Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 423 710
  • 5 659
# 1 455
Нана Heart

Разбирам и болката ти и гнева ти. Трябва да минеш от там, докато дойде примирението. Не сдържай сълзи и емоции.

Нищо не сдържам, но това с времето и болката е пълна лъжа. С всеки изминал ден болката става все по-голяма.
Абсолютно, просто се научаваш да живееш с дупката в душата и сърцето.
Виж целия пост
# 1 456
Не знам как ще се науча. В момента ми звучи като кауза пердута. Функционирам, но просто нищо не е както трябва.
Виж целия пост
# 1 457
Не е лъжа, просто е минало прекалено малко време. Но е факт, в един момент приемаш нещата и не боли толкова, не и през цялото време. Съболезнования Sad
Виж целия пост
# 1 458
Така е, много малко време е минало. Моята "гневна" фаза продължи повече от 3 години.
Виж целия пост
# 1 459
Не знам как ще се науча. В момента ми звучи като кауза пердута. Функционирам, но просто нищо не е както трябва.
Вече 5 години, нищо не е както трябва....
Виж целия пост
# 1 460
Не знам как ще се науча. В момента ми звучи като кауза пердута. Функционирам, но просто нищо не е както трябва.

Съболезнования. Колкото и да не ти се вярва, ще се научиш, болката ще я има, липсата е завинаги, но не и както в началото.
Виж целия пост
# 1 461
Съболезнования! Моята почина преди 7 години. Нещата някак се отдалечават. Като че ли съзнанието гони спомените.
Виж целия пост
# 1 462
Нана Heart

Разбирам и болката ти и гнева ти. Трябва да минеш от там, докато дойде примирението. Не сдържай сълзи и емоции.

Нищо не сдържам, но това с времето и болката е пълна лъжа. С всеки изминал ден болката става все по-голяма.

Не, боклата не отминава. Но плачеш по-малко и гневът отминава. Ще спреш да обвиняваш хората/лекарите, Господ и целия свят. Идва приемането. По принцип говоря. Винаги ни се струва непоносимо несправедливо в началото.

Свекър ми и свекърва ми починаха от корона. Тя имаше здравословни проблеми, но той беше изклюително здрав и жизнен, нямаше и една пломба. И двамата са пенсионери, без социален живот, най-много да се разходят заедно или да отидат да пазаруват. И пак се е случило - кого да обвиним?

Но на теб ти е рано - мрази, плачи, каквото искаш прави.
Виж целия пост
# 1 463
Днес стават 3 месеца без мама.
Толкова ме боли, че сърцето ми се къса.
Виж целия пост
# 1 464
Днес стават 3 месеца без мама.
Толкова ме боли, че сърцето ми се къса.

Ооооо  Sleepy nana77 думите са безсилни и излишни......
Виж целия пост
# 1 465
Да, да имаше как да успокоиш някого в такъв момент ....
Hug Тежко е, знаем.
Виж целия пост
# 1 466
Прегръщам те nana77...думите нямат стойност в такъв момент.
В края на Май беше годината на мама, преживях нещата по същият начин както година преди това. Минута по минута си спомнях дена с който почина както и какво съм правила тогава...в колко часът дойде обаждането... Всяка година вече ще е така около тази дата.
Виж целия пост
# 1 467
Момичета, много са пресни раните ви, боли непоносимо. Кураж!
Виж целия пост
# 1 468
Моята мама си отиде точно навръх Великден. Бях се зарекла, че този празник не искам и да го чуя вече, ни яйца, ни козунаци, ни нищо.
Тази година боядисвах, след 5 години.
Виж целия пост
# 1 469
Нана 77, болката утихва, сълзите спират да вървят непоканени. Обаче остава едно такова чувство, дето не може да се опише. Както седя и чета нещо, или работя, изведнъж се сещам за тях и ме обзема едно такова чувство за безсмислие на всичко наоколо, на целия живот ,че се спирам и си мисля за какво е всичко, какъв е смисълът? Направо ме съсипва това чувство. Минаха 2 години ,откакто се отидоха. Един след друг за някакви си 20 дни. Още нямаше корона вирус. Просто изчезнаха. Не ми го побира още ума.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия