Готина сингъл 30+ търси.......

  • 48 554
  • 1 306
# 1 185
Какви щяха да са тези неща, заради които би си заслужавало да съм сама?  Peace Не се заяждам, наистина се чудя.

Свободата най-вече - да правиш точно това, което ти се прави в момента.

Почвам да си мисля, че наистина, ако не си живял сам, не може да го оцениш. Simple Smile Нямам идея защо нито ти, нито Краси - като представителки на рано омъжените, дори не можете да си представите, че да зависи всеки детайл от ежедневието ти само от теб, може да доставя удоволствие.

И за да не се включи BirdsFlu отново с писъци "Содомия! Разврат!" ще кажа, че с мъжа ми сме заедно от 22-23-годишни. Живеехме си всеки по къщите, после той замина да учи за 3 години за САЩ, после се върна. Та не съм от нейните митични сингълки с писинга. Simple Smile
Виж целия пост
# 1 186
Аз и като се омъжих си праавех каквото ми се прави! Не разбирам, в какво точно се изразява тази свобода, която не съм имала в брака! Не смятам, че съм се омъжила рано, нито че 5 години живеене сама не се броят за живеене сам. Сама съм живяла, и още как! аз съм се грижила за себе си, а не майка ми, нито хазяйката ми, нито комшийката, нито шефът ми. Не разбирам, с какво "моето" живеене сам се различава от "твоето" живеене сам, че да се поставя под въпрос! Кои точно детайли от моето ежедневие през тези 5 години не са зависили от мен, обаче от твоето ежедневие през десетте години са зависили от теб? Все същото е, независимо колко време е било при теб и при мен.
Виж целия пост
# 1 187
  Не разбирам, защо трябва непременно да съм пропуснала някакви благинки на сингълството? Да спя с повече мъже? И да бях го направила, да не би да имаше вероятост да попадна на някой с два пениса, че да е такова чудо невиждано? Да отида по повече кръчми? Кръчми като кръчми, там ходят всякакви, дори и женени. Да живея сама в някоя гарсониера? Като си оставя леглото неоправено да си го намеря пак неоправено? или да готвя само за себе си? Щях да съм по-щастлива така? За мен щастието е любим човек. Какви щяха да са тези неща, заради които би си заслужавало да съм сама?  Peace Не се заяждам, наистина се чудя.

Andariel, звучиш като един митичен герой от българската литература в този си пост. "Че какво има да и гледам на Вената (има се предвид Виена)? Град като град - хора, къщи, салтанати!"
И ти така - какво му е толкова на сингълството - неоправено легло, секс и кръчми. Нищо за губене!
Виж целия пост
# 1 188
Много сте чудни - така както някои срещат половинката си след 30, 40 или 50 и дотогава са сингъл, така други я срещат още в ранна младост - би било глупаво да отпъдим любимия си заради някакви 6-7 години самостоятелен живот, който ни се полага. Ами ако се е появил на 20? Да срещнеш точния човек е хубаво по всяко време и е много по-хубаво да пиеш сутрешното кафе с някой, който те обича, в общото ви жилище, отколко сам в собствената си квартира. И да има за кого да приготвиш закуска освен за себе си.
Виж целия пост
# 1 189
Ако ще си броиш студентството, аз трябва да си броя и гимназията, и студенството. И ще "водя" вече с 11 години сингълство. Simple Smile

Не знам детайли от твоя живот, така че няма как да знам нито какво си си позволявала, нито какво си искала да си позволиш.

За себе си знам, че ми се налага да се съобразявам, че живея с някой друг. Възможно е твоите и на мъжа ти желания винаги да са съвпадали или пък ти да не се съобразяваш с неговите - това няма как да кажа.
Виж целия пост
# 1 190
И за да не се включи BirdsFlu отново с писъци "Содомия! Разврат!" ще кажа, че с мъжа ми сме заедно от 22-23-годишни. Живеехме си всеки по къщите, после той замина да учи за 3 години за САЩ, после се върна. Та не съм от нейните митични сингълки с писинга. Simple Smile

 Joy Joy Joy Никаква сингълка не си била, значи.

Егати, една истинска сингълка няма в тоя форум. Само ерзац-сингълки.
Тц-тц-тц, язък за седемдесетте и няколко страници  Crossing Arms
Виж целия пост
# 1 191
И за да не се включи BirdsFlu отново с писъци "Содомия! Разврат!" ще кажа, че с мъжа ми сме заедно от 22-23-годишни. Живеехме си всеки по къщите, после той замина да учи за 3 години за САЩ, после се върна. Та не съм от нейните митични сингълки с писинга. Simple Smile

 Joy Joy Joy Никаква сингълка не си била, значи.

Егати, една истинска сингълка няма в тоя форум. Само ерзац-сингълки.
Тц-тц-тц, язък за седемдесетте и няколко страници  Crossing Arms

Сигурно купонясват някъде, а ние... в бг-мама. Срам.
Виж целия пост
# 1 192
оК, нека да изглеждам като "оня" герой! И все пак, на Виената, с изключение с някоя друга представителна сграда, останалото си е точно казано - къщи, хора.
 Аз досега не разбрах коя е тази качествена разлика  на сингълството до 30, по която то да превъзхожда обявения за ранен брак на 22-23-24. Кое е това нещо, което ако не го изживее една жена като сингъл 30, все едно не е живяла сама? Ако аз сега бях момиче на 22, с какво бихте ме съблазнили да остана сингъл до 30? Каквое това нещо, което не бих могла да имам, ако съм живяла 5 годин сама, или което не бих могла да имам, ако се омъжа? Какво, мъжът ми ще ми сложи вечерен час или голямата благинка ще е, че не мога да се  изсекся с някой случаен?
Виж целия пост
# 1 193
Много сте чудни - така както някои срещат половинката си след 30, 40 или 50 и дотогава са сингъл, така други я срещат още в ранна младост - би било глупаво да отпъдим любимия си заради някакви 6-7 години самостоятелен живот, който ни се полага. Ами ако се е появил на 20? Да срещнеш точния човек е хубаво по всяко време и е много по-хубаво да пиеш сутрешното кафе с някой, който те обича, в общото ви жилище, отколко сам в собствената си квартира. И да има за кого да приготвиш закуска освен за себе си.
Tя темата не е за това, а цели да разнищи има ли им нещо на онези, които на 30+ все още не са го срещнали.
Би трябвало и да не е за това как живея аз, а дали съм способен да приема чуждия избор.
За жените, които пък никога не се омъжат или нямат деца не смея да питам, че току виж са приготвили катрана и перата.
Виж целия пост
# 1 194
Темата е за сингълката, която ТЪрСИ! Това все го пропускате! Аз , ако бях мъж, вероятно щях да възкликна, че търси  censored
Виж целия пост
# 1 195
Andariel, леко зацикли.

За мен да вземеш фундаменталното решение, че искаш да остарееш с някого, когато си на 22, е малко раничко.

Но сигурно е индивидуално. Не мога да сравнявам твоя и моя живот. Сравнявам моя живот с моя живот при различни обстоятелства и ти казвам, че семейният живот за мен не бие живота сам по всички точки. И двете неща си имат предимства и недостатъци.

За мен да се омъжиш на 20 е загуба на опции и загуба на възможност да натрупаш различен опит. Защото повечето жени така или иначе се омъжват и така или иначе опознават и този начин на живот.
Виж целия пост
# 1 196
И за да не се включи BirdsFlu отново с писъци "Содомия! Разврат!" ще кажа, че с мъжа ми сме заедно от 22-23-годишни. Живеехме си всеки по къщите, после той замина да учи за 3 години за САЩ, после се върна. Та не съм от нейните митични сингълки с писинга. Simple Smile

 Joy Joy Joy Никаква сингълка не си била, значи.

Егати, една истинска сингълка няма в тоя форум. Само ерзац-сингълки.
Тц-тц-тц, язък за седемдесетте и няколко страници  Crossing Arms

Сигурно купонясват някъде, а ние... в бг-мама. Срам.
E те това е да  Peace
до 30та си година това правех  Mr. Green  После бам намерих си половината и открих необятния свят на бг.мамма   newsm53
Виж целия пост
# 1 197
Добре, нека аз да съм зациклила, ама пак не разбирам, какъв ще да е този различен опит, дето съмм щяла да го натрупам, ако не се бях омъжила? Най-много да бях спала с повече мъже, което не е кой знае какво постижение, аз никога не съм имала проблеми с привличането на мъжете.

Въпросното фундаментално решение за съвместно остаряване не се взема рационално на 23 години, а емоционално, под напора на чувствата и инстинктите. ПредставИ си колко много сме се обичали още тогава и колко много сме се привличали, колко хубаво ни  е било заедно, че да сме били в състояние да искаме да остареем заедно! Ти разсъждаваш по въпроса като 30-годишна, а аз съм го разсъждавала като 23-годишна. Затова на теб ти се струва  рано, а на мен ми е било точно навреме. Иначе едва ли щях да се омъжа точно за този мъж и точно в онзи момеент.
Виж целия пост
# 1 198
Ех, Андариел, а представи си сами деца по тези времена след комунизма. Майката заминала за чужбина в първия възможент момент, защото е от репресирано семейство и не вярва, че демокрацията ще продължи много дълго. Бащата в опити за друго семейство.. Дядо и баба ли? Дядото загинал някъде в Белене, бабата скоро след това, а детето още не знае къде точно се плаща тока. Сега и да натъжаваме сингългите ли? Живяли сме в някакъв сходен филм, но в различни серии. И не, последното пък нещо е да омаловажавам нечий живот.
П.П. Ще трябва да си лягам, че ме чака борба от младия семеен живот. Утре нека пак да си лафим
Виж целия пост
# 1 199
Добре, нека аз да съм зациклила, ама пак не разбирам, какъв ще да е този различен опит, дето съмм щяла да го натрупам, ако не се бях омъжила?

Май го казах няколко пъти - абсолютната свобода да решаваш всичко за себе си във всеки момент. Не разбирам защо не можеш да го оцениш - или бракът ти никога не е бил причина да се съобразяваш с някого, или никога не си имала нужда от това, или не си го изпитвала. Което е и отговор на въпроса "какъв ще да е този различен опит".

Сигурно и ранният брак си има някакви екстри, които за мен не са очевидни - но все пак не виждам смисъл да оспорвам, че съществуват. Ето, ти например изглеждаш удовлетворена.

Може би и аз ако се бях омъжила на 23, щях да подкрепя твоята страна на спора и да се чудя какво толкова съм изпуснала.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия