Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 642
  • 5 666
# 2 340
Момичета, здравейте, аз изгубих мама януари тази година и като че ли се държах допреди месец много по-силна.. юли станаха 6 месеца и тя имаше рожден ден и аз се сринах просто, не спирам да плача, задушавам се от мъка и направо не знам как ще изляза от това.. в живота ми се случват куп красиви неща, но на нищо не мога да се зарадвам като хората без нея - толкова бяхме близки и всичко и споделях. Сега след 6 месеца ме удари по-силно отвсякога. Чудя се дали да ида на психолог, ходила съм преди да почине докато се грижех за нея и не ми помогнаха, трябва да намеря някой опитен в такъв тип терапия, защото се притеснявам , че потъвам в апатия и тъга..
Виж целия пост
# 2 341
Аз не очаквам да има ефект от един път. Отидох без очакване. Въпросът ми е по-скоро какви методи приложихте с психолога и кое точно беше полезно?

Не знам какво визираш под “методи”. На мен най ми беше полезно споделянето и това да чуя, че е нормално да се чувствам по определен начин, в определен етап. Методите  тип “купи си, направи нещо за себе ди, усмихни се” на мен не ми действаха.
Виж целия пост
# 2 342
Психолог !?
При всички е различно, зависи от човека ,зависи от много неща .Едни казват помага ,други още повече се натоварват .Мъчно ми е , чувствам се понякога изгубена и ничия ,но не мисля ,че психолог ще помогне! Даже съм убедена ,че могат повече да ме натоварят,като започнат да ме убеждават в някои неща ,като например ,,нормално е ,,на всеки се случва,, ,,не си единствената,, ,приеми го от добрата страна и още куп неща!
Не е в темата ,но моя приятелка е психолог , когато се разделих след дълго силна връзка с бившия ми приятел , въобще не ми помогне !
Чувах неща от  сорта на горе споменатите !
Нека всяка намери правилния път
Виж целия пост
# 2 343
Не е в темата ,но моя приятелка е психолог , когато се разделих след дълго силна връзка с бившия ми приятел , въобще не ми помогне !

Няма как близък човек да те терапевтира. Това отдавна е казано и психолозите не приемат за терапия свои близки.  Това обаче не значи, че не е нужна помощ от психолог, когато човек не може да се справи сам.
Виж целия пост
# 2 344
В София има някакви сбирки на хора, които пият кафе, ядат сладки и си говорят за смъртта. Не е психологическа помощ. Не знам дали би помогнало. На мен лично ми беше много трудно в началото да споделям какво ми се е случило. Направо се разпадах и не можех да го изрека. Не знам дали заради това, но не носех траур. Никой освен близките ми не знаеше, че майка ми е била болна и е починала. Спомням си много добре моментите, когато думите ми излизаха от устата само пред човек, който бях сигурна, че ще ме разбере. От една страна не исках да натоварвам хората, от друга - чувствах се уязвима от тези, които не чувствам доброжелателни. Все едно ме беше срам, че се чувствам толкова разбита. И не искам да тежа на приятелите си с тази опустошаваща тъга. А говоренето ми помагаше. Все едно някаква буца излизаше от мен за малко.
Виж целия пост
# 2 345
Психолозите работят в определено направление, което те са си избрали. Понякога може на клиента да допадне, да се "впише" в него, понякога може да натовари и да има обратен ефект. Макар че, всички подходи са рутинни. Затова е хубаво да се провери и това. Най-важното е - клиентът така да премине през консултирането, че сам да достигне до начина, по който ще излезе от ситуацията. Това сам също може да направи, но обикновено не е напълно ефективно. Психологът може да използва тези техники - да разкаже, че е минал през този проблем, но само, ако клентът е готов да го чуе и е от полза. Затова и в началото клиентът трябва да е готов да разказва, да споделя, за да може психологът да намери пътя, който ще реши проблема.
Виж целия пост
# 2 346
Не е много по темата, но годишно от рак почиват повече хора, отколкото за 2 години и половина пандемия.
Но…в лечението и превенцията на рака не е толкова актуално да се наливат милиони средства.

В началото на годината, когато загубих и приятелка поради тази причина, говорих същото , писах постове. Бясна съм, нелепо е!
Разбирам, че е трудно, но не трябва лк всичко да се съсредоточи в тези болести? Но надали, все пак отстрани се наливат милиони, милиони в лекарства, пътеки, изследвания.....


Аз също живях известно време с вина  въпреки че сме в София, дали не трябваше да отидем при този, при онзи, четох за допълнителни изследвания и тн.... в крайна сметка реших да иставя мама да действа така, както е решила. Приех, че това са нейни избори. Подкрепях я, но виждах как се натоварва допълнително от настойчивите ми опити да й дам още лекарства, да я заведа на още изследвания.
Изхвърлих от хладилника помади за 200-300лв, които дори не беше отворила.... Sad

Теди, сили за свекърва ти! Дано всичко е наред

За психолога - аз се занимавам странични с това (детска) и ходя на психолог почти от 10 години. Най-хубавото нещо, което съм правила и правя за себе си.
Всеки ина различни методи, подход.
Важното е да се намерите и това не става от първия път.
Виж целия пост
# 2 347
Нямам високо мнение за психолозите и не съм използвала услугите им. С всичко лошо в живота ми съм се справила и без помощта на психолог.
Виж целия пост
# 2 348
Всичко е въпрос на личен избор, Маргарита. Но думите ти звучат точно като "аз не вярвам на лекарите, всички са мискини". Ами не е вярно просто.
И нека не сравняваме заболяванията. Повярвайте ми, не ме боли по-малко за мама, която почина от ковид.
Виж целия пост
# 2 349
Аз съм ходила на психолог, определено ми помогна и сякаш се смирих със загубата и!
И да Nana e права, освен това когато потъвам и най-бизките ми казват "не се справяш, имаш нужда от помощ", всяка помощ е добре дошла!
Виж целия пост
# 2 350
Момичета, няма нужда да си мерим болката. Всички ни боли, няма значение, рак, ковид, друго заболяване…

Моят баща се самоуби. Остави писмо и сам си сложи края, за да не страда с напредването на рака.

Попринцип не ми е трудно да говоря за това. Не съм от хората, които постват подобни събития във фейсбук, но и не крия какво се е случило. Близките ми приятели веднага разбраха.

Вчера бях за първи път на психолог. Притеснявах се за себе си, че не знам къде е здравословната граница на скръбта. Попринцип ми е трудно да приема, че не съм така активна, а съм апатична и пасивна.

Нямам база за сравнение с други психолози.
Виж целия пост
# 2 351
Ситуацията беше изключително сложна. Трябваше да правим избори. Мама избра да не ходи на лекар и туморът й е бил огромен. Ракът я е изяждал, а короната я уби. Повече от месец се мъчи горката. Бяха страшни болки, стопи се, само кости останаха. И онези страшни декубативни рани. Дори не й даваха обезболяващи, защото пречели на лечението на ковид. Молеше ме да й купя обезболяващо, аз не знаех какво да правя, защото ми забраниха. Много, много я болеше. А иначе издържаше много на болка. Не знам, но нищо не е наред. Днес пак ходих на гробищата и ми беше виновно, виновно...
Виж целия пост
# 2 352
За болката мерило няма! Всеки е свиден за семейството . Всяка от нас носи тази болка ,но съм сигурна ,че тя е голяма !
Разбира се за мен всяка от нас е имала надежда ,че родителите ѝ ще се оправят ,копнеж да оздравеят !
Аз да ви се оплача , вчера леля ми звъни да пита от къде съм купила боята за коса, която подадох за 40то на майка, защото косата и станала прекрасна!
Аз като малко дете се зарадвах и казах дано да се види на майка ми (нейната сестра) (винаги на заплата влизам в някои парфюмерия и купувах на майка боя за коса ,по 4бр ,2бр тъмно кестенява,2бр махагон ,тя си го смесваше). Издрънка ми някаква глупост от рода ,,дано ,, и аз ѝ споделих ,че мисля постоянно за майка!
Защо съм мислила постоянно за нея ,но не съм можела да върна и за капак съжалявала ,че ми се обадила .
Не разбирам , защото леля ми бе болна, вирус и аз ѝ звънях всяка сутрин и вечер да знам как е ,а сега пооправи се и вече не съм нужна ли?
Не разбирам хората , вече са лицемерни!
Виж целия пост
# 2 353
Момичета, исках да ви кажа, че споделяйки тук с вас една идея ми олеква и стм благодарна за това!
Мисля си, че понякога спорт, природа и разнообразие може да помогнат повече от психолог. Аз ходих два пъти докато се грижех за майка ми и беше абсурдно - психоложката ми говореше по-тривиални неща от всеки един друг , а другата накрая констатира , че имам мн силен характер и нямам нужда от психолог…
Относно роднините… аз стм потресена от реакциите и думите на всички, вуйчо ми полудя заради имотите и спря да ми говори, леля ми се отчужди също. На погребението се говореше за имоти и раздавката, меко казано стм отвратена. Майка ми беше светица на земята, със ценности и култура, която никой друг не притежава от останалите членове на семейството.
Единственото , което ме крепи е да продължа нейният Завет и да създам семейство според моите вярвания и тези на майка ми.
Виж целия пост
# 2 354
Dina 64 отсмятам всички се чувстваме виновно , защото си мислим дали не можеше да направим нещо ,после друго и така.Аз също се чувствам виновна ,боли ,боли ,плачем ,после се успокоява всичко за малко и така! Както стоя изведнъж ми изплуват спомени ей така от нищото , сърцето започва да плаче първо и бликват сълзи! Неописуемо е ,но няма как да го обясня по добре.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия