Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 896
  • 5 666
# 2 730
Странно, майка ми също почина в четвъртък. Преди цели две седмици и още не мога да разбера на кой свят се намирам. Ще ми е нужно още много време за да го осъзная и приема за нова реалност. Наближава време да се връщам при семейството си и към работата си. Дали това ще ми помогне още не знам.
Виж целия пост
# 2 731
Изскачат ми на телефона снимки от днешния ден преди три години, тогава майка ми дойде на гости у дома за няколко седмици. А как само се радваше на бебето!
Колко щастлива бях тогава и колко тъжни са спомените ми днес, когато вече я няма.
Виж целия пост
# 2 732
И мама почина в четвъртък. 4 март.
Виж целия пост
# 2 733
И моята мама почина в четвъртък...
Виж целия пост
# 2 734
Ох и моята в четвъртък..
Виж целия пост
# 2 735
Yahoo, наистина е много странно това за четвъртъците , много даже ,на всички ни майките са си отишли в четвъртък.
Съжалявам за загубата ти , искрено .
Няма да ти кажа ,както повечето приятели ще ти кажат ,, всичко ще се оправи ,, или ,,свиква се,, или друга тъпа фраза .
Само ще ти кажа едно ,ако то се плаче плачи , колко и силно да е ,дори да останеш без сили ,недей да задържаш емоции и чувства.
Виж целия пост
# 2 736
Сега проверих кой ден е било от седмицата. Отново четвъртък.
Виж целия пост
# 2 737
Странно наистина.
Баба ми ,на майка майката също в четвъртък си отиде!
И на повечето от вас в четвъртък , много ми е странно ,но може би е съвпадение .
Сега бях във Фейсбук и видях едно стихотворение ,ще го споделя с вас с насълзени очи!
Виж целия пост
# 2 738
Живея близо до болницата и там привечер, събота и неделя няма хора. Има парк, където се разхождам, сядам и гледам към прозореца, където е стаята, в която се сбогувах с мама. Вчера направих гаф, голям гаф, в такъв момент звънках на мама, оплаквах й се и тя започваше да ми се кара и накрая ми казваше, ще видиш, че всичко ще се оправи. Обичах да я занимавам с такива глупости, а тя да ме успокоява. Тате беше още по-готин, започваше да ме изкарва светица и да ругае другите. И така забравях глупостите и продължавах напред. Много ми липсва тяхната топлина. Не мога да го направя с ММ, със сина си. Майката и бащата са единствените, които никога няма да спрат да подкрепят детето си.
Сега синът ми, когато и за каквото да ми се обади, разбира се, че ще бъда опора. Може след време да посоча грешките му, но първо ще искам да го успокоя. А сега ги няма моичките. Майката на ММ е абсолютен гьон. Никога не е била опора, никога не е играла такава роля. ММ винаги е търсел контакт с моичките за подкрепа, казва, че е получил изключително богатство, когато се е запознал с тях. Липсват и на тримата. Синът ми не говори много, но липсата на хората, които го обичаха безумно, го промени. Усещам.
Виж целия пост
# 2 739
Родителите винаги ще са родители и друг който да ме обича безрезервно повече от тях няма и няма и да има.
Когато загубиш някой от тях разбираш това . Според мен няма мъж ,няма свекър ни свекърва , приятел ,приятелка ,роднини ,брат ,сестра ,няма нищо по ценно от родителите.
Няма нищо по ценно от това те да са живи и.
Лошото е ,че разбираш това ,когато някой от тях е болен или вече го няма.
Виж целия пост
# 2 740
Защо използват думата "загуба"? Тя е много неправилна. Загуба усещам като случка, някакъв момент, в който нещо изчезва. Истината е, че ние живеем с вечната, необратима липса на близките.
Виж целия пост
# 2 741
Дина, да права си,не се изразих правилно!
Да винаги ще живеем с тях в сърцето и мислите.
Виж целия пост
# 2 742
На мен ми е много емоционално тези дни,защото преди година по това време започна всичко.Вчера трябваше да мина покрай болницата и всичко ми излезе като на лента-ковид отделението,липсата на информация,страха,моргата ..  Чак сега си давам сметка колко неща всъщност съм преживяла за този месец,в който и двамата бяха в болница.
Виж целия пост
# 2 743
Много ми е тежко! Времето лекувало, нищо подобно. Вчера запалих свещичка на милата ми майка и снощи я сънувах. Много се радвам, че "дойде" дори и по този начин, защото за миг бях много щастлива, че я виждам. Мъка.....
Виж целия пост
# 2 744
Аз какво да кажа момичета, всеки ден минавам през болницата ,там където я умориха , поглеждам и сърцето ми се свива,очите ми се насълзяват.
Всеки ден проклинам лекарите там ,но ....
Време , времето не лекува нищо ,макар ,че толкова малко време е минало , сигурна съм не лекува времето.
Това е просто оправдание на другите хора , оправдание което казват за да избягат от нас . ,, Времето лекува,, казват бездушни и хора на които не им пука за нас .
Книжке 79 ,като запалиш свещичка се чувстваш по добре нали!?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия