Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
Последно мнение: 18 авг. 2026, 14:11 ч.

416 240
5 532

schreier - Ентусиаст

# 5 520 7 авг. 2026, 20:19 ч.

Отново пиша тук.. като ви споделям всякаш се чувствам по-спокойна. С приятели не говоря за мама- всеки си има грижи и никой не чака отговор на въпроса “как си?”. Мъжът ми е прекалено натоварен, детето търчи насам-натам.. а мъката в мен няма покой. Почти 5 месеца откакто мама почина, преповтарям си ситуацията, инсулта, болницата, моргата.. Говоря си наум, все едно ме слуша.. усещам аромата й понякога.. тежко ми е. Навика да й звъня, да пратя снимки на детето, да се допитам - не минава, като рефлекс е. Самотно ми е.. имах си само нея цял живот.
Един стих ви изпращам, да им стопли душичките където и да са ..

Ароматите имат особено място
в нашите спомени и сетива.
Точно такъв е аромата на мама -
като нежна окосена трева,

гали душата и я успокоява,
пристан е, железен светилник дори.
Няма общо с ухание на ястия,
прах за пране, кремове, парфюми..

Той е различен..молекули и клетки,
изрисувани на уморените ръце,
които прегръщат и пазят от всеки,
в които се чувстваш като малко дете.

Ароматът такъв е, спокойствие лъха
от нея.. Боже, колко ми липсва това!
Понякога успявам в спомени да го върна
и виждам пролетна окосена трева,

и топло синьо море без вълни.
Тя е това! Ароматът й също.
Усещам го, още в мене трепти
дори когато съм непознато място.

Особено тогава! Тя е до мен.
И когато се чувствам сама,
полъх по памет усещам по мене -
аромата на мама.. аромат на душа!

Виж целия пост

Tirex

# 5 521 11 авг. 2026, 00:03 ч.

Прекрасно е Ем...макар че, едва ли ще ни стопли,но със сигурност ще ни разплаче!
Дръж се мила ..притъпяват леко нещата с времето. Не минава,но...по- лесно се разсейваш някак с всичко,което си продължава. Аз около годината бях най- зле. Сега, четири години по- късно е различно. Безнадеждно,но ... продължаващо, въпреки всичко. Децата са най- голямото спасение. Друго не действа така, както грижата за тях. Тя те изважда от всяко състояние.
"Мирис на душа"....това сме ние сега за децата си. Нека е дълго!

Виж целия пост

anonymous.b!tch

Новак

# 5 522 16 авг. 2026, 22:48 ч.

Здравейте. Майка ми почина, когато бях на 8г. Не успях да изградя хубава връзка с нея, тъй като тя си отиде на 32г., самата аз не осъзнавах какво се е случило. Вече съм на 30 и колкото повече време минава, толкова повече осъзнавам и мисля за всички мои черти от характера, които се дължат на факта, че не съм имала майка. Представям си как може би щяхме да сме най-добри приятелки. Винаги когато видя силна връзка ,,майка-дъщеря” независимо дали ще е в ежедневието ми или в някой филм или сериал, някак сълзите ми извират и не мога да ги контролирам. Хем от щастие за хората, че имат такава силна връзка, хем от тъга, че аз никога не изпитах тази връзка. Майка ми е била страхотен човек, но за съжаление бегло си я спомням. Бореше се с рак почти 3 години и последните ми спомени от нея са как беше много болна. Имам близки и приятелки, които загубиха майките си в доста по-напреднала възраст. Те са били най-добри приятелки, винаги са се обаждали на майките си за всичко и до скоро мислех, че това боли повече да изгубиш майка си като по-възрастен човек от колкото още в ранна детска възраст. Но истината е, че боли еднакво. Аз може и да съм израстнала без майка, да не съм имала тази силна привързаност към нея, но нанесените травми върху мен от това да раста без майка са доста. И не, не го преживях, даже всеки следващ ден е по-смазваш за мен, мислейки си за това.

Виж целия пост

ДХ3

Потребител

# 5 523 16 авг. 2026, 22:52 ч.

Не всички сме били най-добри приятелки с майките си и не сме се допитвали до тях за всичко, но майчината роля в живота на човек е много важна, безспорно.Съжалявам за загубата Ви!

Виж целия пост

Polikseni

# 5 524 16 авг. 2026, 22:52 ч.

Това е толкова жестоко и несправедливо, дете да израсте без майка Sad

Няма думи, с които да се изрази дори.
Вчера бяхме на детски РД на момиченце, което става на 8 и майка му сподели, че на едно от другите дечица майката е починала скоро от рак, та беше с баща си. Почувствах се ужасно и през цялото време изпитвах все едно някаква вина, че всички останали деца са с майките си. И си викам само - защо, защо, защо..

Виж целия пост

anonymous.b!tch

Новак

# 5 525 16 авг. 2026, 23:01 ч.

Благодаря Ви за подкрепата, момичета! Истината е, че почти с никого не говоря за това, но виждайки тази тема реших да говоря (пиша) за това. Многократно съм си мислела и за психолог, но все още не предприемам тази крачка, а трябва. Също може би понеже наближавам възрастта 32 (на тази възраст майка ми почина) и започват едни необясними за мен страхове. Просто благодаря ви за ,,изслушването” така да го кажем. Някак си малко ми олекна като написах тези редове.

Виж целия пост

Redshark

# 5 526 17 авг. 2026, 22:49 ч.

Здравей.Много ми е тежко и постоянно се обвинявам.Ще бъда кратък.Майка живееше отделно в апартамент всяка почивка ходих на гости, разхождахме се пазарувахме бяхме си много близки.Един ден й звъня вечерта каза че й е лошо и повръща попитах я дали да идвам каза когато почивам.На другия ден и звъня не ми вдигна веднага отидох и намерих паднала и починала в кухнята. Света ми просто пропадна не мога да спя да ям и нямам желание за нищо.Постоянно го мисля и превъртвам времето ако бях отишъл навреме.Седя в празният апартамент и само плача и се обвинявам.

Виж целия пост

LemonDesi

Потребител

# 5 527 18 авг. 2026, 01:37 ч.

Redshark, съжалявам за това, което се е случило.
Не се обвинявай, сигурна съм, че и майка ти не би искала да го правиш. Понякога нещастията просто идват и нищо не може да ги предотврати. Наскоро четох книга на един човек, изгубил сина си след операция от апендицит - той казва, че едва в момента, в който е успял да спре да си повтаря "ами ако" е успял да продължи да живее, и живеейки да прави неща, които знае, че биха направили синът му щастлив.
Били сте близки с майчицата ти, бил си до нея в много моменти от живота ѝ - това със сигурност я е правело много щастлива, казвам ти го като майка на двама сина Heart

Понякога подсъзнателно близките ни избират да си отидат в момент, в който не сме наоколо, защото знаят, че моментът на раздялата може да е още по-пагубен за този, който остава.

Виж целия пост

Redshark

# 5 528 18 авг. 2026, 02:57 ч.

Всичко стана толкова бързо. Минаха 40 дена направих панахида, но постоянно връщам времето назад с хиляди сценарии дали можех да я спася. Лягам да спя и в главата ми изплува спомена как я намерих паднала. Сам съм нямам си никой друг.Приятилите постоянно ми повтарят да се стегна и да продължавам, но просто не мога чуствам се като дърво без корен.

Виж целия пост

Малката_цветарка🌷

# 5 529 18 авг. 2026, 09:42 ч.

Цитат на: Redshark в вт, 18 авг 2026, 02:57

Не се самообвинавяй. Никой не може да промени случилото се, а и не бива, защото такава е била Божията воля. “Стегни се” не помага, защото още е много рано и болката е много прясна. Тати го няма вече година и седем месеца, а има моменти, в които още се сещам да му звъня.
Сега всяка събота дават филма “Такси”( нашият филм). Още като почне и инстинктивно ми идва да взема телефона и да кажа “Тате включвай , филма почва”. Въпреки, че съм дъщеря споделяхме еднакви интереси: левски, любувахме се на интересни автомобили, интересни истории.
Живота е колело, ти ще продължиш, но се иска време. Не се измъчвай от вина, не се насилвай да изглеждаш силен… трябва време. Старите хора казват така “и това ще мине”, прави са, но трябва време.🙏🏻🍀 Няма да забравиш, но ще свикнеш да живееш така и ще започнеш да откриваш нови радости, които на ум да споделяш с нея( защото всеки родител иска да вижда детето си щастливо)!

Виж целия пост

Margarita1976

Ентусиаст

# 5 530 18 авг. 2026, 13:48 ч.

Не бих оставила майка си сама да й е лошо и да повръща. Съжалявам, ако бъда груба, но .. и да не можех да отида лично щях да повикам линейка на адреса където живее. Вие как заспахте спокойно онази вечер, знаейки че тя е сама, лошо й е и повръща? При жените това може да е симптом на инфаркт включително, отделно от най-типичните потенциални диагнози като гастрит, панкреатит и т.н.
Да, може би е било неизбежно, но пък е могло и да бъде спасена жената, ако сте реагирали незабавно. Съжалявам, ако съм груба, но аз нямаше да си легна в леглото и да заспя, ако знам в каква ситуация е майка ми.

Относно коментара на потребителката, която е останала без майка на 8-годишна възраст - искрено съжалявам. Това майка ти да умре докато си дете е най-ужасното нещо в човешкия живот, може би единственото по-лошо е детето ти да умре преди теб. Имах другарчета от махалата и съученици с починали майки. Гледаха ги бабите. Много грижи полагаха за тях, но .. никой не може да замени майката. Всички тези деца ми изглеждаха угрижени, тъжни, рано пораснали и помъдрели ... Остава си белег за цял живот. Друго е да загубиш майка си в зряла възраст - пак боли, но е в реда на нещата все някога да се случи.

Виж целия пост

ДХ3

Потребител

# 5 531 18 авг. 2026, 13:58 ч.

Маргарита, станалото-станало, няма да размахваме пръст в тази тема.Мисля, че не е в ничия полза, а вредите може да са много големи.И без това всеки се кори за пропуснати мигове и взети решения.

Виж целия пост

Elizabeth_

Потребител

# 5 532 18 авг. 2026, 14:11 ч.

Цитат на: Redshark в пн, 17 авг 2026, 22:49

Моят съпруг с години се обвиняваше за същото. С майка му живееха в къща близнак с два отделни входа и като излизал за работа сутринта, валяло и си помислил да иде при нея да си вземе някакво яке, но пердетата били дръпнати, което е нетипично за нея, да спи в осем сутринта. В девет вуйчо му се обажда, намерил я починала.
Не се обвинявай, авторе. Може би психиатър ще може да помогне да преработиш травмата.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Помен 1 година

1 450
6

Лични и семейни отношения

Синдромът „празно гнездо “ и самотата

12 819
277

Лични и семейни отношения

Бисексуален съпруг - повод ли е за развод?

11 069
214

Лични и семейни отношения