Защо някой няма да иска да работи?

И защо си решила че трябва да реагираш като нея в случая? Тя го е правила защото го е искала. Когато човек (жена) почувства вкусът на свободата, тя се отприщва на всичко за което е мечтала, но по една или друга причина в брака не е могла да си позволи. Това е начинът на зълва ти-не твоя.
Аз също си позволявам много развлечения, но доста по-различни. Театри, опери, концерти, пътешествия, партита, ресторанти в компания и т.н. Отприщила съм се на шопинг и скъпи козметични глезотии, спа, масажи и какво ли не. С една дума, всичко което ми харесва. И всеки ден си мисля колко е страхотно да съм сама и какво ли ще правя когато се появи МЪЖЪТ с  предложението и пръстена...А той ще се появи. Тогава много ще ме е шубе за свободата ми и промяната на сегашния начин на живот който ме прави супер-удовлетворена и щастлива.

Ха ха ха ха, St., ще излезе човек от теб! Който си купува такива сандалиии... има надежда за него!  Много жалко, че толкова черно-бели ги виждаш нещата, дано не съжаляваш един ден. Поне казваш, че е добричък мъжът ти, дано си струва жертвите. Между другото - евалла на зълва ти, не е лесно човек да събере смелост прямо и  открито да последва желанията си, пък бил той и смешен в очите на околните. И ще повторя момичетата - но наистина всеки има свой начин да бъде щастлив, не е задължително да заприличаш на зълва си, ако решиш да си свободна - барът и дискотеките са един от многото, да не кажа последният начин да се почувстваш добре, но ти си знаеш. 

Towa izbroeneoto се случва и когато имаш и мъж до себе си-въпрос на свикване,че това са неща ,които винаги си правила и от началото той го знае също.

Начините на развлечения далеч не винаги съвпадат, да не кажа- почти никога в пълна степен. Ти искаш театър, ама той иска да си гледа поредния супер-важен мач. На теб ти се излиза с приятели, но на него те не са му приятни. На теб ти се ходи на екскурзийка уикенда, но той е супер-скапан от бачкане и му се лежи на дивана...

Всяко хрумване за развлечение трябва да съгласуваш и планираш, никаква възможност за импулсивно решение и хукване където душа ти пожелае. И после...едно е да се развличаш сама, и съвсем различно с "опашка", която да те следва.
Ще се замислиш доста дали да отидеш на женско парти вместо да отделиш време на съпруга с който от работа и без това нямате много време един за друг. И какво ще правиш в компания с несемейни като интересите ти са съвсем други...И да отидеш, нито е да се отпуснеш като хората, нито да пофлиртуваш както си му е реда.  
Освен това, със семейство време за развлечение почти не остава като сложиш работата+ домашните задължения. Последните се увеличават многократно превръщайки се в хамалогия на моменти. Разходите по семейството и дома нарастват значително за сметка на тези за лични глезотии. Като цяло разходите особено по-големи, няма начин да не съгласуваш или допиташ. И сигурно ще се намери повод да ти напомнят кой по ред чифт обувки ти е този и не са ли ти достатъчни цял куфар с бижута...
Като съм сама, спокойно си позволявам с месеци да не припарвам до печка и да хапвам по заведения. Много съмнително че това ще ти се случи със семейство при условие че мъжът си иска стабилно ядене, а не салатка с треволяци клъвната някъде.

Да описвам ли още и още...? Случва се ама друг път! Айде ние не сме били семейни и не знаем какво се случва...

Аз да ви кажа... много мило, че пишете тези неща, но не става дума тук да го зарязвам. Не съм обмисляла такава идея насериозно. Понякога ми накипява, но ако трябва да бъда честна абсолютно насериозно не съм я обмисляла, наистина.

Yulichka, ами добродушен е, да. Друг е въпросът, че никое от обичайните неща, които една жена иска от семейния живот, той не може да предложи в момента - сигурност, опора. Не може да ми подсигури сам дори храната и топлото дето се казва ако ги няма техните. Преди като работеше нямаше проблем за такива неща. На мен ми е малко тегаво с това понеже аз самата съм по-силен тип. Някак очаквам от човека до мен да ми импонира в това отношение. И като не е така започвам да се чеша по китарата  и да пиша по форуми.

Искам да го накарам да работи просто.

Не можеш да го накараш да работи ако той не иска. Въобще не можеш да накараш някого да прави това което не иска. Той сега е в зона на комфорт, добре му е да го издържат, от какъв зор да работи? Ще си седи така докато може. Докато му предоставяш този комфорт. Ако щеш ми вярвай, но за това положение и ти имаш вина и то не малка. Като свободно предоставила му възможността да легне на нечий гръб. Докато това е факт, той ще затъва все повече.

Ей, ако бях, аз сигурно до сега да съм го зарязала тоя.
Ама въпросът е, че не съм.
Тя и мойта е една - с двете деца...
Е, мъжът ми работи и носи пари, обаче напоследък е станал толкова нервен, че хич не мога да го понасям.
Да не говоря, че не мога и да си помисля за забавленията, за които говори Лизет.
Оххххх.
Само да почна работа!

Има и друго, момичета: повечето жени, независимо от статуса си в обществото (от домакини до висши мениджъри) някак очакват от мъжа до тях да е силен, да може да разчитат на него (дори и това на практика никога да не се наложи при независими и добре реализирани мацки), да знаят, че имат мъж до себе си. И когато видиш, че този мъж разчита повече на теб отколкото на себе си, вкарва ти разни странни схеми... не знам. Колко продължава любовта в тези случаи? Докога ще обичаш такъв човек? Защото може и да останеш с него - поради едни или други обстоятелства или просто заради навика и привързаността, но дали ще го обичаш? Дали ще си щастлив? А като се заредят и разочарования? Струва ли си? Защото така или иначе си сам в тази връзка. Колко много "семейства" живеят така - общувам с много хора и това ми се набива на очи.
St., явно мъжът ти е в някаква пропаст - щом е бил съвсем друг човек. Пробвала ли си да му поставиш ултиматум? Може би примерът е неуместен, за което се извинявам, но дъщерята на Тайна малко по-назад в темата си налегна парцалките, като и удари тежък шамар съдбата - явно не е имало проблем и преди да започне работа, но е по-лесно като тати (лека му пръст!) носи. Ако ясно поставиш ултиматум, че ако продължава така, просто ще си тръгнеш без да ти мигне окото, може и да се постресне домочадието. Една приятелка точно така размърда мъжа си, беше в идентично на твоето положение, дори и в това, че живее със свекърва. Бяха и се качили на главата буквално, но да видиш как се стресна маминото детенце, като видя, че ще я изгуби.

И моят мъж не иска да работи по- скоро твърди, че работи, но работа му поне за момента не генерира никакъв доход за семейството.
Като се запознах с него преди 8-9 години беше един от най работните хора които някога съм познавала. Работеше тъй да се каже двойно, по 12 часа на ден уикенди и т.н.
Преди година го уволниха след 15 годишен стаж в съответната фирма. Помогнах му да си намери друга работа на която изкара 1 месец след което пак го уволниха и оттогава не си търси работа и така да се каже отказва да работи. Със спестяванията си реши да почне частен бизнес и поне до момента си е чиста набутвация. Напълнихме се със заеми за да поддържаме бизнеса и за да си покриваме домашните разноски зашото бизнеса не генерира достатъчно доход за да може да си покрие разноските та какво остава за другите ни разходи. Аз тегля от едната банка кредит за да купучам храна за вкъщи с;ледващия месец тегля от другата банка че да платя на първата банка. Умолявам мъжа ми да си потърси работа, но той отказва твърди че биснесът му щял да тръгне и че бил златна мина. Дори взе и сина си да му помага та сега и бащата и синът ми искат пари. Всеки ден ми звънят да ме изнудват, че били гладни, нямали дрехи, нямали пари да си платят на работниците и такива подомни радости. Предложих поне единият да почне някакаква работа докато тръгне бизнеса, но отказват. А колко работят в самия бизнес е също неясна работа. Просто хем искат да имат бизнес, хем да не се натоварват и аз да ги издържам.
Като капак мъжът ми довлече и някакъв приятел  вкъщи и ми вика да спял у нас известно време че нямал пари за квартира и за бензин та той мъжът ми щял да го взема от работа и да го води у нас да спи. Днес пък ми се обади да му купя кола на мое име защото той си продаде колата, за да си плати наема за бизнеса и нямал кола нито щели да му дадат пари от банката да си купи тъй като не може да докаже доход. Всеки ден се караме. Моля го да почне някаква работа но не иска. Ако му кажа че си тръгва ми вика да правя каквото искам, но той от бизнеса нямало да се откаже и друга работа нямало да почне.

само мога да ви съчувствам и пожелая кураж

Не разбирам защо стоиш при него. Очевидно изобщо не му пука за теб 

малко съчувствие и от мен. Много е лошо мъж да е без работа. Че то, повечето и нищо не пипват вкъщи, да каже човек, че поне се грижат за дома и децата. А това с преспиването на приятели ме разби! Чунким не стигат другите проблеми и разходи, дай да го играеш хотел на чужди хора!

venus1, за да започне да печели някакви пари от частен бизнес, трябва да мине време - по лични наблюдения - поне 2 години. Инициативата е хубава, но след като ти тежи да я спонсорираш защо продължаваш? Спри да му даваш пари.
Ти оставала ли си без работа някога?

ГЛУПОСТИ!

Печеля от бизнеса си от първия ден.

За да правиш бизнес трябва да знаеш КАК.
Бизнес НИКОГА не се започва с капиталовложения и още по-малко със заеми. Това е почти 100% гаранция за фалит.

Мъжа ти, venus1, да дойде да го науча как се прави бизнес!

Къде го този бизнес, дето печели от първия ден! Хайде пак само приказки. Това е като хонорарите по 400 лева на ден. !!!!!!!!!!!!!!!! Ти да видиш ..................