Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Благодаря на всички ви !
Трудно е на трябва да се справя, трябва.
Все още не знам къде се намирам и немога да повярвам.
При майка ходихме заедно пеша , вървяхме километри ,а сега от септември съм ходила преди 2 седмици. Много ми липсва, майка ми беше утеха, помощ,а сега ми е трудно да се адаптирам към ситуацията и към живота.

Кураж и прегръдки! И аз да кажа още веднъж – някои саможертви са излишни, други невъзможни. Невъзможно е 24/7 да си само ти с болен с деменция, а и ненужно. Преди да напуснеш работа помисли сериозно върху други възможности, жена, която през деня да е с него, дом със специализирани грижи и прочее. И ако е в дом можеш всеки ден да си при него, няма да те спрат. И гледачка да вземеш няма да си го захвърлила. Сега си в шок и още не разсъждаваш рационално, което е нормално. Не предприемай крайни стъпки преди да се стабилизираш. Вземи отпуск, дори и неплатен, не си губи работата, защото животът продължава и ще имаш нужда от работа и пари, а и от свой живот.

За упойката съм съгласна. Майка ми почина преди преди 2 години след счупване на крака. След операцията един ден твърдяла, че от болницата са я отвлекли и нищо й няма. Брат ми се беше хванал за главата, но тя изобщо не помнеше какви ги е говорила на другия ден.

Ето, че и аз попаднах в тази тема, за да споделя за загубата си... Мама почина в сряда, днес ще бъде погребението ѝ. Беше твърде възрастна, за месец след уж банален вирус с лека кашлица и хрема стигна 2 пъти до болница, първо с пневмония и сърдечна недостатъчност, а после със сърдечна, дихателна недостатъчност и излив в белите дробове. Виждах, че се мъчи и агонизира, а бях безсилна да ѝ помогна... Много боли... Голямата ми дъщеря буквално е отгледана от мама, живееха в една стая до последно, много е привързана към нея и страда безутешно. Не зная как ще се справяме занапред... Толкова много неща не успях да ѝ кажа.. Чувствам вина, че в моменти на отчаяние предвид ситуацията съм си изпускала нервите и съм говорила неща, които не мисля... Иска ми се да зная, че ми е простила... Зная, че трябва да се стегна заради децата, но е толкова трудно. Цял живот сме живяли заедно и липсата е убийствено тежка 🥺 Моля, споделете начин да облекча скръбта и на дъщеря си. На 12 години е, и за нея изобщо не съществуваше вариант баба да не оздравее, шегуваше се с нея, че е безсмъртна. Когато ѝ съобщих, макар да я подготвях за това предвид влошаващото се състояние на мама, първоначално не осъзна какво се случва, но след часове просто потъна в скръб. Плаче безутешно, отказва да повярва, че всичко това се случва в действителност... Давам ѝ валериан за успокоение, притеснявам се, защото заради стрес 2 пъти във времето е получавала паник атаки с висок пулс... Моля, дайте ми съвети, как да се справя, и как да помогна на детето да го преодолее по-лесно?

Съболезнования! Бог да прости майка ви, да е светъл пътя й!
Може би е добре да насочите мислите на детето не към загубата, а към положителното в живота ви: баба й е била с нея дълги години, дала й е грижа и любов, а много деца са лишени от това. И още, изживян е дълъг и достоен живот. Отгледала е деца и внуци, била е здрава и адекватна, това е благословия. И че ще бъде винаги с нея, защото любовта, спомените, преживяните дни, никой не може да ни ги отнеме.
Сили ви желая, днес е голям празник. Казват, че на такива дни си отиват мъдри, светли Души! Прегръдка от мен.

Съболезнования!
И моят син беше много близък с майка ми, бяха си като сродни души. Тежко му е много. На 17 е и 4 месеца по-късно започва да се посъвзема. Говорим много, но и той знае, че баба му не би искала да е нещастен. Просто му липсва. И с мен беше така като изгубих дядо си, но времето тушира болката, ще го преживее и дъщеря ви, просто и дайте време. Вие все още сте в шок. За жалост първите месеци е много тежко и става по-тежко като отмине шока. Сега идват и празници, та и който не се е сетил да му е мъчно в други дни, на семейните празници ще си поплаче.
Кураж!

Ако имаш възможност, веднага след погребението отидете някъде. Не стойте в къщи. Мой близък когато почина баща му, веднага след погребението жена му го заведе за около месец далече от тях. Да е между хора и да се разсейва, защото можеше да превърти. Локацията е наш известен курорт. Всичко мина и замина

Това е което мога да дам като съвет

Съболезнования за майка ви! Сега най-големият ви приоритет е детето. Ако вие сте спокойна и философски настроена към смъртта на майка ви и то ще се успокои постепенно. Ако имате възможност, сменете обстановката за известно време, или поне сменете интериора в стаята, в която е живяло с баба си. Ако имате домашен любимец ще е много добре, поне да не го е страх да спи вечер само в стаята на баба си.

Вземете домашен любимец!

Имаме куче, котка и костенурка. Майка ми беше много привързана към кучето. То, понеже беше с нея 24/7 - също, и сега много страда от липсата ѝ. Докато бях с нея в болницата, дъщеря ми звънеше да каже как кучето лежи на леглото на баба ѝ, не иска да играе, не иска да се храни и очите му са пълни със сълзи. Въобще, загубата за всички е огромна 🥺

Съболезнования на всички.
Ние прекарахме празниците у майка ми. Откакто баща ми го няма, уютът там изчезна.
Той много обичаше да седи в любимото си кресло с котката върху корема и да гледа телевизия. Откакто почина преди повече от две години, никога не съм сядала там. Сега за първи път седнах, както той правеше и взех котката у мен.
После не знам какво ме прихвана, но отидох до гардероба му, и започнах да търся едно яке, което често носеше. Намерих го, прегърнах го, разплаках се, но якето вече не мирише на него. Естествено, нито майка ми, нито мъжът ми, нито децата видяха.
Понякога забравям, че го няма. Примирих се, че винаги ще ме боли, но в някои моменти рязко ме срязва така силно сърцето. Вече поне успявам да отида на гроба му, без да рухна след това. Искам винаги да съм сама, защото там рухвам.
Вкъщи украсявам заради децата, гледам да е весело, но за мен празници вече няма. Дъщеря ми, като види некролога на вратата на майка ми казва на брат си, че това е неговият дядо. Синът ми беше на 6г., когато татко почина, помни го много добре, но тя беше на 2г. и не си го спомня. За нея той е дядото на брат й. Аз още нямам сили да й обясня. Вероятно с годините сама ще осъзнае, че това е и нейният дядо.
Не бях писала скоро. Не съм и говорила с никого. Реших тук да си го излея.

За съжаление спомените остават и болката и чувството за самота и безпомощност.
В момента и аз се чувствам безпомощно с баща на легло ,без майка, много съм разтроена, изнервена a от днес и треперя цялата. Искам да ви вдъхна кураж и сила,но и аз самата ги нямам.
Сама съм все едно с голяма болка и незнам дали ще мога да продължа напред. Психологически съм рухнала.
Само ако майка беше тук ,щях да имам сила ,кураж ,но уви

В трудни и тегави моменти, като сега искам мама да е до мен и да ме прегърне!....

Толкова ми в мъчно, че направо не знам къде да се скрия... Майка ми почина преди няколко години,  а миналия месец и баща ми. Имам син на 4, който само ме пита защо съм тъжна и ми казва да се усмихна... Заради него се старая да се държа, но от време на време избухвам в неконтролируем плач. Не знам как да се събера... Липсват ми и двамата много.

И аз съм в същата ситуация и не успявам.
Въпреки, че моето дете е със СОП и не разбира всичко по начина, по който връстниците му (на 7 години е вече), тези дни нон стоп ми говори, пита за дядо, защо не е с нас (винаги по празници беше), всеки ден му “казва” къде точно отива и какво прави…и много мило ми казва: “мамо, моля те, не плачи”. Опитвам се, но не винаги успявам.
Вярвам, просто ни трябва повече, още време.