Здравейте!Снощи 22:03, гледах филма ( началото за мен беше изключително емоционално: спомени)и усетих полъх по дясната ръка. Няма как да е течение, всичко беше затворено. Направо вълна премина през дясната ми страна. Знам, че беше тати и не мога да Ви опиша колко леко ми стана!🙏🏻❤ Липсва ми много, но знам ме е до мен!
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 28 септ. 2026, 19:38 ч.
# 5 596
24 септ. 2026, 19:58 ч.
Искам да питам за мнение. Ние сме загубили доста от традициите си, но сега като четох някъде, разбирам, че да се говори за смъртта било табу в българската традиция, тъй като се смята, че можело да предизвика съдбата и да привлече нещастие. Наистина думите имат сила, но ако не изговорим тази травма и какво се е случило в семейството, само ще таим всичко вътре. Някой може ли да сподели реален опит с това, тъй като се опасявам, че без да зная, аз наситина неволно предизвиках съдбата...
Виж целия пост
# 5 597
24 септ. 2026, 21:26 ч.
Много традиции имаме на Балканите за смъртта. Не случайно носим поне 40 дни траур - за да предпазим другите от скръбта си. Покриваме се от глава до пети в черно, защото то ни обезличава и така не излиза от нас към другите. Поне така е било в миналото, сега по навик и без да знаем реално защо го правим. И с цветни дрехи да си, това не показва каква чернилка ти е в душата
Виж целия пост
# 5 598
25 септ. 2026, 20:42 ч.
Нямам никакъв опит и често казано тепърва се уча на тези традиции.
Днес стават 6 месеца без мама. Ходих на църква, записах литургия и запалих свещичка. Като приспя детето ще хапна от любимите й шоколадови бонбони. Надявам се да е с мен!
Цяла седмица ми е тъжно.. че чак пак започнах с леките паник атаки. Наистина е хубаво да се говори и за болката в нас, говоренето помага.
Виж целия пост
Днес стават 6 месеца без мама. Ходих на църква, записах литургия и запалих свещичка. Като приспя детето ще хапна от любимите й шоколадови бонбони. Надявам се да е с мен!
Цяла седмица ми е тъжно.. че чак пак започнах с леките паник атаки. Наистина е хубаво да се говори и за болката в нас, говоренето помага.
# 5 599
25 септ. 2026, 20:52 ч.
Достатъчно е, при нас едни помени, едни подавки, половин сватба, а е излишно, свещеници го казват, ама така знаят, така правят. Литургия и панахида е важно да се записват.
Виж целия пост
# 5 600
25 септ. 2026, 21:08 ч.
Не съм по ритуалите и традициите.
Единственото вярно е, че каквото и да направим няма да ги върнем. Всичко останало е за успокояване на съвестта на близките.
От няма и къде правих 40 дни и 1 година. Не за друго, ами защото далечни роднини чакаха да бъдат поканени и да не ме одумват (въпреки, че пак се намериха хора, които да изразят недоволство). Ами доста зор видях и разбрах, че не е моето. През цялото време едно напрежение дали всичко ще направиш като хората, едно тичане нагоре надолу да купуваш продукти и да подготвяш храна - направо се бях престарала да варя жито, да меся курабии, да купувам халва, локум, вино за преливане, кандило за свещите, ходих до една кетъринг фирма да поръчвам коктейлни хапки. После една седмица бях като изцедена.. и за какво - нея пак я няма. Не виждам смисъл в цялата тази суетня.
Виж целия пост
Единственото вярно е, че каквото и да направим няма да ги върнем. Всичко останало е за успокояване на съвестта на близките.
От няма и къде правих 40 дни и 1 година. Не за друго, ами защото далечни роднини чакаха да бъдат поканени и да не ме одумват (въпреки, че пак се намериха хора, които да изразят недоволство). Ами доста зор видях и разбрах, че не е моето. През цялото време едно напрежение дали всичко ще направиш като хората, едно тичане нагоре надолу да купуваш продукти и да подготвяш храна - направо се бях престарала да варя жито, да меся курабии, да купувам халва, локум, вино за преливане, кандило за свещите, ходих до една кетъринг фирма да поръчвам коктейлни хапки. После една седмица бях като изцедена.. и за какво - нея пак я няма. Не виждам смисъл в цялата тази суетня.
# 5 601
26 септ. 2026, 18:38 ч.
Когато трябваше да направим 1 година на мама, не виждах смисъл в купуване на неща за подавките, да се купи сварено жито и да го сложим в еднократни малки кутийки за жито, после пък питка със салам. Купуване на вино и ракия. И други простотии, които се правят. Още не мога да разбера тези традиции и кой ги е измислил. Брат ми искаше стриктно да се спазят традициите. И какво като ги спазихме. Мама и тати разбраха ли, че бяха се събрали близки и децата им? Не. Върнаха ли се? Не. Всички тези приготовления ме изцедиха и ме изнервиха.
Виж целия пост
# 5 602
26 септ. 2026, 18:55 ч.
Смисълът на помените, поне за мен е да се съберат най близките и да си спомнят всички заедно за починалия, да бъдат заедно на деня, в който той си е отишъл. И зависи доколко и как се е отнасял самия починал към тези ритуали. След като почина майка ми, а тя си държеше на тези неща гледах всичко да е както трябва, да не я изложа един вид, не че има смисъл в това, тя няма да го види. Но така се чувствах и наистина беше доста изнервящо за мен. Но постепенно сище превърна в една рутина, научих се да правя житото сама, по мой вкус, защото аз по принцип обичам, но преди,когато майка го раздаваше на задушница не го чувствах така, за мен си беше просто храна. А татко обичаше да ни събира на маса и сега преди един месец, когато правихме помен за трите години отидохме само с батко на гробищата сутринта. Бях записала литургия в църквата, но не съм присъствала на нея. Направих жито, купих питка червено вино донесе батко, татко беше специалист по лозите и виното с голямо желание и майсторлък си го правеше и научи и него. И се събрахме вечерта просто неговото и моето семейство. Сложих по една свещ на виното, житото и питката и просто вечеряхме и си спомняхме случки с него, но у си говорихме съвсем обикновени,делнични неща. Просто трябва да мине време, мъката да не е толкова прясна и всеки да го прави така както го чувства. Дори и това да е,да не прави нищо.
Виж целия пост
# 5 603
26 септ. 2026, 19:54 ч.
Аз знам,че помените са това , което сме подали , например е обичал нашият родител . Събират се заедно мъртвите на трапезата всички и хапват.
Така знам от баба ми. Незнам но може би е малко успокоително.
Абе разбирам го така все едно е един вид рожден ден на покойника и той кани всички близки.
Виж целия пост
Така знам от баба ми. Незнам но може би е малко успокоително.
Абе разбирам го така все едно е един вид рожден ден на покойника и той кани всички близки.
# 5 604
26 септ. 2026, 20:25 ч.
Не бих правила нищо, което предизвиква отрицателни емоции в мен.
Какъв е смисълът, каква енергия се генерира в тоя момент... и на кого е в полза? Не вярвам и на хората да им е до едното наяждане, така че - моят принцип е да се прави така, както го чувства човек в душата си. Възможно е, разбира се, да има различни мнения по този въпрос, но смятам, че те трябва да са ограничени до евентуални компромиси между най-близките.
Хипотетично например (защото вече и мама и татко ги няма) бих уважила и се съобразила с мнението на единия или другия, не бих налагала моето.
Иначе и аз мисля, че смисълът на помените е точно в това - да се съберат хората и са си спомнят за тези, които ги няма вече. И да, често пъти може не само да заплачем, а дори да се засмеем, връщайки се назад в едни други времена, в които те са били с нас
Виж целия пост
Какъв е смисълът, каква енергия се генерира в тоя момент... и на кого е в полза? Не вярвам и на хората да им е до едното наяждане, така че - моят принцип е да се прави така, както го чувства човек в душата си. Възможно е, разбира се, да има различни мнения по този въпрос, но смятам, че те трябва да са ограничени до евентуални компромиси между най-близките.
Хипотетично например (защото вече и мама и татко ги няма) бих уважила и се съобразила с мнението на единия или другия, не бих налагала моето.
Иначе и аз мисля, че смисълът на помените е точно в това - да се съберат хората и са си спомнят за тези, които ги няма вече. И да, често пъти може не само да заплачем, а дори да се засмеем, връщайки се назад в едни други времена, в които те са били с нас
# 5 605
27 септ. 2026, 12:48 ч.
И какво като се съберат хората? После.забравят за починалия. Имам предвид за роднини, а не приятели и познати на покойния. Само за най-близките им най-тежко и не го забравят. Да, в момента, когато са се събрали всички, които са уважили покойния и най-близките да него, не се чувства болката, защото си говорите с тях и дори се смеете. Но най-лошото е, когато човек остане сам с огромната си мъка, когато всички са си отишли по домовете си. Тази мъка е опустошаваща. А за тези, които са се прибрали по домовете, е бил като всеки един обикновен ден и продължават с ежедневието си, неспомняйки се за починалия.
Виж целия пост
# 5 606
27 септ. 2026, 13:04 ч.
Няма как някой да вземе твоята болха, тя си е твоя и ти си изживяваш. Твоята майка или баща са си твои и нормално теб да те боли повече, ти си неразривно свързан с тях, твоите спомени с тях не могат да се сравнят с тези на другите, били те и близки роднини, ти в повечето случаи продължаваш да посещаваш дома им или живееш в него, където всичко ти напомня за тях и миналото, когато са били до теб. Близките могат и е хубаво да ти подадат рамо да поплачеш или помълчиш или да говориш, но не могат вместо теб да преживеят това, както и ти не би могъл да минеш през тяхната болка, защото каквото и да си говорим всеки рано или късно се сблъсква с това. Това е хода на живота. Да, непосилно тежко и болезнено е за неопределен период от време, за всеки различен, но се научаваш да живееш с тази липса.
За мен помените са да почетеш живота на човека, не неговата смърт. Да, това няма да го върне и няма да види / поне според моите вярвания/. Но си е едно уважение.
А това, че се яде и се приготвя храна. Ами обикновено с това се отбелязват събитията в живота ни, не е ли така.....
Виж целия пост
За мен помените са да почетеш живота на човека, не неговата смърт. Да, това няма да го върне и няма да види / поне според моите вярвания/. Но си е едно уважение.
А това, че се яде и се приготвя храна. Ами обикновено с това се отбелязват събитията в живота ни, не е ли така.....
# 5 607
27 септ. 2026, 13:29 ч.
Факт ,аз за това не обичам такива събирания помени
Виж целия пост
И какво като се съберат хората? После.забравят за починалия. Имам предвид за роднини, а не приятели и познати на покойния. Само за най-близките им най-тежко и не го забравят. Да, в момента, когато са се събрали всички, които са уважили покойния и най-близките да него, не се чувства болката, защото си говорите с тях и дори се смеете. Но най-лошото е, когато човек остане сам с огромната си мъка, когато всички са си отишли по домовете си. Тази мъка е опустошаваща. А за тези, които са се прибрали по домовете, е бил като всеки един обикновен ден и продължават с ежедневието си, неспомняйки се за починалия.
# 5 608
27 септ. 2026, 17:16 ч.
Така е. Заради това има смисъл от помени ако там присъства само най-тесния роднински кръг на починалия - родители (не дай Боже да са го надживяли), съпруг/а, деца, внуци, братя/сестри. Изключение мога да направя и да допусна един-двама много близки дългогодишни приятели. Останалото за мен е лицемерие. Някаква стринка или сватя с която се виждате от дъжд на вятър веднъж на две години да влезе в ролята на оплаквачка, а след пет минути да плюска като невидяла на масата и да се смее все едно е на сватба. Айде, няма нужда.
Виж целия пост
И какво като се съберат хората? После.забравят за починалия. Имам предвид за роднини, а не приятели и познати на покойния. Само за най-близките им най-тежко и не го забравят. Да, в момента, когато са се събрали всички, които са уважили покойния и най-близките да него, не се чувства болката, защото си говорите с тях и дори се смеете. Но най-лошото е, когато човек остане сам с огромната си мъка, когато всички са си отишли по домовете си. Тази мъка е опустошаваща. А за тези, които са се прибрали по домовете, е бил като всеки един обикновен ден и продължават с ежедневието си, неспомняйки се за починалия.
# 5 609
27 септ. 2026, 19:10 ч.
Да, няма нужда.
И всъщност тук възниква въпроса - защо си го причинихте, като толкова ви отврати? Не вярвам да сте били с някакви коренно различни очаквания.
Различни сме хората - един като дялан с длето, друг свръхемоционален - няма нужда да си навлизаме в пространствата, когато не е изрично наложително.
Виж целия пост
И всъщност тук възниква въпроса - защо си го причинихте, като толкова ви отврати? Не вярвам да сте били с някакви коренно различни очаквания.
Различни сме хората - един като дялан с длето, друг свръхемоционален - няма нужда да си навлизаме в пространствата, когато не е изрично наложително.
Препоръчани теми