колкото се може по-дълго с мен
А тя ме прегърна още по-силно и каза нещо от сорта, да знам (при мама мното бързо се разви рака) за месец и нещо и го откриха, химиотерапия и на 3 ден от нея си отиде), така, както ми го каза насън, сякаш е знаела, какво и има ... В момента, в който ми го каза, осъзнах насън, че я няма и се разревах
Виж целия пост
А тя ме прегърна още по-силно и каза нещо от сорта, да знам (при мама мното бързо се разви рака) за месец и нещо и го откриха, химиотерапия и на 3 ден от нея си отиде), така, както ми го каза насън, сякаш е знаела, какво и има ... В момента, в който ми го каза, осъзнах насън, че я няма и се разревах
# 1 184
13 март 2017, 18:18 ч.
И аз все се надявам на сънища- те са ми единствената алтернатива да виждам мама.
Но се моля да я сънувам, само когато наистина имам нужда, за да не я безпокоя.
Понякога знам, че съм я сънувала, че ми е казала нещо, но на сутринта нямам никакъв спомен и много ме е яд. Много ми липсва, тя си ми беше другарчето, с което си споделяхме, бъбрихме си. Не бих казала, че ми е била най-добрата приятелка. Мама си е... мама- друга категория в живота ми. Давам си сметка, че съм я приемала като даденост, като стожер, който винаги ще го има. След смъртта и просто всичко малко по малко взе да рухва и да се променя...
Аз ходя на гробища всяка седмица- имам тази физическа възможност, разбира се. Виждам, че някои от вас се разстройват повече там. Аз имам необходимостта да ходя. Просто вече си ми е естесвена част от програмата през почивните дни. Държа винаги да е чисто, да има свежи цветя. Много ми става мъчно, като видя гроб на някой на нейната възраст / и за съжаление и на много по-млади от нея напоследък/, които са запуснати и необгрижени, но уважавам разбиранията на всички ви.
Виж целия пост
Но се моля да я сънувам, само когато наистина имам нужда, за да не я безпокоя.
Понякога знам, че съм я сънувала, че ми е казала нещо, но на сутринта нямам никакъв спомен и много ме е яд. Много ми липсва, тя си ми беше другарчето, с което си споделяхме, бъбрихме си. Не бих казала, че ми е била най-добрата приятелка. Мама си е... мама- друга категория в живота ми. Давам си сметка, че съм я приемала като даденост, като стожер, който винаги ще го има. След смъртта и просто всичко малко по малко взе да рухва и да се променя...
Аз ходя на гробища всяка седмица- имам тази физическа възможност, разбира се. Виждам, че някои от вас се разстройват повече там. Аз имам необходимостта да ходя. Просто вече си ми е естесвена част от програмата през почивните дни. Държа винаги да е чисто, да има свежи цветя. Много ми става мъчно, като видя гроб на някой на нейната възраст / и за съжаление и на много по-млади от нея напоследък/, които са запуснати и необгрижени, но уважавам разбиранията на всички ви.
Препоръчани теми