Днес стават две години от както свеки си замина✨ ...последно я видях може би два месеца преди смъртта й ☹️...после мм даже мартеница не прие да й сложи нз в какво състояние е била☹️ ....научих че ядяла по една 1л к .мляко....все ужасни неща ...спомня си я с хубаво разбира се,много даваше за нас,за голямото ми дете...дрехи,хубави играчки сега бебето играе с тях,домакински уреди,посуда ❤️онзи ден за втори път видях една жена досущ като свеки... същата коса,лице...абе всичко може би малко по-едра в краката така да се каже....Боже не отлепих очи видях и в кой вход е ....не съм казала на мм...бях сама с децата ✨
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2026, 15:40 ч.
# 4 695
17 март 2025, 10:20 ч.
# 4 696
19 март 2025, 18:53 ч.
Ох, аз 2 месеца не сънувах нищо или поне нямам никакъв спомен. И сега последната седмица всяка нощ различен кошмар - все се борим с тази ужасна болест и все не успяваме да я преборим. Много ме смазват тия сънища, все едно отново изживявам мъките на мама. Адски мъчително…
Все искам да я видя да е добре, поне насън…, но не се случва за сега.
Виж целия пост
Оная вечер сънувах погребението на майка. Сънувах и баба, но жива.
Ох, аз 2 месеца не сънувах нищо или поне нямам никакъв спомен. И сега последната седмица всяка нощ различен кошмар - все се борим с тази ужасна болест и все не успяваме да я преборим. Много ме смазват тия сънища, все едно отново изживявам мъките на мама. Адски мъчително…
Все искам да я видя да е добре, поне насън…, но не се случва за сега.
# 4 697
19 март 2025, 19:52 ч.
В началото и при мен беше така. Ходих на църква и записах в списък за молитви за упокой. После спрях да я сънувам. Поне не често. Ако се случи, започвам да плача. Но поне я сънувам спокойна.
Виж целия пост
# 4 698
20 март 2025, 06:23 ч.
Прегръщам ви момичета,. Когато ми е напрегнато през деня и през нощта сънувам постоянно, в повечето случаи без да помня точно какво, просто остава чувството и цял ден после съм като пребита.
Тази година завършва голямата ми дъщеря. Разбирам се със свекъра и свекървата и се надявам още дълги години да са живи и здрави, но ми е много тегаво, че от моята страна няма да ги има майка и татко. Имам брат, той и неговото семейство поне ще бъдат там. Но пак ми е някак пусто. А и от всичкия този стрес със загубата на единия и другия първо страшно отслабнах, защото се боррих с продължително безсъние, после пък за шест месеца, не само си върнах килограмите, но и качи 20 отгоре и така и не успях да ги смъкна и не искам да се гледам на снимки. А преди бях като по-голямата сестра на момичетата ми, да не звучи самохвално. Всички това ми пречи да се радвам на този важен за детето ми, момент. Но всъщност най-много ме тормози това, че после ще отиде да учи и вече никога няма да бъде толкова близо до мен, ще поеме пътя си. Не съм обсебваща майка, даже напротив. От сравнително малък, непереспективен град сме и съм и казвала, че винаги е добре дошла тук и това винаги ще е нейният дом, но може да постигне много повече другаде. Сега започвам да разбирам наистина и моята майка, когато аз отидох да уча и се връщах толкова рядко.
Но стига съм разводнявала темата с моите утринни терзания.
Вие как се справяте с важните стъпки в живота си без безусловната подкрепа......
Виж целия пост
Тази година завършва голямата ми дъщеря. Разбирам се със свекъра и свекървата и се надявам още дълги години да са живи и здрави, но ми е много тегаво, че от моята страна няма да ги има майка и татко. Имам брат, той и неговото семейство поне ще бъдат там. Но пак ми е някак пусто. А и от всичкия този стрес със загубата на единия и другия първо страшно отслабнах, защото се боррих с продължително безсъние, после пък за шест месеца, не само си върнах килограмите, но и качи 20 отгоре и така и не успях да ги смъкна и не искам да се гледам на снимки. А преди бях като по-голямата сестра на момичетата ми, да не звучи самохвално. Всички това ми пречи да се радвам на този важен за детето ми, момент. Но всъщност най-много ме тормози това, че после ще отиде да учи и вече никога няма да бъде толкова близо до мен, ще поеме пътя си. Не съм обсебваща майка, даже напротив. От сравнително малък, непереспективен град сме и съм и казвала, че винаги е добре дошла тук и това винаги ще е нейният дом, но може да постигне много повече другаде. Сега започвам да разбирам наистина и моята майка, когато аз отидох да уча и се връщах толкова рядко.
Но стига съм разводнявала темата с моите утринни терзания.
Вие как се справяте с важните стъпки в живота си без безусловната подкрепа......
# 4 699
20 март 2025, 21:27 ч.
Честно казано, понякога ми е трудно да взимам решения и така бих искала да мога да си поговоря с нея. От друга страна обаче за много неща щяхме да сме в конфликт. То и бяхме, де. В месеците преди да почине направо ме биеше ток от нерви. Едно нейно качество просто ме влудяваше - винаги прощаваше всичко на всеки. Поемаше мъката и проблемите на хората сякаш са нейни. И съответно се възползваха от нея непрекъснато и ме дразнеше колко наивно, мирно и кротко се оставяше да я мачкат. Ходеше до последно на работа, още не знаехме, че има рак. Болеше я цялото тяло, но нямало как да остави колегите си.
Аз съм другата крайност. Година след смъртта й прекъснах връзка с някои роднини без да ми мигне окото. Никога не съм ги харесвала, те също не проявяват интерес да звънят. Да не говоря на колко още хора от нейното обкръжение теглих по един поздрав, че и мен се пробваха да ме вземат за балама. Ако беше тя тук, въпреки лошото им отношение, още щеше да поддържа връзка с тях. А аз не можех да търпя.
Виж целия пост
Прегръщам ви момичета,. Когато ми е напрегнато през деня и през нощта сънувам постоянно, в повечето случаи без да помня точно какво, просто остава чувството и цял ден после съм като пребита.
Тази година завършва голямата ми дъщеря. Разбирам се със свекъра и свекървата и се надявам още дълги години да са живи и здрави, но ми е много тегаво, че от моята страна няма да ги има майка и татко. Имам брат, той и неговото семейство поне ще бъдат там. Но пак ми е някак пусто. А и от всичкия този стрес със загубата на единия и другия първо страшно отслабнах, защото се боррих с продължително безсъние, после пък за шест месеца, не само си върнах килограмите, но и качи 20 отгоре и така и не успях да ги смъкна и не искам да се гледам на снимки. А преди бях като по-голямата сестра на момичетата ми, да не звучи самохвално. Всички това ми пречи да се радвам на този важен за детето ми, момент. Но всъщност най-много ме тормози това, че после ще отиде да учи и вече никога няма да бъде толкова близо до мен, ще поеме пътя си. Не съм обсебваща майка, даже напротив. От сравнително малък, непереспективен град сме и съм и казвала, че винаги е добре дошла тук и това винаги ще е нейният дом, но може да постигне много повече другаде. Сега започвам да разбирам наистина и моята майка, когато аз отидох да уча и се връщах толкова рядко.
Но стига съм разводнявала темата с моите утринни терзания.
Вие как се справяте с важните стъпки в живота си без безусловната подкрепа......
Тази година завършва голямата ми дъщеря. Разбирам се със свекъра и свекървата и се надявам още дълги години да са живи и здрави, но ми е много тегаво, че от моята страна няма да ги има майка и татко. Имам брат, той и неговото семейство поне ще бъдат там. Но пак ми е някак пусто. А и от всичкия този стрес със загубата на единия и другия първо страшно отслабнах, защото се боррих с продължително безсъние, после пък за шест месеца, не само си върнах килограмите, но и качи 20 отгоре и така и не успях да ги смъкна и не искам да се гледам на снимки. А преди бях като по-голямата сестра на момичетата ми, да не звучи самохвално. Всички това ми пречи да се радвам на този важен за детето ми, момент. Но всъщност най-много ме тормози това, че после ще отиде да учи и вече никога няма да бъде толкова близо до мен, ще поеме пътя си. Не съм обсебваща майка, даже напротив. От сравнително малък, непереспективен град сме и съм и казвала, че винаги е добре дошла тук и това винаги ще е нейният дом, но може да постигне много повече другаде. Сега започвам да разбирам наистина и моята майка, когато аз отидох да уча и се връщах толкова рядко.
Но стига съм разводнявала темата с моите утринни терзания.
Вие как се справяте с важните стъпки в живота си без безусловната подкрепа......
Честно казано, понякога ми е трудно да взимам решения и така бих искала да мога да си поговоря с нея. От друга страна обаче за много неща щяхме да сме в конфликт. То и бяхме, де. В месеците преди да почине направо ме биеше ток от нерви. Едно нейно качество просто ме влудяваше - винаги прощаваше всичко на всеки. Поемаше мъката и проблемите на хората сякаш са нейни. И съответно се възползваха от нея непрекъснато и ме дразнеше колко наивно, мирно и кротко се оставяше да я мачкат. Ходеше до последно на работа, още не знаехме, че има рак. Болеше я цялото тяло, но нямало как да остави колегите си.
Аз съм другата крайност. Година след смъртта й прекъснах връзка с някои роднини без да ми мигне окото. Никога не съм ги харесвала, те също не проявяват интерес да звънят. Да не говоря на колко още хора от нейното обкръжение теглих по един поздрав, че и мен се пробваха да ме вземат за балама. Ако беше тя тук, въпреки лошото им отношение, още щеше да поддържа връзка с тях. А аз не можех да търпя.
# 4 700
29 март 2025, 18:22 ч.
Трудно е, тежко и болно. Докато съм на работа, с децата се разсейвам, но усещам , че никога нищо няма да е същото. Тати ми липсва страшно много… А над мама треперя, защото вече от опит знам колко много боли загубата на родител.
Понякога си мисля, колко щастлива съм била, как се радвах на всичко. Дали Господ не ме наказва така? За да си спомня, че всичко е преходно. Всеки човек има грехове, но така ли ги изкупувам. Тати ни напусна, дъщеря ми кара труден пубертет ( затворен).
😭
Виж целия пост
Понякога си мисля, колко щастлива съм била, как се радвах на всичко. Дали Господ не ме наказва така? За да си спомня, че всичко е преходно. Всеки човек има грехове, но така ли ги изкупувам. Тати ни напусна, дъщеря ми кара труден пубертет ( затворен).
😭
# 4 701
29 март 2025, 18:38 ч.
Няма за какво да ви наказва Господ.Това е естествения ход на нещата...децата изпращат родителите.Някъде прочетох,че когато страдаме по загубата на някой близък,трябва да си представим той колко болка е щял да изпита,ако ние бяхме на негово място.Боли да,адски много,но се опитайте да смените гледната точка.❤️
Виж целия пост
Трудно е, тежко и болно. Докато съм на работа, с децата се разсейвам, но усещам , че никога нищо няма да е същото. Тати ми липсва страшно много… А над мама треперя, защото вече от опит знам колко много боли загубата на родител.
Понякога си мисля, колко щастлива съм била, как се радвах на всичко. Дали Господ не ме наказва така? За да си спомня, че всичко е преходно. Всеки човек има грехове, но така ли ги изкупувам. Тати ни напусна, дъщеря ми кара труден пубертет ( затворен).
😭
Понякога си мисля, колко щастлива съм била, как се радвах на всичко. Дали Господ не ме наказва така? За да си спомня, че всичко е преходно. Всеки човек има грехове, но така ли ги изкупувам. Тати ни напусна, дъщеря ми кара труден пубертет ( затворен).
😭
# 4 702
29 март 2025, 18:45 ч.
Няма за какво да ви наказва Господ.Това е естествения ход на нещата...децата изпращат родителите.Някъде прочетох,че когато страдаме по загубата на някой близък,трябва да си представим той колко болка е щял да изпита,ако ние бяхме на негово място.Боли да,адски много,но се опитайте да смените гледната точка.❤
Ами, все си мисля, че това е моето изкупление. Аз съм вярваща и си мисля, че Господ иска да ме научи чрез болестта и загубата на тати и чрез дъщеря ми на смирение и търпение. 🙏🏻 Благодаря Ви!❤
Минаха два месеца и половина от загубата, раната е прясна, а и още не мога да го приема. Сякаш е момент на отричане и очакване на някакво чудо!
Виж целия пост
Трудно е, тежко и болно. Докато съм на работа, с децата се разсейвам, но усещам , че никога нищо няма да е същото. Тати ми липсва страшно много… А над мама треперя, защото вече от опит знам колко много боли загубата на родител.
Понякога си мисля, колко щастлива съм била, как се радвах на всичко. Дали Господ не ме наказва така? За да си спомня, че всичко е преходно. Всеки човек има грехове, но така ли ги изкупувам. Тати ни напусна, дъщеря ми кара труден пубертет ( затворен).
😭
Понякога си мисля, колко щастлива съм била, как се радвах на всичко. Дали Господ не ме наказва така? За да си спомня, че всичко е преходно. Всеки човек има грехове, но така ли ги изкупувам. Тати ни напусна, дъщеря ми кара труден пубертет ( затворен).
😭
Ами, все си мисля, че това е моето изкупление. Аз съм вярваща и си мисля, че Господ иска да ме научи чрез болестта и загубата на тати и чрез дъщеря ми на смирение и търпение. 🙏🏻 Благодаря Ви!❤
Минаха два месеца и половина от загубата, раната е прясна, а и още не мога да го приема. Сякаш е момент на отричане и очакване на някакво чудо!
# 4 703
29 март 2025, 19:26 ч.
Аз загубих майка на 06.01,а татко преди 6 години.Разликата беше,че нея я виждах как се топи и си отива,а при него беше внезапно.Разбирам ви напълно и при мен е прясно.Имаше моменти,когато мислех че няма да се справя и ще откача,буквално.Не спях,постоянно сърцебиене и убийствена вина,че не съм направила достатъчно за нея.
Няма смисъл,повярвайте ми.Няма да ги върнем.Сега съм с куп здравословни проблеми(щитовидна жлеза,инсулинова резистентност) и го отдавам на огромния стрес.Пазете се заради близките си,не искаме да ги боли така,както ни боли нас,нали?Посетете психолог,ако изпитвате нужда.Прочетете Пътят на душите,Докосване от рая.
Казвам ви аз как се бутам сама,не приемайте,че ви критикувам и назидавам.Понякога сама си казвам...Браво,момиче!Справяш се прекрасно!
Никога няма да мине тази празнина,но имаме още живот за живеене!❤️
Виж целия пост
Няма смисъл,повярвайте ми.Няма да ги върнем.Сега съм с куп здравословни проблеми(щитовидна жлеза,инсулинова резистентност) и го отдавам на огромния стрес.Пазете се заради близките си,не искаме да ги боли така,както ни боли нас,нали?Посетете психолог,ако изпитвате нужда.Прочетете Пътят на душите,Докосване от рая.
Казвам ви аз как се бутам сама,не приемайте,че ви критикувам и назидавам.Понякога сама си казвам...Браво,момиче!Справяш се прекрасно!
Никога няма да мине тази празнина,но имаме още живот за живеене!❤️
# 4 704
29 март 2025, 20:49 ч.
Аз се държа, защото трябва да държа мама и семейството ми. Имам проявления като тревожност ( тя си ми е от преди), треперене, гадене, заглъхнали уши с дни. Говоря с психолог, нормално е. Но тя ме научи да се справям. Но, боли…
Благодаря Ви❤🩹!Трудно е, Вие даже сте го усетили повече от мен- загубили сте и двамата!
🩷
Виж целия пост
Аз загубих майка на 06.01,а татко преди 6 години.Разликата беше,че нея я виждах как се топи и си отива,а при него беше внезапно.Разбирам ви напълно и при мен е прясно.Имаше моменти,когато мислех че няма да се справя и ще откача,буквално.Не спях,постоянно сърцебиене и убийствена вина,че не съм направила достатъчно за нея.
Няма смисъл,повярвайте ми.Няма да ги върнем.Сега съм с куп здравословни проблеми(щитовидна жлеза,инсулинова резистентност) и го отдавам на огромния стрес.Пазете се заради близките си,не искаме да ги боли така,както ни боли нас,нали?Посетете психолог,ако изпитвате нужда.Прочетете Пътят на душите,Докосване от рая.
Казвам ви аз как се бутам сама,не приемайте,че ви критикувам и назидавам.Понякога сама си казвам...Браво,момиче!Справяш се прекрасно!
Никога няма да мине тази празнина,но имаме още живот за живеене!❤
Няма смисъл,повярвайте ми.Няма да ги върнем.Сега съм с куп здравословни проблеми(щитовидна жлеза,инсулинова резистентност) и го отдавам на огромния стрес.Пазете се заради близките си,не искаме да ги боли така,както ни боли нас,нали?Посетете психолог,ако изпитвате нужда.Прочетете Пътят на душите,Докосване от рая.
Казвам ви аз как се бутам сама,не приемайте,че ви критикувам и назидавам.Понякога сама си казвам...Браво,момиче!Справяш се прекрасно!
Никога няма да мине тази празнина,но имаме още живот за живеене!❤
Аз се държа, защото трябва да държа мама и семейството ми. Имам проявления като тревожност ( тя си ми е от преди), треперене, гадене, заглъхнали уши с дни. Говоря с психолог, нормално е. Но тя ме научи да се справям. Но, боли…
Благодаря Ви❤🩹!Трудно е, Вие даже сте го усетили повече от мен- загубили сте и двамата!
🩷
# 4 705
9 апр. 2025, 20:07 ч.
Как сте момичета?
Току що отворих една тетрадка с рецепти, които майка ми е писала, тя самата с нейният почерк, още докато нямаше навсякъде в интернет и когато не готвих особено, не ми е силната част. Правя го по скоро по задължение, но напоследък пробвам все повече неща и ме се получават. Така ми се иска да можеше да ме види. Но въпроса че отеаряйки я избухнах в неудържим рев, ей така от нищото, кажи речи, порой, не мога въздух да си поема чак. Добре че не влезе някой, че не знам какво щях да обеснявам. Много ми е напрегнато в момента и толкова много ми липсва.
Виж целия пост
Току що отворих една тетрадка с рецепти, които майка ми е писала, тя самата с нейният почерк, още докато нямаше навсякъде в интернет и когато не готвих особено, не ми е силната част. Правя го по скоро по задължение, но напоследък пробвам все повече неща и ме се получават. Така ми се иска да можеше да ме види. Но въпроса че отеаряйки я избухнах в неудържим рев, ей така от нищото, кажи речи, порой, не мога въздух да си поема чак. Добре че не влезе някой, че не знам какво щях да обеснявам. Много ми е напрегнато в момента и толкова много ми липсва.
# 4 706
9 апр. 2025, 20:18 ч.
Прегръдки. 
И аз така. Миналата година направих първия си кекс и долу-горе станах. Снимах го. Миналият Великден направих печено агнешко за първи път. Поручи се и беше много вкусно. Направих салата от маруля с краставици, чери домати и пресен лук. Трапезата, която спретнах, макар и скромна, снимах всичко поотделно и после всичко заедно. Тогава мама беше изпаднала в будна кома. Мислих, че щеше да се събуди, и ще покажа всичко, което съм постигнала сама. Но не се събуди. Не можа да види нищо. Почина. 
Каквото направя за пъри път и постигна нещо в домакинството и готвенето, не могат да видят. Мразя и домакинската работа, и готвенето. Не са силните ми страни. И алергия към прах имам. Днес изтривах прах на едно място, което беше потънало в прах, така ме задави, че щях да умра. Нищо не мога да покажа на мама и тати и да се зарадват толкова много. Да ме прегърнат и целунат за постиженията ми.
Виж целия пост
Как сте момичета?
Току що отворих една тетрадка с рецепти, които майка ми е писала, тя самата с нейният почерк, още докато нямаше навсякъде в интернет и когато не готвих особено, не ми е силната част. Правя го по скоро по задължение, но напоследък пробвам все повече неща и ме се получават. Така ми се иска да можеше да ме види. Но въпроса че отеаряйки я избухнах в неудържим рев, ей така от нищото, кажи речи, порой, не мога въздух да си поема чак. Добре че не влезе някой, че не знам какво щях да обеснявам. Много ми е напрегнато в момента и толкова много ми липсва.
Току що отворих една тетрадка с рецепти, които майка ми е писала, тя самата с нейният почерк, още докато нямаше навсякъде в интернет и когато не готвих особено, не ми е силната част. Правя го по скоро по задължение, но напоследък пробвам все повече неща и ме се получават. Така ми се иска да можеше да ме види. Но въпроса че отеаряйки я избухнах в неудържим рев, ей така от нищото, кажи речи, порой, не мога въздух да си поема чак. Добре че не влезе някой, че не знам какво щях да обеснявам. Много ми е напрегнато в момента и толкова много ми липсва.
И аз така. Миналата година направих първия си кекс и долу-горе станах. Снимах го. Миналият Великден направих печено агнешко за първи път. Поручи се и беше много вкусно. Направих салата от маруля с краставици, чери домати и пресен лук. Трапезата, която спретнах, макар и скромна, снимах всичко поотделно и после всичко заедно. Тогава мама беше изпаднала в будна кома. Мислих, че щеше да се събуди, и ще покажа всичко, което съм постигнала сама. Но не се събуди. Не можа да види нищо. Почина. Каквото направя за пъри път и постигна нещо в домакинството и готвенето, не могат да видят. Мразя и домакинската работа, и готвенето. Не са силните ми страни. И алергия към прах имам. Днес изтривах прах на едно място, което беше потънало в прах, така ме задави, че щях да умра. Нищо не мога да покажа на мама и тати и да се зарадват толкова много. Да ме прегърнат и целунат за постиженията ми.
# 4 707
9 апр. 2025, 21:05 ч.
И аз имам рецепти от майка. Тя не беше добра готвачка, но за сладките неща я биваше 
Много обичаше да си записва рецепти.
И аз тия дни съм много тъжна и я мисля. Вече не мога да определя дори дали се натъжавам като мисля за нея, или когато съм тъжна, се сещам за нея Имам много нужда от нея, просто да се свия в нея и да се нарева, после да стана и продължа.
Виж целия пост
Много обичаше да си записва рецепти.И аз тия дни съм много тъжна и я мисля. Вече не мога да определя дори дали се натъжавам като мисля за нея, или когато съм тъжна, се сещам за нея
Имам много нужда от нея, просто да се свия в нея и да се нарева, после да стана и продължа.
# 4 708
9 апр. 2025, 23:02 ч.
Майките липсват защото за разлика от всички други хора, които когато те видят гледат да избягат казвайки здрасти с обърната като кон наопаки глава. С нея имаш уникалната възможност да си говориш до безкрай, изказвайки всички тревожни мисли. Понякога и половинката не иска да и говориш и товариш. За останалите ( съседи, колеги ) няма смисъл да говорим
Майката винаги слуша с интерес. Знаеш че не ѝ досаждаш и че няма да ти се скара. Другите много обичат да ти се карат
Отиде ли си майката си отива най големия ти приятел. По-верен приятел от него няма. А разговорите ( които са най-важни за психиката на един човек) остават само спомен. Почва да се натрупва неизказаното, натрупват се проблеми които дотогава са чакали удобен момент и нормално отвреме на време избива на рев
Най-дребния проблем преди, сега вече става голям и тежък защото няма кой да помогне да го решиш
Виж целия пост
Майката винаги слуша с интерес. Знаеш че не ѝ досаждаш и че няма да ти се скара. Другите много обичат да ти се карат
Отиде ли си майката си отива най големия ти приятел. По-верен приятел от него няма. А разговорите ( които са най-важни за психиката на един човек) остават само спомен. Почва да се натрупва неизказаното, натрупват се проблеми които дотогава са чакали удобен момент и нормално отвреме на време избива на рев
Най-дребния проблем преди, сега вече става голям и тежък защото няма кой да помогне да го решиш
# 4 709
9 апр. 2025, 23:14 ч.
Точно. Безрезервната майчина обич. Какъвто и да си и колкото и да си сгрешил, винаги да можеш да се се свиеш в нея и да намериш утеха.
Виж целия пост
Препоръчани теми