Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 423 981
  • 5 661
# 1 185
Най - голямата загуба в живота ми . в началото нещата ги приемах филосовски и виждам ,че нищо не мога да направя и , че нещата стоят по този начин . С времето обаче почва да ми липсва все повече и повече Sad няма го семейството , уютния дом , подкрепата , усмивката , шегите и вече някак душата ми опустя . Държа се твърдо и гледам дори пред баща си да не показвам емоции , но вътрешно ми се къса сърцето . Дори когато се случи нещо хубаво пак не мога да се похваля и да споделя . Съжалявам за много неща , съжалявам ,че можеше да прекараме още по щастливи мигове , съжалявам , че не я направих баба , че снаха не и заведох просто ми е мъчно много . Лошото е че , освен майка губя и едно сплотено семейство , нещо което може и никога данемога да създам .  Sad
Виж целия пост
# 1 186
Много неприятно ми стана веднъж, когато в разговор с позната, също загубила майка си, ми каза "ти поне си я загубила като малка, а моята почина два месеца преди бала"...
Лош или много прост човек човек е била тази твоя позната. Забрави какво ти е казала.
Виж целия пост
# 1 187
Много неприятно ми стана веднъж, когато в разговор с позната, също загубила майка си, ми каза "ти поне си я загубила като малка, а моята почина два месеца преди бала"...
Лош или много прост човек човек е била тази твоя позната. Забрави какво ти е казала.
Не мога да преценя от коя група беше, но в общи линии изказването беше супер не на място.
Виж целия пост
# 1 188
Много неприятно ми стана веднъж, когато в разговор с позната, също загубила майка си, ми каза "ти поне си я загубила като малка, а моята почина два месеца преди бала"...
Лош или много прост човек човек е била тази твоя позната. Забрави какво ти е казала.
Не мога да преценя от коя група беше, но в общи линии изказването беше супер не на място.

 Аз мисля,  че момичето, не го е казало с някаква умисъл. Понякога, в мъката си, хората често, не разсъждават трезво. Млад или стар, голям човек или дете,  загубата на майчицата си е жестока. ..
Не пожелавам, такава мъка и на най-лошия си враг.
Виж целия пост
# 1 189
Момичета днес стават 10 месеца без мама. Сутринта в просъница си спомних, че съм я сънувала, но заспах отново и нищо не помня.. Много ми липсва, и аз както и други са писали по - горе, се опитвам да гледам на нещата философски и се успокоявам, че е до мен, дори се чувствам още по -силна, защото знам колко много ме обича, и знам че бди над мен, но в моментите, в които искам да си ме гушне, моментите, в които бих дала всичко само за да чуя една нейна дума, въобще не ме успокояват философските ми разсъждения. Наскоро се сгодих, всички бяха толкова щастливи, но човека, който най-много заслужава да изпита тази радост го няма. Няма да я има и на сватбата и един ден, дай Боже, като имам детенце пак няма да е тук. Много ми е пусто и болно, тя посвети целия си живот на мен и сега не можем физически да споделим радостта от хубавите неща, които ми се случват...  Cry
Прегръщам ви всички!  Hug
Виж целия пост
# 1 190
Цвети, кураж, мила, съжалявам за загубата ти  Hug от нашата раздяла с мама мина вече почти половин живот, а все така тъгувам за нея и копнея да ме помилва по главата, да ме посрещне в прегръдките си и да се смее заедно с мен. гледам дъщеря си, прилича на нея, по жестовете, по начина на изразяване, а никога не я е виждала. детето се спира на снимките ѝ и така сърцато казва “това е баба. много е хубава“. и си мисля, че тя е сред нас, че бди над нас и е докоснала дори сърчицето на  моето дете с любовта си. няма как да е иначе, тази нейната, майчината любов не може просто да се е изпарила, защото е прекалено голяма и прекалено силна.
Виж целия пост
# 1 191
Мила Силвияна, съжалявам и за твоята загуба, имам чувството, че колкото повече време минава толкова повече боли.. 
Живо и здраво да е детенцето ти! и аз съм твърдено решена един ден да показвам снимки на моето и да му разказвам каква прекрасна баба има и колко много ни обича тя където и да е. Любовта между майка и дете е най - чистата любов, и да, не се губи, знам, че я има(понякога я усещам много осезаемо), и че един ден ще се срещнем отново и няма да спра да я прегръщам.. но до тогава много ще ми липсва..  Sad
Виж целия пост
# 1 192
Момичета, какви чувствителни, богати, златни души имате! Мило ми е да ви чета! Дори и тъжните чувства са чувства, а да чувстваш е да живееш. Научете децата си на същото, на което са ви научили вашите майки.

Цвети, много ясно, че с времето по-тежко става. Ти още не си започнала да реализираш загубата дори. Нека има хубави моменти в живота ти за баланс. Възхищавам ви се на вярата, че са до вас някак. Аз не мога така.
Виж целия пост
# 1 193
http://www.dnes.bg/zvezdi/2017/04/19/princ-uiliam-oshte-e-v-shok … -na-daiana.338535
Виж целия пост
# 1 194
Момичета, какви чувствителни, богати, златни души имате! Мило ми е да ви чета! Дори и тъжните чувства са чувства, а да чувстваш е да живееш. Научете децата си на същото, на което са ви научили вашите майки.

Цвети, много ясно, че с времето по-тежко става. Ти още не си започнала да реализираш загубата дори. Нека има хубави моменти в живота ти за баланс. Възхищавам ви се на вярата, че са до вас някак. Аз не мога така.
Аз пък съм на мнение, че времето лекува!
И ако запомним хубавите моменти, някак по-леко е...
И съм сигурна, че ни гледат отгоре и продължават да ни помагат и напътстват - няма друг начин просто...  Heart Eyes
Виж целия пост
# 1 195
не ми стана по-леко във времето, но свикнах да живея без да я виждам и чувам и се примирих със загубата ѝ. гневът ми поутихна, животът ме завъртя и натиках болката по-навътре в душата си, за да мога да продължа напред.
разгръщам албуми, снимки, гледам ги, припомням си кога и къде са направени, как сме си изкарали в него момент. и колкото повече си спомням, толкова повече спомени идват. наскоро установих, че още помня какво сме хапвали през последната ни морска почивка, помня дрехите, които носеше, очилата... някакви детайли са се забили в съзнанието ми, което явно се е опитало да съхрани максимално много спомени от мама.
пазя спомени и от татко, макар че съм била на 4 - помня как ме люлееше като в хамак с едно одеяло, насред хола, а аз крещях “пак! искам пак!". как тичах да го посрещна на вратата след работа, а той носеше от онези много специални навремето шоколади, които се намираха така трудно (със снимка на алпите на опаковката), бъркаше в джоба на униформата си и вадеше шепа монети и ми казваше да избирам само “белите“, за да ги пусна в касичката си  Heart Eyes  Sad
Виж целия пост
# 1 196
 Heart Eyes Hug
Виж целия пост
# 1 197
Силвиана  Hug Hug Hug
Тези моменти не се забравят,  а здраво се запечатват в съзнанието.
Помня и винаги ще помня моята майчица.  Където и да е сега , дано има др свят, тя трябва да знае, че ужасно ни липсва, че винаги ще я обичам и че един ден, дай боже, отново ще бъдем заедно.
А само, как ми се иска и сега, да е с нас и да се радва на внучките, за които толкова много се борихме и мечтахме  Cry
Виж целия пост
# 1 198
Това с детайлите и при мен го има, и аз постоянно разглеждам снимки и с всяка снимка оживява спомен.. понякога затварям очи и си представям, че съм се гушнала в нея и виждам всеки детайл от лицето й,  точно както си беше, носа, устните, бенката до устните, точниците в зелените й очи.. всичко. Спомените ме крепят изключително много, не спирам да си припомням с моя приятел и близки наши хора, разни случки и смешни моменти с нея и това ме усмихваа! Мисля, че и по - горе съм споменавала, че направих тефтер, в който записвам всички нейни специфични лафчета (тя имаше много интересен и цветист изказ), истории и случки, направих и специален албум на мен и нея.
Без мама зейва дупка в душата, която никой не може да запълни, но пък като се сетя каква беше тя, мисля, че след нея може да остане всичко друго, но не и празнина, и някак си усещам, че там, в тази дупка има любов, преливаща любов, нашата си любов! и съм щастлива!
Прегръдки!  Hug
Виж целия пост
# 1 199
В събота ги сънувах.  Татко, нея не точно, защото умираше в съня ми. Седяхме аз, сестра ми и баща ми на масата и не помня кой каза, че мама е умряла доката се е разхождала . Наново преживях смъртта й. Беше кошмар. Събудих се, после сънят продължаваше.  Абе беше нещо страшно. Плаках, много
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия