Някои са ме чели в темата за рака. Последните десетина дни майка ми се влоши много бързо, стана друг човек. Не просто физически, нещо ментално се промени. И ме измъчва много мисълта, че сякаш някак ни… разлюби. Сякаш някакви напълно непознати хора й досаждат, никаква привързаност, обич, топлина не показваше, абсолютно студена и безразлична. А като я попитаме, знаеше кой кой е. Не й беше приятно да я държа за ръката, да я галя… последния ден просто нямаше сили да си я издърпа, преди това го правеше.
И все се питам сърдита ли ми беше за нещо - че не успях да й помогна, че не успях да я заведа обратно вкъщи, за да издъхне там, знам ли...
Изобщо не си мисли тези неща със сърденето. Това е чувството за вина, което винаги изпитваме щом загубим близък и особено родител. То е част от отказа да приемем какво се е случило. Направила си всичко, била си до нея. Сега се погрижи за себе си, защото трябва да продължиш да живееш пълноценно и щастливо, не да се самонаказваш.
