Качествата, които (не) бихте искали децата да наследят от вас

Е, няма как да се противопоставиш. Ако майка ти например никога не е доволна от тебе и непрекъснато въздиша по чуждите деца, няма какво да направиш, освен да се отдръпнеш в себе си или да се скриеш да си плачеш тихичко.
Да.

Аз не бих искала дъщеря ми да е толкова нервна и избухлива като мен.Но пък да е общителна и приказлива като мен.Също да наследи здравите ми зъби и изобщо здравето ми,да чукна на дърво,но съм  с доста здрав организъм.Също да няма толкова страхове,като мен постоянно за бъдещето.И все пак да няма чак олимпийското спокойствие на баща си   .Понякога имам чувството ,че нищо не може да го ядоса.

Аз лично не визирам възпитание. А общуване.  

Четох преди време автобиографията на Силви Вартан, която разказваше как не си е позволявала никога да целува сина си и да показва никаква физическа близост с него. Луда и тъпа работа. Любовта никога не би могла да навреди. Ама ние сме увредени отпреди.  

Напълно подкрепям, че лоши деца няма. И е прав Наполеон, който е казал, че една майка може да направи един мъж (сина си) или велик човек, или гнусен сериен убиец или изнасилвач. Всичко идва от детството. Всичко!!!

Помня колко плюха за серийния ни убиец Лещарски - изрод, урод, не знам си какво. Обаче колко хора отчетоха как е израснал - вързан на верига, бит денонощно до безсъзнание и държан гладен до смърт, с купа с храна пред него, но извън обсега на веригата му.

Имам чувството, че е едва ли не въпрос на ... късмет, на карма ако щеш
Ето има деца, които са си дали сметка за грешките на родители си, но не ги обвиняват за нищо, напротив. Има и други, които са можели да се считат за късметлии с родители, които са имали, но въпреки това ги обвиняват и отхвърлят... Сякаш връзката дете-родител не е задължително плод на някакво общуване, а има нещо отвъд това, нещо отвъд нас, отвъд способносите ни да можем да го анализираме......

И друго - дали изобщо децата "наследяват качества" от родители си!? Дали наистина "приличат някого"?
Всеки човек е повече или по-малко темпераментен, чувствителен, отвеян, избухлив или сдържан... Половината хора са или едното, или другото... Човек намира тези качества и у приятелите си, но не казва "ех, колко приличам на най-добрия си приятел"!
Просто като се случи да има съвпадение и родителя и детето да са спокойни натури все някой ще каже "крушата не пада по-делече от дървото".
Но пък има толкова случаи, в които детето ще каже "направо не мога да понасям пасивността на майка си, затова пък аз съм толкова енергичен и активен!".
Т.е. в първия случай просто е имало съвпадение на качества, а в другия - несъвпадение. Абсолютно средно статистическо и с непознати хора може да се случи.

Имам чувството, че просто понякога много ни се искаме да си дадем обяснение за нещата и търсим закономерност и логика, каквато не непременно винаги има

Сега се замислям за моето семейство, за това на мъжа ми - ние сме 2 деца - никой на никого не прилича. При мъжа ми са 3 деца - също всеки прилича на себе си.
Това което ги кара да изглеждат обединени от нещо е по-скоро общата им ценностна система, еднаквото им тълкуване на добро и лошо, нивото на интелекта им, такива неща...

И когато става дума за "наследяване", а не за "предаване", според мен може да се говори по-скоро за таланти - например генетично така да са ти организирани нещата в мозъка и тялото, че да си предразположен да рисуваш или пееш по-добре, да можеш да се изразяваш или пък обратното - да имаш дислексия и да не можеш да възприемаш текст по обичайния начин

Когато става дума за характер, характерът е нещо, което се формира, докато си малък (че и по-натам). Т.е. спрямо начина, по който си действал предизвикваш проявлението или потискането на едни или други черти у детето си.

Така че, като обобщение може да се каже, че по-правилното заглавие за темата би било "какви черти НЕ ИСКАМ ДА ПРЕДАМ на детето си", а не какво не искам да "наследи" )

Блонди, настръхнах направо......................

Ами мен също не са ме целували. Баща ми - за да не ме разглези, а майка ми - за да не си размаже червилото. Затова сега синът ми е денонощно обмляскван и така ще бъде, докато някой ден не възроптае с мутирал глас "Аре бе, майка ми, стига си ме лигавила" 

Stelfy, често характерните черти на родителя се появяват у детето късно, примерно над 50-60 години. И все това, което го е дразнело  

 

Блонди, пепел ти на устата!

  

Имам труден характер, но си мисля, че по-лесно бих се справила и разбирала с дете, приличащо на мен, отколкото с такова с различен характер, дори и да е доста по - добър и лесен от моя. И все пак се надявам да не наследят от мен интровертността, лесната избухливост, прекаленото черногледство (или пък е реализъм?).

Абе не е точно така. Може би сходните темпераменти си пасват по-лесно, не толкова сходните характери. Ако детето ми беше сръдливо, темерутесто и злопаметно като мен, а не обичливо и прощаващо, каквото е, и най-дребните скарвания щяха да траят с месеци  Но понеже сме "огнени" зодии и двамата, някак си се предусещаме и говорим на един език, та не се стига до караници, общо взето.

Искам да наследят всичко, освен избухливия ми характер. Но, ако този избухлив характер, е цената за всичко останало, то по-добре да са избухливи.

Да, това също е интересен въпрос. Щяха ли предимствата или недостатъците ни да са такива, ако бяха изолирани? И дали силните ни страни не са всъщност подсилени и от други наши качества? Или пък обратно - нещо, което извън контекст е положително качество, но в комбинация с други характеристики вече става леко отрицателно, ако разбирате за какво говоря?

Например, да вършиш нещо с внимание към детайлите принципно се смята за предимство, но ако е съчетано с педантизъм, властен характер и желание за контрол, може да означава човек, с който много трудно се живее. 

Абсолютно съгласна. Вярно, моето е още малко и е рано да правя заключения, но силно се надявам да си расте все такава добричка, като баща си.

Све, да, звучи съвсем логично добрите страни на един характер да са такива само като част от определена комбинация, а в друга да са... нежелателни. Мен май ме спасява само чувството за хумор, иначе щях да съм чудовище за чудо и приказ.