Здравейте, за съжаление и моята майчица почина на 10 май т.г. Много ми помогна тази тема, и не исках да се включвам докато не я изчета. Не мога да споделя с много хора какво ми е, тъжно ми е, но и ми е спокойно. Миличката ми майка беше доста болничка, но въпреки всички заболявания все се грижеше за нас. Като отивахме на гости, понеже живеем в друг град, и винаги "какво да ви сготвя"? Толкова й беше трудно, и последните дни преди да получи инсулта, беше много тъжна, казваше някакви неща, все едно да се сбогува. След инсулта,беше в болница 17 дни, беше и в реанимация, и след като я изписаха беше по-зле отколкото в началото. Взехме си я вкъщи в деня на изписването, и след няколко часа си замина. Радвам се, че си отиде вкъщи, заобиколена от близките, тя много мразеше болниците. И все казвам на останалите от семейството "Добре,че почина вкъщи, иначе щеше да ни е много сърдита, че сме я оставили в болницата" И така...все още ми е странно, знам, че я няма, но поне в сънищата ми идва.
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 25 юни 2024, 23:32 ч.
# 4 127
25 юни 2024, 20:23 ч.
Съболезнования и от мен 
И моята майка почина 18 дни след първия инсулт . Но ми е гояма мъка, че след изписването я настанихме в един отвратителен хоспис. Уж за няколко дни , докато се стабилизира , но беше отвратително място. Последно като се видяхме, само това питаше..кога ще я "конфискуваме" от там..вече едвам се изразяваше. Но такава беше ситуацията, защото беше в болница в друг град и нямаше как баща ми да я вземе веднага у дома. Като видях какви са условията, веднага отидох до някакъв много луксозен и скъп хоспис, бях уговорила прием след 2 дни, но не дочака.
Сега, покрай черешова задушница, ми казаха, че не трябвало да раздавам до 1 година. Вие знаете ли такова нещо?
Виж целия пост
И моята майка почина 18 дни след първия инсулт . Но ми е гояма мъка, че след изписването я настанихме в един отвратителен хоспис. Уж за няколко дни , докато се стабилизира , но беше отвратително място. Последно като се видяхме, само това питаше..кога ще я "конфискуваме" от там..вече едвам се изразяваше. Но такава беше ситуацията, защото беше в болница в друг град и нямаше как баща ми да я вземе веднага у дома. Като видях какви са условията, веднага отидох до някакъв много луксозен и скъп хоспис, бях уговорила прием след 2 дни, но не дочака.
Сега, покрай черешова задушница, ми казаха, че не трябвало да раздавам до 1 година. Вие знаете ли такова нещо?
# 4 129
25 юни 2024, 20:51 ч.
И моят татко почина точно 3 месеца след първия инсулт. Последва втори, тежки последици и много, много мъка...
И той почина в хоспис.. беше там само 20 дни..и на 10 октомври м.г. си отиде..
И аз няма на кого да споделя, дори и на съпруга ми вече не му споделям, какво ми е в душата. На майка ми също спрях, не желая да напрягам никого.
Всички ние тук пишем, споделяме душевни терзания, тежки съдби и търсим някаква вид утеха...
Сили и съболезнования на всички загубили близки!
Виж целия пост
Съболезнования и от мен
И моята майка почина 18 дни след първия инсулт . Но ми е гояма мъка, че след изписването я настанихме в един отвратителен хоспис. Уж за няколко дни , докато се стабилизира , но беше отвратително място. Последно като се видяхме, само това питаше..кога ще я "конфискуваме" от там..вече едвам се изразяваше. Но такава беше ситуацията, защото беше в болница в друг град и нямаше как баща ми да я вземе веднага у дома. Като видях какви са условията, веднага отидох до някакъв много луксозен и скъп хоспис, бях уговорила прием след 2 дни, но не дочака.
Сега, покрай черешова задушница, ми казаха, че не трябвало да раздавам до 1 година. Вие знаете ли такова нещо?
И моята майка почина 18 дни след първия инсулт . Но ми е гояма мъка, че след изписването я настанихме в един отвратителен хоспис. Уж за няколко дни , докато се стабилизира , но беше отвратително място. Последно като се видяхме, само това питаше..кога ще я "конфискуваме" от там..вече едвам се изразяваше. Но такава беше ситуацията, защото беше в болница в друг град и нямаше как баща ми да я вземе веднага у дома. Като видях какви са условията, веднага отидох до някакъв много луксозен и скъп хоспис, бях уговорила прием след 2 дни, но не дочака.
Сега, покрай черешова задушница, ми казаха, че не трябвало да раздавам до 1 година. Вие знаете ли такова нещо?
И той почина в хоспис.. беше там само 20 дни..и на 10 октомври м.г. си отиде..
И аз няма на кого да споделя, дори и на съпруга ми вече не му споделям, какво ми е в душата. На майка ми също спрях, не желая да напрягам никого.
Всички ние тук пишем, споделяме душевни терзания, тежки съдби и търсим някаква вид утеха...
Сили и съболезнования на всички загубили близки!
# 4 130
25 юни 2024, 20:55 ч.
До годината не се раздава на задушниците, а на месеците. Един вид ...предвид многото изнасяния на 3,6,9 месеца и година вероятно е решено задушниците да се спестят и за това е такова поверието...
Виж целия пост
Съболезнования и от мен
И моята майка почина 18 дни след първия инсулт . Но ми е гояма мъка, че след изписването я настанихме в един отвратителен хоспис. Уж за няколко дни , докато се стабилизира , но беше отвратително място. Последно като се видяхме, само това питаше..кога ще я "конфискуваме" от там..вече едвам се изразяваше. Но такава беше ситуацията, защото беше в болница в друг град и нямаше как баща ми да я вземе веднага у дома. Като видях какви са условията, веднага отидох до някакъв много луксозен и скъп хоспис, бях уговорила прием след 2 дни, но не дочака.
Сега, покрай черешова задушница, ми казаха, че не трябвало да раздавам до 1 година. Вие знаете ли такова нещо?
И моята майка почина 18 дни след първия инсулт . Но ми е гояма мъка, че след изписването я настанихме в един отвратителен хоспис. Уж за няколко дни , докато се стабилизира , но беше отвратително място. Последно като се видяхме, само това питаше..кога ще я "конфискуваме" от там..вече едвам се изразяваше. Но такава беше ситуацията, защото беше в болница в друг град и нямаше как баща ми да я вземе веднага у дома. Като видях какви са условията, веднага отидох до някакъв много луксозен и скъп хоспис, бях уговорила прием след 2 дни, но не дочака.
Сега, покрай черешова задушница, ми казаха, че не трябвало да раздавам до 1 година. Вие знаете ли такова нещо?
До годината не се раздава на задушниците, а на месеците. Един вид ...предвид многото изнасяния на 3,6,9 месеца и година вероятно е решено задушниците да се спестят и за това е такова поверието...
# 4 131
25 юни 2024, 22:06 ч.
Аз чета разни книжки и опитвам да повярвам, но никак не ми се получава. Никакво усещане нямам за нещо ‘отвъд’.
Мисля си понякога какво се случва с тялото и ме побиват тръпки. Изобщо ..животът е странно нещо, да не кажа тъжно. Непрестанна борба, емоции, всеки човек-цяла вселена , а накрая…погребение, траур, спомени за поколение-две и после все едно не си живял. Просто един кръговрат.
Виж целия пост
Мисля си понякога какво се случва с тялото и ме побиват тръпки. Изобщо ..животът е странно нещо, да не кажа тъжно. Непрестанна борба, емоции, всеки човек-цяла вселена , а накрая…погребение, траур, спомени за поколение-две и после все едно не си живял. Просто един кръговрат.
# 4 132
25 юни 2024, 23:32 ч.
И аз питах нашия свещаник дали се подава си първата година на задушници,понеже бях чела, че не се, и той каза,че няма такова нещо, и че се подава. аз на черешова задушница бях в друг град, прекадих малко череши и едни бисквити и подадох на мъжа ми. Не знам дали е правилно, но както каза чинка ми на 40-то и къщата да дадеш няма да я върнеш. Само се надявам да е на място без болка и мъка, последните години ми казваше, че чака смъртта като избавление, но накрая викаше "марш,марш" все едно гонеше някой, надявам се да е на добро място просто. На мойта майка това й беше втори инсулт, но първия беше много лек и беше преди повече от 5 години. Тя почти нямаше пареза, но преди две години изкара ковид, само с хрема, но имаше последици. Краката много я боляха и беше с две патерици, които после й сложихме в ковчега.
Виж целия пост
Препоръчани теми