Аз ѝ бях придружител в болницата. Още тогава отключих обрив, много се бях притеснила. И сега го имам, не се повлиява от нищо и се появява и изчезва когато реши. По дланите, по ходилата и по ръцете.
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2026, 13:58 ч.
# 4 396
11 ян. 2025, 11:16 ч.
Аз се обвинявам,че не останах в болницата с нея!Някак си съзнанието ми беше блокирало и отказвах да възприема,че нещата са сериозни.Та тя беше влизала и преди в болница,за да и махат водата от дробовете и после всичко си беше нормално.Е,не и този път!
Виж целия пост
Аз ѝ бях придружител в болницата. Още тогава отключих обрив, много се бях притеснила. И сега го имам, не се повлиява от нищо и се появява и изчезва когато реши. По дланите, по ходилата и по ръцете.
# 4 397
11 ян. 2025, 11:27 ч.
Лошото е че когато дойде нашия ред, с това медицинско обслужване ние също ще си отидем по нелеп и страшен начин. Когато човек се разболее и е на финалната права, като попадне в бг болница отношението към ,,пътника,, е ужасно, внимание никакво и смъртта е спасение. Това разбира се остава тайна за близките, които докато са си в тях, си мислят че се полагат грижи за болния.
Когато усетят липсата на съпротивление в умиращия всички лекари стават като лешояди, които чакат жертвата по-бързо да умре, за да се освободи леглото за следващия нещастник попаднал там. Лично проверено от всички нас. Затова е винаги това съмнение направиха ли медиците всичко необходимо, можеха ли да подходят с повече загриженост и внимание
В България на много малко лекари им дреме за пациента
Виж целия пост
Когато усетят липсата на съпротивление в умиращия всички лекари стават като лешояди, които чакат жертвата по-бързо да умре, за да се освободи леглото за следващия нещастник попаднал там. Лично проверено от всички нас. Затова е винаги това съмнение направиха ли медиците всичко необходимо, можеха ли да подходят с повече загриженост и внимание
В България на много малко лекари им дреме за пациента
# 4 398
11 ян. 2025, 17:38 ч.
Тези, които сте от по-дълго в това изпитание и този процес така труден, искате ли да споделите какво ви е помогнало по пътя? Книги, практики, вярвания, хора, разговори… каквото и да е? Аз мисля да тръгна на психотерапевт сега, както и да почна да си изливам душата на хартия, също искам да намеря походяща йога практика за успокоение… пък да видим. Ня трябва да се оставяме на тази всепоглъщаща инерция, защото после става трудно излизането според мен. Някакви добавки за нормализиране на психичната функция взимате ли?
Виж целия пост
# 4 399
11 ян. 2025, 17:59 ч.
Rayana84 ,опитай с най безобидно глог мента и валериана,по 1 хапче 4 пъти .
Трябва да се пие месец или два .
Опитай ,но недей да взимаш диазапан или производни ,че се привиква.
Всичко което си решила направи , психотерапия,йога ,или нещо друго и вярата,че ще ти помогне всъщност ще направи всичко.
Успех
Виж целия пост
Трябва да се пие месец или два .
Опитай ,но недей да взимаш диазапан или производни ,че се привиква.
Всичко което си решила направи , психотерапия,йога ,или нещо друго и вярата,че ще ти помогне всъщност ще направи всичко.
Успех
# 4 400
11 ян. 2025, 18:16 ч.
Дай си време...няма какво друго с бързо действие да помогне. Ежедневието поглъща лека- полека. Аз лично около годината имах пак голяма дупка и ...всички празници разбира се 😞
Виж целия пост
# 4 401
11 ян. 2025, 19:03 ч.
Аз също съм съвсем сама от към родители, след мама и татко си отиде преди година и половина. Брат ми също правеше голям ремонт на бащината ми къща с идеята той със семейството си да се прехвърлят на вторият етаж, където съм живяла и аз като дете, а той след като се ожени беше на партера. А баща ми да остане на партера да му бъде по лесно с придвижването, защото той имаше неврологични проблеми с краката. И след като той почина внезапно, брат ми стопира всичко, нищо не му се правеше. Но с времето осъзна, че трябва да го довърши, първо заради вложените средства и време и най-вече заради децата си, но и заради баща ми, който също го чакаше с нетърпение, един вид в негова памет.
Що се отнася до това как аз лично съм минала през това, трудно с майка ми, много трудно, особено през първата година. Но поне за себе си осъзнах, че трябва да се отдадеш на мъката си в началото, когато си е нормално и си му е времето и всички го приемат за нормално. А аз се сдържах заради децата, защото бяха малки тогава. Но си има там едни етапи на скръбта, пет бяха мисля, които наистина трябва да си ги минеш /поне първите/ за да приемеш и да продължиш по някакъв начин. За лекарства нищо не мога да кажа, бях вземала когато още беше по болниците два пъти, силни със зелена рецепта и наистина ме успокоиха, до там, че сякаш изгубих всякакво състрадание и се уплаших и повече не съм вземала.
Виж целия пост
И аз имах толкова негласни планове за живота напред, включващ Мама. Не можа да види завършена къщата, която строим на мястото на родния й дом. Представях си как там си кара старините, радвайки се на внучетата си, помагайки ни, както винаги… Беше ни обща мечта. Сега не знам дали изобщо ще искам да живея там, без нея да я има…
Не мога да приема как източникът на безусловна любов към мен вече го няма, как няма кой да се погрижи за мен, как аз сега съм в тази роля за моето семейство, но няма на кой да се опра… Просто НЯМА вече татко, няма вече майка.
Сами сме…
Не мога да приема как източникът на безусловна любов към мен вече го няма, как няма кой да се погрижи за мен, как аз сега съм в тази роля за моето семейство, но няма на кой да се опра… Просто НЯМА вече татко, няма вече майка.
Сами сме…
Що се отнася до това как аз лично съм минала през това, трудно с майка ми, много трудно, особено през първата година. Но поне за себе си осъзнах, че трябва да се отдадеш на мъката си в началото, когато си е нормално и си му е времето и всички го приемат за нормално. А аз се сдържах заради децата, защото бяха малки тогава. Но си има там едни етапи на скръбта, пет бяха мисля, които наистина трябва да си ги минеш /поне първите/ за да приемеш и да продължиш по някакъв начин. За лекарства нищо не мога да кажа, бях вземала когато още беше по болниците два пъти, силни със зелена рецепта и наистина ме успокоиха, до там, че сякаш изгубих всякакво състрадание и се уплаших и повече не съм вземала.
# 4 402
11 ян. 2025, 19:06 ч.
Наистина трябва да мине поне малко време, съгласна съм с Tirex...
Иначе аз не съм пила никакви добавки. Помогна ми вярата, вярваща съм от малка, макар да съм отгледана от атеисти. Има молитви за починали и след като казвах някоя от тях, усещах утеха. Гледах и документални филми за Преподобна Стойна и Ванга, след които се чувствах по-добре, защото и в тях се говореше как смъртта не е краят. И книгите ми помогнаха много, по-специално "Ние никога не умираме" на Мат Фрейзър, "Бащите не си отиват" на Невена Дишлиева-Кръстева и няколко книги за Архангел Михаил, понеже баща ми загина на Архангеловден.
Виж целия пост
Иначе аз не съм пила никакви добавки. Помогна ми вярата, вярваща съм от малка, макар да съм отгледана от атеисти. Има молитви за починали и след като казвах някоя от тях, усещах утеха. Гледах и документални филми за Преподобна Стойна и Ванга, след които се чувствах по-добре, защото и в тях се говореше как смъртта не е краят. И книгите ми помогнаха много, по-специално "Ние никога не умираме" на Мат Фрейзър, "Бащите не си отиват" на Невена Дишлиева-Кръстева и няколко книги за Архангел Михаил, понеже баща ми загина на Архангеловден.
# 4 403
11 ян. 2025, 19:13 ч.
И на мен книгите на Силвия Браун, Линда Уилямсън, Джеймс ван Прааг, Тереза Капуто, Анита Мурджани и Алтаир много ми помагат. А кои филми за Ванга и преп.Стойна сте гледала?
Виж целия пост
Наистина трябва да мине поне малко време, съгласна съм с Tirex...
Иначе аз не съм пила никакви добавки. Помогна ми вярата, вярваща съм от малка, макар да съм отгледана от атеисти. Има молитви за починали и след като казвах някоя от тях, усещах утеха. Гледах и документални филми за Преподобна Стойна и Ванга, след които се чувствах по-добре, защото и в тях се говореше как смъртта не е краят. И книгите ми помогнаха много, по-специално "Ние никога не умираме" на Мат Фрейзър, "Бащите не си отиват" на Невена Дишлиева-Кръстева и няколко книги за Архангел Михаил, понеже баща ми загина на Архангеловден.
Иначе аз не съм пила никакви добавки. Помогна ми вярата, вярваща съм от малка, макар да съм отгледана от атеисти. Има молитви за починали и след като казвах някоя от тях, усещах утеха. Гледах и документални филми за Преподобна Стойна и Ванга, след които се чувствах по-добре, защото и в тях се говореше как смъртта не е краят. И книгите ми помогнаха много, по-специално "Ние никога не умираме" на Мат Фрейзър, "Бащите не си отиват" на Невена Дишлиева-Кръстева и няколко книги за Архангел Михаил, понеже баща ми загина на Архангеловден.
# 4 404
11 ян. 2025, 19:19 ч.
Райна, и аз се съгласявам с Тирекс.
Когато почина майка, първата година и’ “пишех”, даже оставях посланията, ламинирани на гроба и’. Действаше ми успокоително.
После, когато се роди детето ми и се оказа, че е с проблеми, освен, че минах и на химия, посещавах и психолог. Бях изпаднала в доказана депресия. Ако си намериш правилния човек разговорите с тях помагат.
Сега след смъртта на татко, все още съм като в ступор. Уж държа, ама аз, заради детето съм в постоянно засилено нервно напрежение.
Силно ми препоръчаха тези:
https://vedrashop.bg/product/reskyu-kapki-20ml?gad_source=1&gbra … AYASAAEgKmd_D_BwE
Дано не ми затрият поста, за реклама.
Не съм ги пробвала, но имам намерение.
Иначе и на детето съм давала, и съм взимала Невронат.
Виж целия пост
Когато почина майка, първата година и’ “пишех”, даже оставях посланията, ламинирани на гроба и’. Действаше ми успокоително.
После, когато се роди детето ми и се оказа, че е с проблеми, освен, че минах и на химия, посещавах и психолог. Бях изпаднала в доказана депресия. Ако си намериш правилния човек разговорите с тях помагат.
Сега след смъртта на татко, все още съм като в ступор. Уж държа, ама аз, заради детето съм в постоянно засилено нервно напрежение.
Силно ми препоръчаха тези:
https://vedrashop.bg/product/reskyu-kapki-20ml?gad_source=1&gbra … AYASAAEgKmd_D_BwE
Дано не ми затрият поста, за реклама.
Не съм ги пробвала, но имам намерение.
Иначе и на детето съм давала, и съм взимала Невронат.
# 4 406
11 ян. 2025, 20:16 ч.
Elips, и аз пиша на майка на уотсапа… изпращам ѝ хубави картички, пиша ѝ когато съм тъжна. Чета стари чатове, какво сме си писали с нея. “ Мило мое борбено момиче”, “ мило мое чедо”. Боже разревах се, докато го пиша, буца застана на гърлото ми и ме дави. Аз 40 и кусур годиша, а тя ме нарича чедо.
Никой никога няма да ме обича безусловно като майка, с всичките ми недостатъци.
Защото имам и цял куп други насъбрали се неща на главата, адски ми е трудно да се съвзема. Лятото брат ми ме заведе направо на психиатър, даде ми деанксит. Пих го два месеца, не видях подобрение.
Подобен род книги и четива не обичам.
Виж целия пост
Никой никога няма да ме обича безусловно като майка, с всичките ми недостатъци.
Защото имам и цял куп други насъбрали се неща на главата, адски ми е трудно да се съвзема. Лятото брат ми ме заведе направо на психиатър, даде ми деанксит. Пих го два месеца, не видях подобрение.
Подобен род книги и четива не обичам.
# 4 407
11 ян. 2025, 20:47 ч.
Аз пък..не мога да чета изобщо какво сме си писали. И снимки не искам да гледам...не мога просто,изобщо не мога 😞това разбира се говори само,че не съм го преодоляла...
Виж целия пост
# 4 408
11 ян. 2025, 20:51 ч.
Всеки го преодолява както може.
Няма общовалиден способ, начин.
Виж целия пост
Няма общовалиден способ, начин.
# 4 409
11 ян. 2025, 20:56 ч.
Тайно, откраднато поглеждам някоя снимка или клип и бързо затварям. Не мога да говоря спокойно за нея в минало време с никого. Знам, че много хора ме осъждат за това, но все още Мама, болестта и и всичко което се случи, това, че вече я няма с нас е тема табу за мен. Може би някой ден, но не и все още . Достатъчно е в сърцето и мисълта ми, понякога няма нужда от думи. Да, наистина всички сме различни и всеки изживява скръбта си различно.
Виж целия пост
Препоръчани теми