Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 808
  • 5 666
# 2 670
И аз имам такива момени, Please, сега наближава годината им, и ме заливат пак такива тежки спомени, като работя нещо без да се налага да мисля за работата и ме връхлитат онези мисли и ме заболява пак всичко.Вчера видях един човек на спирката, ужасно ми заприлича на татко, стисках зъби буквално да не се разплача пак, пак съм изморена уж задремвам и се стряскам, въртят се тези периоди , не знам кога ще стане по-леко.
Виж целия пост
# 2 671
Милата, при теб явно това е ежедневие, Please .  Удобно ли е да попитам дали си се консултирала с психолог? Баща ти какво мисли за тези състояния?
Не не съм се консултирала с психолог,минали са 4м ,а аз съм много емоционална и съм привързана към родителите си. Не съм много убедена ,че психолог ще помогне.
Виждам ,обаче не не съм единствената с такава силни чувства и мисли, знам ,че поне една от всички ни изпитва същото като мен.
Виж целия пост
# 2 672
Всеки момент, когато се натъжииш и се почустваш зле си помисли дали майка ти иска да те вижда така разстроена и да си причиняваш толкова мъка. Опитвай се да намираш сила в спомените и да смениш мъката и усещането за загуба с благодарност, че си я имала в живота си. Това е трудно за постигане, но може да ти помогне да се посъвземеш.
Виж целия пост
# 2 673
Психолог би помогнал, според мен. Аз не бях хич привързана. И до ден днешен хич не съм толкова близка с майка си. Понякога седмици не я виждам, а живеем на една улица. Но знам, че някой ден ако я няма много ще ми липсва. Дори да ме ядоса с някоя тъпотия...
С баща си не бях близка в последните години, но имахме връзка, една такава особена. Можехме и без думи да се разбираме, много си приличахме.

Не ходех даже на празници да ги видя. Но това няма значение, защото близостта е различна за всеки. Сега ми липсва.

Психоложката ми каза, че негативните емоции са ми в границите на нормалното. Аз мислех, че полудявам. Мозъкът ми не можеше да запомня, сякаш беше празен. С времето се оправи.

Докривява ми в много моменти се сдържам да не се разплача. Но не е каквото беше преди месец-два. Явно времето помага да свикнем с мисълта.

Понякога си спомням и се чудя как е могъл татко да прави толкова неща.. да е толкова деен, активен и съзидателен. Чувствам се като плюнка понякога.. на малкия пръст не мога да му стъпя.
Виж целия пост
# 2 674
Истината е ,че колкото и абсурдно да звучи ,аз я приемам все едно е жива ,в ума си . Все ми е пред очите как се смее ,как готви ,какво говори и това ми помага,но в момента в който почват да ми минават мисли как бе в болницата ,като ми каза лекарката ,че е починала , погребението ,тогава вече започва да боли силно .
Тези спомени се сменят ,ту хубавите ,ту:cry:
Нямам нужда да спре да ме боли ,щом ме боли значи много я обичам . Не мисля ,че е нормално да не ми е криво и  болно за нея .
Виж целия пост
# 2 675
Нямам нужда да спре да ме боли ,щом ме боли значи много я обичам . Не мисля ,че е нормално да не ми е криво и  болно за нея .

Това ми звучи абсурдно. Обичта не се мери със силата на болката. Защо искаш да се самонаказваш? Разбира се, че ще ти е криво, болно, мъчно, ще ти липсва, но животът продължава. Фокусът ти трябва да е там. Има и други начини да покажеш обичта си - съзидателни, а не разрушителни.
Виж целия пост
# 2 676
Момичета,аз се чувствам много разсеяна и имам сериозни проблеми с концентрацията от както се случи всичко това. На скоро прочетох,че и това е симптом на депресия.
Виж целия пост
# 2 677
Симптом е. Аз не бях в състояние да си спомня своето ЕГН, ПИН-а на картата, с която плащам всеки ден. По едно време ме беше страх, че не мога да се справям с елементарни ежедневни неща. Отминава. Грижете се за себе си! Никаква загуба не оправдава да не се борите да не загубите себе си! Ако смятате, че го оправдава и това е редно - време е за психолог.
Виж целия пост
# 2 678
Психолог/психотерапевт, би помогнал ако има качества и гори в работата си, тоест зависи кой, там е малко като при врачките!
Ако измежду 100 представящи се за врачки, вероятността за попадане на "истински" е не повече от трима четирима,.....според моите лични наблюдения при психотерапевтите тази вероятност е малко по-добра към 15-20 на 100.
Поне в България, психолози и психотерапевти аз лично не ги намирам на особено добро ниво като цяло.

Ако се сещам правилно, може и да бъркам, починалата майка на една от съфорумките е била на 79 години или 75+.
Някои хора като Елизабет кралицата, Стоянка Мутафова, Петко Бучаров и други доживяват до 90/95+, но това е по скоро изключение, а не обичайно явление.
75+ /79 годишен живот дай боже всеки му .
Нещото вече се е случило, трябва да се приеме. А ако не се беше случило сега,  в съвсем близките години пак щеше да се случи, колкото и безчувствено да звучи от моя страна.
Моите две баби и  двама дядовци починаха  между 73-83 години, колко повече можех да очаквам!?
Виж целия пост
# 2 679
Нямам нужда да спре да ме боли ,щом ме боли значи много я обичам . Не мисля ,че е нормално да не ми е криво и  болно за нея .

Това ми звучи абсурдно. Обичта не се мери със силата на болката. Защо искаш да се самонаказваш? Разбира се, че ще ти е криво, болно, мъчно, ще ти липсва, но животът продължава. Фокусът ти трябва да е там. Има и други начини да покажеш обичта си - съзидателни, а не разрушителни.
Не съм много съгласна , защото когато майка загуби майка си преди 14г не я видях да плаче или да се губи мисълта някъде . Все пак майка от 18годишна не живее с нея ,но при мен е малко по различно , защото живеем заедно.
Аз също има моменти въобще съм толкова отнесена и също не помня елементарни неща, усещам как мозъка ми блуждае
Това на колко години е въобще не е от значение ,той може и на 50 да е ,може и на 70 ,може и на 100 еднакво тежко е .
Въобще не ми се коментират такива неща , майката и бащата са едни и нищо не може да замени загубата им.
Да не коментираме такива простотии ,защото и човек може и млад да си замине ,може и възрастен ,но най кофти е когато е от нищото.
Виж целия пост
# 2 680
Според мен, някакъв психолог е по-добре от никакъв щом нещата са се задълбочили. Мисълта, че се бориш с това, че осъзнаваш, че имаш проблем, че не искаш да е така е огромна крачка, а после ще дойде и останалото. Никаква ситуация не заслужава на човек да му е зле и да не живее пълноценно живота си твърде дълго време. И съжалявам, че ще го кажа така, но ако едно дете не може да продължи без майка си когато я е загубило в зряла възраст, ами значи тази майка не си е свършила добре работата, нещо е оставила там съзнателно или несъзнателно да е недовършено. Смисълът на майката е да дава живот, не да свършва с нея. За това в тяхна памет - борете се, живейте го този живот пълноценно!
Виж целия пост
# 2 681
Страшното е, ако таим в себе си болката и преживяванията си. Когато пишем и четем тука, споделяме с други болката си и усещам, че имам сродни душички. През цялото време бях готова да приема, че един ден ще се случи непоправимото - бяха възрастни хора. Но не съм осъзнавала, че толкова ще боли, че никога повече няма да им се обадя, да поискам съвет, да се погрижа за нещо, да им кажа, че ги обичам. Да усетя миризмата на чисто и на мама. Тате няма повече да ме подкрепи тихо и с погледа си на хитрушко. Беше дошъл веднъж на работата ми, връщайки се от лозето, да ми остави няколко доматчета и краставички, с кални гащи и обувки, но с раничка, която ми бяха подарили от едно събиране - раница за лаптоп с много специални отделения, но в нея се носеха домати, лук, тиквички... Толкова мило ми стана, че помолих да ме пуснат и да отида да го изпратя. Обичам си ги, много им се карах, много. Не ме слушаха да се пазят, заради това се случи този кошмар с ковида, но винаги ще ги обичам.
Виж целия пост
# 2 682
Нямам нужда да спре да ме боли ,щом ме боли значи много я обичам . Не мисля ,че е нормално да не ми е криво и  болно за нея .

Това ми звучи абсурдно. Обичта не се мери със силата на болката. Защо искаш да се самонаказваш? Разбира се, че ще ти е криво, болно, мъчно, ще ти липсва, но животът продължава. Фокусът ти трябва да е там. Има и други начини да покажеш обичта си - съзидателни, а не разрушителни.
Не съм много съгласна , защото когато майка загуби майка си преди 14г не я видях да плаче или да се губи мисълта някъде . Все пак майка от 18годишна не живее с нея ,но при мен е малко по различно , защото живеем заедно.
Аз също има моменти въобще съм толкова отнесена и също не помня елементарни неща, усещам как мозъка ми блуждае
Това на колко години е въобще не е от значение ,той може и на 50 да е ,може и на 70 ,може и на 100 еднакво тежко е .
Въобще не ми се коментират такива неща , майката и бащата са едни и нищо не може да замени загубата им.
Да не коментираме такива простотии ,защото и човек може и млад да си замине ,може и възрастен ,но най кофти е когато е от нищото.

Please, трябва да положиш усилия и намериш начин да преодолееш малко от малко загубата. В крайна сметка татко ти също няма да е вечен, но ти щеш не щеш ще трябва да продължиш, въпросът е как.

Не отричайте така категорично професионалната помощ. Да, може да не откриете от първия опит вашият терапевт, но това не значи, че друг няма да помогне. Хора губят/надживяват децата си, партньорите си, деца родителите си и продължават да живеят, дори успяват сравнително пълноценно.
Виж целия пост
# 2 683
Да, помисли за душичката на баща си. Гушни го и му се порадвай. Поглези го - купи му някакво подаръче.
Виж целия пост
# 2 684
Да, помисли за душичката на баща си. Гушни го и му се порадвай. Поглези го - купи му някакво подаръче.
Благодаря ти Дина Blush
Аз много обичах да им купувам подаръци и на двамата. Майка много обичаше да се конти, много . Купувах и на двамата подаръчета,някой път по малки друг път по големи.
Благодаря ти ,ще му подаря нещо.
На майка садя цветя на гроба , всеки път по нещо ,да ѝ е красиво!
Аз също усещам сродни души тук ,но усещам и нападки понякога, което въобще не ми допада,а и не помага на никого!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия