Нашите мании, навици и странности

За мен е по-скоро въпрос на елементарно уважение към храната на масата 

Чета редовно Лична драма.
Имам пропуснати около десет броя, откакто е започнал да излиза.
 

Това беше за тайните, ама карай.

По въпроса с ориентацията, наскоро четох някъде, че хората, които имат по-къс безименен пръст на ръката, в сравнение с показалеца, са с много лоша ориентация. Аз мислех, че на всички хора той им е по-къс, докато не се вгледах в ръцете на мъжа ми- неговия е по-дълъг от показалеца  
Моя безименен е драстично по-къс, а ориентацията ми е сведена до абсолютна нула. Губила съм се милиони пъти в Стария град в Пловдив, при условие, че ми се налага да го пресичам поне веднъж седмично   Губила съм се къде ли не, а да намеря колата в закрит паркинг- абсурд! Затова и никога не ползвам такива 

Не съм ≾_Smile_≿, обаче и аз въм в клуба с фотографската памет. Не знам дали се води фотографска точно, по-скоро слухова or something, макар че не точно... Помня почти всичко, което са ми казали или съм чела, обикновено са разговори с хора, в състояние съм да цитирам цели дълги разговори в скайп ей така. Филми и сериали също, разни обяснения обаче винаги ми убягват - в смисъл, примерно по биология учихме за алелни взаимодействия, кръстосване и т.н, съответно нямам проблем със задачите, ако трябва да обясня обаче защо и как е станало ще го въртя един час, докато звучи логично и извън главата ми. 
Иначе не е лошо като цяло, просто се помни прекалено много излишна информация, аз поне не съм усвоила избирателното забряване още.

Наскоро развих нещо като обсесия с числа - като ми е скучно или просто ей така, започвам да си пресмятам разни числа наоколо. Винаги е умножение или събиране, никога изваждане и делене. 

Не помня дали съм го казвала, обаче не обичам да ми вървят от лявата страна. Неестествено ми е.  И нямам рационално обяснение за това.

Аз правя същото. Само, че при мен винаги е събиране.

Мразя да ме хващат под ръка.

Има един лаФ ,"Чета лична драма за да видя че има мн. по-зле от мен "
Мисля че историите там са съчинени  от некадърни хора завършили журналистика или НТФИЗ


Извинете за спама 

Не си сама-задължително от дясно върви този които е с мен   

Станахме три.

Като заговорихте за вървене...
Когато някой върви пред мен и е на достатъчно късо разстояние, изпитвам неустоимо желание да го ритна отзад... Или поне да го бутна...

Хехе, и аз съм така От едно време събирам ли събирам, даже наскоро седнах и сортирах последните останали и пожълтяли дискове на външния хард, за да се запазят и да са на едно място.
Имам такива антикварни и уникални неща от най-различни стилове, че понякога като чуя нещо отдавна забравено си казвам "къде съм го намерила това?". Голяма мания си е
Навик, но не знам колко странен, ами по-скоро традиция, ми е пиенето на кафе сутрин. Пропусна ли - значи или съм препила сериозно предния ден, или нещо не е в ред. Но пиенето ми на кафе всяка сутрин представлява следното: пускам машината да загрее, през това време поразчиствам ако от предната вечер са останали неща на масичката в хола - разчиствам си, за да ми е приятно и уютно. Сгъвам одеалцето,нещата за миене - в мивката. Пускам кафето. После поне един час - тв, компютър, топлата напитка. Така че като имам излизане сутрин винаги си предвиждам един час за този ритуал, освен ако не съм от мноооооооооооооооооого рано на работа, тогава в офиса пия, но съм крива поне до 10 сутринта.

Непрекъснато преподреждам. Сортирам кутийките и бурканите с подправки нон-стоп и много обичам да подреждам всичко по вид. И аз като Поли съм групирала парцалите и гъбичките за чистене в отделни кутийки според "мястото", което ще се почиства с тях.

За вървенето - аз като вървя пък винаги заставам от дясно - тоест от мое ляво да има човек. Ако от дясната ми страна има някой, то поне и от лявата да има - за баланс. Иначе имам чувството, че ще падна, и съм такава от малка....

Още една странност - абсолютно необяснима за мен - когато излизам и никой не остава вкъщи след мен, проверявам по 100 пъти дали съм изключила котлоните (дори ако е сутрин и не съм ги пускала преди това...), дали не работи някой уред, загасила ли съм всичко.... Поне два пъти правя обиколка на апартамента. Чувствам, че е нещо болестно и се боря срещу него, трудно, но поне се опитвам.

Така съм в работата. Всеки път, когато си тръгвам, трябва да проверявам дали всичко е заключено, изключено, парите дали са прибрани... Много пъти съм се връщала, за да проверя дали наистина изключих контактите...
>> Вечер, налага ли ми се да спя сама, задължително трябва преди лягане да си направя чаша зелен чай. Задължително зелен и задължително се пие в рамките на 30-60 минути, докато преглеждам форума. Чак след това затварям лаптопа и си лягам да спя.
>> На ден, не направя ли поне 300 коремни преси, имам чувството, че се разхождам със шкембе, вървящо един метър пред мен. Напълно наясно съм, че няма как в рамките на един ден да напълнея и да пусна коремче, ама цял ден го мисля...

Аз пък мразя да ходят от дясната ми страна. Винаги искам да ми е свободна. Дори и при разминаване се стремя да минават ми минават от ляво.

Аз помня всякакви глупости, но нещо ако ми е дадено да го уча ми изисква кански усилия.  Знам книгите си в библиотеката коя за какво се разказва, как се казват и изглеждат главните герои...но учебниците ми представляват голяма трудност.
 
Запомням и уча само ако сама съм го написала и систематизирала.Никога не съм можела от учебника да чета и едновременно да уча.Първо се подчертават важните неща, после се вадят в тетрадки систематизирано, с цветни химикали, удивителни.Ако не ми е достатъчно систематизирано и кратко го преписвам още веднъж в други тетрадки.Ако е едноцветно не мога да го запомня също...всяко нещо трябва да е в определен цвят-примерно римските точки в червено, подточки в зелено, тирета в розово. 
Така съм учила винаги и на изпит си спомням"Червения надпис беше еди какво си, а под него беше името на еди кой си". В училище ми помагаха картинките и различните шрифтове в учебниците.   

Чак сега видях, че си питала.  
Ами, "трудно" може би не е точната дума, по-скоро е странно. Но не помня всичко. Така например, когато г-жата ме караше да уча стихотворения, запечатвах коя буква след коя следва и така го помнех, но сега изобщо не мога да се сетя за тях. Друго е положението обаче с лица, места и т.н., спомням си подредбата на къщите на хора, при които съм ходила като малка - къде са били диваните, колко е била голяма стаята... Или пък ако съм минала веднъж през дадено място или успоредно на него, близо до него, се ориентирам. Веднъж пък срещнах една жена и бях твърдо убедена, че някъде съм я срещала, но не помнех къде... след няколко седмици се оказа, че продава закуски в един павилион и оттам я знам, и тук вече се обърквам - помня лицето, но не помня мястото (е, сега вече го знам ). Достатъчно е един път да ми се покаже лицето, а ако ми се каже и името, още по-добре. Та така... лица помня най-добре, единственото, което не мога да помня са годините, което ми е странно при положение, че помня рождени дни и се разбирам с числата по принцип. Явно мозъкът си отсява това, което ме у необходимо.

Последния път за един изпит така се готвих - всичко в таблици, даже като става дума за граматика, всичко го правя на ексела - подчертавам, болдвам.
После от екрана го преписвам и си го правя наново, най-важното в червено, подточикте - зелени. Всеки цвят е определено нещо и като теб - ако хвана да чета дикетно от учебника или лекциите - нищо не ми влиза в главата:(