Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 566
  • 5 666
# 2 190
Всички или поне повечето сме имали и такива моменти.
Чувството на вина само може да засили болката, агонията.
Виж целия пост
# 2 191
Всички или поне повечето сме имали и такива моменти.
Чувството на вина само може да засили болката, агонията.
Много сте права , чувството на вина само може да засили болката, агонията.
Виж целия пост
# 2 192
Чуството за вина е едно от най-разрушителните! И мен ме беше хванало дълго време за гърлото, докато не се събудих един ден и си казах, че е време да се помиря със себе си, с починалите ми близки. Няма какво минало да поправя, но мога да говоря за тях, да си спомням, да правя понякога нещата, които обичаха, да ги включвам в молитвите си.
Но точно чуството за вина щеше да ме убие след смъртта на баща ми. Обаче като се замислите кой родител ще иска детето му да страда и да се терзае и най-вероятно от тях ни е останала само чистата любов. И това, което също мога да направя е да предам най-доброто от тях на децата си.
Звуча откачено сигурно...
Виж целия пост
# 2 193
Клариче, изобщо не звучиш откачено. И аз първите дни чувствах вина за какво ли не. Въпреки че винаги съм била много мила с майка и тя с мен. Всеки ден си казвахме, че се обичаме, особено последните месеци. Но има много ситуации, за които съм сигурна, че съм могла да и дам много повече време и внимание. А аз все я пренебрегвах за сметка на работата или друго. Но няма връщане назад. И продължавам напред с идеята, че тя винаги ще е с нас, чувствам я навсякъде. Че за по-добра майка не съм си и мечтала. Днес станаха 20 дни откакто мама си отиде от този свят. Старая се да си спомням хубавите моменти, избягвам да се обвинявам и да си мисля за страданията, които изживя последните 4,5 месеца.
Виж целия пост
# 2 194
В къщи е пусто без майка , трудно намирам сили да се прибера ,все си мисля ,че е там ,че ме чака!:cry:
Трудно ми е ,боли ме , искам да върна времето назад ,но знам ,че не мога!
Вина изпитвам ,за всичко свързано с нея ,но момичета вярвайте болката е много много силна ,по силна е от мен!
А когато видя момиче да се разхожда с майка си или баба и внуче , сълзите сами си потичат !
Виж целия пост
# 2 195
Неви, и аз съм сигурна, че са винаги с нас. Усещам ги. Особено в тежки моменти. И аз съм пренебрегвала всички за сметка на работата, но в крайна сметка нищо не може да се върне, а и родителите са по-доволни, когато детето им е добре реализирано.
Фокусът върху хобавите моменти е наистина най-правилната позиция...
Виж целия пост
# 2 196
А когато видя момиче да се разхожда с майка си или баба и внуче , сълзите сами си потичат !

Точно така се чувствах, когато ходех да си избирам сватбена рокля без мама. Всички бъдещи булки са с майките си, обсъждат, избират, споделят радостта от момента.... А аз вървя сама... Мама я няма вече 23 години, но все още не мога да свикна, че никога няма да я прегърна. Отиде си прекалено млада и пропусна толкова много неща - почти половината ми живот! А преди година и половина и татко отиде при нея. Липсват ми. Ужасно ми липсват. Спомените не могат да ги заменят. Но само това имам....
Виж целия пост
# 2 197
Пролетната Фея, разбирам те какво ти е било , много ти е било тежко , много.
При мен не са минали и 2месеца , обаче все още чакам  да я прегърна някой ден!
Виж целия пост
# 2 198
Аз се чувствам така с бебето на доктор...има основно майки и баби. Съпругът ми е с мен, но не е това...тези две жени- майката и майката на майката са много ключови за всяко дете. Една безрезервна и безмерна обич и грижа. Хем си казвам- ок, поне няма да се тревожи заедно с мен, хем ми се иска да сме двете и за хубаво и за лошо. Да си имам силното -крехко рамо на мама, която може всичко!!!
Виж целия пост
# 2 199
Вчера влязоха в магазина в който работя момиче , майка и баща за да си изберат дрехи. Ей така ми се насълзиха очите ,поплаках си ,но бях с маска и не си личеше. Боже какво съм ти направила!:cry:
Виж целия пост
# 2 200
Момичета, направете си застраховка живот. Понеже малкото ми дете е родено след 40, направих на мене и на съпруга ми. Малка компенсация, затова че вероятно ще ни загуби и двамата, преди да е достигнал нашите години. Не знам какво друго да измисля, че да се чувстват децата ми поне малко по-добре, когато аз си отида.
Виж целия пост
# 2 201
Момичета, направете си застраховка живот. Понеже малкото ми дете е родено сле
д 40, направих на мене и на съпруга ми. Малка компенсация, затова че вероятно ще ни загуби и двамата, преди да е достигнал нашите години. Не знам какво друго да измисля, че да се чувстват децата ми поне малко по-добре, когато аз си отида.
Елизабет, недей така, моля те ,не се притеснявайте,вие ще сте здрава. Моята майка ме е родила на 40 ,а аз съм на 38почти , обаче болката си е същата ,нищо че съм на такива възраст
Не мисля,че компенсация или застраховка ще намали болката за детето ,но вярвам , че правилно си постъпила!.
Виж целия пост
# 2 202
Аз се бях вдигнала така да се каже, почувствах се добре, спомнях си за мама с усмивка. Миналата седмица боледувах, летен вирус и всичко се върна с гръм и трясък. Не мога да спя, мисля само за мама, затова как я намерих бездиханна..
И въпросите в глава ми... Защо? Как? Дали?...Минаха почти 2м от смъртта и, а аз все по-зле се чувствам. Незнам...
Виж целия пост
# 2 203
Tedi, и при мен в така, мислех си,че съм се посъвзела, тези дни се захванах с почистването на къщата на мама и татко,защото само прахосмукачка и моп и бягам ,и сега исках по- добре да почистя, и дойде пак ужаса. Снощи полузаспало плаках на сън, въздух не ми стигаше, не спя заспивам за кратко и пак така. И пак въпросите и обвиненията. Явно тази мъка в на такива периоди,мислех,че аз пак се отпуснах, но явно на всички ни е еднакво. Прегръщам те
Виж целия пост
# 2 204
Еднакво е при всички ни, момичета.....
Мен всеки ден ме заболява, защото непрекъснато ми се случват неща, които знаете - само на мама можеше да споделя така, че да получа нужното разбиране.
Нито мъжа ми, нито приятелите могат да заместят тая дупка.
Мъжа ми един ден ще е кисел, няма да му се слушат истории, на другия няма да ми влезе в "настроението", приятелката ще ме разбере, но без онази сърцата емоция... Знаете за какво говоря.

Напоследък особено ми се случват такива неща и толкова имам да споделя, колкото само тя би ме разбрала и би реагирала по начина, по който ще ме накара да се чувствам прекрасно.

И в този ред на мисли - някак си покрай това, че вече я няма онази безрезервна любов и разбиране, което получаваме повечето от майките си, в мен се случи огромна промяна.
Не станах по-студена. Напротив. Станах по-топла и по-силна.
Сякаш си ставам все по-самодостатъчна, ден след ден.
Не страдам, че няма да получа нужното разбиране.
Или че мъжа ми ще сметне новата ми страст за загуба на време и това ще ме смаже.

Сякаш осъзнах колко силна съм самата аз, колко успешно мога да се издърпам, ако потъвам, да се подкрепя, ако съм обезсърчена. Силно вярвам в себе си и се гордея с успехите си дори без да получа потупване по рамото.

Много е хубаво.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия