24 години днес,сякаш вчера бях на 8 и я видях за последно.
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2026, 22:54 ч.
# 1 890
29 апр. 2022, 20:29 ч.
# 1 891
29 апр. 2022, 20:45 ч.
Прегръдки. Загубата на майката на такава възраст е жестока и несравнима. Никое дете не трябва да се сблъсква с това.
Виж целия пост
# 1 892
29 апр. 2022, 20:51 ч.
Малка лисичке,
да й е светло на душата!
Много рано ви се е случило...Приятелка си тръгна вчера и двете й момичета няма да бъдат подкрепени от майка си във важните им моменти в живота и не съм спряла да мисля и за нея, но най-вече за тях. Но майките, майките май никога не умират и подкрепят децата си и на този на от онзи свят
Виж целия пост
24 години днес,сякаш вчера бях на 8 и я видях за последно.
да й е светло на душата!
Много рано ви се е случило...Приятелка си тръгна вчера и двете й момичета няма да бъдат подкрепени от майка си във важните им моменти в живота и не съм спряла да мисля и за нея, но най-вече за тях. Но майките, майките май никога не умират и подкрепят децата си и на този на от онзи свят
# 1 893
29 апр. 2022, 20:53 ч.
Прегръдка и от мен! Много съжалявам за загубата ти, Лисичке! Но майка ти е с теб, нали знаеш? Винаги ще бъде. 🤗
Виж целия пост
24 години днес,сякаш вчера бях на 8 и я видях за последно.
# 1 895
29 апр. 2022, 23:14 ч.
Наистина, това е жестоко. В момента живея в жилището на родителите ми и правя ремонт. Има едни големи долапи над вратите, в които дори не мога да стигна докрая, пълни с какво ли не, естествено. Майсторите развадиха един такъв шкаф, за да ремонтират, намерих една папка. В нея беше голямата ми снимка от първия учебен ден, майка ми е запазила и едно писмо, което сме й писали с баща ми, точно на тая възраст съм била. Писмото е писано на лист от тетрадка, с тесни и широки редове, по всички правила на краснописа. Писали сме го на майка ми, която беше за няколко дни в болница. Като помня колко съм се притеснявала тогава, колко плаках, как се оправяхме сами с баща ми, дори не мога да си представя колко щях да страдам, ако я бях загубила. Много е страшно това за малко дете, Лисичке, представям си какво си изживяла. Адмирации от мен!
Виж целия пост
# 1 896
30 апр. 2022, 11:08 ч.
Лисичке, само ми доказваш, че няма давност за липсата и болката...И ти си била мъничка, но и майка ти е била млада с толкова неизживени моменти по твоето израстване...И за двете ви е било трудно. Тя е твоят ангел, а ти си земният й смисъл- хубаво и уважително е, че не я забравяш и почиташ паметта й, въпреки времето от ранното ти детство досега.
Виж целия пост
24 години днес,сякаш вчера бях на 8 и я видях за последно.
# 1 897
30 апр. 2022, 14:43 ч.
Наистина не знам какво да кажа.
Благодаря ви.
Щеше ми се да познава внучка си.
Виж целия пост
Благодаря ви.
Щеше ми се да познава внучка си.
# 1 898
30 апр. 2022, 17:48 ч.
Копирам от една любима моя група:
Какво научих за скръбта с изминаващото време и с бавната и постепенна загуба на любими хора?
Че тя всъщност е огромната любов, която се трупа в сърцето ти, но няма как да я дадеш.
Че тя е всичките мили жестове, с които искаш да обсипеш някого, но него го няма.
Че тя е онази солена течност, която се събира в крайчеца на очите ти, когато спомен за любим човек нахлуе в съзнанието ти.
Че тя е онази хладна ръка, която стиска в здрава и стабилна хватка гърлото ти и въздуха не ти достига, когато усетиш познатия и тъй силно липсваш аромат на онзи, когото си загубил.
Че тя всъщност е просто любов, която няма къде да иде...
- Обсиана
Виж целия пост
Какво научих за скръбта с изминаващото време и с бавната и постепенна загуба на любими хора?
Че тя всъщност е огромната любов, която се трупа в сърцето ти, но няма как да я дадеш.
Че тя е всичките мили жестове, с които искаш да обсипеш някого, но него го няма.
Че тя е онази солена течност, която се събира в крайчеца на очите ти, когато спомен за любим човек нахлуе в съзнанието ти.
Че тя е онази хладна ръка, която стиска в здрава и стабилна хватка гърлото ти и въздуха не ти достига, когато усетиш познатия и тъй силно липсваш аромат на онзи, когото си загубил.
Че тя всъщност е просто любов, която няма къде да иде...
- Обсиана
# 1 899
5 май 2022, 18:43 ч.
Майка почина от инфаркт преди 2 г., никога не беше пила и един аналгин в живота си, но три месеца преди това започна да вдига кръвно. Изписаха й лекарство със странично действие образуване на тромби (прочетох листовката след погребението).Заради тъпата й лична лекарка, която един аспирин не й изписа. И така три месеца по-късно получи инфаркт. Не мога да се примиря и докато съм жива ще ми липсва.
Човек е щастлив, докато са му живи родителите.
Виж целия пост
Човек е щастлив, докато са му живи родителите.
# 1 900
5 май 2022, 20:27 ч.
Измина половин година.. Всичко ми е като в сън,нереално и само за момент през главата ми минава,че НИКОГА повече няма да видя,да чуя .. и тогава усещам такава физическа болка,че имам чувството,че ще се пръсна.И после тъга.
Виж целия пост
# 1 901
6 май 2022, 08:01 ч.
Момичета, прегръщам ви! Болката идва и от това, че човек чувства, че ако .... - днес можеше любимите ни хора да са с нас. Случиха ми се неща, с които мама и тате щяха да са горди с мен. Когато нещата се объркат, усещам, че мама и тате ме подкрепят, спасяват, помагат, вразумяват. Все още не съм се измъкнала от шока, а минаха толкова месеци. Но преди за всякакви глупости чувствах безнадежност, а сега си казвам, това не е чак толкова лошо. Днес е празник, на който ходих у майкини, говорихме си, после със семейството излизахме сред природа. Много е пусто.
Виж целия пост
# 1 902
6 май 2022, 09:58 ч.
Не си права! Има много нещастни хора именно заради родителите си. А щастие има и след тежките моменти. Животът продължава...
Виж целия пост
Човек е щастлив, докато са му живи родителите.
# 1 903
6 май 2022, 10:21 ч.
Мисля, че който пише в тази тема тъгува за родителите си и цял живот ще се бори с празнотата, която оставя тяхната внезапна или не толкова внезапна загуба. А всички онези нещастни хора с живи родители, нека да пият по едно след смъртта им и може, и едно хоро да изиграят.
Виж целия пост
# 1 904
7 май 2022, 01:42 ч.
Бях на банкет. От цялото заведение, ама наистина цялото, само аз не се хванах на хорото. Просто не ми е до танци. Да, животът наистина продължава, но понякога е трудно поносим, особено когато загубиш майка си. Предполагам, че трябва да мине още много време, за да продолея загубата.
Виж целия пост
Препоръчани теми