Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.

Последно мнение: 10 юни 2026, 20:12 ч.

411 970

5 498

schreier - Ентусиаст

LemonDesi

Потребител

# 5 490 5 юни 2026, 09:29 ч.

Днес стават 21 години, откакто татко го няма, а преди малко повече от две седмици, на 19 май - три, откакто я няма и мама.
Както казах на децата си на 1-ви юни - докато нас ни има, деца ще сте си си, и сърцето ми се сви - колко е тежко усещането да не си ничие дете.

Попаднах на много хубаво стихотворение на Мария Донева, от предстояща да се издаде нейна стихосбирка:

Часовник

Все едно беше вчера. Все едно ей така,
леко да се протегна – и ще пипна с ръка
русичката косица на доброто ми бебе,
кака ще ми подвикне: – Къде ходиш бе, дребен?,
майка ми ще отиде в село, за да е с татко,
нищо, че се познават от съвсем-съвсем кратко,
до кобилката Муца баба ми ще застане…
аз без малко да падна – баба ми ще ме хване
и ще хукне през времето – да ме гушка и пази.
Слънчевият часовник ту се стрелка, ту лази,
и така ни посочва, и така ни разделя,
че не смогвам с ума си да го схвана и смеля,
но не вярвам, че всичко чезне просто така,
затова продължавам да протягам ръка.

Heart

Виж целия пост

elleni

Ентусиаст

# 5 491 5 юни 2026, 10:15 ч.

Довечера има представяне на новата стихосбирка на Мария Донева - Искам да се обадя на майка по телефона.
Позволявам си да публикувам стихотворението, дало името на книжката, и нямам какво да добавя, тя го е казало всичкото. 🥺

Искам да се обадя на майка по телефона.
Искам като излизам да се обърна и тя да е на балкона.
Искам да ми свали прането и наново да го простре.
И искам да е жива, и даже, най-нахално, искам да е добре.

Искам да й боядисам косата и тя да хареса новия цвят.
Искам времето да се преметне и да се върне назад.
Искам да започна да готвя и да забравя, и тя да наглежда котлона.
И поне, искам поне да я чуя още един път по телефона.

Мария Донева

Виж целия пост

Малката_цветарка🌷

# 5 492 5 юни 2026, 19:08 ч.

Ох, момичета! Не знам как ще стане. Днес в Кауфланда си пазаруваме с мъжа ми и той си намери едни бански там из щандовете. По едно време се обърнах и видях едни маратонки. Моментално спомен “ тати как щастливо ми показва какви маратонки изгодно си е купил от Кауфланда”…
Сами се сещате…. Сълзите едвам ги спрях, болезнени са ми тези спомени, като осъзная, че го няма вече. Много ми липсва. Аз съм ви споделяла, че ние бяхме много близки: аз , мама и тати си бяхме вселена, собствена!😣

Виж целия пост

LemonDesi

Потребител

# 5 493 7 юни 2026, 01:58 ч.

Ох, и на мен Кауфланд ми е трудно място...
Там ходехме най-вече с мама, по два-три пъти месечно,
за сериозно пазаруване.
Всеки път казваше - Деско, какво ли ще искат децата?
Ей така, тая грижа под сянката на която всички бяхме...
Дори и наивна, дори и досадна и предизвикваща препирни понякога - но от сърце Heart

Сега сравнително рядко ходя в Кауфланд.
Като отида, често плача, особено на излизане, особено пък ако сме в този, в който най-често ходехме с нея.
Защото най-често в този момент мама казавше - хайде да се отбием да хапнем (преди имаше нещо от сорта на Българска кухня, поне в някои Кауфланди, сега май са ги махнали). Отбивахме се, а аз най-често бързах, че все нещо имаше мноооого важно за вършене.
Е, времето никой не може да изпревари.
То те настига в един момент и те смазва с неумолимостта на окончателността си.

Виж целия пост

sisi11

# 5 494 10 юни 2026, 08:55 ч.

Момичета, днес стават 10 години откакто мама я няма. Исках да отида на гроба, но мъжът ми е командировка и съм сама с децата. Освен това милата ми баба (нейната майка) си отиде в понеделник, днес я погребват!!! Точно днес, 10 години след смъртта на мама. А аз не мога да я изпратя, защото е на 300км. Толкова странно се чувствам, толкова болка има натрупана вътре в мен, че дори не мога да заплача. Двете ми любими жени, милите ми мама и баба. А аз сама, стегнала се и усмихната заради децата. Толкова много спомени 💔

Виж целия пост

BacuTy

# 5 495 10 юни 2026, 10:45 ч.

Съжалявам много за прежияването. Но моят съвет е.. да не криете от децата си как се чувствате. Обяснете им, разкажете им...

Виж целия пост

Djaky

Потребител

# 5 496 10 юни 2026, 14:41 ч.

Днес 7 години без всеотдайната ни майка!:cry: Пътувах, запалих свещици, поседях на гроба й. Винаги ще те обичам, мамо!:heart:

Виж целия пост

Малката_цветарка🌷

# 5 497 10 юни 2026, 17:07 ч.

Моите съболезнования sisi11. Прегръщам те! Без знамение къде сме, дали на гробищата или през църква, палете свещ за починалите. Молете се за душите им. Аз се моля за тати, много ми липсва. В някои моменти съвсем много…

Виж целия пост

Em22

# 5 498 10 юни 2026, 20:12 ч.

Съжалявам за загубите ви, момичета. Запалете свещичка, те душите им винаги са с нас, без значение дали сме осветени от светлинката.

Ъпдейт от снощи: посред нощ детето започна да повръща, тръгнахме към спешното. Спешния детски е точно след спешния за възрастни. Няма 3 месеца още от както мама почина, същият коридор, всяка дума на лекарите ми изплува в ума, всяко място за подпиране, нея на леглото, като в караха на скенер. Ревах, вървях в коридора и ревах.
Детето е горе долу добре, това поне е положителното.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Помен 1 година

1 145
6

Лични и семейни отношения

Синдромът „празно гнездо “ и самотата

11 853
276

Лични и семейни отношения

Бисексуален съпруг - повод ли е за развод?

8 670
209

Лични и семейни отношения