Прави сте. Щом милата ми леля (най-моралният човек когото познавах) успя да преглътне шока и разочарованието и намери сили да обича и подкрепя син наркоман .. за съжаление той не го оцени, а тя си отиде скоро след това.
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2026, 15:40 ч.
# 4 711
12 апр. 2025, 19:51 ч.
Здравейте, силни момичета!
Днес стават 3 месеца, от както тати ни напусна. Сутринта се държах, ходихме до гробищата с мама- гроба на тати е като цветна градинка. Приживе той много обичаше цветята и винаги носеше на мама без повод. Ние с нея сега направихме така, че когато в събота ходим при него, да е цветно( засадихме теменужки, хризантема, една елхичка, зюмбюлчета).
Държах се цял ден и сякаш имах чувство, че тати е заминал някъде и ще се върне и към 5 и половина имах лек срив ( започнах да плача от нищото, много ми дотежа).
Боли и тази болка няма да утихне, знам го!
Моля се да бъдат на по-добро място от тук: да са леки и спокойни!🙏🏻❤
Виж целия пост
Днес стават 3 месеца, от както тати ни напусна. Сутринта се държах, ходихме до гробищата с мама- гроба на тати е като цветна градинка. Приживе той много обичаше цветята и винаги носеше на мама без повод. Ние с нея сега направихме така, че когато в събота ходим при него, да е цветно( засадихме теменужки, хризантема, една елхичка, зюмбюлчета).
Държах се цял ден и сякаш имах чувство, че тати е заминал някъде и ще се върне и към 5 и половина имах лек срив ( започнах да плача от нищото, много ми дотежа).
Боли и тази болка няма да утихне, знам го!
Моля се да бъдат на по-добро място от тук: да са леки и спокойни!🙏🏻❤
# 4 712
12 апр. 2025, 21:48 ч.
Колко познато само...
На 10 април станаха 18месеца откакто татко го няма. Чувството сега е толкова странно... сякаш беше вчера и едновременно спомените започват да избледняват. Ден след ден, празник след празник, тревога след тревога... и животът си продължава. Много неприятни моменти в нашето семейство имах последният месец-с малкия ми син на почти 2г лежахме в болница, защото беше с бронхиолит. Има алергии към БКМ, яйца, лактоза и тепърва ще уточняваме, дали има друго.
Отделно, големият ми син 5г много боледува и отсъства от детска градина.
И майка ми, откакто остана сама, някак стана друг човек. С децата хич не й личи, но само като погледна в очите й..
Сили и кураж на всички!
Виж целия пост
Здравейте, силни момичета!
Днес стават 3 месеца, от както тати ни напусна. Сутринта се държах, ходихме до гробищата с мама- гроба на тати е като цветна градинка. Приживе той много обичаше цветята и винаги носеше на мама без повод. Ние с нея сега направихме така, че когато в събота ходим при него, да е цветно( засадихме теменужки, хризантема, една елхичка, зюмбюлчета).
Държах се цял ден и сякаш имах чувство, че тати е заминал някъде и ще се върне и към 5 и половина имах лек срив ( започнах да плача от нищото, много ми дотежа).
Боли и тази болка няма да утихне, знам го!
Моля се да бъдат на по-добро място от тук: да са леки и спокойни!🙏🏻❤
Днес стават 3 месеца, от както тати ни напусна. Сутринта се държах, ходихме до гробищата с мама- гроба на тати е като цветна градинка. Приживе той много обичаше цветята и винаги носеше на мама без повод. Ние с нея сега направихме така, че когато в събота ходим при него, да е цветно( засадихме теменужки, хризантема, една елхичка, зюмбюлчета).
Държах се цял ден и сякаш имах чувство, че тати е заминал някъде и ще се върне и към 5 и половина имах лек срив ( започнах да плача от нищото, много ми дотежа).
Боли и тази болка няма да утихне, знам го!
Моля се да бъдат на по-добро място от тук: да са леки и спокойни!🙏🏻❤
На 10 април станаха 18месеца откакто татко го няма. Чувството сега е толкова странно... сякаш беше вчера и едновременно спомените започват да избледняват. Ден след ден, празник след празник, тревога след тревога... и животът си продължава. Много неприятни моменти в нашето семейство имах последният месец-с малкия ми син на почти 2г лежахме в болница, защото беше с бронхиолит. Има алергии към БКМ, яйца, лактоза и тепърва ще уточняваме, дали има друго.
Отделно, големият ми син 5г много боледува и отсъства от детска градина.
И майка ми, откакто остана сама, някак стана друг човек. С децата хич не й личи, но само като погледна в очите й..
Сили и кураж на всички!
# 4 713
12 апр. 2025, 22:34 ч.
Вчера фаталният 11-ти април, когато мама падна в банята. Никога не се върна вкъщи повече. Изпадна веднага в кома. 78 дни в кома беше. Боли, много боли. Снощи имах усещането, че щеше да ми се пръсне сърцето от болката. По едно време щях да припадна. Причерня ми пред очите. Ако можех да върна 1 година назад и да бях се сетила да отиде на скенер или ЯМР и да открият аневризмата. Чета много. Търся информация за всичко. Но не можах да се сетя да потърся информация за това. Не можах да я спася. Не можах да я прегърна и целуна и да бях й казала, че колко много я обичах. Не можах нищо да направя. Не можах да й кажа сбогом. Дори се питам как ще продължа да живея без мама и тати. Страшно много боли. Безсмислен виждам животът ми без мама и тати.
Виж целия пост
# 4 714
12 апр. 2025, 22:42 ч.
Колко познато само...
На 10 април станаха 18месеца откакто татко го няма. Чувството сега е толкова странно... сякаш беше вчера и едновременно спомените започват да избледняват. Ден след ден, празник след празник, тревога след тревога... и животът си продължава. Много неприятни моменти в нашето семейство имах последният месец-с малкия ми син на почти 2г лежахме в болница, защото беше с бронхиолит. Има алергии към БКМ, яйца, лактоза и тепърва ще уточняваме, дали има друго.
Отделно, големият ми син 5г много боледува и отсъства от детска градина.
И майка ми, откакто остана сама, някак стана друг човек. С децата хич не й личи, но само като погледна в очите й..
Сили и кураж на всички!
Тревогите сякаш нямат край. Споделяла съм, че дъщеря ми на 16 е притеснителна, затворена на моменти. Миналото лято разбрахме, че е отключила социална тревожност( която се моля на Бог да премине с периода на израстване, работихме съответно и с психиатър),месец след това мама беше приета в болница с мъждене ( аритмия) в сърцето , а месец след това разбрахме, че тати има рак.
До днес нямам спокойствие. Аз като цяло имам тревожно разстройство, и на моменти просто се сривам. После пак се събирам, защото съм нужна на семейството си и на мама. След всичко преживяно си дадох сметка всъщност колко съм силна, колко сме силни всички.
Да устоиш на толкова силна душевна болка и да успееш да се събереш, значи си силен! Такива сме силни, а понякога искам да съм просто щастлива…
Виж целия пост
Здравейте, силни момичета!
Днес стават 3 месеца, от както тати ни напусна. Сутринта се държах, ходихме до гробищата с мама- гроба на тати е като цветна градинка. Приживе той много обичаше цветята и винаги носеше на мама без повод. Ние с нея сега направихме така, че когато в събота ходим при него, да е цветно( засадихме теменужки, хризантема, една елхичка, зюмбюлчета).
Държах се цял ден и сякаш имах чувство, че тати е заминал някъде и ще се върне и към 5 и половина имах лек срив ( започнах да плача от нищото, много ми дотежа).
Боли и тази болка няма да утихне, знам го!
Моля се да бъдат на по-добро място от тук: да са леки и спокойни!🙏🏻❤
Днес стават 3 месеца, от както тати ни напусна. Сутринта се държах, ходихме до гробищата с мама- гроба на тати е като цветна градинка. Приживе той много обичаше цветята и винаги носеше на мама без повод. Ние с нея сега направихме така, че когато в събота ходим при него, да е цветно( засадихме теменужки, хризантема, една елхичка, зюмбюлчета).
Държах се цял ден и сякаш имах чувство, че тати е заминал някъде и ще се върне и към 5 и половина имах лек срив ( започнах да плача от нищото, много ми дотежа).
Боли и тази болка няма да утихне, знам го!
Моля се да бъдат на по-добро място от тук: да са леки и спокойни!🙏🏻❤
На 10 април станаха 18месеца откакто татко го няма. Чувството сега е толкова странно... сякаш беше вчера и едновременно спомените започват да избледняват. Ден след ден, празник след празник, тревога след тревога... и животът си продължава. Много неприятни моменти в нашето семейство имах последният месец-с малкия ми син на почти 2г лежахме в болница, защото беше с бронхиолит. Има алергии към БКМ, яйца, лактоза и тепърва ще уточняваме, дали има друго.
Отделно, големият ми син 5г много боледува и отсъства от детска градина.
И майка ми, откакто остана сама, някак стана друг човек. С децата хич не й личи, но само като погледна в очите й..
Сили и кураж на всички!
Тревогите сякаш нямат край. Споделяла съм, че дъщеря ми на 16 е притеснителна, затворена на моменти. Миналото лято разбрахме, че е отключила социална тревожност( която се моля на Бог да премине с периода на израстване, работихме съответно и с психиатър),месец след това мама беше приета в болница с мъждене ( аритмия) в сърцето , а месец след това разбрахме, че тати има рак.
До днес нямам спокойствие. Аз като цяло имам тревожно разстройство, и на моменти просто се сривам. После пак се събирам, защото съм нужна на семейството си и на мама. След всичко преживяно си дадох сметка всъщност колко съм силна, колко сме силни всички.
Да устоиш на толкова силна душевна болка и да успееш да се събереш, значи си силен! Такива сме силни, а понякога искам да съм просто щастлива…
# 4 715
12 апр. 2025, 23:02 ч.
Анонимен_7, с годините ще установиш, че винаги ще те боли и винаги ще ти липсват. Но, животът продължава.
Миналият месец станаха 12 години без татко, след 2 месеца ще са 7 без мама. Намерих я в банята. Подобно на вашият случай, но при нея беше мигновено.
Първите години бяха безумно трудни. Знам как се чувстваш, знам колко боли.
Миналата година започнах да се усмихвам, даже се смея понякога.
Сега можеш да си каквато искаш, можеш да направиш каквото искаш. Можеш да промениш живота си както искаш. Заради себе си. Защото животът ни е даден да го живеем. И трябва някак да се постараем да е по най-добрият начин за нас.
Те липсват всеки ден. Това, че няма кой да те оцени, похвали, прегърне, то е факт всеки ден. Но, в един момент ще започнеш да оценяваш себе си, и да живееш заради себе си.
Дай си време. И крачка по крачка напред.
Виж целия пост
Миналият месец станаха 12 години без татко, след 2 месеца ще са 7 без мама. Намерих я в банята. Подобно на вашият случай, но при нея беше мигновено.
Първите години бяха безумно трудни. Знам как се чувстваш, знам колко боли.
Миналата година започнах да се усмихвам, даже се смея понякога.
Сега можеш да си каквато искаш, можеш да направиш каквото искаш. Можеш да промениш живота си както искаш. Заради себе си. Защото животът ни е даден да го живеем. И трябва някак да се постараем да е по най-добрият начин за нас.
Те липсват всеки ден. Това, че няма кой да те оцени, похвали, прегърне, то е факт всеки ден. Но, в един момент ще започнеш да оценяваш себе си, и да живееш заради себе си.
Дай си време. И крачка по крачка напред.
# 4 716
12 апр. 2025, 23:51 ч.
Ох,тези въпроси "Ако бях..." се въртят в главата ми постоянно!😔
Виж целия пост
Вчера фаталният 11-ти април, когато мама падна в банята. Никога не се върна вкъщи повече. Изпадна веднага в кома. 78 дни в кома беше. Боли, много боли. Снощи имах усещането, че щеше да ми се пръсне сърцето от болката. По едно време щях да припадна. Причерня ми пред очите. Ако можех да върна 1 година назад и да бях се сетила да отиде на скенер или ЯМР и да открият аневризмата. Чета много. Търся информация за всичко. Но не можах да се сетя да потърся информация за това. Не можах да я спася. Не можах да я прегърна и целуна и да бях й казала, че колко много я обичах. Не можах нищо да направя. Не можах да й кажа сбогом. Дори се питам как ще продължа да живея без мама и тати. Страшно много боли. Безсмислен виждам животът ми без мама и тати.
# 4 717
13 апр. 2025, 00:02 ч.
И моят на 5, много боледува. Надявам се да го израсне. За година и половина беше направил 8 бронхита, за 4 поне сме лежали в болница с кислородна маска.
Отидете при доц. Маркова. Предписа му терапия и тази зима не е правил бронхит. При него също са на алергична основа.
Виж целия пост
Много неприятни моменти в нашето семейство имах последният месец-с малкия ми син на почти 2г лежахме в болница, защото беше с бронхиолит. Има алергии към БКМ, яйца, лактоза и тепърва ще уточняваме, дали има друго.
Отделно, големият ми син 5г много боледува и отсъства от детска градина.
Отделно, големият ми син 5г много боледува и отсъства от детска градина.
И моят на 5, много боледува. Надявам се да го израсне. За година и половина беше направил 8 бронхита, за 4 поне сме лежали в болница с кислородна маска.
Отидете при доц. Маркова. Предписа му терапия и тази зима не е правил бронхит. При него също са на алергична основа.
# 4 718
13 апр. 2025, 07:39 ч.
На 11 април се навършиха 4 години без мама.. да почива в мир. Колко бързо отлетя това време.
Виж целия пост
# 4 719
13 апр. 2025, 11:29 ч.
И моята майка много се промени след смъртта на татко. За щастие е ангажирана с работата си и това й помага. Тя е творческа личност, пише стихове, преподава. Болката си я излива в думи.
Но първата година ходеше само в черно, свали си всички бижута. Остави си само едно дървено кръстче на врата. Най- много ме заболя, когато си свали халката. Знам, че това може би е част от възстановителния процес. Тя винаги ще си остане омъжена за татко. Не би си намерила друг мъж. Никой не може да му стъпи на малкия пръст. Тя самата не би си го и помислила, но я свали.
Моето малко момченце, което в момента е на осем години, веднъж й каза много мъдри думи, които й повлияха. Вече започна пак да се облича с цветни дрехи, за рождения ден нарочно един от подаръците ми към нея бяха перлени обеци. Не е същата, но започна да се връща малко по малко към живота. И на този рожден ден обаче, тя си купи сама цвете. Не беше нужно да питам защо сама си купува цветя, след като у тях е цветна градина, а и допълнително й се подаряват. Знам, че за нея цветето беше от татко. Изискано и красиво цвете, точно в негов стил, точно каквото би й подарил моят прекрасен баща.
Аз обаче не мога. Минаха повече от две години. Видимо всичко е добре, но душата ми гори.
Виж целия пост
Но първата година ходеше само в черно, свали си всички бижута. Остави си само едно дървено кръстче на врата. Най- много ме заболя, когато си свали халката. Знам, че това може би е част от възстановителния процес. Тя винаги ще си остане омъжена за татко. Не би си намерила друг мъж. Никой не може да му стъпи на малкия пръст. Тя самата не би си го и помислила, но я свали.
Моето малко момченце, което в момента е на осем години, веднъж й каза много мъдри думи, които й повлияха. Вече започна пак да се облича с цветни дрехи, за рождения ден нарочно един от подаръците ми към нея бяха перлени обеци. Не е същата, но започна да се връща малко по малко към живота. И на този рожден ден обаче, тя си купи сама цвете. Не беше нужно да питам защо сама си купува цветя, след като у тях е цветна градина, а и допълнително й се подаряват. Знам, че за нея цветето беше от татко. Изискано и красиво цвете, точно в негов стил, точно каквото би й подарил моят прекрасен баща.
Аз обаче не мога. Минаха повече от две години. Видимо всичко е добре, но душата ми гори.
# 4 720
13 апр. 2025, 16:13 ч.
Боли миличка… тати също си отиде без никой да очаква. Отиде си в нашите ръце с мама. Дойдоха от спешна помощ 2 екипа и въпреки това никой не подозираше какво ще последва… “Съжалявам!”( това бяха думите на лекарката” Моите съболезнования”. Знам, че тати знаеше колко много го обичаме. Знам , че твоята майчица също го е знаела. Не се разстройвай, направила си всичко, което е трябвало. Моята психоложка ми каза така, “В живота има ситуации, които не зависят от нас!”.
Бъди силна, защото го дължиш на своите родители. Те искат да бъдеш щастлива, така те ще бъдат спокойни!❤🙏🏻
Виж целия пост
Вчера фаталният 11-ти април, когато мама падна в банята. Никога не се върна вкъщи повече. Изпадна веднага в кома. 78 дни в кома беше. Боли, много боли. Снощи имах усещането, че щеше да ми се пръсне сърцето от болката. По едно време щях да припадна. Причерня ми пред очите. Ако можех да върна 1 година назад и да бях се сетила да отиде на скенер или ЯМР и да открият аневризмата. Чета много. Търся информация за всичко. Но не можах да се сетя да потърся информация за това. Не можах да я спася. Не можах да я прегърна и целуна и да бях й казала, че колко много я обичах. Не можах нищо да направя. Не можах да й кажа сбогом. Дори се питам как ще продължа да живея без мама и тати. Страшно много боли. Безсмислен виждам животът ми без мама и тати.
Бъди силна, защото го дължиш на своите родители. Те искат да бъдеш щастлива, така те ще бъдат спокойни!❤🙏🏻
# 4 721
13 апр. 2025, 22:51 ч.
Днес мама има имен ден и вчера ми сподели, че отишла и си купила саксия с цвете, така както правеше татко преди да си отиде. Днес си спазихме традицията, отидохме до Невски, после се разходихме из центъра и й купих още една саксия, висяща с мушкато. Много и хареса. Мисля, че малко се зареди, но знам, че следващите седмици ще бъдат тежки. Татко ще има рожден след няколко дни, после следва Великден, а малко след това ще се изнася 1 година.
Последните месеци започна малко по-малко да ремонтира. Промени коридора, купи ново портманто. Имахме красив стенен часовник, но механизма се развали малко след като почина татко. Казвах и да го занесем на ремонт. Тя отказа и го изхвърли. Купи нов, не е нещо особено, но тя го харесва. Смени и матраците в тяхната стая. Накупи нови декоративни възглавнички, покривки за масата. Купи си и нови дрехи. Мисля, че това е нейният начин да се справи с болката и загубата.
А аз понякога виждам татко в други хора на неговата възраст и сърцето ми спира, но животът е такъв. Това си повтарям и давам кураж.
Виж целия пост
Последните месеци започна малко по-малко да ремонтира. Промени коридора, купи ново портманто. Имахме красив стенен часовник, но механизма се развали малко след като почина татко. Казвах и да го занесем на ремонт. Тя отказа и го изхвърли. Купи нов, не е нещо особено, но тя го харесва. Смени и матраците в тяхната стая. Накупи нови декоративни възглавнички, покривки за масата. Купи си и нови дрехи. Мисля, че това е нейният начин да се справи с болката и загубата.
А аз понякога виждам татко в други хора на неговата възраст и сърцето ми спира, но животът е такъв. Това си повтарям и давам кураж.
# 4 722
14 апр. 2025, 18:17 ч.
Прекрасно е, че си до нея! Аз също гледам да съм до мама, защото знам колко и липсва тати. На всеки празник ходя рано сутрин, защото тати и подаряваше пръв цвете още със ставането.
Нищо няма да ги върне, но всеки от нас прави каквото може, за да поддържа другият!
🙏🏻❤
Виж целия пост
Днес мама има имен ден и вчера ми сподели, че отишла и си купила саксия с цвете, така както правеше татко преди да си отиде. Днес си спазихме традицията, отидохме до Невски, после се разходихме из центъра и й купих още една саксия, висяща с мушкато. Много и хареса. Мисля, че малко се зареди, но знам, че следващите седмици ще бъдат тежки. Татко ще има рожден след няколко дни, после следва Великден, а малко след това ще се изнася 1 година.
Последните месеци започна малко по-малко да ремонтира. Промени коридора, купи ново портманто. Имахме красив стенен часовник, но механизма се развали малко след като почина татко. Казвах и да го занесем на ремонт. Тя отказа и го изхвърли. Купи нов, не е нещо особено, но тя го харесва. Смени и матраците в тяхната стая. Накупи нови декоративни възглавнички, покривки за масата. Купи си и нови дрехи. Мисля, че това е нейният начин да се справи с болката и загубата.
А аз понякога виждам татко в други хора на неговата възраст и сърцето ми спира, но животът е такъв. Това си повтарям и давам кураж.
Последните месеци започна малко по-малко да ремонтира. Промени коридора, купи ново портманто. Имахме красив стенен часовник, но механизма се развали малко след като почина татко. Казвах и да го занесем на ремонт. Тя отказа и го изхвърли. Купи нов, не е нещо особено, но тя го харесва. Смени и матраците в тяхната стая. Накупи нови декоративни възглавнички, покривки за масата. Купи си и нови дрехи. Мисля, че това е нейният начин да се справи с болката и загубата.
А аз понякога виждам татко в други хора на неговата възраст и сърцето ми спира, но животът е такъв. Това си повтарям и давам кураж.
Прекрасно е, че си до нея! Аз също гледам да съм до мама, защото знам колко и липсва тати. На всеки празник ходя рано сутрин, защото тати и подаряваше пръв цвете още със ставането.
Нищо няма да ги върне, но всеки от нас прави каквото може, за да поддържа другият!
🙏🏻❤
# 4 723
17 апр. 2025, 18:09 ч.
Здравейте, момичета! Днес съм изключително смазана…. Снощи сънувах тати отново, цяла нощ, цял сън! Сънувам го ту отново в ковчега, ту до мен жив и здрав. Сънувах , че ковчега му беше пълен с жито и мама взе една лъжичка от него и само каза “Бог да го прости”…. Много се притесних като се събудих, че е яла от ковчега на тати… Аз и без това се притеснявам за нея, защото е с някакъв вирус с повръщане, ами и от снощи съм още по-притеснена.
Много плаках, плаках през целият си сън и тати само ми каза “Миличка… недей”…
Ох, незнам, много е тежко….
Виж целия пост
Много плаках, плаках през целият си сън и тати само ми каза “Миличка… недей”…
Ох, незнам, много е тежко….
# 4 724
18 апр. 2025, 11:19 ч.
Съчувствам ти, наистина. Аз почти не сънувам татко. Но моето светоусещане много се промени след смъртта му. Човешкият живот минава за миг.
Децата трябва да надживеят родителите си. Противното е много жестоко. Може би най- жестокото, което може да се случи на човек.
Виж целия пост
Децата трябва да надживеят родителите си. Противното е много жестоко. Може би най- жестокото, което може да се случи на човек.
Препоръчани теми