Готина сингъл 30+ търси.......

Е това последното на Бърди звучи като предложение за развод! Хайде да ни е честито и да се наживеем! 

А на мен сингълството ми е по душа . Ето, още не съм омъжена, харесва ми да не съм, ако си сложа халка сигурно ще ми изгори пръста. А толкова си обичам мъжа, но що така не харесвам тея неща...

Ааа, сус, сакън! Темата е за сингълството, ако е за ада на развода, съвсем друго бих написала. Щото тия няколко месеца сладък живот съм си ги платила скъпо и прескъпо.

  На мен страшно ми харесваше сингълството. Точно в тоя вид както Бърди го е описала... Не мога да си изкривя душата и да кажа, че е по добре като трябва да си напасваш нещата за да идеш на едно кино, и като си гледал всички филми от Кинопанорамата... или че е по здравословно и приятно да правиш непрекъснато нещо, защото трябва, а не както и когато си искаш.
  Но това е цената да имаш дете, и тя напълно си струва.

И какво точно не мога да разбера? Искате да ми кажете как сте извършили някакви неподозирани велики дела, колко ви е широк мирогледът и опитът, само защото сте живяли сами? И какво толкова сте опитали, какво толкова сте направили, което не бихте могли, ако бяхте се омъжили преди 30? Покорили сте Еверест, спечелили сте милиони, станали сте по-добри хора, направили сте научни открития? Едва ли, и вие сте живяли така, както повечето хора по широката земя - със своите дребни човешки радости и проблеми, искали сте да бъдете обичани и ценени.
 Е, сори, ама с такова отношение към брака като към въже на шията, ограничаващо личността и постиженията му, направо се чудя как сте се излъгали изобщо да създадете семейство! Кой знае какви мъки са били да направите компромис със себе си, какво пресмятане на печалби и загуби, какви терзания! Не мога да повярвам, за какво ви е жененето, щом като толкова ви е харесвало да живеете сами? Искате да ми кажете колко аз съм се минала, колко ми е ограничен мирогледът заради женитбаата ли? Ми, ще имате много здраве от мен! Бракът не е никаква пречка човек да се развива, да опитва нови неща, да прави много неща, които би правил и като живее сам. Бракът не слага кръст на мечтите. Но пък дава едно голямо предимство - имаш до себе си любим човек, на когото можеш да разчиташ да те подкрепи в трудни моменти, да се радва с теб в добри, и заедно да си градите общия живот. Няма нещо, което една неомъжена жена да може да направи, а една омъжена да не може да направи. Това с развитието, мирогледа и прочие, е по-скоро личонстна характеристика.
Не смятам живота си за нещо уникално и чудо невиждано, но пък си е мой, друг  нямам, и няма да позволя на никого да ми обясвява какк бил ограничен и подобни,  дори на най-близък човек, при цялото ми уважение. Също както не подценявам и пренебрегвам живота на другите хора, защото той си е техен, на никойсмъртен не му е писано да натисне копчето "рестарт".



Хубаво е, че си го прозряла за собствената си личност! Не се притеснявай, човещинка е! Само при тежки психически отклонения човек няма пирон, който да го държи в в реалността, а умът му се рее в пространството и времето без никакви ограничения. Едва ли ти се иска твоят пирън да изчезне.

Дрийминг, изобщо не се съмнявам, че ако моят живот се срине по някаква причина, на много дребни душици тук ще им потекат лигите от кеф. Дори мога да предвидя точно какво ще си помислят. ще е балсам за душите им моето страдание, направо ще изпаднат в екстаз! Ще е настъпила  Вселенска справедливост.

Напълно съм съгласна с теб, но според други това си е елементарен поглед на живота. Радостта от децата и сем-во ти изчерпавали смисъла и ред други умозаключения без мисъл, но не тук, а в другата тема. Струва си да, но елементарно било да му се не види, защото всеки го можел, пък не всеки може да се наслади на живота инак- сещаш ли се? Сякаш тези с радостта от децата си , са лишени от други възприятия за наслада...ей такива неща днес ме впечатлиха от едни много ерудирани съфорумки.

И аз така !
Просто съм роден сингъл ! Няма нищо по-ценно от свободата , за мен , де !
Бях и омъжена , ами не е за мен тази работа ...
То верно , че и БНД беше с много недостатъци , но като цяло се чувствах като затворник !
Въпреки , че детето промени тотално начина ми на живот ми и онзи живот на 30+ , отдавна не ме влече и не ми е интересен  , пак не бих си жертвала свободата .
Още повече , че съм напълно независима като финанси , жилище и всичко в материален план .

Не че е елементарен поглед на живота, просто всеки в брак смята, че тези неща, които им се прехласваме като готини в сингъл лайфа, могат да се правят и като си обвързан. И аз така мислех.
Еми не може. Никое от нещата, които правих тогава, не бих ги направила сега. Обичам мъжа си, обичам си дечовците и е изключено да се емна някъде с приятелки за уикенда; или да "забравя" да се прибера след работа; или да се излежавам цял уикенд. Тя самата обич те "връзва" с едни много подлички въженца, дето сам не искаш да се откъснеш от тях

Бърди, нещата които ти описваш няма нищо общо с нашия казус на сингълката, която няма дете, мъж, няма брак, дори и коте няма. Твоето т.нар. сингълство е на разведена жена с дете след дългогодишен брак, а не волна сингълка, която никога не е създавала семейство. На 20 мислим като на 20, няма как да стъпим два пъти в една и съща река и да сравняваме с 30+ годишния си акъл и опит акъла и опита си на 20. Или след един брак и дете да разсъждаваме по същия начин, все едно е нямало брак и дете. И аз да се разведа, и аз най-вероятно бих изкарала перриод като твоя, нормално е, повечето жени го правят в няккаква форма и степен, след като са минали депресивния си период. Но просто не е имало как да наваксаш нещо, защото "сега" е дори съвсем физически различно време от "преди", времето е друго, ти си друга.  

Форчън, децата нямат нищо общо. Преди да се родят съм ходила с приятелки за уикенда (тогава не му викахме така), мъжът ми никога не ме е спирал от нищо, и сега мога и ходя без тях по разни места с други хора. Колкото до децата, аз затова не искам да ги намесваме в картината на сингълството, защото веднъж роди ли, жената се променя много,независимо дали има или няма мъж. Дори най-върлата сингълка си позволява рядко да забрави за съществуването на детето си. Не разбрах защо изведнъж някакви неща от живота започнаха да изглеждат елементарни. Ми, то това е живот, не можеш да го замразиш или да сравняваш ябълки с круши! 

   Глупости, просто си ни е било готино. За мен това е достатъчна причина да живееш по определен начин, не обичам страданията, нито пък имам някаква житейска програма да изпълнявам по точки, затова обичам забавленията, книгите, филмите, музиката, кръчмите, и живота по тънката лайсна.

   С напредването на възрастта обаче, отговорностите се появяват неизбежно, в детегледането и семейството също има много удоволствие, но аз лично предпочетох да отложа тез благинки до възможния максимум. И много жени правят така.
  Сега ми е до някаква степен интересно да разсъждавам над началното образование и тънкостите на възпитанието, докато в ранна младост, ама хич.


 Но никой тук не ти казва, че нещо си сгрешила, просто се борим да ни признаеш за нормални... поне малко

И това определено ти дава увереност и затова се наслаждаваш на моментната си свобода. Иначе мисълта на сингълките е насочена другаде - да търсят. Бъркаш ги двете понятия!

  Какво да ти кажа, който има възприятия за наслада, обикновено си се наслаждава на житейската си реалност и в двата варианта, а който си е киселяк си приема само собствения модел, и има нужда да съжалява някого за нещо си, абсолютно безогледно, без да прави сметка, че другия изобщо не му е зор за неговите оценки.

Ами, Наде, аз не съм го приемала като моментна свобода - в смисъл, че не съм се развела с идеята да се женя пак, напротив, бях приела, че няма кой да ме вземе, със все ремаркето - така хубавко ми беше промит мозъка колко съм зле и никой няма да ме иска.
Иначе, Андариел, така е, няма как да няма разлика дали си сингъл на 30 след развод и дете, или без тези екстри. Затова и не съм писала в темата по-напред. Реакцията ми беше по повод въпроса ти какво толкова може да прави един сингъл 30, което не е правил като сингъл на 20, или което не може да прави като семеен на 30, само в тази част ми беше коментара   

Еее, стигаа де, кога съм написала нещо различно от това, че "сте" (?) нормални! Аз ли криво съм писала, или вие криво сте ме разбрали?
Ти  какво си мислиш, Ирис, че аз съм си седяла на 23 и съм разсъждавала върху началното образование и възпитанието ли? Та, преди да се родят децата нищо не разбирах, дори не съм мислила за възпитание, най-малкото детео ,което бях виждала беше в градинска възрааст. Ама, като си дойде моментът, ми се промениха и мислите!
Къде я видя тази драма, житейски план? Колко хора на 20 и малко имат житейски планове? А драмите, то кой нормален човек ги няма, едва ли познаваш някого, който никога не е преживял любовна мъка, любовна радст, несгоди и победи.
Ама, наистина разсъждавате като 30+ за неща, които на човек му се случва и мисли, като е на 20+! На моменти имам чувството, че сте по-лелки от мен! 

Въобще не става въпрос за това. Всеки някога или сега е бил сингъл. Въпросът е в друго, ама тук пак го обърнаха на кой как се чувства или се е...