Явно на оня свят е много по-хубаво, отколкото можеш да си представим, щом са толкова щастливи без нас. Пречистват се от разни земни мъки и страдания и духът им е свободен и щастлив да се занимават с неща, за които не са имали време на Земята. На 03.01 се навършиха 5 г. от смъртта на майка ми. Сънувах я, че кара шофьорски курсове, може смешно да звучи, но винаги е съжалявала, че като млада ги е започнала, а не ги е довършила. След помена я сънувах на една маса, отрупана с храна и напитки, с други хора весела, щастлива. Явно, това с помените има смисъл. Много ни обичаше с брат ми, всички бяхме неподготвени, смъртта й беше неочаквана, инфаркт. На 6-тия ден от смъртта й, рано сутринта, закарахме татко за два дни в болница, за поредната химиотерапия, бореше се с рак на пикочния мехур. Оставихме го в болницата и на връщане брат ми, който си караше с 50-60 км в час вече в извънградски условия, когато наближихме едно разклонение, спирачките му отказаха, а пред нас имаше една спряла кола. Така се треснахме, че ако не бяхме с предпазни колани, щяхме да излетим през стъклата. Доста се понатъртихме, за щастие нищо фатално за нас и за шофьора на колата пред нас. Имах чувството, че искаше да ни вземе с нея, незнам, може и да не съм права. После в същия ден отидохме на гроба й да я прелеем й се скарах, казах й да си стои там, където е, на нас още не ни е дошло времето.
Никога няма да забравя този ден.
Виж целия пост
Никога няма да забравя този ден.
