Утре стават 3г без моята майчица. Снощи я сънувах,беше много красива с красиви дрехи като за празник със сако от пайети, така както си я знам .
Много ми е мъчно
Виж целия пост
Много ми е мъчно
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2026, 03:37 ч.
# 4 756
18 май 2025, 11:38 ч.
Много точно го описахте. Мама и тати са били най-верните ни приятели, които не позволяваха да ни се случи нещо лошо. Те никога нямаше да позволяват да се случи нещо лошо с детето им. Те все ми повтаряха и показваха, че от такъв малък къс месо бяха ме отгледали. И аз бях много ревящо бебе и злоядо.
Сега не знам откъде ще дойде ударът и как да се самозящитя. Дори от най-близките роднини очаквай.най-лошото от тях.
Виж целия пост
Ако сега се върнат майките и разкажем всичко ще ошамарят здраво няколко човека на първо четене.
Точно това липсва- на никой друг не му пука грам за теб, никой не мисли ти да си добре а не той. Напротив, ако му паднеш си свършен. Атаките са много и отвсякъде. Оставен си на произвола на съдбата - как ще караш живота и как ще го завършиш никой не гарантира, не знае и не го интересува. Майката ако е жива никога няма да те остави сам/а на чуждите хора. Всеки друг ще го направи без дори и да помисли
Това се усеща подсъзнателно и е ужасяващо.
След смъртта всички лицемери излизат от ролите си и се показват в целия си блясък, заради простотия и дълго таена омраза и завист. Идва техния час
Всеки го чака това рано или късно - да усети любовта на другите и да осъзнае много неща
Пука се розовия балон и оставаш в нищото докато си жив, лутайки се между неадекватни хора
Точно това липсва- на никой друг не му пука грам за теб, никой не мисли ти да си добре а не той. Напротив, ако му паднеш си свършен. Атаките са много и отвсякъде. Оставен си на произвола на съдбата - как ще караш живота и как ще го завършиш никой не гарантира, не знае и не го интересува. Майката ако е жива никога няма да те остави сам/а на чуждите хора. Всеки друг ще го направи без дори и да помисли
Това се усеща подсъзнателно и е ужасяващо.
След смъртта всички лицемери излизат от ролите си и се показват в целия си блясък, заради простотия и дълго таена омраза и завист. Идва техния час
Всеки го чака това рано или късно - да усети любовта на другите и да осъзнае много неща
Пука се розовия балон и оставаш в нищото докато си жив, лутайки се между неадекватни хора
Сега не знам откъде ще дойде ударът и как да се самозящитя. Дори от най-близките роднини очаквай.най-лошото от тях.
# 4 757
18 май 2025, 15:45 ч.
Вече сме големи и трябва да се защитаваме сами и да защитаваме децата ни. Такъв е кръговратът на живота. Нашите родители докато са защитавали нас са защитавали и себе си от жестокостите на живота. Трябва да знаем, че повечето хора са зли и ни използват докато имат нужда от нас, а после ни забравят. За съжаление някои хора бъркат това с приятелство и после страдат.
Виж целия пост
# 4 758
18 май 2025, 16:42 ч.
Здравейте. Какво да кажа, минаха 4 месеца и не минава болката. Снощи даже сънувах тати, протегнах ръка за да го докосна и развълнува го попитах “Как си тате?”, каза ми” Пуснаха ни за един ден”, но каза “Много съм добре”, после видя някакви торбички и ми каза “Я ми донеси нещо от раздавката.” Започнах да събирам хлебчета, ябълки, каквото видя и му ги подадох в шепите. Много ми липсва… нищо не е същото… от както разбрахме за рака и след смъртта на тати незнам какво е щастие. Съжалявам- имам дете, семейство, но се чувствам слаба, безсилна, жалка.
Бог да ми прости, но се чувствам изтощена душевно… Незнам кога ще мине, но боли много!
Виж целия пост
Бог да ми прости, но се чувствам изтощена душевно… Незнам кога ще мине, но боли много!
# 4 759
18 май 2025, 17:26 ч.
Вашата история ме трогна и просълзи. 
: И аз се чувствам изтощена, не само психически, но и физически. Лицето и очите и стойката много се промениха. Състарих се бързо и започнах да се прегърбвам. Който познат ме срешне, все ми казва, че много съм променена и няма я тази искрица живот в очите ми и моята вечна усмивка на лицето ми, която огрява лицето ми.
Не знам дали има преодоляване. Това им се помолих пред гроба на мама и тати вчера, да ми дадат сили и енергия, за да продължа да живея. Да спре да ме боли толкова много за тях. Да ми дадат някакъв знак, че са край мен!
Виж целия пост
Здравейте. Какво да кажа, минаха 4 месеца и не минава болката. Снощи даже сънувах тати, протегнах ръка за да го докосна и развълнува го попитах “Как си тате?”, каза ми” Пуснаха ни за един ден”, но каза “Много съм добре”, после видя някакви торбички и ми каза “Я ми донеси нещо от раздавката.” Започнах да събирам хлебчета, ябълки, каквото видя и му ги подадох в шепите. Много ми липсва… нищо не е същото… от както разбрахме за рака и след смъртта на тати незнам какво е щастие. Съжалявам- имам дете, семейство, но се чувствам слаба, безсилна, жалка.
Бог да ми прости, но се чувствам изтощена душевно… Незнам кога ще мине, но боли много!
Бог да ми прости, но се чувствам изтощена душевно… Незнам кога ще мине, но боли много!
: И аз се чувствам изтощена, не само психически, но и физически. Лицето и очите и стойката много се промениха. Състарих се бързо и започнах да се прегърбвам. Който познат ме срешне, все ми казва, че много съм променена и няма я тази искрица живот в очите ми и моята вечна усмивка на лицето ми, която огрява лицето ми. Не знам дали има преодоляване. Това им се помолих пред гроба на мама и тати вчера, да ми дадат сили и енергия, за да продължа да живея. Да спре да ме боли толкова много за тях. Да ми дадат някакъв знак, че са край мен!
# 4 761
18 май 2025, 19:22 ч.
Вие къде искате да ви погребат когато дойде време? Мъжът ми ме обяви за луда, когато го помолих ако ме надживее да бъда погребана в гроба на мама.
Виж целия пост
# 4 762
18 май 2025, 19:25 ч.
И аз съм казала в кой стар гроб искам, че в нашия град гробищата толкова са се разраснали, че новите гробове са на ма@ната си в едни ниви и дере.
Виж целия пост
# 4 763
18 май 2025, 19:50 ч.
Аз нямам абсолютно никакви щения и ‘претенции’ за след смъртта ми. Единственият завет ми е да направят всичко, което може да ги улесни максимално- нито държа да ми ходят на гроба, нито да правят помени, най-малко пък да скърбят и да пазят траур ( ако така го чувстват) . Може би съм твърде цинична, но най- много бих се радвала, ако любимите ми хора са добре.
Виж целия пост
# 4 764
18 май 2025, 20:39 ч.
Не съм се замисляла. Единственото, което повтарям на мъжа ми е ако почина внезапно да дарят всички здрави органи на нуждаещи се. По същия начин чувам “Ти добре ли си?”.
Живота се оказа миг и никой не знае. Да даде Господ здраве на нас и децата ни, търпение и сили!
Виж целия пост
Вие къде искате да ви погребат когато дойде време? Мъжът ми ме обяви за луда, когато го помолих ако ме надживее да бъда погребана в гроба на мама.
Не съм се замисляла. Единственото, което повтарям на мъжа ми е ако почина внезапно да дарят всички здрави органи на нуждаещи се. По същия начин чувам “Ти добре ли си?”.
Живота се оказа миг и никой не знае. Да даде Господ здраве на нас и децата ни, търпение и сили!
# 4 765
18 май 2025, 21:49 ч.
Аз съм казала на голяма дъщеря, че искам да бъда погребана в гроба при мама. Тя от своя страна е в гроба на дядо си по бащина линия. Бяха се разбрали с леля още приживе коя-къде да бъде погребана и се радвам, че успях да изпълня последното ѝ желание. Знаете, когато погребението е в стар гроб, трябва нотариален отказ от всички останали наследници, че нямат претенции към гробното място. 2-3 години преди смъртта ѝ събрах документите, за да бъде спокойна, когато наближи моментът.
Виж целия пост
Вие къде искате да ви погребат когато дойде време? Мъжът ми ме обяви за луда, когато го помолих ако ме надживее да бъда погребана в гроба на мама.
Аз съм казала на голяма дъщеря, че искам да бъда погребана в гроба при мама. Тя от своя страна е в гроба на дядо си по бащина линия. Бяха се разбрали с леля още приживе коя-къде да бъде погребана и се радвам, че успях да изпълня последното ѝ желание. Знаете, когато погребението е в стар гроб, трябва нотариален отказ от всички останали наследници, че нямат претенции към гробното място. 2-3 години преди смъртта ѝ събрах документите, за да бъде спокойна, когато наближи моментът.
# 4 766
18 май 2025, 21:52 ч.
При нас не искат, искат само да са минали осем години и да е платен за вечни времена.
Виж целия пост
# 4 767
18 май 2025, 22:14 ч.
Ех, мила..препрочетох го няколко пъти. И пак се повдига необядната тема..има ли нещо отвъд смъртта? Благодаря, че го сподели тук.
Както бях чела някъде една фраза, а тя гласове следното:
"Всеки от нас има по две крила- майка и баща. И докато тях ги има ние летим. Но е много тежко да летим с едно крило. А още повече да вървим пеша." (
Бог да ги прости всички наши близки!
Виж целия пост
Здравейте. Какво да кажа, минаха 4 месеца и не минава болката. Снощи даже сънувах тати, протегнах ръка за да го докосна и развълнува го попитах “Как си тате?”, каза ми” Пуснаха ни за един ден”, но каза “Много съм добре”, после видя някакви торбички и ми каза “Я ми донеси нещо от раздавката.” Започнах да събирам хлебчета, ябълки, каквото видя и му ги подадох в шепите. Много ми липсва… нищо не е същото… от както разбрахме за рака и след смъртта на тати незнам какво е щастие. Съжалявам- имам дете, семейство, но се чувствам слаба, безсилна, жалка.
Бог да ми прости, но се чувствам изтощена душевно… Незнам кога ще мине, но боли много!
Бог да ми прости, но се чувствам изтощена душевно… Незнам кога ще мине, но боли много!
Както бях чела някъде една фраза, а тя гласове следното:
"Всеки от нас има по две крила- майка и баща. И докато тях ги има ние летим. Но е много тежко да летим с едно крило.
А още повече да вървим пеша." ( Бог да ги прости всички наши близки!
# 4 768
18 май 2025, 22:55 ч.
Аз съм казала на голяма дъщеря, че искам да бъда погребана в гроба при мама. Тя от своя страна е в гроба на дядо си по бащина линия. Бяха се разбрали с леля още приживе коя-къде да бъде погребана и се радвам, че успях да изпълня последното ѝ желание. Знаете, когато погребението е в стар гроб, трябва нотариален отказ от всички останали наследници, че нямат претенции към гробното място. 2-3 години преди смъртта ѝ събрах документите, за да бъде спокойна, когато наближи моментът.
При нас искат такъв документ единствено ако се погребват некръвни или далечни роднини - напр. снаха беше погребана в гроба на свекърва си, и искаха двете деца на свекървата - съпругът на снахата и неговата сестра, да подпишат че се отказват от гробното място на майка си. По-късно, съпругът на снахата почина и беше погребан в гроба на баща си, но сестра му не беше потърсена да подпише, че е съгласна.
Виж целия пост
Вие къде искате да ви погребат когато дойде време? Мъжът ми ме обяви за луда, когато го помолих ако ме надживее да бъда погребана в гроба на мама.
Аз съм казала на голяма дъщеря, че искам да бъда погребана в гроба при мама. Тя от своя страна е в гроба на дядо си по бащина линия. Бяха се разбрали с леля още приживе коя-къде да бъде погребана и се радвам, че успях да изпълня последното ѝ желание. Знаете, когато погребението е в стар гроб, трябва нотариален отказ от всички останали наследници, че нямат претенции към гробното място. 2-3 години преди смъртта ѝ събрах документите, за да бъде спокойна, когато наближи моментът.
# 4 769
18 май 2025, 22:57 ч.
Миналата година по това време вече беле изпаднала в кома. Най-тежката седмица в живота ми…да очакваш всеки миг да ти съобщят най-лошото. Но лекарите бяха откровени още в началото, че няма никакъв шанс. Случи се на 24. 05, когато цял живот празнуваше като учител.
Синът ми е кръстен на нея и все повече прилика виждам напоследък, все нещо ми напомня . От една страна ми е адски мъчно, че детето няма да може да расте с толкова всеотдайна баба, а и тя да му се радва, но в същото време детето ми помага да преодолявам скръбта. Вече ролите са обърнати , длъжни сме да предадем нататък. Много е странно, но като че ли изведнъж умира детето в теб и остаряваш.
Виж целия пост
Синът ми е кръстен на нея и все повече прилика виждам напоследък, все нещо ми напомня . От една страна ми е адски мъчно, че детето няма да може да расте с толкова всеотдайна баба, а и тя да му се радва, но в същото време детето ми помага да преодолявам скръбта. Вече ролите са обърнати , длъжни сме да предадем нататък. Много е странно, но като че ли изведнъж умира детето в теб и остаряваш.
Препоръчани теми