Приемете моята съпричастност към тъгата и мъката ви!
От десетина дни се колебая дали да кача тук това, което написах. Никога нищо не съм писала и чак се изненадах какъв беше този порив у мен. Та става въпрос за следното- започнах да правя палачинки на малкия един следобяд и както много често ми се случва в кухнята усещам "присъствие", обръщам се но няма никой, а знам, че мама е била....не зная дали сте имали такова усещане. И продължавайки с палачинките в главата ми се заблъскаха думи, които след това написах. Ето ги:
Не съм изтрила номерът ти, мамо
И с трепет чакам да ми звъннеш ти.
Думичка една да кажеш само,
Но телефонът ми тъжно мълчи.
И чакам аз с трепет и надежда
За миг поне да чуя твоя глас.
С молитва към небето аз поглеждам
Сред облаците търся те в захлас.
Само в мислите си чувам твоя глас
И спомени нахлуват във сърцето,
А как боли че няма те сред нас
И сълзите обливат ми лицето.
И само нощем образът ти виждам-
Във сънищата ми до мен стоиш,
Усмихваш се когато те поглеждам
И все така край мен вървиш.
Не съм забравила гласът ти, мамо
И чувам как говориш ми насън
Облягам пак глава на твоето рамо
И заедно сме до зората вън.
Пак паля свещ и гледам на гроба ти цветята,
които с любов отглеждаше ти самата,
А мъката безкрайна е в сърцата
Липсваш ми, мамо!-на мен и на децата.
Виж целия пост
От десетина дни се колебая дали да кача тук това, което написах. Никога нищо не съм писала и чак се изненадах какъв беше този порив у мен. Та става въпрос за следното- започнах да правя палачинки на малкия един следобяд и както много често ми се случва в кухнята усещам "присъствие", обръщам се но няма никой, а знам, че мама е била....не зная дали сте имали такова усещане. И продължавайки с палачинките в главата ми се заблъскаха думи, които след това написах. Ето ги:
Не съм изтрила номерът ти, мамо
И с трепет чакам да ми звъннеш ти.
Думичка една да кажеш само,
Но телефонът ми тъжно мълчи.
И чакам аз с трепет и надежда
За миг поне да чуя твоя глас.
С молитва към небето аз поглеждам
Сред облаците търся те в захлас.
Само в мислите си чувам твоя глас
И спомени нахлуват във сърцето,
А как боли че няма те сред нас
И сълзите обливат ми лицето.
И само нощем образът ти виждам-
Във сънищата ми до мен стоиш,
Усмихваш се когато те поглеждам
И все така край мен вървиш.
Не съм забравила гласът ти, мамо
И чувам как говориш ми насън
Облягам пак глава на твоето рамо
И заедно сме до зората вън.
Пак паля свещ и гледам на гроба ти цветята,
които с любов отглеждаше ти самата,
А мъката безкрайна е в сърцата
Липсваш ми, мамо!-на мен и на децата.
