Темата е, обаче, друга. Значи, този "татко" не се е грижил реално за детето досега. Не е сменял памперси, не е бърсал сълзи или промивал рани. Изведнъж, хоп--ето, той поема функциите на баща. Или с други думи, "таткото," ако е толкова безотговорен колкото изглежда, би очаквал от съпругата си да започне да се грижи за още едно дете. Защото едва ли той ще започне да върши всичко това.
Детето не е виновно за незрелите решения на възрастните. Както казах в първия пост, ако имам енергия и време, и ако детето няма по-близки хора в тоя случай, вероятно бих го приютила. "Таткото" е съвсем друга история.
П.П. Надявам се темата да не е истинска. Ако е истинска, се надявам детенцето да намери семейство, което го обича истински, ще му осигури уютен дом и ще му покаже, че някои ценности, доверие и отговорност за постъпките, все още съществуват. Не е задължително да е с биологичния баща.