Много ми липсва

Болката не намалява с времето, просто свикваш да живееш с нея!
Времето не лекува!!! (само поговорката е такава)

Напротив, един ден само ще си спомня, че я е боляло, особено, що се отнася до мъж. Ние хората, съзнателно или не, избягваме да мислим за болката. Когато намери любовта ще си казва *пффф, колко много време изгубих да го мисля тоя и да ме боли.*

А аз мисля, че последната случка е сложила началото на края на твоите чувства.Не е лесно да се забрави толкова дълга връзка, но ако причината е младото девойче, то в този случай на теб ще ти е лесно да го преодолееш и да разбереш, че не си струва да живееш в тъга и мъка по отминал вече блян, дето даже си е и намерил нова изгора.
Може би така е по-добре.Може би чувствата му не са били като преди, обичта си е отишла от него.Та май е по-добре, че всеки поема по свой път.Лъжата не е за предпочитане, пред каквато и да е болка /разбира се, това не е категорично изказване и винаги има и изключения/.

Много, много си права, изпитано на собствения ми гръб го потвърждавам, моята история е подобна на мацката, но ние имахме и сключен брак и 8 години зад гърба си като гаджета, но уви всичко приключи преди 7 години, но още сърцето ми тупка за него, още го сънувам и си мечтая .....
Времето НЕ лекува, просто ние свикваме с болката!!!

Оф...
Винаги като загубя една любов, съм се чувствала зле. Особено последната, където мислех, че ще сме заедно докато "смъртта ни раздели". Само че няма никаква полза да съм в депресия до живот, нали, нито да вехна, нито да се питам колко дълго ще спре да боли. Да, боли много, знам
Някъде бях чела, че според статистиката боли 1/3 от времето, което сте прекарали заедно, т.е. ако сте били заедно 3 г., след 1г. ще започне да ти минава.
Най - доброто лекарство е да приемеш мисълта, че между вас всичко е свършило. Не е лесно, особено когато съзнанието реди сценарии за това, как сте заедно, как си посягаш машинално към телефона да му звъннеш, когато ти се случи нещо После е времето, и после - новата любов. Това са лекарствата, които знам.
Иначе...Painted on my heart и ти...САМА...

Много си права скъпа, точно така е!!!

Значи според статистиката ще са ми нужни 5 години. Не знам за себе си чуствам сега, че една нова любов ще ме излекува съвсем. Гледам да не се връщам назад. Имало е хубави моменти, но сега и си направих равносметка, че този човек не е бил за мен. Като си припомня как се държеше унизително с мен докато бях болна, а и преди това не ми обръщаше внимание, излизаше сутрин, прибираше се в 21, никъде не искаше да излизаме заедно, не чуствах човек до себе си, на почивки, на екскурзии, на гости все сама си ходих. Сякаш тази връзка от само себе си се развива. Той не съзнаваше, че се иска много работа и за нея и то от двамата. В началото не беше естествено така, но битовизмите и безпаричието убиха една голяма любов и я направиха нищожна. Аз все още съм ужасно много влюбена в него, не само че го обичам.
Сега звънял на една приятелка, обяснил й че с девойчето нямал общо нищо. Просто се засякли случайно и отишли на купон. Той я чуствал като дъщеря, защото я познава от 14 годишна. На мен преди никога не ми се е обяснявал така за нея, не ми е казвал как я чуства. Няма значение.Аз не вярвам вече! И най-тъпото защо звъни да се обяснява на приятеката ми. Тъпо!
Най ми е трудно със случайните срещи. Самата аз не знам как да се държа, как да реагирам когато го срещам ей така на улицата, защото живеем и в един и същ квартал. Звънна ми на Коледа - да ме поздрави навярно за празника, но не можах да вдигна. Обмислям вече сериозно да изчезна от тук и да замина другаде .

  Здравей ! Много добро решение ако можеш да го осъществиш наистина. Говоря за това ,че искаш да се преместиш на ново  място  и колкото по-далеч и по-бързо толкова по-добре за теб и за твоя душевен мир. Успех ти желая ! 

На ново място е по - лесното решение, но по - продължително за изживяване като период от време.
Ще го изживееш когато започнеш да вдигаш телефона с безразличие или стари познати.

Мъж, който ме уважава и обича много повече (и аз съответно) от него - само това би довело до безразличие според мен.

Още много пари и боли, още ти са пресни спомените и раните, още си на етапа да се чудиш той какво прави, с коя е... Дай си време - плачи, викай, следи му социалните контакти ако щеш... Обаче не забравяй, че ще мине. И не съм съгласна с тезата, че времето не лекува, нито с това, че трябва да чакаш 5 години. Айде бе! Зависи си от човека, от връзката, може да изненадаш сама себе си. След доооста дълга връзка и аз бях с нагласата, че видиш ли сега трябва да чакам години наред да го забравя, пък може и никога да не успея. Ама животът ме изненада - не забравяй, че не знаеш утре кого ще срещнеш на пътя си. Усмихвай се повече, внасай си сама позитивни емоции и ще видиш колко бързо ще почнат да ти се случват хубави неща.   

Мисля, че най-трудно се забравя връзка, която не е завършила с някакъв конкретен повод - изневяра, алкохолизъм примерно, защото тогава е най-трудно да се откъснеш от бившия вече партньор. А според мен е по-здравословно да успееш да го пренебрегнеш и дори намразиш (не говоря за крайности) заради отношението му към теб. 14 години са период едно дете да се роди и почти да отрасте - ако една връзка не се е развила за това време (не става въпрос само за деца), значи отдавна е имало проблем в нея.
Последно ще ти кажа нещо, което една приятелка ми каза навремето - хората, които двамата сте сега, не са хората, които са се влюбили преди 14 години. Променили сте се и в някакъв момент сте се разминали по пътя. Просто той го е осъзнал първи.

Пожелавам ти успех и едно наистина ново начало, защото мисля, че не само той, но и ти имаш нужда от такова 

  радвай се...ти си спасена...имаш повод да почерпиш....

Време и воля ти трябват. Време, за да свикнеш с новото положение и воля, за да му устоиш, ако реши да се върне при теб. Трябвало е да ти светне лампичка още като ти се е клел и обещавал театрално, че ще си майка на децата му - смешник. Това не се обещава, за това се работи и се осъществява, а не 14 години да ти губи времето. 
Запази си хубавите спомени; като ти стане много мило за него, си спомни униженията.
Щом звъни да се оправдава на приятелката ти, значи е възможно да те потърси и да поиска пак да опитате. Не се подвеждай! Всъщност ти си знаеш, де, да не звуча имеративно. 
И да - щом си от Пловдив, можеш да се върнеш там или да започнеш отначало на ново място - ще ти подейства ободряващо, определено.

Приеми случилото се като при приказка....виж Пепеляшка ...в началото живота и е като ад, но по-късно среща своя принц. Може би е трябвало това да се случи, за да откриеш човека, който наистина е за теб и не губи вярата си в любовта

Вярата и надеждата за доброто, че ти предстои нещо хубаво ти е единствената утеха.

Ами какво да ти кажа - и мен ме сполетя твоята участ -  и ние сме нямали никакви скандали или кой знае какви сериозни проблеми, само че 10 години съвместен живот и допълнение две малки деца... Отвартително е!!!!!!!!!!  А така да боли, боли - някой ти е стиснал сърцето и гърлото... А да си безсилен и нищо да не можеш да направиш, просто няма думи за това.  Гледаш пред себе си как се случват някакви абсурди , тотално неадекватни реакции - живота ти се разбира из основи - и ти нищо не си в състояние да направиш...

Но, в твоя случай - явно човека, който е за Наречен не си ти. Поне имаш отговор за основния въпрос! Да се надяваме, че ще доживеем Слънцето да изгрее на нашата улица.
Много здрави нерви и канско търпение ти пожелавам. Ще ти трябват в изобилие...