Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 566
  • 5 666
# 2 265
Аз просто исках да попитам за да направя съпоставка,. Явно аз не съм в час ,но просто така го чувам. Също и че майка е постоянно с мен ,такова са моите усещания ,но явно при всеки е различно. Имам една близка тя беше загубила сина си ,но и тя като мен изпитвала нужда всяка седмица да отива при него и при нея още към средата на седмицата и ставало едно тегаво..
Незнам но на подсъзнателно ниво ли немога да кажа ,но като видях къде я поставят не можах да повярвам ,че това е истината , истината която трябва да приема! Затова някак си знам ,че тя е там и чакам деня в които мога да я видя (може и те да ни виждат,знам ли),да се съберем там ,да запалим свещи ,да засеем някои цвете ,да си раздадем по нещо дребно за хапване в нейна памет!
Виж целия пост
# 2 266
Мама е погребана при родителите си в Пловдив. Всеки месец ходя по един път да почистя гроба, да им запаля свещ и да постоя. Не го приемам като тежест, нито го чакам с нетърпение. Просто вътрешно знам, че така трябва да правя. Докога ще го усещам така, не знам.
Виж целия пост
# 2 267
Ходя всяка седмица. Мама и тате са близо до входа на гробищата. Почиствам, подравнявам, запалвам свещички. Там са погребани бабите и дядовците ми, се налагаше да ходя често и да поддържам гробовете, защото моичките щяха да хукват да го правят те. Свикнала съм да ходя от години. Мама и тате купиха местата "за вечни времена", каквото и да значи това. Имам една малка тесличка, ММ я наточи и колкото мога пообирам с нея тревите. Местата са от онези, които вдъхват спокойствие, има сянка от дърветата наоколо. Много рядко се е случвало да плача там, усещам нещо особено там, някаква мъдрост, дори спокойствие.
Виж целия пост
# 2 268
Аз до скоро също чаках събота и хуквах към гробището, сега близо до 9 месец не ми се ходи , до сега може би се заблуждавах, чаках,не знам какво чудо.Сега ходя  , и аз като Dina, да почистя с тесличката , да.полея цветенцата . Но ми е пусто, двамата са един до друг, заедно са , а аз съм сама тук.Мястото е красиво посрещат изгрева там до морето там , но не трябваше да са там ядосана съм им .
Виж целия пост
# 2 269
Аз просто исках да попитам за да направя съпоставка,. Явно аз не съм в час ,но просто така го чувам. Също и че майка е постоянно с мен ,такова са моите усещания ,но явно при всеки е различно.

Please, прави това, което ти казва сърцето. Щом така го чувстваш, ходи често. Мои приятели загубиха майка си преди около 6м. Ходят всяка събота на гроба. Така го чувстват. При мен е друго, но и аз усещам, че ме гледа отгоре. Много е странно... сякаш като направя нещо и си викам "ех, тате, сега ме гледаш отгоре и се кефиш, че се справям".
Виж целия пост
# 2 270
Тук пишеше едно момиче planenna91 нека само да пише как е , отдавна не е писала поне да знаем ,че е добре!
Колко ,може да е добре ,но понеже по едно и също време взехме да пишем в форума искам да знам как е?
Plamenna 91 пиши поне 1 дума,дано си здрава!
Виж целия пост
# 2 271
Please, всеки има своя начин за справяне и няма общовалиден, както за посещаването на гробищата, така за траура, за панахидите, дори и за това да пише или избягва тази тема (по повод Пламена).
Виж целия пост
# 2 272
Правете го така, както идва от душата. Ние живеем чрез вас, младите, а вие чрез децата си. Останалото сигурно е измислено, за да е по-леко всичко. Ние сме късметлии, че не живеем във фанатизирана държава, сред хора с първично мислене. Можем да почувстваме болката и радостта без да се страхуваме, какво ще кажат хората. Поне тук сте такива момичета! Прегръщам ви!
Виж целия пост
# 2 273
Скоро ще станат девет месеца. Ходя почти всяка неделя. Имам нужда. Особено в началото, гробищата някакси ме приземяваха, умиротворяваха, смиряваха. Тежко ми е, ако прескоча някоя седмица. Обичам да ходя сама. Сестра ми все ме кара да ходим заедно, но аз имам нужда да съм сама.
И да, майките не умират никога.
С мен е.
Виж целия пост
# 2 274
Please, всеки има своя начин за справяне и няма общовалиден, както за посещаването на гробищата, така за траура, за панахидите, дори и за това да пише или избягва тази тема (по повод Пламена).
Права си да ,не съобразих , попотах от човешка гледна точка,надявам се да е здраво момичето !

Всеки се справя както му е на сърце !
Виж целия пост
# 2 275
Не ми носят утеха гробищата,не чувствам спокойствие,защото винаги ходя с баща ми и гледам да се държа да не се разстройвам. А и при кремираните знаете,че е различно и някак си не се чувствам усамотена така да се каже.Може би трябва да започна да ходя сама.
Виж целия пост
# 2 276
Съжалявам, че "изчезвам" понякога от темата, но има моменти в който успявам да се разсея със странични дейности и теми и когато само вляза в темата и започна да чета и всичко в мен се наддига с нова сила, заради това понякога пропускам да чета и пиша. Като изпадна отново връщам и препрочитам написаното от вас и изживявам всичко. Давам си сметка колко егоистично звуча с това че се старая да намеря нещо в което да се съсредоточа и изместя цялата тази болка, но като удавник за сламка търся "Спасение" да продължавам напред. Струва ми се че не си е заминала завинаги, и си задавам въпроса "наистина ли съвсем никога повече няма да я гушна!?ще мога ли да се справям с трудностите в живота без нея и майчината любов!?" В началото и аз намирах утеха на гробищата, но напоследък ми е по-добре да не ходя. Някак си напоследък ми е добре докато се хвана да мисля за нея и веднага да си пренасоча мисълта в друга насока сякаш отбягвам да мисля за това, че вече не е сред нас и се чудя дали това "бягане" няма да се окаже грешка и да ме връхлети някой ден с пълна сила липсата й. Опитвам се да се самоубедя, че това е раздяла за кратичко и пак ше се видим, че не трябва да мисля толкова много за нея в момента. Не знам дали не е грях, та аз толкова толкова много я обичам! Бяхме страшно близки и обвързани непрекъснато дано ме вижда и усеща любовта ми
Виж целия пост
# 2 277
Пламена, никакъв грях не е. Намерила си твоя нсчин. Ако майките ни ни виждат, мисля би била по-доволна, че се опитваш именно това. Изчезвай, отклонявай. Да, ще има моменти, в които ще те връхлети липсата и’, дано са само щастливи такива 🤗
Виж целия пост
# 2 278
Откакто майка ми почина почти не съм се спряла от срещи с приятели, фитнес, ходих и на море. Знам, че майка така се чувства по-спокойна. Аз я усещам навсякъде около мен, даже и говоря с мисли. Имам моменти, дни, в които съм много тъжна, но после продължавам напред. Вчера ходих да купувам дрехи и др. за 40-те дни. И се почувствах много кофти, защото на 24.07 щяхме да празнуваме нейния РД, а сега на 25.07 ще правим 40. Вместо подарък за нея за РД, купих цяла торба с дрехи за помен.
Виж целия пост
# 2 279
Продължавайте да се борите ,момичета . Всяка със своя начин, трябва да успеем ,прегръщам ви !
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия