Здравейте! Само чета напоследък. И много ми стана тягостно от отношението към скръбта на последното попълнение в групата.
Съболезнования, Redshark!
Вината, която сами си носим е достатъчно жестока за да ни сочат и други, още повече непознати. Изобщо не знаещи отношенията и живота на някого. Но спирам до тук. Не искам и за да развалям тона в тази толкова важна за мен общност, в която съм намирала подкрепа и отдушник.
Ще се справим всички и ще продължим кой по-рано, кой по-късно с белезите, които тайно ще носим в сърцата и душите си. Да не смущаваше околните.
В събота станаха три години от както татко си отиде. Само с брат ми отидохме този път на гробища. Вечерта се събрахме вкъщи в тесен кръг с неговото семейство и свекър ми и свекърва ми да го почетем. Той обичаше да се събираме на маса.
Все повече ми става далечно пък на мен усещането за тях. 😞 Особено за майка, която си отиде преди седем и половина години. Сякаш все повече ги губя и в спомените си.
Едни стихове споделям, които прочетох и ме докоснаха за нашите непрежалими майчици. ❤️
СПИ-СПИ
Усещам, майка не иска
да й подръпвам ръкава.
Все още е тук, наблизко,
но някак спря да внимава.
Гранитни, смътни години
стоим без нея самички.
Тя гледа все да намине
и да помогне на всички.
Макар че вече я няма,
от сън на сън пак надниква.
Но с тази мъка голяма
полека-лека се свиква.
Все още ясно се чува
и ва́жи нейната дума,
но нови случки и снимки
запълват вече албума.
Животът влиза в различни
посоки и коловози.
Тя спи под две поетични
и бели каменни рози.
Сънувай слънчице меко
и сладки сънища само.
Пристъпвам тихо и леко.
Спи-спи. Обичам те, мамо.
Мария Донева
Виж целия пост
Съболезнования, Redshark!
Вината, която сами си носим е достатъчно жестока за да ни сочат и други, още повече непознати. Изобщо не знаещи отношенията и живота на някого. Но спирам до тук. Не искам и за да развалям тона в тази толкова важна за мен общност, в която съм намирала подкрепа и отдушник.
Ще се справим всички и ще продължим кой по-рано, кой по-късно с белезите, които тайно ще носим в сърцата и душите си. Да не смущаваше околните.
В събота станаха три години от както татко си отиде. Само с брат ми отидохме този път на гробища. Вечерта се събрахме вкъщи в тесен кръг с неговото семейство и свекър ми и свекърва ми да го почетем. Той обичаше да се събираме на маса.
Все повече ми става далечно пък на мен усещането за тях. 😞 Особено за майка, която си отиде преди седем и половина години. Сякаш все повече ги губя и в спомените си.
Едни стихове споделям, които прочетох и ме докоснаха за нашите непрежалими майчици. ❤️
СПИ-СПИ
Усещам, майка не иска
да й подръпвам ръкава.
Все още е тук, наблизко,
но някак спря да внимава.
Гранитни, смътни години
стоим без нея самички.
Тя гледа все да намине
и да помогне на всички.
Макар че вече я няма,
от сън на сън пак надниква.
Но с тази мъка голяма
полека-лека се свиква.
Все още ясно се чува
и ва́жи нейната дума,
но нови случки и снимки
запълват вече албума.
Животът влиза в различни
посоки и коловози.
Тя спи под две поетични
и бели каменни рози.
Сънувай слънчице меко
и сладки сънища само.
Пристъпвам тихо и леко.
Спи-спи. Обичам те, мамо.
Мария Донева
