Как решихте, че искате бебе?

Винаги съм искала да имам деца...просто 28г. чаках подходящия според мен мъж за да бъде баща на нашите деца. Мисля, че идеята за бебета не се появява изведнъж а с времето.

Съгласна съм с Хера. Същото беше и при мен.

Ми аз май ще повторя горните постинги, ама също винаги съм имала желание за бебе. Обаче докато намеря правилния татко станах на 31    Струва ми се, че такова чувство не може да е лъжливо.

някъде около 28мата ми годишнина  не удържах на неистовото желание да си завъдя цветя и котка. После разбрах, че това е неосъзнатият ми майчински инстинкт 

а сериозно -

Аз се извинявам, че разширявам темата - ама какво правите като неистово искате и второ бебе, и вече много добре знаете, че желанието не е неосъзнато или повлияно и какво точно следва, а момента ама хич не е подходящ 

Ами като додрапам за първото ще ти отговоря и за второто. Сега си искам първото...

И аз мислех да пусна подобна тема,но по-скоро с насоченост за страха от бебе....Изпитвам страхотен ужас при мисълта за бебе,в смисъл че няма да мога да се справя сама далече от родителите ми,без стабилни доходи и на квартира,но пък като видя малко бебче се разплаквам.Приятелят ми и той вече ме притиска за дете,но аз съм луд песимист и ме е шубе.Може би се дължи на здравословните ми проблеми и лошите ми мисли,че няма да имам дете....Иначе искам,но не знам докога ще чакам подходящия момент
Това което написах не отговаря на питането ти,но исках да ти кажа,че има и други с подобни чувства като теб спрямо желанието за дете.

При мен идеята или по-точно осъзнаването, че искам дете се роди късно, преди година и нещо, а вече съм почти на 36/януари ще ги навърша/.
Преди 7 години срещнах подходящия мъж ,но някак по-късно осъзнах какво ще бъде по-ценно за мен - кариерата или личното щастие.
Резултатът е, че става много трудно с годините, като влязох във форума бях на 34, а сега скоро ще съм на 36.
Мисля си въпреки всичко, че чувството трябва да е осъзнато и да знаеш защо го искаш,  детето не е играчка, а нещо много, много сериозно.

не знам на колко години си, но не можеш винаги да разчиташ на родителите си. А за доходите и квартирата попитай тях - родителите и хората от тяхното поколение изобщо - при какви по-тежки условия са отглеждали първите си деца. Със сигурност ще ти вдъхнат смелост.
Аз поне такива истории съм слушала за бебета, къпани на свещ, с вода, топлена на печка с дърва, за 40 пелени, прани на ръка със студена вода и сушени с ютия - и това непрекъснато, за бебета, гледани не само на квартира, но и в една стая с родителите и бабата и дядото.....и са пораснали здрави и калени дечица.
Дето вика свеки, докато гледаше как сменям памперси - майка да си на това време

ако 4акаш подходящият момент, той никога няма да дойде.
Всяко нещо си намира място във времето. Нари4а се Съдба.

Айде да ни сполетява бебешката съдба викам аз 

Винаги съм си мечтала за бебе.
Само дето когато реших, че е време да си го направим нищо не се получи.
И така си чакам до днес.

Първия път беше много неочаквано, но това е най-хубавото нещо в живота ми- дъщеря ми!
Втория път реших, че и съпругът ми заслужава да има такова щастие и ето резултата
Мили момичета, на всички, които нямат още бебенца пожелавам 2006г да им донесе.   
На всички които имат- най-здравите и послушни съкровища!
Весела и щастлива нова година! 

Момичета, благодаря ви за прекрасните отговори! Искам само да уточня нещо - аз също винаги съм си носила желанието за бебе. Смятам, че всяка жена го носи вътре в себе си. Друг е въпросът коя кога го осъзнава и съзрява за тази отговорност. Именно в това ми е проблемът - чувствам се много подготвена, но се страхувам това ми усещане да не ме подведе, да не е нещо временно.

     

Тея го е казала много хубаво.
А колкото до мен желанието се появи преди около три години,сега съм на 28.

Мъжът ми ме убеди, аз се колебаех 

Абсолютно същото и при мен, само дето стана на малко по-ранна възраст. И не с котка, а с други домашни любимци. Също, усетих, че умирам да купувам подаръци за малки деца. И че в Била постоянно се заглеждам по лудориите на малките деца, докато родителите им избират какво да купят. После усетих, че когато ми закъснее, но после ми дойде, изпитвам не облекчение, а лека тъга... И така, докато вече не можех да избягам от очевидното...


Не мисля, че чувството е фалшиво. По-скоро под влияние на работата си с децата си осъзнала колко много искаш да имаш деца. Ако не го искаше наистина, работата ти по-скоро щеше да те отблъсне от мисълта, от колкото обратното.


Не се притеснявай, подобни смесени чувства са абсолютно нормални. Всеки ги има в различна степен. Аз в самото начало като осъзнах, че вече работим за бебе, много се бях уплашила. Дори сега, когато вече 1-2 години чакам, пак от време на време се прокрадват страхове в главата ми. Но това не значи, че не искам бебе повече от всичко друго.

решението да пробваме го взехме спонтанно, докато бяхме в леглото една вечер и се получи от първия опит. преди това бяхме говорили да си имаме бебе на по-късен етап

когато забременях, бях без работа, мъжът ми работеше само а и имахме да връщаме пари та като видях лентичките малко се изплаших.   съпругът ми обае беше във възторг и това ми даде кураж.

постепенно всичко се оправи, започнах работа (с помощта на роднини), малко по-малко върнахме парите и сега се радваме на живо и здраво детенце, което сами си отглеждаме с много малко помощ от майка ми.

а колкото до страховете ти, дали е фалшиво чувството че си готова:  и аз мисля като джини, че подобни смесени чувства са напълно нормални. май всичко си идва на мястото, когато гушнеш бебенцето си.

на всички чакащи пожелавам догодина бременни кореми и живи и здрави бебчета.

Като се оженихме с мъжа ми, ми трябваше една година, за да осъзная, че само той не ми е достатъчен и че най-после се чувствам готова да стана майка. Винаги съм искала да имам и второ дете, но не желаех разликата да е много малка, защото сама си изгледах Боби и знам колко е трудно. Когато той стана на 4г. и половина започнахме с опитите за второ детенце. И досега опитваме, а Боби вече е на 6г. Борбата продължава....сигурна съм, че през 2006 г. ще стане! Толкова го искам това бебе, че не може да не стане

Аз пък просто го почувствах. Когато срещнеш подходящия човек осъзнаваш нуждата от едно малко човече, което да отразява вашата любов.

Ами преди около 2 години като видех дете и сякаШ си виждах червата на простора Ами то едно такова ...сополиво, мърляво и оплескано със zакуската си Как да иска човек да има неЩо такова После се zапоzнах с мъжа ми, оженихме се и аz zапочнах да се zаглеждам по малките иzвънzемни в количките Сега това е най_гореЩото ми желание Искам да съм мама

Определено форумът ми повлия. Преди да започна да влиза тук плановете ми бяха нещо от този сорт:
най-рано на 24 г. да се омъжа, за какво да бързам?
после минимум 2 г. да минат преди да започнем да правим бебето, защото все пак ще е хубаво да си поживеем двамата
и след това да почнем с опитите, пък то когато стане

Е, от няколко месеца насам обаче само за бебета мисля. Толкова много искам да си имам едничко (или даже и двечки, мечатат ми е близнаци) Обаче понеже уча знам, че няма да мога да се справя. Сега сметките ми са да се оженим след 2-3 години и да правим бебето веднага (дай боже да стане ), че да се роди малко след като завърша 4-и курс. Само дано да успея да дочакам, защото адски много ми се иска. Има моменти, в които направо не издържам. Като видя бебе навън или на аватарите ви ми се пълнят със сълзи очите 
Ще си почакам де, нямам избор, само се моля като дойде времето всичко да е наред.

Аз също винаги съм обичала децата и съм искала да имам бебе, даже си мислех, че искам да имам поне 3 деца , но всичко беше далече в бъдещето...после разбрах, че съм бременна и изведнъж бебето се превърна в реалност, малко стряскаща отначало, после изпълнена с ентусиазъм и мечти, която обаче приключи доста бързо за съжаление... сега знам със сигурност, че искам да имам бебе, макар че като всички и аз се страхувам от това дали ще мога да се справя и дали ще бъда добра майка...но мисля също,че когато го искаш истински няма как да не се справиш ... или поне се надявам да е така 
на всички, които искат бебе пожелавам успех и дано щъркелът да донесе щастие на всяка от вас!

При мен желанието за бебе се появи скоро,въпреки че някъде дълбоко в душата си винаги съм го искала.Още не съм се приборила със страха но мечка страх мен нестрах почваме опити

Знаете ли кое е най-върховното усещане, което съм изпитвала? Сънувате ли? Аз много сънувам и почти винаги помня какво съм сънувала. До преди няколко години ми се случваше да сънувам, че летя. Страхотно усещане. Толкова хубаво, че мразех момента, в който се събуждах. Издигах се, носех се над дърветата, а хората долу изглеждаха незначителни и бледи. И аз летях и летях, и летях. Можех да контролирам накъде да се понеса и беше толкова истинско, усещах теченията на вятъра, върховете на клоните, които закачах с крака и онова, което трябва да направя, за да се спусна надолу или да се издигна нагоре, толкова естествено, сякаш правя крачка, за да се придвижа напред.

Една нощ, сънувах друго. Държах на ръце малко детенце, почти бебе. Светлокосо и синеоко, с големи широко отворени очи. То ме гледаше, о, как ме гледаше. Това беше моето дете. Моето. Гледах го и не можех да откъсна очи от него. Край мен минаваха разни хора, питаха ме разни неща, а аз отговарях на всички машинално с половин уста, без да мога да отклоня поглед от детето. Една приятелка ме попита къде е мъжът ми /тогава бяхме още гаджета, аз бях лудо влюбена/, а аз й казах, че не знам и в този момент осъзнах, че изобщо не ме интерсува къде е, какво прави. Това, което имаше значение, беше в ръцете ми и ме гледаше така, както никой никога не ме е гледал. Нито дори татко, с грижовната си нежност, нито брат ми с възхищението си, нито баба с умилението си, нито дори мъжът ми с всеотдайното си обожание. Никой, разбирате ли? Не и така. Никога не съм виждала толкова безусловна и безкрайна любов в нечий поглед. Не може да се опише, просто няма думи, с които да се предаде. Беше по-хубаво от най-разтърсващ оргазъм, по-хубаво от летенето насън, от всичко, което някога ми се е случвало и до днес. Когато се събудих не бях на себе си. Ходех, сякаш не присъствах на земята. Няколко дни подред, когато видех малко дете плачех и онова усещане пак ме обземаше. После постепенно изчезна. Сега си спомням колко хубаво беше, но не го усещам. Забравила съм усещането. И колкото и да се опитвам не мога да го върна, за да го изпитам отново.

Това беше отдавна. Има-няма седем години, но още го смятам за най-хубавото усещане на света. Чудя се защо изписах толкова, щом е невъзможно да се предаде с думи, но се надявам да е станало ясно защо искам бебе.

А иначе, все още имам притеснения. Дали е време, сега ли е момента, ще бъда ли добра майка, дали ще мога да преодолея егоизма си, да променя начина си на живот и себе си завинаги. Но с кого ли не е така...

Страховете....всеки ги има. Въпроса не е да видиш двете чертички а да знаеш какво и как да постъпиш от тук нататък. По същия начин се чувствам и аз. Ами ако не се роди нормално...ами ако му има нещо...ами ако не съм добра майка...ами баща му ако не е добър баща? Въпроси, въпроси...но отговорите ще дойдат с времето...сигурна съм в това.
Важно е да направиш първата стъпка а тя е да реши, че искаш бебе. А ние вече сме я направили...сега ни остава смело да крачим напред.

   

Ми аз специално сигурно искам бебе от както аз самата не съм такова   После , като поотраснах малко, желанието съвсем се оформи. Последваха една година изчакване да завърша средно и няколко от висшето. Трябва и него да завърша уж, ама никак не ми се иска. Последното, което успях да измоля, е ако всичко е наред с финансовото ни положение (което никога няма да стане ) , да карам 4 курс бременна.Или поне правеща бебе Само че то кой знае кога ще е моят 4 курс, нещо се съмнисвам да е догодина Но поне с неговото омилостивяване по въпроса съм се заела сериозно, щом от 4 години намалих на една

Желание за бебе си имам отдавна, предполагам е вродено у жените или както там му се вика на Биологичния Часовник.

Но трябваше да намеря и подходящия татко, което не беше лесно.
Едно е да си имаш гадже, друго е да искаш да отгледаш бебе с мъж до себе си...
Когато видях в съпруга си (тогава си бяхме още гаджета) мъжът, когото съм търсела, то някак си въпроса за бебе беше направо решен...аз исках едно малко негово копие, което да е символ на нашата любов, а той искаше едно малко мое копие... чакаме с нетърпение да видим резултата!

Пожелавам ти близнаци за да няма сърдити

Ох, и аз такива желания имам и много искам да стане. Само дето съм още първи курс и ми се вижда толкова далеч 

При мен се появи неистово желание да си имам бебе (с първия ми приятел) още на 17, като бях  първи курс студентка. Точно тогава се роди племенникът ми и когато го разхождах навън, всички си мислеха, че е мое, и аз се надувах от кеф   и изпитвах едно особено чувство, същото когато си завъждаш котка или фикус  
Но... човекът се оказа хем неподходящ, хем бебе не му беше на първо място в списъка с нещата, които иска от живота на този етап.
Когато срещнах моя мъж, още на първата година, ей така, съвсем спонтанно заговорихме за желанието си да имаме деца ЗАЕДНО. Наблюдавах го и разбрах, че е Той. Не сме правели нарочни опити тогава, но като ми дойдеше, както някой спомена по- горе, изпитвах лека тъка, а не облекчение.
Правехме планове най- напред да се сдобием със собствено жилище, да имаме стабилни доходи, кариера и тогава бебе. Да, ама не. Не удържахме на желанието си и така се сдобихме със фъстъчка. Живеехме под наем, понякога отваряхме касичката, за да си купим хляб и билети за градския транспорт- съвсем сериозно! Но се справяхме със всичко, защото се случи това, което най- много искахме
И наесен ще се опитаме за второ

Когато се омъжих на 18 години, въобще не исках бебе - не бях готова за това, пък и исках да следвам и да имам висше образование. Когато станах на 23 години изведнъж много ми се прииска да имам бебе - и аз не мога да си обясня как така се появи това желание, ей така, от нищото. Когато каката стана на 3.5 г. започнах да гледам завистливо майките с количките, но не планирахме тогава второто си дете - моментът не беше подходящ. То пък ни изненада в засада. Е, много му се радвахме, макар и без да е планирано. И ми се струва, че като малкият порасне, пак ще ми се прииска да си имам бебе.

На 29 години срещнах човека, постепенно осъзнах, че искам да бъдем заедно, да имаме хубаво и голямо семейство, че искам и съм готова да бъда майка. Иначе си бях едно егоистично същество, което се интересуваше само от себе си. Промених се На него му трябваше малко повече време обаче

Осъзнах,че искам бебче,когато преди 2г забременях,но за съжаление радоста ми беше за кратко,направих спонтанен аборт в 9седмица.
И сега пробваме от година,но уви.
Пожелавам на всички по

  опеределно си мисля, че това е свързано с намирането на мъжа-половинка ;о) аз трудно си представях,че ще мога чудесно да живея с някого, обаче всичко се случи - един мъж успя да намери ключа към сърцето ми, "прибра" ме в неговата къща барабар с кучето и ми сложи халка на пръста  а аз усетих, че съм намерила мъжа, от когото искам да имам дете 

Усетих,че единствено ми липсва бебето!И като ме хвана манията само това мислех и надувах главата на мьжа ми докато и той не почувства огромно желание!

Нормално е.

Мила, майките не са точно тук
Тук също има майки, но повечето сме такива, които имаме силното желание да станем такива, виж в другите форуми
Аз също мисля, че не е рано. Просто сега си го почувствала

Елси, никога няма подходящ момент, това е извинение. Като искаш второ го правиш, все ще се справите с трудностите някакси.
По темата и аз чаках подходящия татко.

Не плачете девойки! Стискам ви палци бебенцето да стане в най-подходящия за вас момент и колкото може по-скоро!

Аз също съм луда бебоманка от както се помня. осъзнато желание,че искам бебе...знам ли, на 17 май за пръв път. На 19 пак, ама от друг татко. На 21 забременях,след като година бях омайвала тогаващния ми приятел, в последствие законен  мъж. И като кандиса, след 5 месеца видяхме 2те чертички. А откакто се роди малката той ме гони за второ. Аз за сега отбивам атаката,че съм секцио, ама няма да удържа фронта още дълго. Не за друго, ами ме влече. Миналата седмица си купих бебешко списание и като четях бременните теми ме връхлетяха спомени и чувстава и се наревах едно хубаво...Искам пак бебе. момичета, аз наистина съм клиничен случай. Аз поради тази причина 6 месеца не си купувах бебешките списания, като гледам пак ще си наложа поне 6 месеца вето. 

С половинката сме заедно от три години. Някъде към втората година се появи желанието ми за дете. Но живеем на квартира, аз тогава още учех и сякаш не беше подходящ момента. После почнах работа и така бебето остана на заден план. НО една моя приятелка забременя  и покрай нея направо полудях по бебета, кореми и всичко останало. И пак се почна едно мрънкане на мъжо. Ама той се дърпаше. И решението за бебе си го взе самото бебе, защото се появи доста изненадващо. Таткото щастлив. Явно съм го искала много силно. И така живот и здраве си чакаме бебчето.
Относно това да ли момента е подходящ или не, ами няма подходящ момент. И сега сме на квартира, аз междувременно останах без работа, страх ме е много как ще се справяме, но въпреки всичко много се радвам и нямам търпение.   

Криста,възхищавам ти се искрено,защото мен ме е голямо шубе за бебе,точно поради причината,че нямаме стабилни професии и жилище.Евала на такива като вас,които въпреки условията искат да имат дете.Аз също ужасно много го желая,но ме спира горепосочената причина,както и някои мои здравословни пречки да забременея в близко бъдеще.

Аз мисля, че при повечето жени е доста изявен майчинският инстниткт, който води до желанието да имаме деца. Това е природа.
Но всъщност преди да се вземе такова решение, освен вътрешното желание което носим в себе си , трябва сериозно да се помисли дали наистина сме готови за отговорността да сме родители - и майката и таткото.  Като под отговорност имам предвид, че трябва да сме стабилни финансово и емоционално.
При нас всъщност това решение се взима в момента, все още не бебеправим, но аз мисля че сме готови. И тъй като смятам, че  това е естественият ход на живота ни и се надявам скоро да започнем с опитите.

....и да продължа.....

Когато човек има желание всичко е възможгно!!!
Успех на всички, които са направили крачката, пожелавам Ви здрави и красиви бебчета.

И ние сме така, до скоро само аз напъвах за това, но наскоро и мъжото му се прииска, за съжаление имах киста на единия яйчник, другата седмица съм на лекар да видим дали всичко е наред  Нямам търпение да започнем с бебеправенето и да се появят двете чертички.

Доста хора се изказаха, че желанието за бебе е свързано с намирането на точния човек! Не мога да повярвам, че приятелят ти би те използвал като крава за разплод (май се изразих твърде грубо )! В днешно време сякаш преобладават семействата без брак, не съм правила статистика, но поне край мен е така!
Тук никой не познава твоят човек...самата ти не можеш да разбереш какво му е в съзнанието, какво остава за нас! Мисля, че отговорът на всичките ти въпроси и съмнения се крие в един сериозен разговор на четири очи - между теб и него!

Успех!

Със съпругът ми бяхме заедно близо година и още не бяхме решили да имаме бебе,но забременях.Тъкмо се настроихме за бебе и направих спонтанен аборт.След него вече бяхме на вълна бебета и  искахме.За съжаление се повтори същото .Сега отново работим по въпроса и дано този път имаме късмет.

Рори, успех и късмет този път!  

Видя ми се подходящ момент и подходящ човек.

Аз също ти пожелавам успех rori , а тук ще намериш и много приятели

Късмет