Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Вие трябва да простите на себе си и да се заобичате, а това винаги е много трудно, но не невъзможно! Майките прощават на децата си! Особено след като си заминат, за душата им е по-лесно да прости, защото тя е чиста любов и ги няма ограниченията, които имаме тук. Дори и да не са се държали с децата си не според техните очаквания по време на земния си престой.
 
Моите отношения с майка ми винаги са били доста обтегнати. Карали сме се през годините и точно преди тя да си замине си казах "гледай сега, само да се оправи и ще отидем заедно на почивка". И още същия ден тя започна да се влошава. Все едно чакаше аз някак си да се помиря в душата си с нея и да си замине. Но ми отне още време, за да разбера защо тя така се е държала и защо сме се карали постоянно.

Да си замине майка или баща е винаги трудно за приемане и разтърсва душата из основи. И отнема време, за да се потуши тази непоносима болка. Има едни техники може да ви прозвучи откачено/ с визуализации. Да си представите майка си и да я помолите да прошка, да й кажете, каквото искате да й кажете, за да може душата ви да се освободи от това напрежение. А Бог, Бог прощава всички и затова молитвата помага.

И тък като майка ми беше също с подобна диагноза като вашата /излекува се успешно и почина 20г. след нея/
ще си позволя да допълня нещо, което е свързано теории за психосоматиката и раковите заболявания.

"Психосоматиката на рака на гърдата твърди, че патологията възниква от проблеми в сексуалната сфера, скрити емоции, зависимост от хората, отчаяние. В детството пациентите са се чувствали самотни и изоставени, а в зряла възраст са се сдобили с човек, който се е превърнал в техния смисъл на съществуване. Ако го загубят, след това с бързина стават пациенти на онкологичен диспансер. Друга жертва може да е жена, която веднага пое всички роли в семейния живот: съпруги, майки и миньори. Отношенията със съпруг не са залепени. Постоянното „аз трябва“ може да доведе до негодувание на близките хора в бъдеще поради тяхната неблагодарност. Не можете да се поставите на последното място."

И  по-скоро лични наблюдения. Майка ми се разболя след като се разведе с баща ми, започна връзка с друг мъж, който започна да я бие, отдели я от нас и похарчи всичките пари, които тя имаше. Много добра приятелка се разболя от същото, след като майка й внезапно почина, докато тя раждаше детето си.
И въобще всички хора около мен, които се разболяха от подобни заболявания, бяха с непреодолени емоции, страхове, вина и винаги се разболяваха след много силен стрес.

Клариче, колко хубаво написано! Благодаря ти.

Аз започнах отново да чета и една прекрасна книга (основана върху семейните констелации) – Не всичко започва от теб. Носи ми много мир в душата и на доста въпроси си отговорих.

Аз много силно се интересувам от психосоматика и за рака на майка ми, както и предишни заболявания (глаукома, миома) всичко беше 1:1. Но е много трудно, трябва определено ниво на осъзнатост, на връзка със самия себе си, за да се справиш.

Аз от много години се уча, но смея да твърдя, че откакто мама почина сякаш прогледнах още повече и токова много неща се откриха пред мен, толкова много осъзнах, толкова много започнах да се грижа за себе си.....

Много ми мъка да пиша когато става въпрос за тази болест, толкова даже не искам да я назовавам тази напаст. Аз също съм чела и търсила и със сигурност има връзка между емоции- психика- тяло, все пак човек е една система.Но мисля, че и като писано яйце да се гледаш, нищо не ти гарантира недосегаемост. Да, здравето е себеуважение и отношение. Да, вярвам, че има фактори, които допринасят и които човек в ежедневието си не допуска, че го тровят. Но боледуват и дечица, и животни, а те са необременени. Споделям си мислите, защото има риск така някой да започне да се обвинява, че се е разболял, защото е бил с такива и такива нагласи или пък е възприемал нещата по определен начин....не знам, не знам и нямам обяснение, чакам медицината- конвенционална или алтернативна, да го оповести и да забравим за този кошмар, дано не отнеме дълги години...

+1 за тази книга,може би,ако сега я прочета отново, ще има друг смисъл.Друга подобна е "Синдромът на предците"

Клариче , благодаря, че си споделила това, при мен се случи абсолютно същата ситуация. С майка бяхме я постоянен конфликт, и когато беше много зле се молех на Бог само да се оправи и исках да отидем на екскурзия , и още много,но тя се влоши и си отиде бързо. Да примирих се със себе си тогава и мислех,че ако се беше оправила можеше отношенията ни да са други . Само не разбрах защо се държеше така , може ли да споделиш, ако е удобно, или да ме насочиш за литература , благодаря

Сънрайс,
за да мога да си обясня слушах много лекции на Аида Марковска и говорих с много близки, докато ми се появи като пъзел. Чудех се защо отношението е насочено главно към мен и майка й.
Всъщност се оказа, че се имали много голям конфликт с баща ми още, докато е била бременна с мен, което в годините се разви в това, че тя се чувстваше постоянно нещастна. И осъзнах, че тя е направила избор да не ни разделя с брат ми, но това е предопределило дълги години да няма избор и да бъде нещастна. Най-вероятно подсъзнателно го е свързвала с мен.
В такива взаимоотношения има много родови програми, които няма как да бъдат осъзнати, докато човек не се разрови. А е възможно да има и кармични взаимоотношения.

Сега се сещам за нея само с любов, няма грам гняв, няма болка, само ми е мъчно, че не поживя повече. И от време на време ми излизат във фейсбук послания от нея на мои снимки. Писала ми е, но аз не съм обръщала внимание в забързаното си ежедневие. Все едно е знаела, че ще си замине рано и ми е оставяла послания, които да мога да видя в последствие. Често гледам снимки, разказвам истории на децата си за нея.

Та ако мога да препоръчам нещо в тази посока са лекциите на Аида Марковска. С тях си обясних какво е майка да отправи клетва към теб и какво трябва да направиш, за да се простиш с душата й.
Слушах и Елеазар Хараш, за да мога да си обясня какво се случва с душата при смъртта и какви са тези усещания, които имах.

И това, което ми помогна също е да се чувам по-често с леля ми, която е братовчедка на майка ми. Все едно поддържам връзка с майка ми.

Книги не съм чела, защото не изпитах такава необходимост.

Благодаря ти, Клариче, и аз съм с такива съмнения,че аз съм свързана с нещо неприятно за нея, но никога няма да разбера какво е било. Аз още и  се гневя за пропуснатото време, за това,че толкова много я обичах, а все се карахме , чувствам се виновна, че говоря така , но не усетих ,нейната любов , и изведнъж времето свърши. Благодаря ти още веднъж, за подкрепата

Сънрайс,

Такива емоции трябва да си ги изкажем, за да можем да ги преживеем. Да преминат през гърлената ни чакра. Иначе то няма и значение какво е обърнало отношението на майките ни, няма и значение, че времето ни е било малко. В крайна сметка душите идват и си тръгват, когато им е определено за това и това е нещо, което не зависи от нас.
Ако отидете и си поговорите на гроба с майка си и й кажете всичко, което искате да й кажете, също би могло да помогне. Аз помолих за прошка майка ми чрез един ритуал с питка /знам, че звучи откачено/, но ми го изпратиха и реших, че сигурно е дошло при мен по предназначение. Замесих питка и се сетих за времето, в което сме си казали лоши неща, за времето, в което сме си казали хубави неща и я помолих да ми прости за болката, която волно или неволно съм й нанесла. И това май ми помогна. Ритуалите като цяло май наистина помагат. Дори това да сготвя сама за задушница неща, които е обичала, ми дава усещането, че си изпълнявам дълга към нея. Защото това и да разказвам на децата си за нея, са единствените неща, които мога да направя като дъщеря към майка си вече.
Но май отговорите идват и болката намалява година и половина две след като са си тръгнали душите им от тази земя. Трябва си време...

Момичета, имах един бивш преди много, много години, с насмешка ми казваше, "аз не съм жена, ние мъжете имаме нормални отношения с майките си, за разлика от вас жените".
Та се замислих, сякаш тези, които пишем тук, имаме общ архетип, сякаш изпитваме чувство за вина и неприемане. Другото съвпадение е това с почивките. Обещах на мама, да идем заедно на Аркутино.
Трето - рака. Но не вярвам при мама да се касае за психосоматика, тя не беше ходила на лекар 37 години. Казваше, че ако отиде, ще ѝ намерят безброй болести и да я разболеят.
Клариче би ли споделила този ритуал, с погачата?
На мене именно днес фейсбук ми напомни за обща снимка с майка ми, преди пет години. Много ме заболя. Днес също е дошло известие от НОИ за първата ѝ пенсия, която тя така и не получи, а толкова искаше да види колко ще вземе.
Може ли да помоля също да споделиш повече за Аида Марковска?
И от семейните констелации се заинтригувах, ще потърся "Не всичко започва от теб", макар че усещам вътрешна съпротива още със заглавието.
Ех, момичета, момичета...как искам да можех да върна времето назад, с поне 20 години.

Мноого се карах с мама. Като разбрах, че вместо да се пази и да ми каже, че има съмнения за ковид, е ходила в леденостуден дъжд за лекарства, прала е в банята боса, готвила е два часа храни за сина ми, за пращане в София, крещях й пет мунути. Тя ми отговори, че ще си прави каквото иска и че съм лоша дъщеря. В къщи й се молих за всяка лъжичка, за всяко хапченце, тя казваше, че вече иска да умре. Молех я да я прегледат - НЕ, аз ще си умра така. Е, накая като се влоши, пак - аз няма да се лекувам. Започна да се задушава, плачеше, че боли и ме питаше - от къде ми дойде това? Вече на ръба с чиста съвест й отговарях - от твърдата ти глава. Казвах й - мамо, много те обичам, на всичко съм готова, но твоят изключителен егоизъм и инат направо са стена пред мен! Казваше ми, че вече е изгубено всичко, а аз - колко пъти ви предупреждавах, че може да се стигне до тук и ми е изсипала такава мъка. Да, всеки човек има право Сам да си преценя, но ако обича детето си, ще се постарае да не му причинява болка. На брат ми не му пукаше, човекът н беше стъвал месеци, то и сега толкова отива на гробищата - един път не е ходил. Лекарите ме питаха, защо съм я завела в последния момент, хората - как съм допуснала да се влоши толкова, аз се самообвинявам, че можех да предотвратя трагедията. Боли ме, че мама сега щеше да е жива и пак да ме ядосва, но щеше да ме чака на терасата всеки ден.Карахме се с майките си, защото ги обичаме.

Тази тема винаги се чете много трудно.
Прегръдки за всички.
Утре от смъртта на моята майка се навършват цели 24 години.
Толкова много искам да я видя още веднъж,дори и насън да е .

Прегръщам ви момичета и ви благодаря,че споделяте тук, в  къщи не смея вече да страдам "показно" и да говоря, защото ги притеснявам, ако ви нямаше сигурно сърцето ми щеще да гръмне от болка. Дина, и при нас беше така,  наваля  ни дъжд, казах ѝ да влезе в банята да се натопли,аз отидох да се къпя,  но не, каза,че нямала време, настина лекарствата не ги е пиела, после разбрах, и пак си викахме. Не можах да я опазя.Като се скарахме и на мен ми казваша, много си лоша.Не знам сега дали знаят,че е трябвало да ни слушат , че сме били загрижени за тях

И аз...Лисичке, теб съм те запомнила, че питаше как да пренесеш на диск няква касета, на която имаш записан гласа на майка си. Аз и това нямам, но имам една бележка от нея, която винаги нося в себе си.

Това го имам благодарение на голямата ми сестра,която е записвала неща върху касетите със стари шлагери на баща ми.

Елизабет,
Наистина има общи неща, а и хората се срещат неслучайно...Дори и понякога, за да чуят нещо, което ще ги насочи в пътя им. Това е една от причините, които ме научи да слушам хората внимателно, защото често отговорите идват пред тях.

При мен Аида Марковска дойде странно като тема и в началото почти нищо не чувах и не запомнях, когато започнах да я слушам. Отне ми време от няколко години, след няколко преживени загуби, за да изслушам отново някои от лекциите й и да осмисля това, което казва. Най-странното е, че темата за рода и родовата карма дойде при мен от приятелка около една година преди да изгубя баща си. И някои от нещата, които говори, вече бях забелязала.

Качвам някои от клипове, които са ми направили впечатление.
https://www.youtube.com/watch?v=EiXrBrMSkRQ&list=PLDpUvsb3Gr … hl7IuiPC9XIQo1pAK
https://www.youtube.com/watch?v=v4hq_CjYEG4
https://www.youtube.com/watch?v=oBW-kySOD2g&t=729s

Ритуала с погачата е по повод на майчините клетви, но аз го направих, за да я помоля за прошка и съм прескочила месенето и спането на гробищата/това ми се стори вече извън представите ми за нормално/.



А вината... вината е едно от най-страшните неща при загубите и трябва да се работи специално върху него. Никой родител не иска детето му да се чувства виновно. Дори и да е имало нещо приживе, там са в измерението на чистата любов. Мен вината щеше да ме убие при загубата на баща ми и специално работих върху нея, докато спра да се чувствам по този начин. При мама не беше чак толкова тежко, защото бях направила много повече неща за нея и успях да се справя по-бързо. И ми се наложи да разбера, че на никой от нас не е дадено да решава и да променя на кой колко му е писано. Колкото и да ни се иска да имаме повече сила да променяме.

За връщането - връщането ще начертае цял нов път. Нали казват, че душите си избират в кое семейство и какво да преживеят преди да слезнат, в зависимост от кармичните уроци, които трябва да получат?! Ако това наистина е така, то ние сме си избрали генералните неща, които да ни се случат. Определено вярвам, че душите, с които се срещаме ни носят и уроците, които имаме да вземем и колкото по-тежки са били, толкова повече са ни променили. Ако сме щастливци, ще е за добро. Много е странно, но аз съм благодарна на всичко, което ми се случи, защото това ме направо не само по-осъзнат, но и по-добър човек! Та приемането, приемането ми беше един от най-тежките уроци, защото аз съм проблем с контрола и ми беше трудно да приема, че не съм могла да направя повече, за да ги спася. Отговорите дойдоха по странен начин, за да видя, че нищо не съм могла да направя повече, а и душите са си избрали кога да си тръгнат. А и съм сигурна, че душите, които били около мен и са напуснали този свят, под някаква форма отново ще се срещнем, а и често ги усещам. Цялото това уточнение прозвуча още по-откачено ))

Със семейните констелации трябва да се ходи само при много опитен специалист, защото могат да бръкнат много дълбоко и по-скоро да объркат, отколкото да помогнат.