Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
Последно мнение: 4 ноем. 2026, 13:58 ч.

423 484
5 655

schreier - Ентусиаст

donau_janine2

# 4 485 18 ян. 2025, 22:41 ч.

Rayana, много си права, лошите мисли разболяват.
Майка беше все за нещо тревожна и това се предаде и на мен. Много е натоварващо само да мислиш и премисляш какво и що.

Аз от брат си не мога да се оплача, пу-пу. Много е остър и рязък като характер, но ме обича по негов си начин.
Той понесе цялата тежест с майка, нито веднъж не ме обвини. Мисля, че поне за това беше спокойна, че няма да има имуществени спорове между нас (иначе с него спорим за какво ли не друго Stuck Out Tongue Winking Eye

Stuck Out Tongue Winking Eye

).

Виж целия пост

C

# 4 486 19 ян. 2025, 00:44 ч.

Майка ми се разболя от самия стрес, който преживяваше. Не искам да навлизам в подробности. Най-ме е яд, че не ми сподели навреме. Всичко щяхме да поправим. Избра да се прави на силна и независима и си отиде. Помагаше на всички, без да помисли за себе си, за нас.

За това станах другата крайност. "Мен, себе си, моето, аз". И съм добре така. От мен и близките до сърцето ми (които са малко) няма по-важно.

Виж целия пост

donau_janine2

# 4 487 19 ян. 2025, 00:50 ч.

Аз не успявам да се сложа на първо място и вървя по стъпките на майка. Просто имам толкова много грижи с децата и с какво ли не, че няма как да загърбя всичко. Не бях гледала филм от години може би, по Коледа се загледах с децата и седнах пред ТВ. Днес щях да се видя с приятелка, не успях, защото нямаше на кой да оставя децата… Вече се улавям, че приличам на клошар, дори да си измия косата нямам време.

Виж целия пост

S

Stefania.sd

# 4 488 19 ян. 2025, 01:06 ч.

Цитат на: donau_janine2 в нд, 19 яну 2025, 00:50

Аз не успявам да се сложа на първо място и вървя по стъпките на майка. Просто имам толкова много грижи с децата и с какво ли не, че няма как да загърбя всичко. Не бях гледала филм от години може би, по Коледа се загледах с децата и седнах пред ТВ. Днес щях да се видя с приятелка, не успях, защото нямаше на кой да оставя децата… Вече се улавям, че приличам на клошар, дори да си измия косата нямам време.

Намери време за себе си!На мен някак си ми се промени мисленето рязко,след като мама си отиде!Станах директна,на моменти рязка,казвам какво мисля без да мисля кой как ще го приеме.Аз си станах приоритет.Гледам малките неща около мен и това ме радва.Чета книги(което много,много обичам),разхождам се с двете си кучета на плажа..общо взето се наслаждавам на всеки миг.Проумях по трудния начин,че живота е кратък и може всеки момент или да се преобърне на 180 градуса или да свърши.
Мъчно ми е за мама,но някаква тиха тъга ме е налегнала.Не плача,не се гневя,не отричам действителността...просто тихо си страдам.Бях писала,че имам сърцебиене.Вече е по-рядко,но все пак ще си проверя щитовидната жлеза.

Виж целия пост

R

# 4 489 21 ян. 2025, 16:28 ч.

Осъзнавам го, че трябва да се грижим първо за себе си, за да сме годни да се погрижим и за близките си. Така е!
Затова тръгнах и на психотерапевт. Допаднахме си веднага и мисля, че ще успеем да ми помогнем Simple Smile

Simple Smile

Тя каза, че всеки човек има собствен ресурс за справяне с всякакви житейски ситуации и цел в житота трябва да ни е да го осъзнаем този ресурс, да му се доверим и да го надградим. Себепознание…
Аз за сега имам някои дни, в които си мисля, че нещата стават по-леки и се справям по-добре с мъката, но има и такива, в които съм пълна развалина. Като днешния… Рев и тежест в гърдите…
Етапите на страданието ги усещам на моменти едновременно всичките!

Виж целия пост

S

Stefania.sd

# 4 490 21 ян. 2025, 16:44 ч.

Цитат на: Rayana84 в вт, 21 яну 2025, 16:28

Осъзнавам го, че трябва да се грижим първо за себе си, за да сме годни да се погрижим и за близките си. Така е!
Затова тръгнах и на психотерапевт. Допаднахме си веднага и мисля, че ще успеем да ми помогнем Simple Smile

Simple Smile

Тя каза, че всеки човек има собствен ресурс за справяне с всякакви житейски ситуации и цел в житота трябва да ни е да го осъзнаем този ресурс, да му се доверим и да го надградим. Себепознание…
Аз за сега имам някои дни, в които си мисля, че нещата стават по-леки и се справям по-добре с мъката, но има и такива, в които съм пълна развалина. Като днешния… Рев и тежест в гърдите…
Етапите на страданието ги усещам на моменти едновременно всичките!

И при мен се прокрадва идеята за психотерапевт,защото искам цялата травма да бъде отработена навреме,а не след време,когато разбера,че немога да се справя сама.❤️

Виж целия пост

D

Потребител

# 4 491 21 ян. 2025, 17:04 ч.

Цитат на: Rayana84 в вт, 21 яну 2025, 16:28

Осъзнавам го, че трябва да се грижим първо за себе си, за да сме годни да се погрижим и за близките си. Така е!
Затова тръгнах и на психотерапевт. Допаднахме си веднага и мисля, че ще успеем да ми помогнем Simple Smile

Simple Smile

Тя каза, че всеки човек има собствен ресурс за справяне с всякакви житейски ситуации и цел в житота трябва да ни е да го осъзнаем този ресурс, да му се доверим и да го надградим. Себепознание…
Аз за сега имам някои дни, в които си мисля, че нещата стават по-леки и се справям по-добре с мъката, но има и такива, в които съм пълна развалина. Като днешния… Рев и тежест в гърдите…
Етапите на страданието ги усещам на моменти едновременно всичките!

Прегръдки. И аз съм в същото положение. Не в някои дни, а в повечето дни се чувствам като развалина. Всичко ми преминава в главата-спомени,тъга,самосъжаление, гняв. В тези дни нищо не ми се върши. Иска ми се да легна и да не ставам.от леглото. Не съм го направила. Дано не го направя, че лошо ще бъде за мен. Казвам си, че.има много работа за вършене и мен ме.чака. Няма брат ми да свърши работата. Леко-полеко ставам и бавно започвам.да отмятам домакински задачи. Да плача-снощи си поплаках в кухнята да не ме.види брат ми. Гледах видео с мама и тати по телефона и се разплаках. Питах се какво се случи,.че.мама и тати толкова бързо си заминаха. Наказаха ли ме, че се карах с тях от време на време?! Заслужавам ли.това.наказание?
А брат ми забрани да говоря за мама и тати.

Виж целия пост

E

Потребител

# 4 492 21 ян. 2025, 18:34 ч.

Гугъл Фотос всеки ден ми предлага клипчета със снимки на татко и детето. Детето от своя страна всеки ден ми говори и си говори с баба, която не познава и дядо. Представяме си и ми разказва какво правят в момента-пият кафе, разхождат се, на почивка са. Праща им целувки. Понякога ми казва “тъжно ми е, мъчно ми е за дядо”, но бързо минава през тези състояния. Гледаме снимки, моли ме “да не плача”…детето ми ги гледа с усмивка.
Понякога си мисля, че децата са много по-мъдри от нас.
Аз още нищичко не съм пипнала, преместила, разчистила в апартамента, даже декларацията не съм си подала. Чакам момента, в който и аз ще вляза в апартамента…с усмивка.

Виж целия пост

P

# 4 493 21 ян. 2025, 20:04 ч.

Elpis, искрено ти желая този момент да дойде скоро.
За мен също ще е адски трудно да се върна в родния дом, където всичко ми напомня на мама. Вещите, миризмата, всичко. Колкото и време да е минало, тези спомени ще са все пресни. Колкото и да философствам, ние обичаме и преживяваме чрез сетивата си. Искаме да видим, да чуем, да пипнем, гушнем да помиришем и това зверски ни липсва.
Аз не спирам са сънувам , а за жалост вчера беше и нещо много гадно с детето. Последните две години, всеки път, когато се виждахме , майка ми смяташе, че ще е за последно. Все почваше да плаче, че няма да ме види отново. Та сега и аз бях в тази роля и се молех всячески да имам шанс да го видя още веднъж..

Виж целия пост

E

Потребител

# 4 494 21 ян. 2025, 21:00 ч.

Лошото е, че след толкова много болести и смърт около мен, се сугестирах на тази тема и само си представям най-лошото, страхувам се от него и за детето ми, а човек…не трябва да дърпа Дявола за опашката.
Все си казвам, не може и детето ми да е с увреждане, и аз да умра, и все пак това са най-големите ми кошмари.
Ама все в един момент ще се прекъсне тази лоша серия, вярвам.

Виж целия пост

# 4 495 21 ян. 2025, 21:37 ч.

Elpis, това е съвсем нормално.
След като загубихме всички, не само родителите, но и близки, със сестра ми един ден си говорихме, че и двете имаме такъв страх. Трудно се бори той, особено когато все е било неочаквано или внезапно.
Опитваш се да не го мислиш, но той си стои загнезден дълбоко.

Виж целия пост

P

# 4 496 21 ян. 2025, 22:40 ч.

Помня , че майка ми започна страшни паник атаки след смъртта на родителите си. Аз съм била много малка и ми се е запечатало. Изведнъж почваше да се задушава и смяташе, че умира. Загубата на родител, освен ако не е вече на достойна възраст.ч, е много сериозна травма. Нормално е да се отключат най-големите ни страхове.
Но Elpis, права си- не може да има толкова смърт и мъка на едно място, просто всемирният закон за баланса не може да го позволи. Искрено се надявам…

Виж целия пост

R

# 4 497 22 ян. 2025, 14:39 ч.

Цитат на: Elpis в вт, 21 яну 2025, 18:34

Гугъл Фотос всеки ден ми предлага клипчета със снимки на татко и детето. Детето от своя страна всеки ден ми говори и си говори с баба, която не познава и дядо. Представяме си и ми разказва какво правят в момента-пият кафе, разхождат се, на почивка са. Праща им целувки. Понякога ми казва “тъжно ми е, мъчно ми е за дядо”, но бързо минава през тези състояния. Гледаме снимки, моли ме “да не плача”…детето ми ги гледа с усмивка.
Понякога си мисля, че децата са много по-мъдри от нас.
Аз още нищичко не съм пипнала, преместила, разчистила в апартамента, даже декларацията не съм си подала. Чакам момента, в който и аз ще вляза в апартамента…с усмивка.

Аз много се разстройвам от снимки! Хваща ме нещо за гушата… Явно още не сме готови! Надявам се, че ще дойде и това време. Но не трябва да бързаме, а търпеливо да минем орез всички тези етапи на страдание… по здравословен начин. Така каза моята терапевтка.
Аз също не знам кога ще мога да вляза в апартамента на мама. Ще изрева реки, ако съм там… Сега на моменти като блокирам мисълта, че си е отишла, имам чувството, че си е там и ме чака… Че нищо не се е променило. Това са някакви трикове на съзнанието, с цел самосъхранение, предполагам. Или просто отрицанието… Неприемането на смъртта…

Виж целия пост

Д

Потребител

# 4 498 23 ян. 2025, 13:50 ч.

Аз разчистих след година и малко на мама нещата, а даже и повече да бяха.Не ходех в дома ѝ много време.

Виж целия пост

S

Stefania.sd

# 4 499 23 ян. 2025, 14:02 ч.

Днес отново потънах.Сънувах ги с баща ми,бяха дошли на почивка,там където живеех и аз в съня ми, в някакъв хотел.Не ми обръщаха никакво внимание,сякаш ме няма и татко само мърмореше,че не му харесва и това ще е последния път,когато идва за 7 години.Вече тече 7ма година,откакто той си отиде.Много подтисната се събудих,цял ден мисля за майка...дали ми е сърдита,че я карах да се лекува и накрая си отиде сама и уплашена в гадна болница.Тази вина ще ме побърка.😔

Виж целия пост

Препоръчани теми

Търся мнения и съвети за отношенията с родителите ми

11 246
192

Лични и семейни отношения

Трябва ли жената да е "послушна"?

9 315
170

Лични и семейни отношения

Рак - на финала как можем да помогнем най-ефективно?

3 770
19

Здравословни проблеми

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.