Толкова ми в мъчно, че направо не знам къде да се скрия... Майка ми почина преди няколко години, а миналия месец и баща ми. Имам син на 4, който само ме пита защо съм тъжна и ми казва да се усмихна... Заради него се старая да се държа, но от време на време избухвам в неконтролируем плач. Не знам как да се събера... Липсват ми и двамата много.
Въпреки, че моето дете е със СОП и не разбира всичко по начина, по който връстниците му (на 7 години е вече), тези дни нон стоп ми говори, пита за дядо, защо не е с нас (винаги по празници беше), всеки ден му “казва” къде точно отива и какво прави…и много мило ми казва: “мамо, моля те, не плачи”. Опитвам се, но не винаги успявам.
Вярвам, просто ни трябва повече, още време.
Нека Новата година донесе на всички нас много здраве и само положителни емоции!
Независимо дали вярваш в това или не, ДХ3 много правилно е отбелязала, че с времето свикваме да живеем с болката. Сега ти е още прясно и няма как да не скърбиш, дай си време, поплачи си, но не затъвай прекалено в мъката, защото никой от любимите ни хора не би искал да страдаме вечно от загубата му.