Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 423 769
  • 5 659
# 4 050
Тежко е, момичета. Загубих майка си преди 4 дни и все още не знам къде се намирам. Не съм в някаква истерия, почти не съм плакала дори, но изведнъж ме обзема задух, безтегловност и някакво ужасно чувство за безнадеждност. Просто дълбока тъжа и празнота. За пред хората ми няма нищо , дори им изглежда странно как не съм толкова опечалена. Аз винаги съм била изключителен реалист и прагматик , опитвам да гледам много философски на нещата, и като че ли съм опитвала да се подготвя психически за този момент…въпреки това емоцията е адска и непреодолима. Не мога да спя , да се концентрирам…а си представям какво ще е по-натам като мине адреналинът.
Чудя се дали да не се обърна към психолог, за да не се срина изведнъж. Но знам, че не е лесно да попаднеш на твоя човек.
Виж целия пост
# 4 051
Тежко е, момичета. Загубих майка си преди 4 дни и все още не знам къде се намирам. Не съм в някаква истерия, почти не съм плакала дори, но изведнъж ме обзема задух, безтегловност и някакво ужасно чувство за безнадеждност. Просто дълбока тъжа и празнота. За пред хората ми няма нищо , дори им изглежда странно как не съм толкова опечалена. Аз винаги съм била изключителен реалист и прагматик , опитвам да гледам много философски на нещата, и като че ли съм опитвала да се подготвя психически за този момент…въпреки това емоцията е адска и непреодолима. Не мога да спя , да се концентрирам…а си представям какво ще е по-натам като мине адреналинът.
Чудя се дали да не се обърна към психолог, за да не се срина изведнъж. Но знам, че не е лесно да попаднеш на твоя човек.
На мен в такива ситуации много ми помагат книгите. Примерно "Докосване до Рая " от Алтаир,  "Умирайки, да бъда себе си " от Анита Мурджани, книгите на Линда Уилямсън, Джеймс ван Прааг,  Лиана Антонова, Силвия Браун, Тереза Капуто. Много ме успокоява да знам, че раздялата е временна и любимите ми хора ги има и ще бъдем пак заедно.
Виж целия пост
# 4 052
Доста добра идея, ще ги проуча. Вече си поръчах Пътят на сълзите и Тибетска книга за живота и смъртта. Отделно взех езотеричните книги от майка-аз обаче никак не вярвам в тези неща за разлика от нея. Дори сме си говорили някога да опита да ме опровергае като дойде моментът Sad Просто не мога да се пречупя, имам прекалено рационално мислене. Без мозъчна дейност няма как да има съзнание. А ако изобщо има някаква форма на трансформирана енергия, то това не си ‘Ти’, не е човекът, когото сме познавали и обичали.  Чела съм, но ми звучат абсурдно тези неща. Отделно, че науката има своето обяснения за  преживяванията при клинична смърт.
Виж целия пост
# 4 053
Моите съболезнования. Аз съм във Вашата ситуация, иска ми се да вярвам, че има нещо там. отвъд, но съм прекалено земен и рационален човек, за да го повярвам истински.
Минаха 3 години и почти 3 месеца без мама. Няма нито да ви лъжа, нито да ви замазвам очите - не минава. Да, научаваш се да живееш, да се смееш, да си гледаш семейството, детето, обаче вътре в душата всичко, което дори с нещо малко ти напомня за нея, се забива като нож. И тогава пак плачеш по същия безутешен начин, като на четвъртия ден от загубата.
Защото тази рана никога не се затваря.
Понякога - особено по празници - на мен ми е много тежко. Исках да види синът ми абитуриент, исках да й кажа още толкова много неща. И най-вече 69 ми се виждат толкова малко, толкова недостатъчно, че колелото се завърта наново и аз отново съм изпълнена с гняв. Ей така минават дните.
Виж целия пост
# 4 054
Доста добра идея, ще ги проуча. Вече си поръчах Пътят на сълзите и Тибетска книга за живота и смъртта. Отделно взех езотеричните книги от майка-аз обаче никак не вярвам в тези неща за разлика от нея. Дори сме си говорили някога да опита да ме опровергае като дойде моментът Sad Просто не мога да се пречупя, имам прекалено рационално мислене. Без мозъчна дейност няма как да има съзнание. А ако изобщо има някаква форма на трансформирана енергия, то това не си ‘Ти’, не е човекът, когото сме познавали и обичали.  Чела съм, но ми звучат абсурдно тези неща. Отделно, че науката има своето обяснения за  преживяванията при клинична смърт.
Значи това, че Анита Мурджани е чула какво е казал лекаря на мъжа й в коридора, докато е била в кома има научно обяснение? Много ми е интересно да го чуя. 🙂 Гледах често и "Медиумът от Лонг Айланд ", Тереза Капуто често казваше на хората неща за починалите,  които само те си знаят. Отделно от случили се на мен неща, аз абсолютно вярвам. Всеки има право и да не вярва, но нищо не пречи да пробвате. Няма да навреди. 🙂
Виж целия пост
# 4 055
Аз съм разказвала в друга тема как малкият ми син видял починал човек и цяла вечер не мръднал от фотьойла. Не съм била там, баба му ми разказа.
Склонна съм да повярвам на теорията, че малките деца виждат повече от нас, но, т.к. са малки, не могат да кажат. Синът ми проговори много рано, с цели изречения. Не беше виждал починалия на живо, знаеше го само от портрета му.
Виж целия пост
# 4 056
Дано да е така , за завиждам на хората, които лично са получили знаци или са успели да повярват. Но за мен всяко явление в природата  има обяснение чрез науката и затова винаги търся логиката. Литературата по темата все пак има комерсиален характер и допускам, че се спекулира с емоционалните нужди на хората. Затова не ги приемам съвсем за чиста монета.
И нещо друго -толкова хора се разкъсват от болка и мъка по починало дете или друг непрежалим любим човек-все ми се струва, че в такива случаи покойниците биха намерили начин да дадат знак от отвъдното.
Виж целия пост
# 4 057
Баща ми изпадна в кома преди 20 години. След около 10 дни сърцето му спря.
Разказа, че е срещнал дядо си на който е кръстен. Дядото е казал, че не е за тук и че трябва да пие вода от една чешма за да оздравее. Завел го до чешмата и му дал да пие вода.
След дълга борба, баща ми оздравя. Когато излезе от болницата каза, че знае кое е селото в което се намира тази чешма. Село в което той самият не е ходил. Отиде в селото и каза, тук надясно, там наляво, има две тополи....и се оказахме пред чешмата. Същата която той я описа.

Нямам научно обяснение за случилото се...
Оказа се, че докато е бил в кома е чувал сестрите какво си говорят и все е искал да им каже да му преместят крака, че му изтръпва....но все не успявал.
Виж целия пост
# 4 058
Polikseni, майка ми почина октомври 2023. Аз съм супер рационален и скептичен човек.
И все пак, въпреки всичко, малко след смъртта получих знаци. Под формата на шумове. Останах безмълвна.
През изминалите месеци бях много зле. И мъжът ми почина 3 месеца преди майка.
Психически бях много зле, което се отрази физически.
Съветвам те умишлено да избягваш да мислиш продължително за това, да отваряш шкафове, спомени... Отърсвай се от това колкото можеш. Отразява се на здравето.
Виж целия пост
# 4 059
Hope for Two, описаното от теб е чудо, което ме изпълва с надежда и успокоение Heart
Виж целия пост
# 4 060
Аз в момента съм в много странно състояние. Не знам дали е отрицание, дали не осмислям точно какво се е случило, дали е защитен механизъм, но като че ли твърде спокойно приемам нещата ( освен че не мога да спя де и ме обливат вълни на задух от време на време ). И се чудя дали е защото съм твърде рационална и овладявана по принцип , демек-бездушна и неемоционална, или напротив -съм достигнала някакво духовно ниво на друго измерение, което обкръжението не разбират.
Мислех, че като се прибера в бащиния дом , ще припадна. Всичко й беше там , така както преди да тръгнат на почивка и да получи инсулта. Подкосяваха ми се краката, виеше ми се свят. По съшия начин ме беше страх от церемонията на погребението, ковчега…
Оказа се обаче, че в момента в който се изправих пред това, изпитах някакво всемирно спокойствие..обич в сърцето, благодарност, че тази велика жена ми е майка , успокоение, че се е сляла с вечността. Изобщо осмислянето, че нищо не е вечно, че всеки наш ден е път към смъртта, че нищо страшно няма. И че ако не беше смъртта, нямаше изобщо да се радваме на живота. Те са двете страни на една и съща монета.
Не е като да не ми е съвсем мъчно, човек съм все пак Simple Smile но за тази силна и духовна връзка, която имахме, е странно, че се държа.
Виж целия пост
# 4 061
Не знам, как се случват при вас погребенията, но никой не умира млад и красив.
Първо почина сестрата на свекървата от рак, беше в ужасен вид последните месеци. Решиха погребението да бъде в затворен ковчег. Сложиха разкошна снимка. И тогава разбрах, че на самото опело, човек реално си спомня човека които е познавах, когато видиш усмихнаната снимка си спомняш хубавите моменти.
И няма онази нагнетеност в душата, когато виждаш едно тяло, което даже не прилича на човека който познаваш и обичаш.
Виж целия пост
# 4 062
Това с отворените ковчези май само в Бг е останало, и то май в малките градове.
На майка беше отворен, оцених това и се сбогувах. Ако не я бях видяла, сигурно повече щеше да ми тежи. Такава хубава и спокойна не я бях виждала, откакто гадния рак започна да я яде. Изглеждаше така, сякаш в последните си мигове не е изпитала страдание.
Виж целия пост
# 4 063
Polikseni, съболезнования.
Това е твоят начин да преодолееш загубата, не се опитвай да я преодоляваш като еди кой си, писал в темата, познат, съсед или който и да е.
Все пак нормалният ход на нещата е да загубим в един момент родителите си.
Други ситуации, загуби са истинските трагедии.
Виж целия пост
# 4 064
Не успях да се преборя с баща ми ковчегът да е затворен, а винаги съм искала да е така. Това е просто тяло, при това в повечето случаи-измъчено.  В нашия случай беше след 1 седмица в кома и интубиране, имаше си сериозни изменения. Аз просто стоях по отстрани и не се доближавах много.
Но с майка сме си говорили точно това- в никакъв случай да не я целувам в този момент, за да не се уплаша и да запазя този неприятен спомен. Ние имахме невероятна връзка и ще ми липсват тези философски разговори, включително за живота и смъртта.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия