И аз пия Конкор, но той е за високо кръвно и висок пулс, няма ефект при аритмия (излизане от ритъм). Там са други лекарства (антиаритмици).
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 10 юни 2026, 20:12 ч.
# 5 416
14 апр. 2026, 15:25 ч.
След загубата на майка и татко бях с такова сърцебиене , излизане от ритъм, чак ми омекваше цялото тяло, и личния лекар ми изписа магнерот. Добре ми подейства , каза че е от нерви.
Виж целия пост
# 5 417
14 апр. 2026, 19:45 ч.
Преди 6 г. загубих майка - инфаркт. Все едно, че беше вчера, времето не лекува. Ненавиждах помените, родата се събираше, говореха за всичко друго, но не и за майка. След някоя и друга чаша алкохол, чак и песни се пееха. Няма да забравя помена за 9 месеца - моят кръстник, който им е връстник на майка и татко, домъкна и китарата си. И като се почнаха едни песни: стари градски, революционни, авторски (не много прилични)....В този момент ми се обажда свекървата и ми вика: "Абе, много весело на този помен!" Има един разказ на Чудомир "На погребение" и ние почти, като героите там бяхме.
Виж целия пост
# 5 418
14 апр. 2026, 19:56 ч.
Book,
Преди години...помен на един чичо. Събралите се носеха албуми. Разказваха спомени. Само положителни неща се говореха.
Днес, когато загубих татко, преценявам, че така е по-добре. Моите близки се вглъбиха в смъртта, гробищата и т.н.
Не е по- добре.
Виж целия пост
Преди години...помен на един чичо. Събралите се носеха албуми. Разказваха спомени. Само положителни неща се говореха.
Днес, когато загубих татко, преценявам, че така е по-добре. Моите близки се вглъбиха в смъртта, гробищата и т.н.
Не е по- добре.
# 5 419
14 апр. 2026, 20:11 ч.
Така е, но някои хора наистина го обръщат на пиене и ядене, и изобщо не си спомнят за кого и за какво са се събрали, а си обсъждат всякакви други теми. Много добре те разбирам, Book_79. Имах една леля, която ми спретна скандал на гроба на майка, че съм стисната за дето не съм ги завела на ресторант за помена, а съм организирала подавки само на гробищата. Същата тази пак там обсъждаше актуални политически теми и какво са пуснали на промоция в Лидл. До там ми бяха отношенията с нея.
Виж целия пост
Book,
Преди години...помен на един чичо. Събралите се носеха албуми. Разказваха спомени. Само положителни неща се говореха.
Днес, когато загубих татко, преценявам, че така е по-добре. Моите близки се вглъбиха в смъртта, гробищата и т.н.
Не е по- добре.
Преди години...помен на един чичо. Събралите се носеха албуми. Разказваха спомени. Само положителни неща се говореха.
Днес, когато загубих татко, преценявам, че така е по-добре. Моите близки се вглъбиха в смъртта, гробищата и т.н.
Не е по- добре.
# 5 420
14 апр. 2026, 20:31 ч.
И при нас помените са като сватби, особено 40, в ресторант и торби за вкъщи, но не навсякъде е така, в София черпят по нещо дребно на гробища или в църква и кой откъде е. Аз предпочитам да дам храната, дрехите и вещите, при нас са нови, не останали от мъртвия, на някое по-бедно семейство, отколкото да храня и поя хора, които си имат всичко, даже повече от необходимото, ама няма как, те си чакат и питат.
Виж целия пост
# 5 421
14 апр. 2026, 21:09 ч.
Здравейте,
Влизам в темата.. мама почина скоро. Предстои ми 40 дни да организирам, грам не мога да си събера мислите и действията. Кремирах я, така поиска.. ще я пръсна на любимо място. Моля дайте съвет какво се прави - събиране на приятели и роднини в заведение ( с малко дете съм, абсурд вкъщи). А панахида при условие че е кремирана?
Виж целия пост
Влизам в темата.. мама почина скоро. Предстои ми 40 дни да организирам, грам не мога да си събера мислите и действията. Кремирах я, така поиска.. ще я пръсна на любимо място. Моля дайте съвет какво се прави - събиране на приятели и роднини в заведение ( с малко дете съм, абсурд вкъщи). А панахида при условие че е кремирана?
# 5 422
14 апр. 2026, 21:16 ч.
Панахида в църквата, това е важно за починалия, а ресторанта гледай да го пропуснеш, цял панаир става, той е за живите, в църквата може да раздадеш нещо. Навсякъде го правят различно, пиши от кой регион си, все някой ще се включи.
Виж целия пост
# 5 423
14 апр. 2026, 21:19 ч.
Благодаря!
Панахида в църква.. май ще ходя до църквата да говоря с поп (понеже на поклонението преди кремацията попа каза, че не одобряват кремация). Та се зачудих как стои въпроса.
От Варна съм
Виж целия пост
Панахида в църква.. май ще ходя до църквата да говоря с поп (понеже на поклонението преди кремацията попа каза, че не одобряват кремация). Та се зачудих как стои въпроса.
От Варна съм
# 5 424
14 апр. 2026, 21:25 ч.
Ние се събираме на гробищата най-близките без поп и църковна панихида. Палим свещи на гроба, слагаме цветя, раздаваме храна. Мисля, че не е задължително да има поп и други по-специални ритуали. Но ако е била религиозна е удачно да се направи в църква. Вие си преценете.
Виж целия пост
# 5 425
14 апр. 2026, 22:27 ч.
Тя има висок пулс, предписан е от кардиолог. Тук при нас пробваха да и го сменят с Ритмонорм, но се чувстваше много зле.
Тези дни “пу-пу” е по -добре. Продължава си с половин Конкор. Утре ще пита нейна позната за добър специалист кардирог, за който са и споделяли!🍀
Виж целия пост
И аз пия Конкор, но той е за високо кръвно и висок пулс, няма ефект при аритмия (излизане от ритъм). Там са други лекарства (антиаритмици).
Тя има висок пулс, предписан е от кардиолог. Тук при нас пробваха да и го сменят с Ритмонорм, но се чувстваше много зле.
Тези дни “пу-пу” е по -добре. Продължава си с половин Конкор. Утре ще пита нейна позната за добър специалист кардирог, за който са и споделяли!🍀
# 5 426
15 апр. 2026, 13:20 ч.
По въпроса за помените, панихидите и прочие салтанати - категорично не. Мама я кремирах, беше ковидно време, нямаше как да пренасям тяло между два града. Сложих урната в гроба на нейните родители в Пловдив. След погребението отидохме с най-близките - тоест аз и брат ми със семействата ни, вуйчо ми, вуйна ми и двамата ми братовчеди да хапнем в едно заведение. На никого не му се ядеше. Ненавиждам тези "традиции" на ядене и пиене, най-малкото на гроба. На какви просташки изпълнения съм се нагледала - отрупан гроб с храни. Абсурд да го разреша. Абсурд. Оттогава - вече пет години - си ходя всеки месец на гроба, но нито викам попове, нито каня някого. Ако някой иска - знае къде е - ще си отиде и сам. Мъката е лична.
Виж целия пост
# 5 427
20 апр. 2026, 13:53 ч.
Благодаря за отговорите!
Запазила съм час за панихида в църква и ресторант за възрастните след това.
Само дете съм, без баща.. та мама ми беше всичко(добре че имам 2 годишен юнак, заради който се държа).
Моля ви, споделете.. как да се върна в реалността, някак всичко ми е като в сън, не мога да го повярвам. Мама направи много тежък инсулт (разбивахме й апартамента да я намерим), няколко дена беше в интензивно в застрашаващо състояние и почина. Още тогава не знаех къде се намирам, сега пък изобщо не знам къде съм. Ако имате съвет - приемам го.. знам, че с времето ще свиквам, но буквално мозъкът ми отказва да работи.
Виж целия пост
Запазила съм час за панихида в църква и ресторант за възрастните след това.
Само дете съм, без баща.. та мама ми беше всичко(добре че имам 2 годишен юнак, заради който се държа).
Моля ви, споделете.. как да се върна в реалността, някак всичко ми е като в сън, не мога да го повярвам. Мама направи много тежък инсулт (разбивахме й апартамента да я намерим), няколко дена беше в интензивно в застрашаващо състояние и почина. Още тогава не знаех къде се намирам, сега пък изобщо не знам къде съм. Ако имате съвет - приемам го.. знам, че с времето ще свиквам, но буквално мозъкът ми отказва да работи.
# 5 428
3 май 2026, 08:15 ч.
Здравейте, пак съм аз..
Някак си го чувствам редно да пиша тук, а и моите приятели трудно ме питат в насока за мама.. Аз ще си го напиша, да ми олекне ли.. не знам.
Днес стават 40 дни без мама, подготвям се за църквата, оправям подавки. Все едно гледам реклами по тв, превъртам ги.. тук съм, а ме няма. Поглеждам телефона, не звъни мама, а се чувахме всеки ден по 3-4 пъти. Толкова ми е нереално - варя жито за паметта на моята майка (само нея си имам цял живот, е сега и детето). Изкарах снимка, щели да я искат в църквата.. гледам я, май не осъзнавам или нещо се бори в мен. Ходих вчера до тях, Бога ми, нищо не мога да пипна.. закаченото яке мирише на нея, отпечатано дупе на дивана. Все едно е отишла за хляб и я чакам всеки момент. Как й се стовари толкова тежък инсулт, чета смотаната епикриза - знам, че е нямало какво да направя. Ама и тя как така изчака жива да я намерим и се бори два дни.. та на деня на християнската майка си ми отиде моята майчица. На 30+ съм, а се чувствам като дете.. не знам какво да правя, на къде да поема. Говори ми се за нея.. не ми се мълчи. Като се казва до вчера беше дума в почти мой всеки разговор, всяка седмица ходихме с детето.. а сега никой не проговаря името й. В шок съм още, осъзнавам го.. ама не знам какво е новото нормално, явно е това.
Споделих си частичка, извинете ако съм ви натоварила. Хващам торбите и житото и тръгвам.
Виж целия пост
Някак си го чувствам редно да пиша тук, а и моите приятели трудно ме питат в насока за мама.. Аз ще си го напиша, да ми олекне ли.. не знам.
Днес стават 40 дни без мама, подготвям се за църквата, оправям подавки. Все едно гледам реклами по тв, превъртам ги.. тук съм, а ме няма. Поглеждам телефона, не звъни мама, а се чувахме всеки ден по 3-4 пъти. Толкова ми е нереално - варя жито за паметта на моята майка (само нея си имам цял живот, е сега и детето). Изкарах снимка, щели да я искат в църквата.. гледам я, май не осъзнавам или нещо се бори в мен. Ходих вчера до тях, Бога ми, нищо не мога да пипна.. закаченото яке мирише на нея, отпечатано дупе на дивана. Все едно е отишла за хляб и я чакам всеки момент. Как й се стовари толкова тежък инсулт, чета смотаната епикриза - знам, че е нямало какво да направя. Ама и тя как така изчака жива да я намерим и се бори два дни.. та на деня на християнската майка си ми отиде моята майчица. На 30+ съм, а се чувствам като дете.. не знам какво да правя, на къде да поема. Говори ми се за нея.. не ми се мълчи. Като се казва до вчера беше дума в почти мой всеки разговор, всяка седмица ходихме с детето.. а сега никой не проговаря името й. В шок съм още, осъзнавам го.. ама не знам какво е новото нормално, явно е това.
Споделих си частичка, извинете ако съм ви натоварила. Хващам торбите и житото и тръгвам.
Препоръчани теми