Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
Последно мнение: 10 юни 2026, 20:12 ч.

412 038
5 498

schreier - Ентусиаст

# 5 430 3 май 2026, 09:46 ч.

Прегръдки Em22.
Ще ти е тежко още дълго време, няма защо да се лъжем. Още повече, че както пишеш сте си били двечките. Хубаво е да намериш някой с който да говориш за нея, за това, което преживяваш. Макар че наистина хората не знаят как да се държат в такъв момент и става така, че спират да говорят за починалия,за да не те разстройват. Но след първоначалния шок в повечето случаи имаш нужда да говориш, просто да споделяш и да има кой да те изслуша и просто да те прегърне, да бъде до теб, без много думи.
Говори, пиши и тук, но гледай да не се вглъбяваш във вина. Излизай на разходки с детенцето, сега поне се очаква слънчево време. Изживей мъката си и малко, по-малко ще продължиш, стъпка, по стъпка без да насилваш нещата. Наистина си трябва време да се научиш да живееш в новото нормално.

Виж целия пост

УИНКС БЛУМ

# 5 431 3 май 2026, 09:49 ч.

Цитат на: Em22 в нд, 03 май 2026, 08:15

Здравейте, пак съм аз..
Някак си го чувствам редно да пиша тук, а и моите приятели трудно ме питат в насока за мама.. Аз ще си го напиша, да ми олекне ли.. не знам.
Днес стават 40 дни без мама, подготвям се за църквата, оправям подавки. Все едно гледам реклами по тв, превъртам ги.. тук съм, а ме няма. Поглеждам телефона, не звъни мама, а се чувахме всеки ден по 3-4 пъти. Толкова ми е нереално - варя жито за паметта на моята майка (само нея си имам цял живот, е сега и детето). Изкарах снимка, щели да я искат в църквата.. гледам я, май не осъзнавам или нещо се бори в мен. Ходих вчера до тях, Бога ми, нищо не мога да пипна.. закаченото яке мирише на нея, отпечатано дупе на дивана. Все едно е отишла за хляб и я чакам всеки момент. Как й се стовари толкова тежък инсулт, чета смотаната епикриза - знам, че е нямало какво да направя. Ама и тя как така изчака жива да я намерим и се бори два дни.. та на деня на християнската майка си ми отиде моята майчица. На 30+ съм, а се чувствам като дете.. не знам какво да правя, на къде да поема. Говори ми се за нея.. не ми се мълчи. Като се казва до вчера беше дума в почти мой всеки разговор, всяка седмица ходихме с детето.. а сега никой не проговаря името й. В шок съм още, осъзнавам го.. ама не знам какво е новото нормално, явно е това.
Споделих си частичка, извинете ако съм ви натоварила. Хващам торбите и житото и тръгвам.

Всички тук те разбираме и ти съчувстваме Ем. Всеки от нас е загубил любими хора и знае какво ти е. Пиши тук колкото пъти имаш нужда. И на мен ми олеква като говоря за тях. Правя го често с мъжа ми. Баща ми казваше, че като говорим за баба му ставало по-тежко, а при мен е обратното. Вече и той отиде от Другата страна, но често ги споменавам и говорим за тях у нас. На мен много ми помагаха и книги по темата. Прави го как-то го усещаш. Прегръдки!

Виж целия пост

М

Малката_цветарка🌷

# 5 432 3 май 2026, 11:14 ч.

Цитат на: Em22 в нд, 03 май 2026, 08:15

Здравейте, пак съм аз..
Някак си го чувствам редно да пиша тук, а и моите приятели трудно ме питат в насока за мама.. Аз ще си го напиша, да ми олекне ли.. не знам.
Днес стават 40 дни без мама, подготвям се за църквата, оправям подавки. Все едно гледам реклами по тв, превъртам ги.. тук съм, а ме няма. Поглеждам телефона, не звъни мама, а се чувахме всеки ден по 3-4 пъти. Толкова ми е нереално - варя жито за паметта на моята майка (само нея си имам цял живот, е сега и детето). Изкарах снимка, щели да я искат в църквата.. гледам я, май не осъзнавам или нещо се бори в мен. Ходих вчера до тях, Бога ми, нищо не мога да пипна.. закаченото яке мирише на нея, отпечатано дупе на дивана. Все едно е отишла за хляб и я чакам всеки момент. Как й се стовари толкова тежък инсулт, чета смотаната епикриза - знам, че е нямало какво да направя. Ама и тя как така изчака жива да я намерим и се бори два дни.. та на деня на християнската майка си ми отиде моята майчица. На 30+ съм, а се чувствам като дете.. не знам какво да правя, на къде да поема. Говори ми се за нея.. не ми се мълчи. Като се казва до вчера беше дума в почти мой всеки разговор, всяка седмица ходихме с детето.. а сега никой не проговаря името й. В шок съм още, осъзнавам го.. ама не знам какво е новото нормално, явно е това.
Споделих си частичка, извинете ако съм ви натоварила. Хващам торбите и житото и тръгвам.

Ем, прегръщам те силно. Помня 40 дни на тати, беше ми по-тежко отколкото на погребението. Аз още не съм свикнала, че го няма. Някак не приемам смъртта, сънувам го. Ти си направила всичко необходимо за твоята майчица. Бог да я прости и да почива в мир и светлина. Ще ни липсват цял живот.
Бъди силна!❤

Виж целия пост

D

Потребител

# 5 433 3 май 2026, 13:46 ч.

Ем, пиши тук:hugs:
Тук сме, не си сама! Hug

Hug

Виж целия пост

P

Ентусиаст

# 5 434 3 май 2026, 17:00 ч.

Ще ти липсва ,винаги
Утре 6м от както татко си отиде
На 19 ти 4г от както майка си отиде. Сама съм . Легнах сега на обяд и съм заспала. Сънувам че съм някъде на работа и обяснявам че съм съвсем сама и ми се ревеше ,а те не искаха да повярват. Сега съм с буца в гърлото

Виж целия пост

E

# 5 435 3 май 2026, 19:00 ч.

Благодаря Ви! Наистина сте ми подкрепа!
Тежък ден, панихидата мина.. душата й дано е в покой. Внукът й поне цял ден дивее и се смее, със сигурност разсмива и нея.
Разсъждавам си.. няма значение на каква възраст си - усещането да си дете на родителите си е велико и точно толкова боли когато осиротееш.

Виж целия пост

M

Margarita1976

Ентусиаст

# 5 436 3 май 2026, 20:03 ч.

Така е, да.
Мама беше 70-годишна когато изгуби своята майка (баба си отиде на 90 години) и на връщане от погребението помня, че каза: Вече съм сираче.

Сви ми се сърцето и я прегърнах.

Виж целия пост

D

Потребител

# 5 437 4 май 2026, 11:11 ч.

Ем, прегръдки от мен. Ще мислиш всеки ден за майка си, докато си жива. Аз мисля всеки ден за мама и тати, каквото и да правя. Болката не отминава. Но някак си свикваш да живееш и без тях, защото така трябва, щом още ти си жив. Но от време на време те връхлита огромна болка и липса и изпадаш в депресия. Тогава нищо не ти се прави и говори с когото и да е.
Само ще ти кажа да намериш сили да преживееш смъртта на мама.

Виж целия пост

P

Ентусиаст

# 5 438 4 май 2026, 15:57 ч.

Цитат на: Анонимен_7 в пн, 04 май 2026, 11:11

Ем, прегръдки от мен. Ще мислиш всеки ден за майка си, докато си жива. Аз мисля всеки ден за мама и тати, каквото и да правя. Болката не отминава. Но някак си свикваш да живееш и без тях, защото така трябва, щом още ти си жив. Но от време на време те връхлита огромна болка и липса и изпадаш в депресия. Тогава нищо не ти се прави и говори с когото и да е.
Само ще ти кажа да намериш сили да преживееш смъртта на мама.

И аз така!

Виж целия пост

М

Малката_цветарка🌷

# 5 439 8 май 2026, 23:27 ч.

Здравейте. Днес ходихме с мама при тати на гробищата, минаха година и 4 месеца. Заради лошото време и зимата от агенцията предложиха да направят гроба на тати сега към края на април… та, тати е вече във вечния си дом ( по-точно тялото му).
Някак е странно. Докато нямаше мрамор, сякаш е имало надежда, но днес на плочата, като видях снимката в сърчице, моето замря. Мама поръча страхотна плоча, нежна…
Много ми липсва, бях на неговия гроб, а ми се искаше да му звънна и да кажа, “тати знаеш ли колко е чисто и нежно…”
Утре съм на погребение на наш комшия и скъп приятел. Той е възрастен (около 83г) , но когато се нанесохме в сегашното ни ново жилище, беше първият, с който се сближихме. 15 години дружба.
Затова с мама днес бяхме при тати..
Боли, загубата боли, искам тати да е тук, да му споделя толкова много неща…
Днес съм разбита…

Виж целия пост

E

# 5 440 9 май 2026, 14:25 ч.

Малката_цветарка, с теб сме! Кураж!

Виж целия пост

# 5 441 9 май 2026, 18:30 ч.

Още не чувствам загубата, само облекчението, че свърши. 2 г беше на легло, от 6 м деменцията я стисна здраво. Това не беше моята силна майка. Ама се чувствам виновна, че не съм като другите... ще избие, утре, вдругиден, но сега просто е странно

Виж целия пост

B

# 5 442 9 май 2026, 21:00 ч.

Да почива в мир майка ти!
И аз се бях "гипсирала" месеци след смъртта на майка! 6 г минаха, а няма и ден, в който да не мисля за нея.....

Виж целия пост

E

# 5 443 10 май 2026, 20:18 ч.

Минавам да пусна една сълза и да си споделя тъгата.. Решила съм да отида в апартамента на мама да разчистя. Нали уж след 40то може. Дрехи, албуми, посуда.. даже не знам дали ще мога да ги пипна. Ще се опитам поне да си прибера някоя блузка и яке (душа ги всяка седмица като поливам цветята, миришат на нея още). Не знам дали е здравословно това..но все някога трябва да го направя. И вратата ще сменя, че е стара дървена и изкъртена, задето я чупихме да я намерим в банята с инсулта. Та, ако имате съвети как се разчиства апартамент, в който въздухът тежи и скърби - моля дайте.
ПС Мама почина на 25.03 (Благовещение .. красота), на 26.03 приспахме кучето ни (рак, сърдечна недостатъчност.. 16 годишен другар). Едва онзи ден прибрах купичките и леглото на кучето, че двугодишния юнак все пита за него. Рухнах.. не знам какво изобщо не правя в на мама апартамента.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 5 444 10 май 2026, 20:27 ч.

Ем, дай си време! Нужно ли е да й разчистваш нещата толкова скоро?

На свекър ми и свекърва ми вещите още си седят по гардеробите. Татко пък точно като теб каза - станаха 40, вече може. И хвърля, и раздава, и плаче докато го прави. И аз го питам защо, спешно ли е, защо ги маха, а той не може да ми даде отговор. Явно някои хора имат нужда да разчистят, други имат потребност да не променят нищо поне още известно време…
Направи каквото ти казва сърцето, не слушай, че ти казват “така се прави”. 🤗

Виж целия пост

Препоръчани теми

Помен 1 година

1 148
6

Лични и семейни отношения

Синдромът „празно гнездо “ и самотата

11 856
276

Лични и семейни отношения

Бисексуален съпруг - повод ли е за развод?

8 685
209

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.