Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 657
  • 5 666
# 2 445
Не бива да се хвърлят по контейнери за смет. Има контейнери за дрехи. Могат да се дарят на нуждаещи се хора. Това са просто вещи. Не приемам, че превръщането на дома в мавзолей е проява на почит. Тя е в сърцето. Не се променя от действия. Не може и да се забрави като не се виждат вещите. Не се и демонстрира чрез вещи или поведение. Помислете дали бихте искали някой, когото обичате да прави това за вас? Аз не бих.
Виж целия пост
# 2 446
Днес е Богородица. Липсваш ми, майчице! Чудя се понякога как е била способна на такова душевно благородство, на такова търпение, на такава безрезервна обич. Как никога не се разсърди като жена, като майка, като човек, при все, че и опъвахме нервите до предели...Не остана време да й върна дори частичка от това, което залсужаваше, тъкмо бях започнала да дораствам като дъщеря и трябваше да я загубя. Не се преживява. Винаги ще го казвам- загубата на обичан човек е като раждането на обичан човек- разместват и теб, и живота, който водиш из основи...И няма връщане назад, има само приспособяване.
За всички новопоявили се в темата- чета ви, съчувствам ви, вие тепърва се изправяте пред драмата на "новото нормално" във вашите домове и семейства. Всеки нека си прави каквото душата и сърцето му искат- никой на никого не пречи в действията си и в търсенето на утеха в каквото му я носи, стига да не си вреди.
Не робувам на традиции, но все съм си мислила за траура като понятие- не е случаен- това не са черните шалчета, подавките и каквито ритуали има. Това е времето, което ти се дава, докато осъзнаеш какво става и асимилираш събитията, без да те закачат и натоварват с други неща, докато не си на себе си. Защото животът продължава да си тече. Не винете околните в липса на подкрепа- достатъчно е да не ви товарят допълнително, много е трудно да споделят подобна трагедия, най-много да ги разстроим. Помощта е в тези, които са го преживели,наистина. Но човек се хваща за каквото и да е в такива моменти, само и само да изплува. И с вас ще бъде така, важното е да се имате вътре в семействата си- останали родители, братя, сестри, партньори- тяхната адекватност е незаменима. Предполагам, че много от нас четем постоянно темата, но не пишем често, заащото сме се "събрали" по някакъв начин и това би ни разкординирало, но се включваме, когато черупката се пропука и ни е нужно да споделим. Сега плача, малко по-късно съм на празненство за имен ден- ето това е реалността откакто мама я няма- ридания, смях, наздравици, после пак сълзи.....и куп мисли, фантазии и разговори наум, които си остават между мен и нея. Тъжно е, понякога си мисля, че всички тези години са сън и чакам да се събудя...и тя да ме гледа ококорено и да ме пита задълбочено какво ще ям Simple Smile))) Много, много я обичам
Виж целия пост
# 2 447
Не бива да се хвърлят по контейнери за смет. Има контейнери за дрехи. Могат да се дарят на нуждаещи се хора. Това са просто вещи. Не приемам, че превръщането на дома в мавзолей е проява на почит. Тя е в сърцето. Не се променя от действия. Не може и да се забрави като не се виждат вещите. Не се и демонстрира чрез вещи или поведение. Помислете дали бихте искали някой, когото обичате да прави това за вас? Аз не бих.

Аз нищо не демонстрирам и не превръщам къщата си в мавзолей. Мавзолея съхранява самия покойник, ако не знаете, а не негови вещи. Не ме интересува мнението на хората.Това е майка ми. И да, аз бих се натъжила, ако детето ми ме изхвърли от в къщи по всякакъв начин.
Вие раздавайте, щом така го чувствате. Никой не ви пречи.
Виж целия пост
# 2 448
Още не съм се прибирала в апартамента, откак почина татко, два месеца и половина минаха. Брат ми си ходи, аз не съм стъпвала. Малко ме е страх какво ще заваря, защото в последно време той не беше добре и родният ми дом е с краката нагоре.
Татко имаше много вещи, беше малко плюшкин.
Дрехите ще изхвърлим, поне ежедневните. Другите не знам.. имаше кожени якета, обувки сто чифта. Не знам брат ми дали ще иска да носи нещо, той ще си реши.

Не мисля, че и да махнем дрехите, спомените ще са по-малко. В тоя дом израснахме, цялото ми детство мина там. Няма как да си изтрия спомените с татко.

Скоро не съм го сънувала, а така искам. Знам, че е минал отвъд след 40-то, заради сънищата. Надявам се да идва от време на време и да ме навестява

Днес майка ми има рожден ден и не искам дори да мисля колко й е скапано като него го няма.
Виж целия пост
# 2 449
Момичета всяка е права за себе си и уважавам много мненията и чувствата и добронамереността  на всички ви.
Но аз за себе си споделям ,че всичко ми е свидно от нея и искам да си запазя живият спомен за нея.
Всяка от нас е различна ,но аз като Pearl  искам да имам част от майка,знам няма да я върна ,но така имам чувството че тя е сред нас!
Как ще ми носи лоша енергия,как след като ме е носила 9месеца ,след като съм излязла от сърцето ѝ ,как ?
Леля , нейната сестра също каза да сме изхвърлили всичко , отлично ѝ забраних да го казва и да си го помисля с това тя ме разтърси!
Виж целия пост
# 2 450
Прибрах в едно чекмедже ежедневните дрехи на мама, тя нямаше много други. Въпреки, че ги носи една седмица, те все още, осем месеца по-късно, миришат на нея. На нейния прах за пране, на чистичко. Искам да усещам миризмата й. Искам да я запазя, колкото може по-дълго.
Когато разбрах, че синът ми е спал на нейната възглавница, на онази, на която беше последната седмица - си казах така е трябвало да бъде (беше болна от ковид, а той тогава не беше нито боледувал, нито ваксиниран). Нищо не му стана. Още докато е била в болницата и е била жива, е спал на тази възглавница. То и аз ползвах бабини чаршафи, възглавници, одеяла, като се нанесохме в жилището.
Тези вещи са ползвани, докато са били живи, не виждам проблем, ако вършат работа, да се ползват. Толкова много бабини вещи ползвах и още ползвам след толкова години.
Което не става, разбира се, че го хвърлям.
Виж целия пост
# 2 451
Аз не съм ходила у мамини от няколко месеца. Чувам баща ми по телефона. Не мога. Не искам. Всяко влизане в апартамента после ме разкъсва на атоми от болка. Плача с глас в колата, докато остана без дъх, за да мога да се освестя и да се прибера при мъжа си и детето. Не съм готова да се примиря. Не знам дали някога ще съм. Да, не зависи от мен. Няма я. Но правя и ще правя това, което считам за най-добро за мен. За да съхраня и малкото останала ми сила.
Виж целия пост
# 2 452
Всеки човек изживявя болката си по различен начин.За мен ходенето в нейното жилище и допир до вещи е адски болезнен на този етап,затова го избягвам.
И аз съм като някой по-горе - рев ,сълзи ,смях,излизания,срещи пак рев и така. Това е моят опит да изплувам.
Виж целия пост
# 2 453
Нана, аз също не съм стъпвала. Когато минавам покрай блока обръщам главата. Не съм си взела нищо, имам много мои вещи, но моля брат ми да ми ги пази още малко, апартаментът остана на него и се радвам, че не съм принудена да ходя там. Зловещо е без мама и тате. Човек не трябва да насилва душата си.
Виж целия пост
# 2 454
Сън за мама - бях с кучето и реших да ида до младост да видя приятеля на майка ми, долу пред входа намерих някакъв рейс и три момчета, които на шега се закачаха с мене, стори ми се че искат нещо да ми направят затова му се обадих да му кажа да слезе да ми отвори защото долу има някакви дето ме наобикалят,  преди това го попитах как е но той много ломотеше и едва му разбирах, нещо чакал да покажат по телевизията само да сме били живи и здрави, та казах му да слезе долу че тия ме обикалят или да ми отвори и се оказа че долу вратата не е заключена...тъкмо да хукна и тези се оказа че нещо се лигавят и няма да ми направят нищо, реших да закарам рейса да го паркирам и че ще се върна, на връщане се отвори вратата на входа и очаквах да видя приятеля й че ме посреща, в същия момент като погледнах много хора бяха седнали на стълбището отпред и сред тях седеше мама, и в мига в който я видях в съня си усетих как се изненадах а тя в този момент се засмя и усмихна широко. Имаше хубава усмивка с бели зъби, косата й беше хубава, изглеждаше добре,в мига в който се засилих към нея тя се облегна назад и се превърна в спящо дете около 3-4 годишно. След това влязох в някакво помещение като строеж на къща почти към края й, чух детски звуци и реших че идва детето което преди това беше мама, погледнах и влезе тя в помещението, даде ми нещо в кубур и имаше розови пухести пискюли, само те се виждаха, вътре разбрах че е ножица и я попитах за какво ми е, а тя каза - "тука има злато, за Йоанчето (сина ми)- той обича" не отворих да видя ами й разказах как като съм на път от страх някой да не обере апартамента като ни няма известно време винаги нося с мен златното кръстче дето му подари, дори и сега и се разплаках..събудих се. Мама дойде да ме види..година и 2 месеца...няма я.
Виж целия пост
# 2 455
Момичета, загубата на родител е разтърсваща, сякаш това не е истина.
Чувствам се като най големия грешник , сякаш съм лъгала, убивала ,крадяла и още какво ли не . Все си казвам защо, Господи , какво съм направила ,питам се всеки ден.
Търся правилния отговор ,но не намирам нищо . Питам се там горе какво е ,по добре ли е,по щастливи ли са там ?
Всеки ден ,като отворя очи се сещам първо за нея ,после поглеждам снимка и я целувам , очите ми се насълзяват ,след това благодаря ,че имам татко и не съм сама!
Виж целия пост
# 2 456
Момичета, всичко е за успокоение на душата, знаем го.
Като ме почнат и мен с разни релицюгиозни шуротии, една братовчедка на мама като разбра наскоро, че още не сме заровили урната леле каква лекция тегли за душите за енергиите.
Урната си седи в дома й, допреди месец баща ми я държеше на леглото, завита сякаш мама р там, където прекара последните 3 месеца от живота си ....
Аз искам да я разпръснем някъде, но той се поддава все още на онова кое трябвало да се направи по канон, въпреки че не беше вярващ. Чакам го да вземе решение за себе си.
Аз на гробища не съм стъпвала от поне 10 години, няма и да стъпя дори и да погребем мама там.

Не ми харесва мястото и смятам за излишно, по този начин за себе си не отдавам почит и не си спомням за нея. Не намирам и мира.
Намирам мира, когато всеки ден съм по-добра във всичко, което правя. Когато съм щастлива, все по-щастлива и уверена - знам, че мама ме гледа от някъде и се гордее с мен.
Страдам, всеки ден, защото си представям колко щеше да е хубаво и лесно да е сред нас. Но и сега, когато я няма, аз открих неподозирани черти на характера си, които ме правят по-силна, по-можеща.
Спомняме си вкъши със снимки, които сме сложили. Дори двете ми дъщери, които не я познават, сочат снимката и казват баба. Кака им разказва някакви неща, старая се много да говорим за нея, защото изпитвам страх да не я забрави.
Някои дрехи хвърлих - тези от болницата, други на контейнерите на бчк, някои дадох на нейна приятелка. Баща ми износва едни якета, тениски, аз си взех някои нейни неща като туристическата раница..... Не искам да робуваме на вещи, това са материални неща, преходни. Не носят никаква енергия. Имат предназначение и е редно да ги ползваме според него.
Единствено нямам сили да оправя стаята - чистя, хвърлях някакви неща, но нощното й шкафче си седи както си беше. Не смея и да спя в стаята й  някой път си полягвам и си говорим..... Често й говоря и й благодаря, че ми помага, че е до мен в трудностите и в радостите.

В началото, по съвет на психоложката ми, й пишех писма. Доста добре ми се отрази, понякога ги препрочитам. С времето нуждата да й пиша намаля и започнах мислено да си говоря с нея. Вече две години.
Виж целия пост
# 2 457
Момичета, загубата на родител е разтърсваща, сякаш това не е истина.
Чувствам се като най големия грешник , сякаш съм лъгала, убивала ,крадяла и още какво ли не . Все си казвам защо, Господи , какво съм направила ,питам се всеки ден.
Търся правилния отговор ,но не намирам нищо . Питам се там горе какво е ,по добре ли е,по щастливи ли са там ?
Всеки ден ,като отворя очи се сещам първо за нея ,после поглеждам снимка и я целувам , очите ми се насълзяват ,след това благодаря ,че имам татко и не съм сама!

Не е по добре, там където са. Ходих дори там да я търся от мъка и в ада бих отишла заради нея. Ходих насън, гадно е, гнусно, уж като тук, но не точно... Не ми се описва целия сън. Но общото впечатление е противно... 😢 Намерих я, и й казах да си я водя в Пловдив с мен, имаше и други хора, жени, циганки някакви. Казах й , мамо хайде тръгвай да си те водя в къщи, в Пв, тук има цигани и едни тлъсти оси бяха накацали, тя ми каза само не, тук, тук..., Вдигна се от една постеля, като тичах и крещях мамооо с цяло гърло, за да в намеря. Беше цялата в много светло... Това беше в първите седмици и месеци, не помня точно. После я сънувах на Цветница, последно... Някой път се мярка за бързо в общи сънища...
Виж целия пост
# 2 458
Djuli Pearl страшничко ,сънят ти ! Надявам се обаче сънят да е само сън о твоята майка да е на хубаво място, искрено се надявам!
Виж целия пост
# 2 459
Аз много размишлявам напоследък- какъв е смисълът? Моята трагедия си е моя ,ясно е там.
Но ежедневно слушаме за деца и млади хора ,които умират и тогава си задавам тези въпроси за живота след смъртта,защото ако няма наистина такъв- къде е смисълът?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия