Бихте ли погребали куче в двора на къщата, в която живеете?
- Публикувана: 13 дек. 2011, 17:13 ч.
- Последно мнение: 11 ян. 2012, 10:32 ч.
# 15
13 дек. 2011, 21:45 ч.
Бих погребала собственото си куче в двора си.даже не ,,бих,, ами е сигурно.
При така описаната ситуация - не знам как бих реагирала но прекалено обичам животните и може би съм пристрастна.
Виж целия пост
При така описаната ситуация - не знам как бих реагирала но прекалено обичам животните и може би съм пристрастна.
# 16
13 дек. 2011, 22:19 ч.
Да.Преди 10г. булонката ни беше погребана в двора ни.И да- кухнята ми гледа към двора.
Виж целия пост
# 17
13 дек. 2011, 22:38 ч.
Да, бих погребала кучето ми в двора ни и бих сложила отгоре голям камък, за да се знае къде е и да му слагам цветенца от време на време, като ми е мъчно.
Виж целия пост
# 18
14 дек. 2011, 00:38 ч.
Моите 3 любими котета са погребани в двора на вилата ни. Всеки път, когато съм там и погледна мястото се сещам за любовта с която са ме дарили и ми става много, много мило....Ако животинчето е мое- да, бих го погребала.....
В София е голям проблем. И на нас така ни дадоха коте в кутия....
Виж целия пост
В София е голям проблем. И на нас така ни дадоха коте в кутия....
# 19
14 дек. 2011, 00:42 ч.
Вие как бихте постъпили, бихте ли се съгласили?
Първоначално и първосигнално отговорих с "да" на анкетата... после си изтрих гласа ...
Искам това, което виждам всеки ден да ми напомня за живота на някой, а не за смъртта му ...
Бих погребала любимото си животно другаде... на някое красиво и спокойно място.... с цялата ми обич...
Не и в двора си ... точно защото много го обичам и не бих искала всеки ден "да се срещам с гроба му и със смъртта му".
Виж целия пост
Вие как бихте постъпили, бихте ли се съгласили?
Първоначално и първосигнално отговорих с "да" на анкетата... после си изтрих гласа ...
Искам това, което виждам всеки ден да ми напомня за живота на някой, а не за смъртта му ...
Бих погребала любимото си животно другаде... на някое красиво и спокойно място.... с цялата ми обич...
Не и в двора си ... точно защото много го обичам и не бих искала всеки ден "да се срещам с гроба му и със смъртта му".
# 20
14 дек. 2011, 00:56 ч.
Кучетата похребвахме с родителите ми в двора на вилата 
без паметници т.е. без обозначение .....
Виж целия пост
без паметници т.е. без обозначение ..... 
# 21
14 дек. 2011, 07:35 ч.
Да, бих. И съм го правила, но с котки...
Обаче се опасявам, че Вашата овчарка ще го надуши, при всичко случаи. Освен ако не ми спретнете бетонен саркофаг...
Де да знам, сложно е...
Но все пак това е бащиния на леля ти, доколкото разбирам... Едва ли има основателна причина, според която те да не може да си ползва нейното си както си пожелае.
Ним, постави се на нейно място.
П.П: пред блока си погребахме морското свинченце! А пред един друг блок пред службата ми има дори кръст на заровено кученце. Пък знаете, че е пълно с бездомни такива. Но гробчето е оцеляло. Явно има начин.
Виж целия пост
Обаче се опасявам, че Вашата овчарка ще го надуши, при всичко случаи. Освен ако не ми спретнете бетонен саркофаг...
Де да знам, сложно е...
Но все пак това е бащиния на леля ти, доколкото разбирам... Едва ли има основателна причина, според която те да не може да си ползва нейното си както си пожелае.
Ним, постави се на нейно място.
П.П: пред блока си погребахме морското свинченце! А пред един друг блок пред службата ми има дори кръст на заровено кученце. Пък знаете, че е пълно с бездомни такива. Но гробчето е оцеляло. Явно има начин.
# 22
14 дек. 2011, 07:57 ч.
Не. Има друг домашен любимец и дете. Има си съвсем реални причини трупове да се погребват по определен начин.
Виж целия пост
# 23
14 дек. 2011, 09:09 ч.
Не. Не бих го направила и със собствените си домашни животни.
Виж целия пост
Има си съвсем реални причини трупове да се погребват по определен начин.
# 24
14 дек. 2011, 09:29 ч.
Аз също имам патологична любов към животните, но...това е труп.И има причина да има правила по погребването.Същото е като при хората, не се заравяме по дворовете, Ако и да сме се обичали приживе.При наличие на още животни ще има ровене, виене и прочее изпълнения, една кутия не спасява ситуацията.Много ще е хубаво Следващия ти Любим Любимец да изрови кокалите на Предишния ти Любим Любимец.Като приравняваме обичта към животното към човешката, би било хубаво да уважим и тленните останки по човешки, а не как дойде, оправдавайки действията с патологична любов.
Виж целия пост
Бих погребала собственото си куче в двора си.даже не ,,бих,, ами е сигурно.
При така описаната ситуация - не знам как бих реагирала но прекалено обичам животните и може би съм пристрастна.
При така описаната ситуация - не знам как бих реагирала но прекалено обичам животните и може би съм пристрастна.
Аз също имам патологична любов към животните, но...това е труп.И има причина да има правила по погребването.Същото е като при хората, не се заравяме по дворовете, Ако и да сме се обичали приживе.При наличие на още животни ще има ровене, виене и прочее изпълнения, една кутия не спасява ситуацията.Много ще е хубаво Следващия ти Любим Любимец да изрови кокалите на Предишния ти Любим Любимец.Като приравняваме обичта към животното към човешката, би било хубаво да уважим и тленните останки по човешки, а не как дойде, оправдавайки действията с патологична любов.
# 25
14 дек. 2011, 10:24 ч.
То има правила, ама къде да го погребеш душинката. Някъде по горите ли? По ливадите? Ние погребахме вече две кученца в двора ни. Вярно голям е двора и не го делим с никой. В единя ъгъл са милинките, имат си гробче с цветенца, оградено с камъни. Имаме и две каракачанки свободно разхождащи се. Един път не съм ги видяла да се мотаят натам, камо ли да ровят. Ама и те са, като хората, с различен нрав 
Виж целия пост
# 26
14 дек. 2011, 10:42 ч.
Никога не бих го направила.
(по собствени критерии за хигиена)
Виж целия пост
(по собствени критерии за хигиена)
# 27
14 дек. 2011, 11:03 ч.
Аз също имам патологична любов към животните, но...това е труп.И има причина да има правила по погребването.Същото е като при хората, не се заравяме по дворовете, Ако и да сме се обичали приживе.При наличие на още животни ще има ровене, виене и прочее изпълнения, една кутия не спасява ситуацията.Много ще е хубаво Следващия ти Любим Любимец да изрови кокалите на Предишния ти Любим Любимец.Като приравняваме обичта към животното към човешката, би било хубаво да уважим и тленните останки по човешки, а не как дойде, оправдавайки действията с патологична любов.
Сигурно си права.
Аз не се оправдавам.Не знам как бих постъпила.
Просто съм много емоционална и в конкретния момент не бих мислила толкова трезво.
не съм заравяла скоро домашен любимец / и слава Богу/ и не знам правилата.
Но ако трябва да избирам пред това да е в двора ми или на 20 км в някоя гора бих избрала първото.
Виж целия пост
Бих погребала собственото си куче в двора си.даже не ,,бих,, ами е сигурно.
При така описаната ситуация - не знам как бих реагирала но прекалено обичам животните и може би съм пристрастна.
При така описаната ситуация - не знам как бих реагирала но прекалено обичам животните и може би съм пристрастна.
Аз също имам патологична любов към животните, но...това е труп.И има причина да има правила по погребването.Същото е като при хората, не се заравяме по дворовете, Ако и да сме се обичали приживе.При наличие на още животни ще има ровене, виене и прочее изпълнения, една кутия не спасява ситуацията.Много ще е хубаво Следващия ти Любим Любимец да изрови кокалите на Предишния ти Любим Любимец.Като приравняваме обичта към животното към човешката, би било хубаво да уважим и тленните останки по човешки, а не как дойде, оправдавайки действията с патологична любов.
Сигурно си права.
Аз не се оправдавам.Не знам как бих постъпила.
Просто съм много емоционална и в конкретния момент не бих мислила толкова трезво.
не съм заравяла скоро домашен любимец / и слава Богу/ и не знам правилата.
Но ако трябва да избирам пред това да е в двора ми или на 20 км в някоя гора бих избрала първото.
# 28
14 дек. 2011, 11:12 ч.
Да, бих го направила.
Нашето куче го погребахме миналата година в двора на баба ми и дядо ми.
И въпреки че те имат куче, не е проблем.
Знам, че по закон не е разрешено, но ветеринарът, който го приспа каза, че не ги взимат.
Виж целия пост
Нашето куче го погребахме миналата година в двора на баба ми и дядо ми.
И въпреки че те имат куче, не е проблем.
Знам, че по закон не е разрешено, но ветеринарът, който го приспа каза, че не ги взимат.
# 29
14 дек. 2011, 11:35 ч.
Да бих, и го направихме. Живея в блок, от двете страни на който има нещо като градинки с цветя, садим и си ги отглеждаме ние, живеещите в блока ( кооперация на 4 етажа е ). Преди 7 год. заровихме котето ми в една от градинките и посяхме отгоре един розов храст - е няма такава красота, кървавочервени рози. Всеки път като ги погледна и се сещам с такова умиление и любов за моята писана. Преди 3 год. почина и кучето ми, канадска лисица. Погребахме го в другата градина. Пак посяхме цветя. И пак се сещам с любов за него. Въпреки, че градинките са ничия собственост, т.е. не са оградени, и се разхождат много бездомни кучета никое не ровило, да вади останки. Явно зависи на каква дълбочина са заровени.
Ако леля ти издълбае достатъчно дълбока дупка мисля, че няма да имате проблем с другото куче. Друг е вече въпроса за емоционалното ти възприемане на нещата.
Виж целия пост
Ако леля ти издълбае достатъчно дълбока дупка мисля, че няма да имате проблем с другото куче. Друг е вече въпроса за емоционалното ти възприемане на нещата.
Препоръчани теми