Съболезнования, elleni.
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 10 юни 2026, 20:12 ч.
# 5 371
14 март 2026, 08:02 ч.
Благодаря на всички за виртуалната подкрепа! 🤗
Аз се върнах на работа тази седмица. Увлечена в работа направо забравям за часове. После идва пак осъзнаването. 😔
Виж целия пост
Аз се върнах на работа тази седмица. Увлечена в работа направо забравям за часове. После идва пак осъзнаването. 😔
# 5 372
14 март 2026, 11:00 ч.
И аз бях така в началото. Шефът ми е много разбран човек, каза ми ако искаш вземи отпуск или болничен, докато дойдеш на себе си, но аз само два дни след погребението се върнах на работа. Само това ме измъкна от полудяване. Спомням си първия ден след като я изпратихме - обикалях безцелно по улиците, със сълзи на очи, не виждах и не осъзнавах нищо, подминавах познати хора и съседи все едно не ги виждам, гледах някъде в пространството с празен поглед, всичките ми мисли бяха насочени към нея. Абе, все едно се движех на автопилот с празна глава. Стигнах до там, че пресякох натоварено кръстовище на червен светофар и две коли почти ме забърсаха. Прибрах се и си казах, че така не мога да продължа и трябва спешно да се захвана с нещо, което да ме издърпа от дупката. На следващия ден отидох на работа.
Виж целия пост
# 5 373
14 март 2026, 14:40 ч.
Аз трябваше да се върна вече на работа, защото отсъствах много дълго покрай болестта на майка ми. Но пак мина седмица след погребението, която прекарах в дома й с татко и сестра ми. Беше много тежко тогава, много. 😢
Срещнах разбиране и страхотно отношение от страна на шефовете, при все че съм във фирмата по-малко от година. Мислех, че няма да съм в състояние да работя, чувствах се толкова неадекватна, но работата ме увлече и ми помага много да се върна към нормален ритъм на живот. Това пък на моменти ме кара да изпитвам вина. 😔
Виж целия пост
Срещнах разбиране и страхотно отношение от страна на шефовете, при все че съм във фирмата по-малко от година. Мислех, че няма да съм в състояние да работя, чувствах се толкова неадекватна, но работата ме увлече и ми помага много да се върна към нормален ритъм на живот. Това пък на моменти ме кара да изпитвам вина. 😔
# 5 374
14 март 2026, 14:53 ч.
Не се чувствай виновна. На мен като почина тати ми дадоха 2 дни, така било по закон, но ми казаха, че ако имам нужда мога да взема колкото е нужно.
Върнах се на работа на 3-тия ден, но помня, че всичко ме изнервяше. Работя като учител и при претенции от страна на родителите си спомням колко гневна бях( мислех си, Боже погребах тати, а те с какви дребни глупости се занимават). Не чувствах вина, че търсех нещо, което да ме отвлича, защото в противен случай просто може да се довършиш сам с тежки депресивни мисли.
Виж целия пост
Аз трябваше да се върна вече на работа, защото отсъствах много дълго покрай болестта на майка ми. Но пак мина седмица след погребението, която прекарах в дома й с татко и сестра ми. Беше много тежко тогава, много. 😢
Срещнах разбиране и страхотно отношение от страна на шефовете, при все че съм във фирмата по-малко от година. Мислех, че няма да съм в състояние да работя, чувствах се толкова неадекватна, но работата ме увлече и ми помага много да се върна към нормален ритъм на живот. Това пък на моменти ме кара да изпитвам вина. 😔
Срещнах разбиране и страхотно отношение от страна на шефовете, при все че съм във фирмата по-малко от година. Мислех, че няма да съм в състояние да работя, чувствах се толкова неадекватна, но работата ме увлече и ми помага много да се върна към нормален ритъм на живот. Това пък на моменти ме кара да изпитвам вина. 😔
Не се чувствай виновна. На мен като почина тати ми дадоха 2 дни, така било по закон, но ми казаха, че ако имам нужда мога да взема колкото е нужно.
Върнах се на работа на 3-тия ден, но помня, че всичко ме изнервяше. Работя като учител и при претенции от страна на родителите си спомням колко гневна бях( мислех си, Боже погребах тати, а те с какви дребни глупости се занимават). Не чувствах вина, че търсех нещо, което да ме отвлича, защото в противен случай просто може да се довършиш сам с тежки депресивни мисли.
# 5 375
14 март 2026, 15:43 ч.
Не се чувствай виновна! Тя не би искала да се погубиш от мъка, със сигурност.❤️
Виж целия пост
Аз трябваше да се върна вече на работа, защото отсъствах много дълго покрай болестта на майка ми. Но пак мина седмица след погребението, която прекарах в дома й с татко и сестра ми. Беше много тежко тогава, много. 😢
Срещнах разбиране и страхотно отношение от страна на шефовете, при все че съм във фирмата по-малко от година. Мислех, че няма да съм в състояние да работя, чувствах се толкова неадекватна, но работата ме увлече и ми помага много да се върна към нормален ритъм на живот. Това пък на моменти ме кара да изпитвам вина. 😔
Срещнах разбиране и страхотно отношение от страна на шефовете, при все че съм във фирмата по-малко от година. Мислех, че няма да съм в състояние да работя, чувствах се толкова неадекватна, но работата ме увлече и ми помага много да се върна към нормален ритъм на живот. Това пък на моменти ме кара да изпитвам вина. 😔
# 5 376
24 март 2026, 18:58 ч.
Здравейте. Снощи сънувах, че говорих с тати по телефона и само му казвам “Тате ял ли си, ти си гладен. Трябва да ядеш”. А той ме убеждаваше, че не е гладен. Накрая влезнах в някакъв магазин/закусвалня да му купя пилешка пържола и жената ми каза 90 евро. Помня, че влезнах в спор с нея за скъпата цена. Нямах пари в мен, но само си повтарях “Не тати трябва да хапне” и извадих да платя с карта.
Много тежък сън. Днес взех от магазина по една вафличка, кроасанче и водичка и подадох на работа на охраната (мъж) и на хигиенистката (жена).
Година и 2 месеца, а още не мога да свикна, че го няма…💔
Виж целия пост
Много тежък сън. Днес взех от магазина по една вафличка, кроасанче и водичка и подадох на работа на охраната (мъж) и на хигиенистката (жена).
Година и 2 месеца, а още не мога да свикна, че го няма…💔
# 5 377
25 март 2026, 08:28 ч.
Мила, няма да свикнеш.
Извинявам се ,че съм директна ,но това е истината.
Бог да прости нашите близки.
Виж целия пост
Здравейте. Снощи сънувах, че говорих с тати по телефона и само му казвам “Тате ял ли си, ти си гладен. Трябва да ядеш”. А той ме убеждаваше, че не е гладен. Накрая влезнах в някакъв магазин/закусвалня да му купя пилешка пържола и жената ми каза 90 евро. Помня, че влезнах в спор с нея за скъпата цена. Нямах пари в мен, но само си повтарях “Не тати трябва да хапне” и извадих да платя с карта.
Много тежък сън. Днес взех от магазина по една вафличка, кроасанче и водичка и подадох на работа на охраната (мъж) и на хигиенистката (жена).
Година и 2 месеца, а още не мога да свикна, че го няма…💔
Много тежък сън. Днес взех от магазина по една вафличка, кроасанче и водичка и подадох на работа на охраната (мъж) и на хигиенистката (жена).
Година и 2 месеца, а още не мога да свикна, че го няма…💔
Извинявам се ,че съм директна ,но това е истината.
Бог да прости нашите близки.
# 5 378
25 март 2026, 16:27 ч.
Потвърждавам. Няма свикване. Пет години без мама, много ми е тежко. Особено през тези месеци от годината. Почина на 4 март, погребахме я на 12 април. Искам да ме прегърне и да ми каже, че се справям и всичко е наред. А не е като да съм на 18. На 49 години ще стана и въпреки това...много боли, много ми липсва.
Виж целия пост
# 5 379
25 март 2026, 16:33 ч.
Изобщо не се свиква с липсата на родител или родители. Също така и с болката. Понякога тя те връхлита и те помита. Не можеш да се съвземеш от тази връхлитаща болка. Имаш чувството, че ще те задуши и убие. Това ми се случи преди 2 дни. Колкото и време да мине, не може да преодолееш смъртта им. Говоря за онези, които са били близки с родителите си.
Виж целия пост
# 5 380
25 март 2026, 17:06 ч.
Покрай смъртта на татко осъзнах колко преходно е всичко и че сме временно тук...
Виж целия пост
# 5 381
25 март 2026, 17:55 ч.
Тази година през януари станаха 20 години без моята майка, която си тръгна така млада, а татко още по-рано и по-млад.
Не, че болката е същата (времето все пак лекува), но както сте писали, понякога те връхлита една остра липса, изведнъж. Ужасът, когато ти съобщават в болницата, че.....
Понякога идват и топли и хубави спомени.
Виж целия пост
Не, че болката е същата (времето все пак лекува), но както сте писали, понякога те връхлита една остра липса, изведнъж. Ужасът, когато ти съобщават в болницата, че.....
Понякога идват и топли и хубави спомени.
# 5 382
25 март 2026, 20:23 ч.
Ужасът, когато ти съобщават в болницата, че.....
Понякога идват и топли и хубави спомени.
Това с болницата ми е в съзнанието и ме връхлита често
Виж целия пост
Тази година през януари станаха 20 години без моята майка, която си тръгна така млада, а татко още по-рано и по-млад.
Не, че болката е същата (времето все пак лекува), но както сте писали, понякога те връхлита една остра липса, изведнъж. Ужасът, когато ти съобщават в болницата, че.....
Понякога идват и топли и хубави спомени.
Не, че болката е същата (времето все пак лекува), но както сте писали, понякога те връхлита една остра липса, изведнъж. Ужасът, когато ти съобщават в болницата, че.....
Понякога идват и топли и хубави спомени.
Ужасът, когато ти съобщават в болницата, че.....
Понякога идват и топли и хубави спомени.
Това с болницата ми е в съзнанието и ме връхлита често
# 5 383
25 март 2026, 21:32 ч.
Може и по-зле да е - да я заварите вкъщи и да се мъчите да доловите пулс ... една колежка изпадна в такава ситуация с майка си наскоро, почти откачи от стрес и ужас милата. Внезапно, инфаркт, както е гледала телевизия на дивана. А само един ден по-рано са се върнали от екскурзия и нищо не е предвещавало ....
Виж целия пост
# 5 384
26 март 2026, 08:44 ч.
За близките е голям стрес внезапната смърт на родител без индикации.
Но 'чакането' на неизбежната смърт при терминален стадий и това, че и болния осъзнава, че си отива за мен е съкрушително. Да му кажеш, че нищо повече не може да се направи или да криеш и да се преструваш, че нещата ще се оправят. Така беше при мама.
За татко, който получи инсулт и след двуседмична кома ди отиде, поне това се успокоявам, че той, поне така си мисля не разбра какво се случва. Остана си шока за нас. И той беше активен до последно.
Изпитвах дълго време вина, че и двамата си отидоха в болница, а не в дома си, особено за майка. Но не знам как щях да преживея това, което е преживяла твоята колежка Margarita1976. После трябва цял останал живот да живеем с товара на този спомен. Чисто егоистично от днешна гледна точка седем години след смъртта и се благодаря, че не я намерих аз или не дай си боже да издъхне пред мен, както са споделяли други момичета тук. Обаждането май е най щадящото, макар, че бях в един магазин когато ми се обадиха и години наред не влизах в него, защото всичко ме връхлиташе отново
Виж целия пост
Но 'чакането' на неизбежната смърт при терминален стадий и това, че и болния осъзнава, че си отива за мен е съкрушително. Да му кажеш, че нищо повече не може да се направи или да криеш и да се преструваш, че нещата ще се оправят. Така беше при мама.
За татко, който получи инсулт и след двуседмична кома ди отиде, поне това се успокоявам, че той, поне така си мисля не разбра какво се случва. Остана си шока за нас. И той беше активен до последно.
Изпитвах дълго време вина, че и двамата си отидоха в болница, а не в дома си, особено за майка. Но не знам как щях да преживея това, което е преживяла твоята колежка Margarita1976. После трябва цял останал живот да живеем с товара на този спомен. Чисто егоистично от днешна гледна точка седем години след смъртта и се благодаря, че не я намерих аз или не дай си боже да издъхне пред мен, както са споделяли други момичета тук. Обаждането май е най щадящото, макар, че бях в един магазин когато ми се обадиха и години наред не влизах в него, защото всичко ме връхлиташе отново
Препоръчани теми