Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 745
  • 5 666
# 2 505
Самият факт, че усещам смъртта (не само на татко), че усещам събития от бъдещето в т. ч касаещи живота на непознати хора (напр. бомбардировките в Югославия 1-2 седмици преди да се случат като взрив от светлина на запад от София) за мен е достатъчно да знам, че отвъд нашите 3+1 измерения има и друга реалност отвъд сетивата ни. Имам достатъчно сбъднали се усещания за да реша, че това което започна да се случва още в деня след като татко почина е игра на съзнанието поради мъката от загубата. Знам че има нещо отвъд нашия свят, но не знам какво и по какъв начин взаимодейства с нашия свят.
Просто съм объркана в чувствата си. Тези знаци, които разчитам са новата ми връзка с него и не искам след няколко дни да загубя и нея. Но от друга страна момичетата в темата казват, че така трябва, но на мен 40 дни не ми стигат за да приема тази реалност в която него го няма. Не ми стигат и се ужасявам, че и това време изтича.
Виж целия пост
# 2 506
Няма приемане на реалността мен ако питаш.
Писах назад, че съм заровена в проекти, постоянно съм с децата, едното ще ми го оперират. Дойдохме обаче в неговата къща и въпреки че гледам празното легло, въпреки че ходя на гроба, вече 6 месеца ще станат - не мога да приема, че го няма.
Виж целия пост
# 2 507
В какъв смисъл да ги пуснем? Какво зависи от мен. До момента само при мен се случват странности. При майка, и при детето не. Аз им разказвам и съм убедена че по този начин татко ми дава знак че е около мен. Но нито веднъж не дойде в съня ми. Всичко се случва наяве.

Явно си много сетивна, Рори, чета те и нещата, които споделяш са ми много интересни. Вярвам ти, че е така.

Под "да ги пуснем да си отидат" имам предвид да приемем, че след 40то душата се качва на небето. Чувала съм, че понякога душите не успяват да се качат горе и е много трудно за тях.
Това май се случва, ако виждат, че ние не се справяме без тях и сякаш толкова страдаме, че не ги пускаме да си отидат както трябва. Явно най-важно е да приемем случлото се и че няма връщане назад.

Аз май го писах, преди 40-то сънувах татко като жив. По-млад, но жив и здрав, сякаш не е умирал. След 40то сякаш знаех, че е горе и е само холограма тук. Даже в съня си казвах на мама, че татко ни навестява като дух вече и това не е реално той. А тя не успяваше да различи духа от тялото. Но той беше един ефирен и лек, за мен беше повече от ясно, че вече се е качил. Според мен е спокоен. Heart Искрено се надявам да е така.
Виж целия пост
# 2 508
Аз само се надявам да е на по-добро място и да не го боли. Не, че е късметлия, но се отърва със сравнително малко мъка накрая, прикован на легло вкъщи и в болницата. Беше болен, гълташе много хапчета и преди това, трудно ходеше, а беше млад човек - почина на 60. Но като го познавам колко независим беше, колко успешен беше в работата си, колко силен беше, направо не мога да повярвам как се стопи и не се изправи повече.
Виж целия пост
# 2 509
Днес майка ми имаше рожден ден, щеше да стане на 71 г. Преди два дни я сънувах за първи път весела, красива, засмяна, седнала пред една красива сграда. А досега все я сънувах една тъжна, умислена. Тя вярваше в живота след смъртта, четеше, интересуваше се, говорехме си на тази тема. За последно чух гласа й в деня на погребението, погребахме я на третия ден от смъртта й. Бях в кухнята със леля ми и братовчедката ми и за кой ли път разказвах как внезапно почина от инфаркт. И изведнъж майка изкрещя името ми, силно, настойчиво, уплашено. Със сигурност, душата й не е могла да повярва, че земният живот е свършил. Настръхнах цялата, никога няма да забравя този момент. Благодаря ти, майко, че ми даде такъв категоричен знак, че душата е вечна, а в гробището е една опаковка. Моля се душата й да е спокойна, да не се тревожи за нас, но е много тежко!
Виж целия пост
# 2 510
Аз сънувах мама няколко дни преди да станат 40 дни - бях в кухнята и тя се появи в светъл ореол със същите дрехи от погребението… цялата сетеше в бяло. Тогава ми каза: Много се притеснявам за това, което се случи, Наде. Аз и отвърнах да не се притеснява , защото вече е свободна и лети, и тя: да, вече летя, и вече не ми се яде. Казах и на мен ми е много тежко без теб, защото съм сама, и тя: да, сама си без мен. И това беше, но беше нещо по различно от всички мои сънища досега без да си внушавам.. ореолът и беше толкова ярък, тя е ангел , ангел беше и на Земята…
Виж целия пост
# 2 511
Аз сънувах мама няколко дни преди да станат 40 дни - бях в кухнята и тя се появи в светъл ореол със същите дрехи от погребението… цялата сетеше в бяло. Тогава ми каза: Много се притеснявам за това, което се случи, Наде. Аз и отвърнах да не се притеснява , защото вече е свободна и лети, и тя: да, вече летя, и вече не ми се яде. Казах и на мен ми е много тежко без теб, защото съм сама, и тя: да, сама си без мен. И това беше, но беше нещо по различно от всички мои сънища досега без да си внушавам.. ореолът и беше толкова ярък, тя е ангел , ангел беше и на Земята…
Според мен майка ти е осъзнала ,какво се е случило,но най вече е осъзнала ,че те е оставила сама Cry
Какъв сън като истински!?
Виж целия пост
# 2 512
Аз моята мила майка я сънувам около 3 пъти вече откакто почина на омразната ми дата 16.06. Като цяло се справям много добре, имам много активен живот, но има дни, в които всичко ми е безразлично, тъжно, ужасно. От няколко месеца не спя добре, сега се задълбочи. И започват да ми се въртят картини от това, когато я заварих мъртва, когато я мъчеха в болницата, когато агентът, който я обличаше, я беше вдигнал като кукла. Моята мила майка, моят герой.
Виж целия пост
# 2 513
Аз се опитвам да прогонвам тези мисли, да не ги задълбавам. Това е травма. Травматичен стрес. С времето избледняват постепенно. Сещам се за ситуацията, но не помня толкова жива и детаилна картината, която ме е стресирала. На мен спортът ми помогна да се уморявам и да спя добре. Може и разходки. Разхождам се сама в парка с мислите си и това ме разведрява.
Виж целия пост
# 2 514
Днес 3месеца откакто мама я няма:cry:
Сутринта тръгнахме рано да отидем при нея . Гроба ѝ беше с много цветя , които сме сяли ,отделно и напълнихме и вазите. Плаках доста ,както и прегръщах кръста .
Подадох блузата ,на леля ми за която бях разказвала , много била я харесала.
Всичко каквото правя  го правя за майка дано да ѝ е добре ,там горе на небето!
Обичам те мамо !
Виж целия пост
# 2 515
Днес стават 12 години откакто майка си отиде. Не знам кога мина това време. Вече не съм същата. Ще ида до църквата. Погребана е далече.
Виж целия пост
# 2 516
Днес стават 12 години откакто майка си отиде. Не знам кога мина това време. Вече не съм същата. Ще ида до църквата. Погребана е далече.
Никой след такава раздяла с майка или баща не е същия като преди.
Бог да прости майките на всички ни!:cry:
Виж целия пост
# 2 517
VassiLea. подсъзнанието е нашата душа. За да ти се яви твоята майка, трябва много да я обичаш, да я търсиш да се стремиш за контакт. Няма как някой починал, който си забравил и не  го търсиш да дойде в съня ти или да усетиш подкрепа. Връзката е двупосочна.

Някои казват, че трябва да "пуснем" нашите близки починали. Как да я пусна мама, тя постоянно е в главата ми, говоря си с нея. Да я изгоня ли? Тя е част от мен, от моята душа. Това със сигурност ще я натъжи, да не говоря за себе си. Не стига, че никога няма да я видя в този живот, ами и да не си говоря с нея.
Други казват, че връзката тече и е вечна и че на мъртвия му е много полезно да получава любов и подкрепа от любими хора.
Виж целия пост
# 2 518
VassiLea. подсъзнанието е нашата душа. За да ти се яви твоята майка, трябва много да я обичаш, да я търсиш да се стремиш за контакт. Няма как някой починал, който си забравил и не  го търсиш да дойде в съня ти или да усетиш подкрепа. Връзката е двупосочна.

Някои казват, че трябва да "пуснем" нашите близки починали. Как да я пусна мама, тя постоянно е в главата ми, говоря си с нея. Да я изгоня ли? Тя е част от мен, от моята душа. Това със сигурност ще я натъжи, да не говоря за себе си. Не стига, че никога няма да я видя в този живот, ами и да не си говоря с нея.
Други казват, че връзката тече и е вечна и че на мъртвия му е много полезно да получава любов и подкрепа от любими хора.

Това ми звучи малко обвинително, че не съм сънувала майка ми, защото не съм я обичала много. Вероятно и брат ми не я е сънувал, защото не я е обичал. Та какво да сънува едно осем месечно бебе към него момент(сега на 45), какво си спомня!?
Не мисля, че се сънуват хора само, ако са обичани.
По на-горе писах, че съм сънувала баба ми и дядо ми, защото спомените са много, но никъде не съм писала че спомените са само хубави и съм ги обичала много, повечето спомени не са добри.
Мен ме има и съм това което съм, въпреки тях.
Не изпитвам голяма обич към тях, не съм ги търсила за контакт, и въпреки това съм ги сънувала, защото има материал от спомени без значение какъв.

На скоро сънувах една жена, която почина от ковид ноември 2020 г., с нея семейството ми водеше тежки дела, които продължават и до днес с дъщеря и.
Сънувах я без да съм я търсила и да изпитвам обич към нея.

Малко са крайни някои мнения тук.
С вчерашното написано от мен, нямах идея да твърдя, че няма нищо отвъд.
Отговорът ми на този въпрос е нямам представа има ли няма ли нещо.  И че никой не може да извади доказателства по въпроса без значение "за" или "против".
Субективните представи на някой, най често украсени от личната чувствителност и прочетена езотерична  литература не са доказателство какво има или няма отвъд.
Виж целия пост
# 2 519
VassiLea. подсъзнанието е нашата душа. За да ти се яви твоята майка, трябва много да я обичаш, да я търсиш да се стремиш за контакт. Няма как някой починал, който си забравил и не  го търсиш да дойде в съня ти или да усетиш подкрепа. Връзката е двупосочна.

Някои казват, че трябва да "пуснем" нашите близки починали. Как да я пусна мама, тя постоянно е в главата ми, говоря си с нея. Да я изгоня ли? Тя е част от мен, от моята душа. Това със сигурност ще я натъжи, да не говоря за себе си. Не стига, че никога няма да я видя в този живот, ами и да не си говоря с нея.
Други казват, че връзката тече и е вечна и че на мъртвия му е много полезно да получава любов и подкрепа от любими хора.

Това ми звучи малко обвинително, че не съм сънувала майка ми, защото не съм я обичала много. Вероятно и брат ми не я е сънувал, защото не я е обичал. Та какво да сънува едно осем месечно бебе към него момен( сега на 45), какво си спомня!?
Не мисля, че се сънуват хора само, ако са обичани.
По на-горе писах, че съм сънувала баба ми и дядо ми защото спомените са много, но никъде не съм писала че спомените са само хубави и съм ги обичала много, повечето спомени не са добри.
Мен ме има и съм това което съм, въпреки тях.
Не изпитвам голяма обич към тях, не съм ги търсила за контакт, и въпреки това съм ги сънувала, защото има материал от спомени без значение какъв.

На скоро сънувах една жена, която почина от ковид ноември 2020 г., с нея семейството ми водеше тежки дела, които продължават и до днес с дъщеря и.
Сънувах я без да съм я търсила и да изпитвам обич към нея.

Малко са крайни някои мнения тук.
С вчерашното написано от мен, нямах идея да твърдя, че няма нищо отвъд.
Отговорът ми на този въпрос е нямам представа има ли няма ли нещо.  И че никой не може да извади доказателства по въпроса без значение "за" или "против".
Субективните представи на някой, най често украсени от личната чувствителност и прочетена езотерична  литература не са доказателство какво има или няма отвъд.

Никого не обвинявам за нищо. Опитвам се да обясня. Жената, с която водите дела, я сънувате, защото все пак имате някакъв контакт, дори и негативен. А дали ще вярвате, че душите живеят и след смъртта си е лично ваш избор. Всеки чувства нещата различно. При всеки случаите са различни. Мъртвите съществуват в паметта ни, от нашата обич, любов и уважение. Лично аз, чувам гласа на майка ми в трудни моменти, как ми дава кураж и това се случва с мисъл, а не с действителен глас.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия