И аз съм от скоро и без майка и бе татко, няма още 40 дни , а ми липсват ужасно, кошмар е, сякаш сънувам, не вярвам, яд ме е ,че ме оставиха. С майка все бяхме на нож, но не сме се делили, това ни е първата раздяла, все още тръгвам да им нося нещо и се разплаквам. Надявам се да са по- добре там горе и да са ми простили. Сега се чувствам не успяла в отговорността и грижите си към тях, че ги изгубих от новата болест ,не успяха да се преборят
Моите съболезнования.
Не се товари с тези мисли, макар самата аз да продължавам да мисля дали успях да направя всичко, за да помогна на мама. Тя почина на 4 март от ковид в "Пирогов". По същото време татко беше в друга болница с ковид. Той оцеля. Много е тежко и с времето не става по-добре. Но няма какво да ти прощават, сигурна съм, че си направила всичко, което си могла.
